Грехопадението

От книгата Истинска любов и забранена любов

3 част

Мотивациите и процеса на човешкото грехопадение

Ангелите

Вярата в приятелски настроени духовни същества, както и страхът от демонични същества, намират продължение в почти всички култури и религии по света.

Тези характеристики обитатели на духовния свят в Библията са наречени ангели. Въпреки, че религиознот изкуство често ги представя като същества с крила,а всъщност ангелите имат външност подобна на нашата, поради което някои библейски описания ги объркат с човешки същества. Основната разлика с човешките същества е, че ангелите никога не са притежавали или изпитвали какво е временно и физическо тяло, за да могат да израснат и да се усъвършенстват преди да се преселят да живеят завинаги в духовния свят. Но като нас, ангелите имат вечно и неразрушимо духовно тяло със същите способости за емоции, интелект и воля.

Ангелите, според религиозната традиция, са създадени преди човека в дългия творчески процес.

Намираме пасажи за ангелите в различни истории в Библията. Понякога те се появяват като вестители и емисари, изпратени от Бог, а в други длучаи се явяват, за да помогнат и се погрижат човешките същества да изпълнят мисията и отговорността си по пътя на възстановяването.

Отделно от тези библейски пасажи, откриваме многобройни свидетелства за тяхното появяване в живота на много мъже и жени през историята. Мохамед, Св. Тереза от Авила, шведският учен и ясновидец на XVIII век Емануел Сведенборг, да споменем само някои, всички те са имали интересни срещо с ангели.

Отделно от вече споменатия факт, че ангелите никога не са имали физическо тяло, друга важна разлика с хората е в тяхната мисия и статус.

Бог създал ангелите като Негови помощници и вестители, но сътворил човешките същества като Свои деца. Ангелите са създадени, за да се грижат за цялото творение и намират щастие в служене на Бог и човечеството, получавайки нашата любов и благодарност. Веднъж постигнали съвършенството си, мъжът и жената ще са признати за господари на творението, наследявайки и упражнявайки и упражнявайки като видими представители на Бог, истинско господство на любов над всичко както във физическия, така и в духовния свят, включително и над ангелите.

Като Божии деца, човешките същества е трябвало да имат власт над ангелите, както Апостол Павел казва в посланието си към Коринтяните (I. Кор. 6-3). Но въпреки че традиционно ангелите винаги са били възприемани като прекрасни и по-висши същества, всъщност човешките същества са били първоначално създадени да са в по-висша позиция от който и да е ангел, и само като резултат от грехопадението сега позициите са обърнати, поради което ние се възприемаме като по-нискостоящи.

Преди сътворението и появата на Адам и Ева ангелите са били най-близките същества до Бог, които до голяма степен отразявали Неговата същност и получавали цялата му любов.

Архангел Луцифер и неговото предателство

В Юдео-Християнската традиция Дяволът или Сатана е обвинителият или свръхестественият пра-враг на човечеството, произходът на цялото зло и инициаторът на цялото страдание и човешка трагедия.

Сатана е силен противник, защото той е грешен ангек, който познава човешките слабости толкова добре, колкото и плановете и стратегията на Бог. Тъй като някога е бил Луцифер, архангел от небесната свита, той има способността дори да имитира Бог и да се преобразява в „ангел на светлината”.

Той работи самостоятелно и задкулисно. Сатана работи най-ефективно като всепроникващ, невидим „дух на времената”. След като веднъж дяволът е помрачил и объркал истинското положение на хората, човешките ценности и моралните стандарти изглеждат само като сенки, а това, което се явява като най-реално са конкретни икономически, политически и материални сили. Отделени от Божията светлина, ние започваме да се страхуваме от другите и да не им се доверяваме от другите и да не им се доверяваме, което води до социален хаос.

Ето защо Сатана има огромна полза и получава голямо предимство пред човешкото невежество и едно от неговите невероятни постижения е да накара хората да повярват, че той не съществува.

