Последствията

От книгата Истинска любов и забранена любов

5 част

ИСТОРИЧЕСКИТЕ

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Поради грехопадението първото човешко семейство се отделя от Бог и попада под влиянието на въстаналия архангел. С погрешното използване на любовта се появява грешна традиция и погрешен начин на живот. От този момент лошите навици и греха се умножават чрез наследниците на първото семейство.

Като резултат се развива един „свят” извън принципа на Бог, противоположен на Неговите идеали и извън Неговия контрол. Използвайки религиозния термин, наричаме „ад” света на порока, безпорядъка, бедността, експлоатацията, войната и страданието.

Човечеството, отделено от Бог, без истински закони и в състояние на хаос, става примитивно и деградирало. В отсъствието на обща цел и идеал, хората се отчуждили и постепенно загубили идентичността си. Човешките същества, губейки пътеводната си светлина, изпадат в състояние на варварство с толкова притъпена духовна чувствителност като тази при животните.

Борби и конфликти изолират хората все повече и повече и резултатът е разединение и продължително разделение. Това създава и увеличава териториалните бариери на комуникация, ускорява значими различия в раса, език, вяра, обичаи и др., които характеризират човешката история. Грехопадението принизява човечеството до примитивно и необразовано варварство, което възпрепятства морала на хората и материалното им развитие.

Все пак, не понасяйки снижаването на духовните стандарти, човечеството завинаги запазва в себе си потенциала за добро от първоначалната си природа. Ето защо Бог е можел да работи чрез съвестта ни и постепенно да развива и усъвършенства сърцето и интелекта ни.

Бог ни вдъхновява да изпълняваме отговорността си. От зората на историята, Бог е бил скритата сила, която е направлявала плана за възстановяване на грешния свят до първоначалното му състояние и да възстанови изгубения Си идеал.

Бог, нашият създател, има Воля. Тази Воля е да възстанови този свят на мир и истинска любов. В края на краищата Той ще възстанови Своя първоначален идеален свят, пресътворявайки го от сегашните обстоятелства на този свят.

Следователно от тази гледна точка, човешката история има посока и цел. Тази цел е възстановяването или духовното пресътворяване на човечеството от състояние на грях до първоначалното му състояние. Така целта на историята е да превърне „Ада” в „Небесното царство”.

Традиционно много се говори за спасение. Но какво е спасение? Точно това е спасение – възстановяването. Докторът спасява пациента, като му помага да излекува или възстанови увреденото си здраве. Този процес изисква съдействие от двете страни, на доктора и на пациента..

Усилията на Бог през историята очертават подобна ситуация. Въпреки че Бог е всесилен, Той не може да спаси човечеството само чрез силата си, човешкото съдействие и усилие също на необходими. Ето защо историята е хроника на усилията на Бог и човек, едновременно на успехите и провалите в отговор на помощта на Бог.

Защо Бог иска да ни спаси въпреки факта, че ние сме тези, които са Го предали и изоставили, създавайки този свят на ад и трагедия? Има три основни причини:

Първо, защото Бог е всесилен и абсолютен. Когато Той реши да постигне целта Си, в края на краищата нищо или никой не може да Го спре. Той никога няма да бъде победен от Сатана. Ако Бог е всесилен, най-малкото което е способен да постигне, е да създаде мирен и щастлив свят за човечеството. Ако този вид свят не може да бъде реализиран, тогава можем да заключим, че Бог не съществува.

Второ, Бог е създал човешките същества като Свои деца. Въпреки че сме Го предавали много пъти, Бог е нашият Истински баща. Той не е можел да ни изостави. Неговото щастие напълно зависи от нас. Както родителите са най-загрижени и състрадателни към сина или дъщеря, които страдат най-много, така и грижата на Бог Го тегли към децата Му, които страдат.

Поради истинската любов, Бог не може да Се отдели от нашето нещастие. Всесилният Създател е също и наш любящ Баща, който страда с всички нас. По тази причина Той определено ще разреши проблема с грехопадението.

