Истинската любов и егоистичната любов


Истинската любов

Любовта е най-великата и най-могъщата сила във вселената и извор на живот и щастие. Актът на любовта е отреден да се осъществи в съответствие с божествените принципи, най-красивото, свято и върховно преживяване.

Егоистичната любов
Но ако любовта е проявена по един непринципен, егоистичен начин, тя става най-болезненото, най-разрушителното и срамно преживяване. Затова непозволената или забранената любов е също много разрушителна сила, която причинява раздразнение, разочарование и страдание.

Училището на любовта
Семейството е основният елемент на обществото. Семейството е училището за любовта и мястото, където любовта на Бог се изразява в човешките взаимоотношения. Ако не съумеем да установим идеала в нашите домове, няма да имаме надежда за създаването на идеално общество, нация и свят.

Любовта НЕ Е САМО ЧУВСТВО

От най-основно значение в любовта е собствената ни способност да я даваме на партньора ни. Тук нямам в предвид само чувства, но и стандарта на характера, сърцето ни, и способността да разбираме партньора си и живеем за него. В реалните проблеми на семейния живот ще от значение зрялото отношение при среща с трудностите. Лесно е веднага да започнем да се оплакваме или обвиняваме, но зрялото отношение и характер са неща които не се развиват за един ден, нито за една година.

Ценностите се възпитават в семейството

Къде и как човек развива зрял характер? Ценностите на всеки човек, до голяма степен се определят от групата, където се е учил да общува, където се е формирала неговата личност, възгледи и според чиито норми той оценява дейността си по-нататък. Първата и с най-голямо значение такава група за човека е семейството. Именно там чрез взаимодействието с роднините си детето за първи път овладява различните форми на общуване и това по-нататък помага за успешното му адаптиране в широката социална сфера. Господствуващият в семейството стил на общуване, възгледи и идеали като цяло за детето са онези ориентири, които формират бъдещите му стремежи и ценности, а нерядко остават като образец и за възрастния човек.

Как се постига щастие в любовта? За да е възможно щастие в семейството е необходима взаимна любов. Мнозина са подложени на илюзията, че щастливата любов пада от небето и не изисква от човека никакви усилия и умения. Те са уверени, че щастието в любовта се състои в това да си обичан, а не в способността самият ти да обичаш. Според тях да обичаш е лесно, но в действителност да намериш обект на своята любов е трудна задача. Те смятат за основно това да бъдат обичани заедно с всичките им явни и скрити качества и достойнства. Истината обаче е, че любовта ни се определя от способността ни де живеем за другия. Да се жертваме, даваме, инвестираме за него или нея, отново и отново. В тези взаимоотношения ключа към щастието ни е собствената ни способност да даваме и да забравим какво сме дали, и да инвестираме отново с цялото си сърце. Защото в момента в който станем условни и започнем да изчисляваме колко сме дали и колко получили взаимоотношенията ще бъдат обречени.

Разликата между влюбеност и любов

Освен заблудата, че любовта е мана небесна, се разпространява и друга – когато любовта се обърква със състоянието на влюбеност. Влюбеността може да прерасне в любов, но може и да не прерасне, а и самата тя далеч не е любов. Влюбеността обикновено е следствие на много силно чувство, свързано с появата на душевна близост с друг човек. Двама души, чужди един на друг, внезапно чувстват, че преградата между тях изчезва и те могат да се усещат като едно цяло. Мигът на единството става за тях един от най-възбуждащите и радостни мигове в живота. Но силното чувство на интензивна и страстна влюбеност все още не е доказателство за силата на любовта, а нерядко е само показател за степента на началната самота на тези хора. Усещането за отчужденост е предизвикало при тях такава тревога и ги е направило толкова безпомощни, че като изпитат чувство за единство, те се преизпълват от възторг. Подобно състояние на влюбеност обикновено не продължава дълго и ако не премине в любов, бързо се прекратява. Нещо повече, тези чувства на влюбеност ни изискват това да прераства в сексуална връзка. По скоро те съответстват на силната привързаност между брат и сестра. Дори когато сме семейни и обичаме партньора си, ние спокойно можем да изпитваме изключително силна емоционална привързаност към други от противоположния секс. Истината е че ако ние сме незрели и вечно се подвеждаме от тези чувства мислейки, че това трябва да е любовта на живота ни, то ние ще унищожим всичките си шансове да изпитаме истинска любов и щастие в живота си. Колкото и да са били влюбени съпрузите, ако те не развият взаимоотношенията си към истинска любов и доверие то интимността им ще се изгуби и ги доведе до умора и разочарование. А колкото и силна любов да е постигната между партньорите, ако тя е заплашена от влюбване във всеки срещнат по-атрактивен партньор… то къде ще е бъдещето на такива индивиди въобще?

Какво е зрялата любов? С какво се отличава зрялата любов от влюбеността? Зрялата любов е органична сплав от сетивно влечение и психична потребност от човешка топлота и интимна близост с другиго. Влюбеният изпитва силно и ярко чувство, но то е концентрирано преди всичко върху собствената му личност и преживявания, поради което той е взискателен, безкомпромисен и нерядко егоистичен. За разлика от това центърът на тежестта на отношенията и чувствата при зрялата любов не е концентриран върху собствената личност, а върху партньора. Човек започва да мисли и се грижи преди всичко не за себе си, а за този, когото обича, за неговите удобства и интереси. Той дава повече, отколкото взема, иска щастието и самоизявата на своя любим и се старае с всички сили да помогне за развитието на индивидуалността на любимия. Умението да се мисли преди всичко за партньора, способността да се радваш, давайки – това са задължителните спътници на зрялата любов.

Любовта е способността да даваме

Важно е да се подчертае, че любовта е активно състояние и предполага преди всичко способност да се дава, а не желание да се получава. Най-широко разпространеното заблуждение е в това, че като даваш, означава да се лишиш от нещо, да пожертвуваш нещо. Човек, чиито представи не са надраснали потребителската ориентация, разбира даването именно така. За него разсъждението, че е по-добре да дадеш, отколкото да получиш, означава, че е по-добре да страдаш от лишения, отколкото да изпиташ радост от получаването. В действителност даването е най-висш израз на силата, богатството и благородството. Само човек, преизпълнен от щастие, може да бъде щедър и разточителен. Давайки, той изразява богатството на своя духовен свят. Онзи, който се страхува да даде, в психично отношение е слаб, беден и просещ човек. В любовта човек споделя най-ценното от това, което има – своите радости, своите интереси, своето разбиране за света. Чрез такова даване той обогатява любимия си и заедно с това разширява своя духовен свят. Прочети цялата книга…

Съдържание

1. Любов и живот

2. Кога, как и защо започва злото, страданието и човешката трагедия?

3. Мотивация и процес на човешкото грехопадение

4. Незрялата и непозволена любов става първопричината на цялата човешка трагедия и страдание

5. Исторически последствия от Грехопадението

6. Реализацията на свят на истинска любов

About peace2your

Контакта с различни хора ни обогатява. Научаваме ценни неща един от друг! Смятам, че без постигане на помирение, любов и хармония между религите никога няма да прекратим омразата и насилието в света.
Публикувано на Есета, Статии и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s