Докато идентичността на един престъпник не е разкрита, докато природата и методите на неговото престъпление останат тайни, престъпникът може да твърди, че е невинен и ще е лесно за него да продълви безнаказано да извършва пестъпления. Но ако веднъж неговото престъпление е показано, неговата личност разкрита и доказателствата представени, всички ще са нащрек и той няма да може да продължи измамата си.

Следва да разкрием как този „ангел на светлината” предава Бог и успява да поеме управлението на човечеството, като се превърща в това, което Библията нарича „бога на този свят”.

Търсенето на и борбата срещу злото не са прости задачи. Ето защо не е лесно да разберем защо в този свят на поквара и грях, пророците и хората на Бог винаги страдат от преследване и отхвърляне.

Сан Мьонг Мун преминава през неизказани духовни битки, за да разкрие скритото престъпление на Сатана и после се изправя пред огромни трудности в живота си, за да открие тази тайна пред света.

Луцифер преди грехопадението е бил архангел в позиция на водач в невесната йерархия. Луцифер е бил отговорен за предаването на Божиите наставления и любов на другите ангели, което се е радвал на специална силна връзка с Бог и е монополизирал неговата любов.

Въпреки че хронологично Адам и Ева се появяват в края на творческия процес, Луцифер много скоро е започнал да разбира и осъзнава, че те са най-висшето творение на Бог, неговичт по-завършен образ. Луцифер разбрал, че като Божии деца те ще получат цялата Му любов, след като веднъж достигнат съвършенство и ще станат също наследници и господари на цялото Божие творение, включително и на ангелите.

Ако сравним Бог и крал, а Луцифер с любимия му първи министър, можем да разберем как кралят би развил по-интимна и сърдечна вързка с децата си, отколкото с първия си министър. Неговите деца, родени принцове и принцеси, ще са предопределени да наследят цялото му кралство.

Луцифер продължава да получава същата любов и благословии от Бог и след раждането на Адам и Ева. Но когато се сравнявал с Адам, Луцифер се чувствал пренебрегнат и изместен от централна на второстепенна позиция.

Луцифер особено завиждал поради факта, че Адам и Ева, освен че унаку духовно тяло тало ангелите, претижавали и физическо тяло с капацитет да създават потомство и имат влияние и власт над физическата вселена.

Луцифер, който желаел да запази старото си положение и отдавал повече значение на бившата си заслуга и позиция, отколкото на любовта, коята после щял да получи от човешките същества, се почувствал така, като че ли Бог го обичал по-малко. Стъпка по стъпка той започнал да се отделя от Бог и постепенно почувствал засилваща се завист, ревност и неприязън към новата си позиция.

В книгата Еклисиаст, която е била част от Септуагинтската Библия използвана в ранната църковна традиция и понастоящем приета като канон в Католическата църква, ясно споменава, че Дяволът изкушил човека поради завист. (Екл. 2:23-24).

Коранът също споменава за такова чувство, когато ангелът казва: „Защо трябва да им служа? Те са направени от пръст, докато аз от огън.” (Коран. Сура VII, 11)

Ревността е естествена реакция. Много е подобно на това, което първото дете изпитва, когато ново дете се появи в семейството, монополизирайки цялото внимание на родителите. Все пак ревността може да е печеливша или разрушителна, зависи от отговора и поведението ни.

Отговорността на Луцифер е била да остане верен на Бог и да има пълно доверие в Неговата любов и справедливост. Той е трябвало да се обедини с Божията гледна точка и любов, и грижа за Адам и Ева със същото сърце, което Бог е имал за тях, вместо да ги вижда като съперници.

Луцифер, който е бил създаден първи и е участвал в процеса на сътворението, по това време е имал много повече знания и способности от Адам и Ева, но за да достигне собствената си зрялост, е трябвало да може да преоделее арогантността и гордостта си.