Трето, Бог е създал човешкия дух неразрушим и вечен. Ако този физически свят бъде унищожен, духовете на безброй хора, които са живели в миналото, ще останат в духовния свят без възможност да бъдат освободени. Докато човечеството не се възстанови физически и духовно, резултатите от грехопадението няма да бъдат поправени и тези хора не могат да бъдат възстановени.

Хрониката на усилията на Бог да спаси човечеството е описана в историята на световните религии. Всъщност думата религия идва от латинската дума „religare”, което означава „повторно свързване”. Ето защо истинската цел на религията е да обедини отново човек и Бог, и възстанови първоначалния Му идеал.

Религиозната природа на човека забелязваме от времето на най-ранните рисунки на първобитните хора, които вече са описвали духовни същества и сили. Бог е можел да издига стъпка по стъпка интелектуалното и моралното ниво на човечеството. Развиват се изрази на по-висша религиозност, отражение на прогреса във възстановяването. След като грехопадението ни отдалечава от Истината, ние трябва да се пресътворим чрез Словото или Истината в процеса на възстановяване.

Ето защо Бог винаги работи чрез праведни и свети личности, чрез пророци и духовни лидери, които прогресивно се появяват в хода на историята, за да обяснят божествената истина. Когато наблюдаваме допирните точки и постепенното обединение на идеалите в историята на религията, можем да познаем Бог като извора на вдъхновението.

В задълбоченото си изследване върху еволюцията на културните сфери, Арнолд Тойнби открива,че културите винаги се развиват на основана на религия. Когато се развива по-универсална и висша религия се появява и по-висока форма на култура, която в края на краищата наистина и асимилира съседните култури на по-ниско ниво. Тези народи и нации в историята, които не могат да се придвижат към една по-висша религиозна философия, винаги са били асимилирани.

В миналото нашият свят се е състоял от повече от двадесет и шест различни културни сфери, които в хода на историята се обединяват, за да създадат днешните четири световни велики фундаментални културни сфери: Индуизъм – Будизъм, Юдео-Християнството, Исляма и културите на Далечния Изток: Конфуцианство – Таоизъм – Шинтоизъм.

Заключението на Арнолд Тойнби е, че всъщност ние се движим към една единствена световна култура. Нарастващите средства за комуникация още повече ще ускорят този процес. Според Божествения Принцип това не е случайно, а резултат от усилията на Бог и човек да пресътворят един обединен свят, който се стреми да възстанови вечния и непроменлив идеал на Бог.

Научните постижения и технологии, на които днес се радваме са изключителни. Ние имаме капацитета и материалните средства да конструираме един чуден свят на спокойствие и благополучие за цялото човечество. Но въпреки този огромен потенциал, ние все още не сме способни да построим един хармоничен свят на мир и щастие, защото няма паралелно развитие на духовното и моралното нива.

Съществува дисбаланс между нашето външно можене и нашето вътрешно развитие. Например, въпреки че вече изследваме открития космос и успяхме да изпратим хора на Луната, ние все още сме неспособни да живеем и успешно да прилагаме етични и морални норми, като например десетте заповеди, дадени от Бог на Моисей, преди приблизително 4000 години.

Въпреки целия наш прогрес, ние все още не изпълняваме ролята си на истински господари на творението, защитавайки ценното наследство, което Бог ни е дал. Всъщност поради грешната ни природа, ние дори злоупотребяваме с природата и не й позволяваме да изпълнява истинската си функция.

Вместо да съществуваме в хармония с околната среда, човешкият егоизъм и алчност са ни довели до неправилната експлоатация на природата, възпроизвеждайки враждебност.

Апостол Павел говори за това страдание на природата, като го сравнява с родилни болки, нетърпеливо чакайки появата на децата на Бог (Рим. 8:22). И не само природата, а също Бог и цялото човечество чакат голямата промяна и трансформация, които ще ни позволят да възстановим стойността и достойнството си като деца на Бог и реализираме един свят, освободен от злото и греха.

Мнозинството от мислещите хора определено са съгласни, че се нуждаем от цялостна промяна, за да се освободим от хаоса, липсата на морал, насилието и разрухата.