Той е трябвало ясно да предвиди, че ще постигне своето щастие чрез изпълнение на мисията си да служи и се грижи за Бог и децата Му, като признава тяхната позиция, обучава ги и им помага.

По този начин, като добър учител на Адам и Ева, Луцифер щеше да има огромен принос за реализацията на божествения идеал. Помощта му към Адам и Ева, за да достигнат съвършенството си щеше да позволи по-дълбоко и по-интимно разбирание за Божиего сърце, поради което тази ситуация е била необходима и полезна за собственото му усъвършенстване и израстване.

Адам и Ева, веднъж обединили се в любовта си с Божията благословия и станали Истинските родители на човечеството, щяха да установят модела и небесната традиция, които да направляват установяването на идеалния свят на вечното щастие за Бог, човечеството, ангелите и цялото творение.

Духовното грехопадение

За съжаление Луцифер се провалил в отговорността си. За него е било много трудно да приеме новата си роля – да трябва да обича и да служи на Адам и Ева със сърцето на Бог.

Луцифер решава да запази високата си позиция и достойнство на старши и да компенсира осезаемото си чувство на загуба на божествено разположение чрез желанието си да контрлолира Адам и Ева и да притежава човешкото общество, позиция подобна на тази, на която се е радвал в ангелския свяг.

Луцифер започнал да вижда цялата ситуация само от своята ограничена гледна точка, като бавно се отдалечавал от Бог и развивал егоистично отношение.

Любовта е извор на живота, щастието и красотата. Колкото по-голяма е любовта, която човек получава от Бог, толкова по-красиви той или тя стават. Когато Адам и Ева достигнали юношеството си, Ева станала изключително красива и излъчвала особен чар като дъщеря на Бог.

Луцифер, който принадлежал на противоположния пол, се почувствал силно привлечен и стимулиран от красотата на Ева. Той развил силно желание да прекарва повече време с нея, за да компенсира вече доловимото си чувство на липса на лювов.

Ева, от своя страна, видяла в Луцифер „ангела на светлината”, пълнен със знание и мъдрост, който можел да обясни много неща. В очите на Ева Луцифер по онова време е изглеждал по-значим и по-важен от брат й Адам. Ева е била очарована от цялото внимание, което получавала от Луцифер тя му се доверявала и изпитвала огромно почитание. Така между тях започнали да се появяват особено привличание и любов.

Колкото повече Луцифер се сближавал с Ева, толкова пропорционално повече ревност и завист изпитвал към Адам, нейния бъдещ съпруг, желаейки да заеме неговата позиция. Въпреки че Луцифер осъзнавал, че намеренията му са противоположни на Божия план, желанието му към Ева станало по-силно поради страха му от предателство пред Бог. Накрая страстта и емоциите му се засилили дотолкова, че бил решен да предизвика дори Бог и да въстане срещу него.

Луцифер много добре осъзнавал, че любовта е най-голямата сила, изворът на живота и щастието. хЧрез любов ще се достигне пълния идеал и целта на творението. Ето защо той разбрал, че ако успее да завладее любовта на Ева и чрез нея да контролира Адам, накрая ще осъществи желанието си да управлява човешкото общество и космоса.

Изправен пред тази опасна ситуация, Бог ясно предупредил Адам и Ева като им дал заповед „не яжте”, за да ги педпази от грешната и незаконна любовна вързка контролирана от архангела.

Чрез подчинение на заповедта Адам и Ева щели да развият и задълбочат любовта, уважението и обединението си с Бог. Щели са също да разберат важността и святата ценност на любовта и по този начин да достигнат зрелостта и съвършенството си.

Кулминацията на цялата подготовка е щяла да бъде в победния ден на святата женитба, когато с благословията на Бог щели да консумират любовта си, като станат „една плът” и се присъединият към Бог в истинска и вечна любов.

Така са щели да установят позицията си на Истински родители” на човечеството. Щели са също да гарантират естественото подчинение на аргангел Луцифер, да се подготвят и да станат господари на цялото творение по достойнство, включително на архангела и целия ангелски свят.

Въпреки че в началото Ева следвала предупрежденията на Бог и устоявала на архангелските опити за сближаване, по-късно Луцифер успял да я изолира от Бог и от Адам, и можел да упражнява влияние и да я убеждава, като създал голямо объркване в съзнанието й. В тази ситуация, ако Ева се бе допитала до Бог или посъветвала с Адам е щяла да получи подкрепа и правилни наставления, които да следва и да не бъде съблазнена от архангел Луцифер.

След като не се посъветвала,силата на любовта на архангела, породна от огромното му желание, прибавена към незрялото желание на Ева за пълно изживяване на любовта, довели Ева дотам, че тя се съгласила да има сексуална връзка с Луцифер.

Забраненият секс между духовното тяло на Луцифер и Евиното духовно тяло става причина за това, което Божественият принцип нарича „духовно грехопадение”.

Както вече споменахме, тези открития за грехопадението, направени от преп. Мун, съвпадат с тълкуванията, дадени от първите църковни отци.

Намираме подобна линия на интерпретация у някои древни юдейски тълкуватели.

Рави Лео Юнг, който внимателно е изследвал юдейската, християнската и ислямската литература, свързана с грехопадението, казва, че всички истории, които някога са разправяли за грехопадението на „змията” с Ева, имат някакъв фундамент в Юдейската традиция. (Л.Юнг, „Греховните ангели в юдейската, християнската и  мохамеданската литература”, 1974, стр. 69-78).

Например в Талмуд в Абът де Рави Натан от втори век откриваме: „По онова време злата змия се допитала до сърцето си и казала – тъй като не мога да накарам Адам да съгреши, ще отида при Ева и нея ще накарам да съгреши. Тя отишла, седнала до нея и дълго си говорили…Какво е замислисляла злата змия в онзи момент? Тя е мислела, ще отида и ще убия Адам и ще се оженя за жена му и ще царувам над целия свят и гордо ще се разхождам и наслаждавам на царските удоволствия”.

Подобен коментар прави и проф. Ф. Р. Тенант от Кембриджския университет, който има обширно изследване върху грехопадението: „Не може да се оспорва…че много древни разкази за чудовищната сексуална вързка на Адам и Ева с демони и особено на Ева със змията или Сатана са били широко разпространени за евреите”. (Ф. Р. Тенант, Източници на доктрини за грехопадението и първородния грях, Шокън, Ню Йорк, 1968, стр. 156).

Взаимовръзката между

физическия и духовния свят

Ангелите и човешките духове притежават сенситивно възприятие като нас, имат и духовно тяло, което понякога можем да усетим. Библията описва случки, в които ангели и човешки духове са имали директен контакт с хора. Откриваме дори документирани случаи на сексуални връзки с духове.


Въпреки всички обяснения за грехопадението, и независимо колко добре е документирано в древните писания и прето в миналото, това представлява сериозна трудност да бъде разбрано и преито от съвременния човек. Как е възможно ангел да има сексуална връзка с човешко същество?

Библията ни описва няколко случки, в които ангели и човешки духове са имали директен контакт с хора и неща. Например Яков получил името Израил от същия ангел, който се борил яростно снего и изкълчил хълбока му (Бит. 32:25). На Планината на Преображението Иисус Христос разговарял с Мойсей и Исия, въпреки че и двамата отдавна били умрели (Мат. 17:3). Когато Мария Магдалена видяла ангел близо до гробницата на Иисус, тя го е помислила за градинар (Йоан 20:15).

В литературата на всички велики култури и древни цивилизации също откриваме подобни разкази, в които се приема, че хора, там и по онова време, са имали контакт както с човешки духове, така и с ангели.

Можем да заключим, че ангелите и човешките духове не само притежават сенситивно възприятие като нас, а също имат и духовно тяло, което понякога може да се усети.