Но с определени изключения, общата тенденция досега беше първо да наблюдаваме проблемите извън самите нас. Ние искаме да видим „гредата в чуждото око”. Ето защо толкова много надежди се възлагат на вярата, че определени програми или политически и икономически системи ще ни дадат крайното решение.

Например когато болшевишката революция триумфира през 1917 г., това създаде големи очаквания и нейните лидери бяха горди да сложат край на една стара система на експлоатация и наложат нова, която обещаваше справедливост и мир. Днес целият свят е свидетел на трагедията на тази система и последвалия я провал.

Великият урок, който можем да научим от това и подобни преживявания в миналото е, че е илюзорно да претендираме, че първо трябва да променим обществото и неговите структури, за да може по-късно тези промени да гарантират промяната на човешкото поведение.

Никакъв нов план, програма или система не могат да работят, ако са осъществявани от същите корумпирани хора. Ако човекът не се промени, нищо не може да се промени. Коренът на човешките проблеми започва от егоистичната позиция на индивида, върху когото са построени структурите и системите на обществото. Само когато човекът е способен да преодолее собствения си егоизъм, ще бъде възможно да предвиди постоянни и стабилни промени в обществото.

Ето накъде човечеството трябва да насочи надеждата си и мечтите си за истински мир за в бъдеще. Волята на Бог е да изкорени егоизма от всеки индивид, а после да преобразува и пресътвори човечеството и Своя собствен храм, за да може всички хора да станат святи.

Ето защо истинският мир и хармония между нациите не започват на национално ниво, а с усъвършенстването на индивида. С превръщането си в храм на Бог всеки човек става съвършен. Ето къде започва световният мир. Всеки един от нас е истинска начална точка с която започва световния мир и идеалния свят.

Имаме нужда напълно да възстановим духовната си чувствителност, за да не можем никога да се отнасяме зле или да нараняваме другите. Трябва да чувстваме страданието и болките на другите като наши. (Виж Диаграма 7)

В първоначалния свят на Божието творение двама да се бият би било като лявата ръка да бие дясната и дори по-лошо, като да извадиш очите си със собствената си ръка. В идеалния свят няма да има конфликти, няма да има зло. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има единство между хората в преследване на истина, доброта и красота. Това наистина ще бъде светът на мира, който човечеството търси.

Затова трябва да приемем всички промени, които засягат хода на историята, най-голямата и най-важната промяна тепърва трябва да се осъществи.

От всички битки, които някога са били водени, най-фундаменталната все още предстои. Това е усилието, което накрая всеки от нас индивидуално трябва да направи, за да преодолее злото в себе си и да се освободи. Ние трябва да се пречисти и да се избавим от греха. За да сме по-конкретни, трябва напълно да изтрием от сърцето и паметта си грешната и забранена любов. Тази любов толкова дълго време е тровела човечеството.

Тези дълбоки откровения за произхода на неморалността и злото са от жизнена важност, защото ни разясняват природата на греха. Те ни дават оръжието и знанията, за да го преодолеем.

Последната и най-трудната революция ще бъде вътрешната революция на сърцето и съзнанието ни. Тя ще ни изведе от несправедливостта, покварата и егоизма към една позиция, при която любовта и службата на другите ще са най-висшата ценност.

Както Сан Мьонг Мун предрича:

„Мога да предвидя голяма промяна, революция, която настъпва в света, но не на огъня и куршумите, а на Божията истина, разпалваща сърцата на хората. Дошъл съм да възпламеня тази духовна революция, една тиха революция, която променя човешкия егоизъм в алтруизъм.”

Във встъпителния си адрес пред Федерацията за световен мир, през август 1991 г. в Сеул, Корея, пред президенти и високопоставени лица на много страни Сан Мьонг Мун заяви:

„Двадесет и първи век ще бъде правдив век. В този век богатството няма да бъде доминиращ фактор. Вместо това доминиращи ще бъдат човешката душа и дух. Двадесет и първият век ще бъде на обединението между Бог и човек. Това ще бъде епохата, когато ново пробуждане ще дойде при всеки човек, ще осъзнаем, че ще спечелим повече, ако искрено живеем за другите. Егоизмът силно ще намалее. Живот, чест и слава ще триумфират базирани на алтруизма. Това са характеристиките на настъпващия двадесет и първи век. Епохата на мира наближава. И нещо повече, възможността за реализация на Небесното царство ще е налице. Двадесет и първият век ще е надежден и славен век.”