Нека за малко се спрем на мистичното преживяване на Св. Тереза Авилска с един ангел наречен „Небесният младоженец“:

„Видях в ръката на ангела дълга златна стрела с горещ връх. Няколко пъти той дълбодо ме прободе по такъв начин, че проникна във вътрешността ми. Когато я извади, като че вътрешността ми излезе с него, оставяйки ме цялата да горя от огромна любов към Бог. Болката беше толкова силна, че ме накара да стена, в същото време сладостта беше толкова ненадмината, че не можех да пожелая да ме напусне“.

От дурга страна, в писаната история откриваме документирани случаи на някои личности, които са имали сексуални връзки с духове. Натъкваме се на необикновени свидетелства на хора, които нощем са имали странни сексуални изкушения от духове. Тове не са само добре познатите мокри сексуални сънища, изпитвани обикновенно, нито сексуалните халюцинации съществуващи при шизофрениците, а истински преживявания в будно състояние.

В историята на религиите този феномен е добре познат, изучаван и документиран. Мъжкият дух е наречен „инкубуб“, а женският „сукубус“. Добре известни са непубликуваните исторически подробности за Св. Антонии Египетски, за борбата му да запази чистотата и целомъдрието си. Той бил изкушаван от духове с външност на красиви жени, които го преследвали с всякакви видове похотливи, искусителни и еротични номера.

Документирани случаи на подобни изкушения често е имало в мъжките и женските манастири с монасите и монахините, които изолирани от света, опитвайки се смело да се пречистят от тези желания е трябвало да преминат и преодолеят многото трудни тестове, пред които са били изправени.

Не ни липсват доказателства и за сатанинската страна на този вид феномени. Сатанисти, магьосници, вещици отдавна твърдят, че на тайните им обреди човек може да има сексуално общение с господарите или свръхестествените им себеподобни. През Средновековието, до XVII век и дори до днес, те го признават пред духовната и светската власт, не като вина, а като част от вярата и преживяванията си.

Естествено този вид феномен не е в обсега на всекидневните преживявания на обикновените хора. Това е реалност, която все пак се потвърждава дори днес. Огромно влияние на рационалния, прагматичния и материалистичния начин на мислене в днешно време, са ни превърнали в скептици и са ни отделили от мистичните преживявания и интуитивната чувстувителност. Това ни е довело до голямо невежество относно духовните феномени, не само в полето на хуманитарните науки, но изненадващо дори и в някои религиозни области.

От времето на Исак Нютон, учените са мислели вселената за огромна машина, управлявана от постоянни и непроменливи механизни закони. Твърдяло се е , че човекът е разположен в свят пространство и време, кеото строго го ограничава. Било е прието, че природата и характерът ни са строго определени от взаимодействието между наследственост и околна среда. Вярвало се е, че мислите ни са резултат на електрически вълни в мозика ни, а емоциите ни регулирани от функциите на шлезите ни.

Очевидно такъв „научен“ светоглед почти не оставя пространство за реалността на духовния свят.

Тази материалистическа интерпретация на науката, в която за съжаление много хора все още вярват, днес е под голям въпрос. Фактът на съществуването на духовния свят и неговото влияние е изцяло правдоподобен в светлината на съвременните научни идеи и открития.

На първо място, разбирането ни за произхода и природата на материалния свят е драстично променено. Въпреки че в миналото учените обикновено са мислели, че вселената ни е съществувала без точно начало и са свеждали всичко, което тя е съдържала, до малки плътни неразрушими късове материя, съвременните физици обратно, с готовност възприемат едно точно определено начало на вселената и откриват, че материята съдържа невидими разновидности енергия.

Доказано е, че плътността на материалния свят е напълно илюзорна. Днес за учените вече не съществува рязка граница между физическия и духовния свят.