В Библията се говори за „последните дни” и за „края на света”. Ако историята беше започнала от доброто, нямаше да е нужно да свърша. Но тъй като историята започна със зло, трябва да настъпят последните дни, в които злото накрая ще е елиминирано и ще дойде краят на порочния и грешен свят. Ще дойде времето, което Светото писание нарича „и ще изковат ножовете си на палешници”. С други думи – време на преход, когато „ад”-ът ще се трансформира в „Небесно царство”.

Няма да има буквално разрушение на вселената чрез катастрофи, както вярват някои християни. Последните дни ще са време на щастие, когато най-великата надежда на човечеството, твърдо отстоявана в хода на историята, накрая ще бъде реализирана.

БОРБАТА МЕЖДУ ДУХА И ТЯЛОТО

За да се спечели тази последна битка в историята и за да сме победители в покоряването и изкореняването на злото в нас, е необходимо ясно да разграничим слабостта, егоизма и грешната природа.

Както Сатана е контролирал първите човешките предци – чрез техните физически желания, така той продължава да ни контролира и днес чрез егоистичните ни физически желания.

Грехопадението, което се случва чрез грешна любов създава дисхармония между алтруистичната насоченост на съзнанието и егоистичните, неправилно ориентирани физически желания. Резултатът от това е разединение и борби във връзките ни на вертикално ниво – с Бог, с родители, с по-малките от нас, с учениците, а също и в хоризонталните ни връзки – със съпруга ни, с познати, с приятели, с колеги и т.н. Тези взаимоотношения вместо да се характеризират с искрена любов, често са деформирани, поради объркването, което съществува в нас самите, между желанието на ума да служи на другите и задоволяването на физическите ни желания.

Първоначално тялото и дъхът е трябвало да бъдат обединени и неспособни да се разделят. Човешкото тяло представлява тялото на Бог. Човешкото тяло е реципиентът, който побира ума, това е мястото, което съзнанието обитава. Разделянето между двете се осъществява поради грехопадението и става причина човешкото тяло да попадне под господството на Сатана и егоизма.

Физическото ни тяло е важно, най-вече за да поддържа духовното ни израстване. Само по себе си тялото търси единствено собственото си удобство и благополучие. Ето защо злото винаги търси да мобилизира тялото ни, да доминира и неутрализира желанията на духа ни. Често вършим неправилни неща, само за да задоволим собствените си желания и физически потребности, дори с цената да нараним другите.

От друга страна, в съзнанието ни човешката съвест се превръща в агент на Бог. Съвестта ни не съществува само за наша облага. Тя е внедрена, за да можем да постъпваме правдиво. Тя винаги търси доброто и следва алтруистична посока. Но тялото често въстава срещу съвестта.

Тялото търси само собствения си комфорт и е предразположено да постъпва егоистично, като задоволява телесните си желания. Съвестта, от друга страна, коригира тялото, като го подчинява в посока на ума. По тази причина е неизбежно преживяването на конфликти и вътрешни борби в нас самите.

Бог упражнява влиянието Си, за да стимулира ума ни чрез духовните ни желания. Духовните ни желания търсят истинско удовлетворение чрез добри и отговорни дейности. Ние сме щастливи, когато първо направим щастливи другите.

Тялото ни обаче винаги е привлечено от алтернативни пътища и търси да се отклони в различна посока. Когато трябва да се направи нещо важно, тялото иска почивка, храна или напитка и човек, който не е силен или духовно развит, ще каже: „Аз искам да правя тези неща и трябва да ги правя”, по един човек, който е наистина мъдър би казал: „Съществото с тези желания не съм истинския ‘аз’ и то трябва да почака.” Често, когато се появи възможността да помогнем на някого, тялото казва: „Защо да се безпокоя. По-добре е, ако някой друг го направи, вместо мен”, но ние трябва да отговорим на тялото си: „Ти няма да ми попречиш да направя нещо добро.”

Тялото е на наше разположение, то е конят, на който препускаме. Следователно ние трябва да се отнасяме внимателно и да се грижим за него, да го храним правилно и да го поддържаме чисто. Без здраво и чисто тяло ние не можем да изпълним трудните задачи, които ще ни позволят да достигнем духовно съвършенство. Но ние винаги трябва да сме тези, които контролират тялото си, а не да оставаме тялото да контролира нас.

В определен смисъл най-големият ни враг е собственото ни тяло. Трябва твърдо да установим един принципа: „Трябва първо да контролирам себе си, преди да имам власт над каквото и да е друго.” Ако аз съм контролиран от обстоятелствата, това означава, че моето тяло контролира ума ми. Но ако аз мога да запазя позицията си и състоянието на духа си, без значение какво правя или колко трудни са обстоятелствата, това означава, че умът ми контролира тялото ми.

Вътрешният сблъсък между духа и тялото представлява войната между доброто и злото.

Духът трябва да има вътрешната сила и необходимата духовна власт на себеконтрола, за да овладее желанието си за храна, сън и секс, които са трите най-основните желания на тялото ни.

В началото забранената сексуална любов ни създава илюзия и чувство за единение и щастие, като че ли това е истинска любов. Парите, властта и славата също могат да ни създадат илюзията, че сме задоволили вътрешните си потребности с външни средства.

Първоначално Бог ни е създал с потенциал да живеем в щастие. Ние сме създадени да се опияняваме не от наркотици, а от любовта на Бог. Тъй като сме загубили първоначалния си капацитет, ние търсим противоестествени, изкуствени средства за силна възбуда като алкохол или наркотици. Всъщност мъжът и жената са създадени да се опияняват един друг с център Бог. Няма нищо, което да надминава това чувство на радост и щастие. Всяка клетка от тялото ни експлодира от удоволствие. Очите, ушите и всички тъкани в екстаз от щастие. Когато веднъж хората открият начина да получават това опиянение от истинската любов с център Бог, дори и да са поощрявани да използват наркотици, алкохол др., те ще откажат. Сравнението ще обезсмисли тяхната употреба.

Ето защо традиционните световни религии, единодушно проповядват принципа на телесна дисциплина чрез постене, молитва, сексуално въздържание и др., т.е. да се правят неща, които тялото не желае да прави. Религията е тренировъчното пространство, където неуправляемите желания на тялото са контролирани, принуждавайки тялото да е в хармония с волята на ума.

Истинската религия набляга на себеотрицанието, себеконтрола, дисциплината и проповядва да живеем себеотдайно. Никога не е имало велика религия в историята, която да е поставяла в центъра егоизма или егоцентризма.

Виждаме, че будистките монаси медитират с години наред, като се опитват да отделят от себе си всички физически желания, до състояние на празнота. Като правят това, те искат да открият идеалния стандарт на човешкия характер. Цялото и усилие може да бъде описано с една фраза: те отричат малкото егоистично „аз”, за да открият истинската си вътрешна същност. Това е тяхната цел.

Все пак никой не е способен напълно да контролира тялото си, без вътрешно да се обедини с Бог. Само когато ума ни е обединен със силата на Божията любов и истина, ние можем да използваме телата си правилно. Духът трябва да е в позиция на субект, а тялото – в позиция на обект на духа ни. Любовта на Бог и Неговата истина имат властта да се обединяват заедно в хармония. Подобен хармоничен човек се описва от религиозната терминология като светец. Ето защо религията е била инструмент на Бог, с който да води и възстановява човека към първоначалния Му идеал.

ПЪРВОНАЧАЛНАТА НИ ПРИРОДА И

ГРЕШНАТА НИ ПРИРОДА

Според Божествения Принцип ние имаме две цели: целта на цялото, която ни напътства да живеем за другите – неегоистично, и индивидуалната цел, която ни кара да се стремим към собственото си благополучие. Ние сме създадени с добра първоначална природа, която да запазва хармонията между тези две цели. Обаче в резултат на грехопадението желанията ни клонят в посока на егоизма, възпроизвеждайки това, което наричаме „грешна природа”. Грешната природа ни подтиква да поставяме като приоритет по-скоро индивидуалната цел, отколкото целта на цялото. Егоизмът е толкова обичаен, че ние почти не го забелязваме.