Тази мистерия не само озадачава физиците, както и съвременните невролози и молекулярни биолози, които досега не са могли да обяснят процедурата на въздействие на духа върху материята в сложните мозъчни процеси. Известният английски невролог и лауреат на нобелова награда Сър Джон Екълс веднъж бил помолен да поздрави конференция на парапсихолози, които дискутирали обичайните теми на екстрасензитивното възприятие, телепатия и психокинеза – способността да се виждат физически обекти с помощта на мисълта. Ако искате да видите истинска психокинеза, казал той на аудиторията, тогава разгледайте изключителните прояви на духа над материята, осъществявани в ума.

Забележително е, че с всяка мисъл ума успява да раздвижи хидрогенни, карбонни, кислородни атоми и други частици в мозъчните клетки. Ще се окаже, че нищо не е толкова различно колкото несубстанциалната мисъл и солидната сива материя на мозъка. Целият номер някак се извършва без каквато и да било видима връзка.

Второ, дълбинната психология, особено тази на Карл Юнг, предлага различна гледна точка за човека. Според Юнг, ние не сме просто същества във времето и пространството, моделирани от наследствеността и околната среда. Освен че е повлиян от съзнателни мисли и чувства, върху всеки индивид силно въздейства мощно подсъзнателно поле, което се разкрива в сънищата и е описано в древните митологии. Този не-физически свят е част от нашата околна среда и силно влияе на нашето здраве и добруване. Подсъзнателното, според психологията на Юнг, е духовният свят и неговите влияния.

Трето, научни изследвания на парапсихологични феномени се извършват от около сто години. Както показват внимателните проучвания на британските и американските общества за психични изследвания, психично или духовно измерение съществува, което е доказано от безброй феномени с екстрасензорно възприятие, трансмедиуми, гадатели, предварително познание, извънтелесни преживявания на хора, съживени от клинична смърт и много други експерименти, които са били изучавани и внимателно наблюдавани, дори в бившия Съветски съюз по времето, когато официалната доктрина бе тази на атеистичния материализъм.

На последно място, антрополози и студенти културолози започнаха да интерпретират с разбиране религиите на т. нар. Примитивни хора. Те осъзнаха универсалната вяра в свръхестествени сили, които са в контакт с хората и влияят върху тяхното поведение.

Иронично е, че всички тези скорошни открития, настъпили в научния свят в области като квантовата физика, психиатрията, молекулярната биология, парапсихологията и културната антропология, ни карат да вярваме отново в традиционните религиозни принципи.

След смъртта си ние не продължаваме просто да съществуваме. От началото и през целият си живот ние живеем едновременно във физическия и духовния светове. Въпреки че повечето от нас не осъзнават това, защото нашите духовни сетива не са отворени, ние живеем заобиколени от голям брой свидетели и наблюдатели. Макар че са безплътни духове, те съществуват навсякъде около нас, като влияят и насочват всекидневните ни дела. (Диаграма 4)

Човек е дух и тяло

В сравнение с вечността нашият живот тук на земята е като искра; същевременно животът, който ние живеем тук с нашето физическо тяло е една уникална възможност да усъвършенстваме нашите любов и дух. (Сан Мьон Мун)

Римо-католическата и Източно-православната теология формулира това в доктрината си за мистичната общност на светците. Католиците твърдят, че има постоянен обмен между физическия и духовния свят. Затова те подчертават важността на молитвите, за да се получи посредничеството на светците и да продължат да се грижат за духовното здраве на този свят.

Католиците проповядват, че всеки човек има ангел-пазител, който му помага да избягва злото и да живее праведно. Съществуванието и влиянието на множество лоши духове също може да се признае. Новият завет и евангелията ясно ни показват как Иисус Христос е вярвал в силата на демоничните сили и е освобождавал хора от тези влияния.

Този вид вяра е много естествен за повечето религии по света. В Далечния Изток например (Конфуцианството, Индуизмът, Будизмът, Шинтуизмът и др.), откриваме поклонение пред предците. Предците са почитани и молени да осигурят защита и добър живот.