Егоизмът не се отнася до личното желание за самоусъвършенстване, което съществува във всеки човек. Ние имаме естествена амбиция да осигурим благополучието си и желание да достигнем най-високите ценности. Това не е егоизъм. Това са качества на първоначалната ни природа, дадена ни от Бог. Егоизмът се свързва с грешната и неправилната посока на желанията и амбициите ни. Тази погрешна посока се проявява в алчност, завист и суета, действията, които представляват отрова за духовния ни живот.

Егоизмът е извратеност на първоначалната ни природа. Животът ни предоставя безкрайна поредица от избори, но ако сме слепи за духовната реалност, вземаме погрешни решения.

Егоизмът може да се сравни с позиция на човек, който без достатъчно информация решава да купи нещо на пазара. По-късно, когато получи повече информация се оказва, че е взел погрешно решение. По подобен начин тези, които живеят грешен живот, докато са на земята ще се чувстват разстроени, след като умрат и осъзнаят неправилните си решения.

Няма нито един основен елемент в човешкия характер, който да е изначално зъл. Доброто и злото са въпрос на посока. Когато желанието на първоначалната ни природа е погрешно насочено – резултата е „грешна природа”. По тази причина коренът на грешното ни поведение е в размяната на основните сили на доброто.

Надежда, центрирана само върху самите нас, се превръща в алчност. Упражняване на свобода без божествения закон, генерира примитивизъм и безнравственост. Грешното използване на любовта я превръща в похот. Когато нашият живот не е с център Бог, естествената ни гордост да сме дете на Бог се превръща в суета и арогантност. Ако не се използват правилно в полза на другите, нашите таланти и творчески способности често се превръщат в злонамереност.

Ние имаме желание да вършим това, което е добро, но не го правим. Вместо това вършим зло, което не желаем. От тези конфликти в самите нас се появяват и световните конфликти. Можем да сравним човека с пробита чаша. Предназначението на чашата е да съдържа течност, но течността изтича от другия край. Основното е да се поправи тази дупка, като преодолеем и елиминираме грешната си природа, която продължава да се възпроизвежда чрез злоупотреба на любов.

Причинявайки грехопадението, Сатана увеличава властта и засилва контрола си над човечеството. Въпреки че той е бил причината за тази ситуация, Сатана обвинява мъжете и жените в нарушаване на небесния закон, като се започне от първите ни предци. Целта на Сатана винаги е била да ни раздели от Бог и да ни държи в духовно невежество относно истинската ни стойност и позиция на деца на Бог.

Сатана прави това по два начина. Първо, той постоянно ни обвинява в неподчинение на заповедите и законите на Създателя ни. Второ, той ни прелъстява и ни изкушава да се държим по такъв начин, че да доказваме, че тези обвинения са действителни. Сатана манипулира уязвимостта ни от греха. Той експлоатира слабостите ни, амбициите, гордостта, страстта и егоцентричността. Докато си мислим, че изразяваме собствените си желания, ние просто правим това, което Сатана всъщност иска да правим. Ние не сме само роби на един чужд господар, но сме и негови доброволни поданици. Неговото влияние е изцяло духовно. Тъй като духовните ни сетива са закърнели, не можем лесно да разпознаем негативното влияние на Сатана.

Като невидим властен мафиотски бос, чиито незаконни действия са вършени чрез други хора, Сатана никога не се появява открито пред нас. Той работи анонимно и инкогнито. Сатана работи чрез „грешната ни природа”.

Можем да разпознаем четири основни тенденции в „грешната ни природа”:

1. Неспособността ни да обичаме и да виждаме от гледна точка на Бог, резултатът от което е егоистична позиция.

Основната причина за грехопадението на архангела е неговата неспособност да обича Адам и Ева от Божията гледна точка. Вместо това той поема по свой път и развива завист и ревност към тях.