Божествения Принцип напълно се придържа към това твърдение и доразвива виждането, че добрите духове печелят от сътрудничеството си с нас, за да ускорят духовния ни растеж и напредък във възстановяването на света според Провидението на Бог. В замяна на тази услуга, самите те се издигат на по-високи нива в духовния свят чрез хората, на които сътрудничат.

За разлика от тях, злите и отмъстителни духове могат да ни повлияят и ни изкушават да действаме по неморален и насилствен начин. Тези духове се забавляват, като карат хората да извършват неморални и разрушителни действия благодарение на тяхното ниско духовно ниво и невероятна обърканост и неприязън.
Човек под подобно въздействие трябва силно да се противопоставя на лошите импулси, като се изправи срещу тях и ги преодолява. Иначе не може да се осъществи освобождение от такива влияния.

Духовете винаги се чувстват привлечени от хора със същото ниво, обстоятелства, темперамент и земна мисия, като техните собствени. Известна съзнателна или подсъзнателна обща база обаче трябва да съществува, за да осъществят връзка.
Всички тези наблюдения ни позволяват да видим близката връзка която съществува между двата свята. Независимо дали осъзнаваме това или не, никой не може да избегне това влияние.

В заключение, горното ни помага да разберем, че духовното грехопадение между Луцифер и Ева не е било само въображаема връзка или обикновено прелюбодеяние в сърцето или ума на Ева, а по-скоро сексуалния акт, чрез който Ева губи своята невинност и чистото, дълбоко засягайки и двамата.

Физическото Грехопадение

“Грехопадението на човека не се появи просто с яденето на вид плод. Бог поиска от тях (Адам и Ева) да запазят своята любов чиста, докато достигнат съвършенство. Децата на Бог се обединиха в една непозволена любовна връзка с Божия слуга, омърсявайки се с егоистична любов, която умножиха оттогава от поколение на поколение.” (Сан Мьон Мун)

Първоначалният грях беше консумацията на забранена любов

“Грехопадението на човека не се появи просто с яденето на вид плод. Бог поиска от тях (Адам и Ева) да запазят своята любов чиста, докато достигнат съвършенство. Децата на Бог се обединиха в една непозволена любовна връзка с Божия слуга, омърсявайки се с егоистична любов, която умножиха оттогава от поколение на поколение.” (Сан Мьон Мун)

диаграма 5

Когато любовта обедини две същества, в двамата винаги се осъществява взаимно влияние и промяна.
Както Уилям Греъм писа: Откраднати предмети могат да бъдат върнати или компенсирани, лъжите и клеветите могат да се отрекат или да се поправят, завистта и ревността могат да се преодолеят. Но сексуален акт, извършен с друг човек, не може да бъде анулиран. Общата връзка преживява радикална промяна и засегнатата двойка никога няма да бъде същата като преди. Нещо незаличимо ги е белязало.“
Луцифер е изпитвал огромно удоволствие и егоистична насита, след като желанието му да покори и притежава Ева било изпълнено и това може да се опише като първия случай на експлоатация на жената от мъжа.

Луцифер е изпитвал страх и безпокойство
Все пак дълбоко в сърцето си Луцифер е бил изпълнен със страх и безпокойство, защото е предал Бог. След като се противопоставя на Бог, Луцифер губи първоначалната си позиция и става Сатана, враг на Бог.
Сатаната знаел, че този акт не само нарушава естествения ред, но напълно разрушава целта на Бог, която е трябвало да се осъществи чрез Адам и Ева, идеалът за истинска и вечна любов.
Когато Ева „яла от плода“, „очите й се отворили“, както „змията“ била обещала. Ева получила знанието и опитала от сексуалната любов, нещо непознато до този момент. Чрез това преживяване тя могла да разбере, че вместо Луцифер, Адам е трябвало да бъде неин истински съпруг. Тя осъзнала сериозността на своите действия и е получила същото усещане за страх и безпокойство като това на архангела. Тя се отделила от Бог, като не се подчинила на предупрежденията Му.