Откриваме егоизма в основата на грешната природа. Характеризира се с тенденцията винаги да се заема критична позиция към другите, като се набляга на частична и егоцентрична гледна точка.

Вместо да ценим другите, ние се опитваме да се сравняваме с тях и развиваме завист и ревност. Ученици ревнуват от други ученици, които явно са любимци на учителя. На работното място някои хора могат да ревнуват от свои колеги, които са повишени поради отлична работа. Вместо да намираме ценното у другите, много често сме твърде прилежни в това да открием нещо лошо за другите, за да изглеждаме и се чувстваме по-добре.

Неумението да виждаме нещата от Божията гледна точка, постепенно ни отдалечава от истината и ни води, стъпка по стъпка, към вярата в неистината, към недоверие във всички и да съдим и да заемаме непокорна позиция. Първата грешка на Адам и Ева е била в неверието в думите на Бог и вместо това вярват в грешките думи на архангела, които накрая ги водят до неподчинение на Божите заповеди.

2. Напускане на нашата позицията на отговорност

Архангелът не е оценил стойността на позицията, дадена му от Бог. Вместо да намери удовлетворение в изпълнението на отговорността си, той се е надявал да остане удовлетворен като заеме позицията на Адам, дори и узурпира тази на Бог.

По същия начин за нас е много лесно да напуснем позицията си на отговорност. Избягваме от собствените си отговорности, за да търсим лесния изход. Ако нещо не е наред, ние се оплакваме. Имаме склонността да виним и обвиняваме другите за собствените ни грешки и несгоди.

Най- сериозната последица от тази грешна природа е желанието за пълноценно изживяване на любов преди сърцето ни да е узряло. Има тенденция за използване на другите за изпитване на моментно сексуално удоволствие. Прелюбодейството и изневярата са грях, който винаги е свързан с напускане на нашата собствена позиция.

3. Размяна на господството или реда във властта

Човешките същества е трябвало да бъдат естествените лидери на архангела. Луцифер обаче, отказал да се подчини на Адам и Ева и вместо това ги тиранизирал. Без „образование на сърцето”, той е можел да стане само фалшив лидер, който запазва контрола си чрез измама, лъжи и страх.

Подобно на Луцифер, грешните хора често стават арогантни и не следват човека, който е по-подготвен от тях. Вместо да въздействаме на другите с любов и истина, ние се опитваме да поемем контрол над другите, чрез сила и измама. Това е коренът на експлоатацията.

Един от най-сериозните аспекти на грешната природа е тенденцията да се опитваме да доминираме останалите.

Ние мислим, че сме по-добри от другите, поради географско положение, интелигентност, раса, националност. Друг пример за такова обръщане на господството, както вече споменах, е доминирането на плътските ни желания над съвестта ни.

Поради грешната природа, лидерите се стремят да получат власт, чрез методи като насилие, сила и измама. Двадесети век е свидетел на големи примери за този проблем. Поради лошия ни опит с лидери, имаме склонността да не се доверяваме на никой, който е в лидерска позиция. Завист, арогантност, омраза, агресивност, насилие и убийства са винаги свързани с този аспект от грешната природа.

За да се освободим от това положение, трябва да обичаме другите истински и безусловно. Трябва да знаем как да прощаваме и да служим на неприятелите си, докато ги спечелим по естествен начин, чрез доброто си сърце.

4. Размножение на злото и склонност към себеоправдаване

По същия начин, както архангелът е размножил или предал грешна любов на Ева и после на Адам, ние също се опитваме да предадем лошите си навици и грешно поведение на другите.

Опитваме се да въвлечем и другите в погрешното си държание. Колкото повече хора приемат порока и греха, толкова греха изглежда по-малко грешен. Резултатът от всичко това е загубата на абсолютните ценности. Изглежда всичко зависи по-скоро от гледна точка на мнозинството отколкото от принципа. Нарасналото обществено приемане на неморалността сякаш ни направи да се чувстваме по-малко виновни. Поради размножението на злото, ние сме загубили стандарта за добро и зло. Понякога не сме сигурни какво е правилно или грешно и това причинява огромно объркване.

Има две специфични последствия от тази липса на чувствителност, които позволяват злото да продължи. Едното е отчаянието или липсата на надежда, което ни води към убеждението, че няма начин светът да се трансформира в място на добротата. Другото е безотговорността, което ни кара да вярваме, че злото просто е естествен елемент в нашия свят, който ще изчезне от само себе си.

Важно е да разпознаем всички тези елементи в грешната ни природа, за да можем успешно да преодолеем и покорим грешното в себе си.

ВЪЗМОЖНА КРИТИКА ВЪРХУ ТОВА ВИЖДАНЕ

Изправени пред това ново обяснение за произхода на злото и неморалността, е възможно някои читатели да се почувстват скептични. Човек може да попита: кой би могъл да знае всички тези подробности за поведението и мотивациите на Адам, Ева и Архангела? Повечето хора вероятно смятат тези описания за циста измислица на един древен мит и се съмняват в историческата правдоподобност на тези събития.

Тази реакция е напълно естествена, особено от гледна точка на атеистите и агностиците. Това може да се очаква и от хора, на които липсва здрава религиозна вяра и се съмняват в съществуването на живот след смъртта, които по този начин запазват материалистическа интерпретация на произхода на живота.

Към вярващи хора, обаче нашият съвет би бил внимание, благоразумие и ги призоваваме сериозно да разсъждават пред лицето на предизвикателството, което новите открития могат да донесат. Отнема огромни усилия, смиреност, толерантност и голяма духовна широта на съзнанието, за да променим предишните си концепции или да обмислим нови подходи, без да се поддаваме на прибързани предварителни мнения, докато не проведем свои задълбочени проучвания.

Чрез интензивна и искрена молитва човек може да получи отговори. Друг възможен метод е чрез директно търсене в духовния свят. Очевидно там ще бъдат намерени най-добрите архиви и отговори.

Защото там можем да открием абсолютните и пълни сведения на цялата изминала история. Там ще открием мъжете и жените, а също така и ангелите, които са играли ключова роля в събитията, случили се в миналото.

Тези открития са откровения, получени от преп. Сан Мьонг Мун, базирани на огромни и интензивни усилия въз основа на гореспоменатите методи.

За онези, които разбират разказа от Битие в Библията като чиста митология, е много вероятно да приемат тези нови откровения като фикция.

Дори и обаче да приемем, че всички откровения се интерпретират по този начин и това послание трябва да се разбира чисто символично или митологично, никога не можем да пренебрегнем, отречем или да се откажем от етичната и моралната стойност на обявеното тук за ценен пътеводител на добродетелта, по следните причини:

Без всякакво съмнение този подход ни дава силно потвърждение и защита на моногамията в женитбата, в семейството, в истинската любов и за всички ценности, необходими, за да се запази здраво общество.

Представя ни отлично обяснение за основните причини защо трябва да избягваме свободния секс, прелюбодеянието и изневярата и ни дава най-добрите възможни защита и разрешение.

Изправени през разрастващата се епидемия на СПИН, която за съжаление, поради досегашния грешен подход ще потопи цели нации в криза с катастрофални размери, можем да признаем, че само чистотата и верността са най-добрите приемливи противодействия.

Пред нас се разкриват ясно и прецизно причините и мотивите защо хората са отделени от Бог.
Предупреждава се, че абсолютна и свещената сила на любовта е извор на щастие или трагедия.
Това обяснение разкрива психологически много неща за нас, нашите позиции и тенденции. Следва плътно добре познатите форми на поведение, постоянно повтаряни в човешката история.
Осигурява ни ценно водене и съвети за преодоляване на егоизма и грешната ни природа.
Предлага много вероятни отговори за историческия произход на егоизма, срама, завистта, забранената любов, неморалността, разделянето и разпадането на семейства, и всички произтекли проблеми и пороци, които стават причина за човешкото отчуждение.

Има и такива, които ще повярват в тази интерпретация, и ще се почувстват вдъхновени и благодарни за приноса към духовния живот.

Това, което остава да бъде казано сега е, че искрено очакваме от всички онези, които не споделят това мнение, да приемат предизвикателството да предложат по добър на въпросите и проблемите представени тук.

…НазадПродължава…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s