Губи вътрешния мир на съвестта си
По този начин Ева загубила вътрешния си мир, своето достойнство и чувство за ценност като дъщеря на Бог. Безпокойство, вина, угризение на съвестта, обърканост, срам и други нови и непознати чувства я обзели, след като загубила невинността и чистотата си.
Естествено Ева искала да се освободи от болката на съвестта си и да възстанови старата си позиция и добруване. Тя мислела, че най-добрия начин да постигне това е да се обедини сексуално с Адам като негова съпруга.
Адам, който бил чист и невинен, близо до Бог, изглеждал много красив в очите на Ева и в този момент представлявал единствената й надежда. Но вместо честно да признае пред Адам сексуалното си прегрешение с ангела и така да получи утеха и да иска той да се застъпи за нея пред Бог, Ева избрала да скрие своя проблем и да прелъсти Адам, като го убеди и му повлияе по същия начин, по който Луцифер го е направил с нея.
Ако Ева бе признала грешката си, всичко щеше да бъде по-лесно. Адам никога не би се съгласил на толкова преждевременен съюз, който е против заповедта на Бог.
След като Адам достигнел своята зрялост и съвършенство, той би могъл да възстанови Ева като следва напътствията на Бог.

Прелъстен сексуално – омърсен духовно
Като син на Бог, пълната отговорност за избягването на трагедията паднала на раменете на Адам. Ала вместо да помоли Бог за напътствие, Адам се оставя да бъде измамен и прелъстен сексуално.
Адам бил опозорен чрез съюза си с Ева в незряла сексуална връзка по подобие на егоистичната любов, научена от Ева чрез прелюбодейната й връзка с Луцифер.
Впоследствие той е отделен от Бог и получава съответните елементи н страх, срам и вина.
По този начин Адам и Ева заедно участват в това, което Божественият Принцип нарича “Физическо грехопадение”.
Това действие ги отделя от Бог по същия начин, по който едно емоционално разстроено дете е отделено от реалността. В този вътрешен свят на страх и срам, Сатана може да контролира и да доминира над първите ни предци и по-късно над техните наследници.

Първия пример на мъж експлоатиран от жена
Това прелъстяване от страна на Ева представлява първият пример на мъж, експлоатиран от жена и началната точка на неестествената доминация на тялото над духа.
Когато девствеността и невинността се загубят, те стават невъзстановими. Като незрял плод, който веднъж откъснат от дървото не може да бъде поставен обратно и да продължи да расте.
Незрялата сексуална връзка на нашите първи предци ограничила любовта до една незряла и егоистична степен, като разрушила идеала за истинска и вечна любов.

Станало почти невъзможно да си представим човешкото съвършенство, тъй като следващите поколения се научили да живеят според този деградирал стандарт за любов. (виж диаграма 5)

…НазадПродължава…

1 отговор към Грехопадението

  1. Анонимен каза:

    Я, това което следва звучи като биография на Муун!? – Сатана е силен противник, защото той е грешен ангел, който познава човешките слабости толкова добре, колкото и плановете и стратегията на Бог. Тъй като някога е бил Луцифер, архангел от небесната свита, той има способността дори да имитира Бог и да се преобразява в „ангел на светлината”.
    Той работи самостоятелно и задкулисно. Сатана работи най-ефективно като всепроникващ, невидим „дух на времената”…
    Докато идентичността на един престъпник не е разкрита, докато природата и методите на неговото престъпление останат тайни, престъпникът може да твърди, че е невинен и ще е лесно за него да продълви безнаказано да извършва пестъпления. Но ако веднъж неговото престъпление е показано, неговата личност разкрита и доказателствата представени, всички ще са нащрек и той няма да може да продължи измамата си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s