Писма от оня свят

природата в духовния свят надминава земната красота; красотата на отвъдния живот

ЖИВОТЪТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ И НА ЗЕМЯТА

Д-р Сан Хан Ли, в средата

Д-р Сан Хан Ли, в средата

След отиването си в духовния свят през 1996г. д-р Ли започва да изпраща послания за живота и хората там, които са описани в няколко книги. За разлика от други книги които също описват живота там, неговите описания показват как предците ни ни влияят; как можем да им помогнем; какъв живот ще определи къде ще отидем в духовния свят. А това е изключително важно да го разберем за да живеем живота си правилно. На снимката той е в средата. Приживе д-р Ли е систематизирал Обединителната философия (Обединителна мисъл), обобщаваща във философски аспект идеологията на преп. Сан Мьон Мун.

.

Послания от Духовния свят

Д-Р САНГ ХAН ЛИ

Никой не може да избегне нито физическата смърт, нито духовния свят. Това е пътят на Небесния закон, по който всеки трябва да мине. Откакто дойдох в духовния свят много ми липсват нашите членове от Обединителната църква. Аз наистина съм загрижен как да накарам всички членове да не пристъпват духовния закон във физическия свят, така че да могат спокойно да преминат в духовния свят.

Ако пристъпите закон на духовния свят, вие не можете да разрешите проблема лесно и трябва да изплащате чрез страдание в духовния свят. Скъпи членове на Обединителната църква! Колко труден беше вашия живот досега! Аз искам, когато дойдете в този вечен свят, да живеете щастливо. Аз искам да не се опитвате да избегнете моментните трудности. Ако направите това, вие ще имате вечен живот.

Ако пристъпите Небесния закон, вашите потомци ще трябва да изплащат вместо вас. Когато Истинските родители поставят в ред духовния свят, вашето грешно поведение ще нарани тяхното сърце. Скъпи членове на Обединителната църква, името ми е Санг Хън Ли, който написа “Обединителната мисъл”. Аз ще ви изпратя онова, което открих в духовния свят. Моля ви, четете го внимателно и направете успешен вашия земен живот… Това е моят съвет към вас като по-възрастен член, да ви помогна да изпълните отговорността си успешно на земята. Нека Бог да ви благослови!

21 август 1997г. от Санг Хън

Втора глава

ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ И ЖИВОТЪТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ

(СЪНГ ХУА) ЦЕРЕМОНИЯ ПО ИЗПРАЩАНЕТО В ДУХОВНИЯ СВЯТ НА САНГ ХЪН ЛИ (24март1997г.)

Името ми е Санг Хън Ли

(Той се обръща към Медиаторката) Скъпа г-жа Ким! Чрез Вас аз ще изпълня онова, което не можах да изпълня по време на моя земен живот. Моля Ви, не казвайте, че нямате необходимата квалификация за това.

Обединителната мисъл е фундаментална мисъл, която Истинският баща ни даде, но много хора се опитват да я разберат само интелектуално. Ето защо, през целия ми живот във физическия свят, аз се опитвах да напиша много книги, за да помогна на хората да разберат Обединителната мисъл по-лесно. Но въпреки това, аз не можах напълно да осъществя това. Затова от духовния свят ще Ви изпратя онова, което не можах да изпълня във физическия свят, така че да го предадете на всички хора.

Въпреки че Бог каза, че не е необходимо да остана на земята 40 дни, аз ще обикалям земята и духовния свят доколкото мога, така че да мога да систематизирам мисълта си и да я изпратя към Вас… Госпожо Ким! Въпреки че за известно време на Вас Ви беше трудно заради мен, моля Ви простете ми!

КЪМ НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО (28 март 1997г.)

Духовния свят, който вие не виждате, може накратко да бъде описан по следният начин:

“Колко безполезен бе животът във физическия свят! Той беше нищо! Той беше нищо! О! Боже мой! О! Боже мой!”

Аз не зная как бих могъл да опиша безкрайният духовен свят. Бог е невидим. И въпреки че съм в Небесното царство, аз не мога да видя Бог. Но тук има ярка и прекрасна светлина, която не може да бъде обяснена чрез човешкия разум, интелект или мисъл.

В тази ярка светлина цялото съдържание на нашия живот е напълно разкрито. В тази брилянтна светлина ние можем да изпитаме същото чувство на освобождение, сигурност и щастие, което бебето чувства когато се храни с млякото на майка си. В тази светлина всичко изглежда като че ли се разтапя като в пещ. Ние можем да я наречем “пещта на божията любов”. О! Боже! Такъв прекрасен свят е пред нас! Сладко предусещане, красива мелодия, която никога не сме преживявали досега.

Деца мои! Дори баща ви да се опита да пише цяла нощ за духовния свят, няма да мога адекватно да изразя всичко, което желая. Нека ви попитам: Колко дълго ще живеете на земята? Какъв е смисълът на вашия живот? Като ваш родител, искам да ви помоля да прочетете внимателно Обединителна мисъл, която написах и Божествения принцип, който Истинският баща написа. След като ги прочетете и двете, вие трябва да решите по кой път да вървите. Ако съществува по-велико учение от тези книги, вие можете да го следвате. Но ако мислите, че няма такова друго учение, вие трябва да работите с цялата си енергия, отдавайки живота си за изпълнението на Божията Воля. Не слушайте местните новини, с различни лоши слухове и негативни неща за Обединителната църква, а националните новини.

В деня на Сънг Хуа церемонията много хора ме прехвалиха. Като мои деца искам да приемете смирено тези думи. В близко бъдеще аз ще ви обясня за огромния духовен свят чрез г-жа Ким, след като подредя мислите си систематично и логично. Също ще говоря пред група професори за духовния свят. Вие също трябва да помогнете на г-жа Ким. Вие трябва да се учите как да живеете. Моля ви, помнете, че физическият свят, в който живеете, е безсмислен и временен свят.

28 март 1997 г. От вашия баща

Към моите скъпи синове (писмо от майката)

Киъм Хуан, Чанг Хуан, Джин Уон, моля ви, слушайте 100 % от това, което казва вашия баща. Като ваша майка, искам да ви помоля да създадете близки взаимоотношения един с друг и да помагате на другите. Моля ви, винаги се оглеждайте наоколо, за да видите има ли нещо, с което можете да бъдете полезни.

Също ви моля да изучавате живота на Истинските родители. Колко сте облагодетелствани, че можете да слушате тези ценни новини от духовния свят. Като ваша майка, аз дълбоко оценявам това.

– От вашата майка

След като изучавате моя живот, моля ви, изучавайте Обединителната мисъл. Моля ви, следвайте ме!

(съветът на бащата към неговите синове)

Въпроси и отговори с членовете

В: Какво мислиш за липсата на синовна преданост?

О: Тъй като аз не изпълних синовната преданост към Бог, как мога да желая синовна преданост от моите синове? Ако искате да покажете синовна преданост, моля ви, следвайте Истинските родители.

Аз не съжалявам за нищо от моя изминал живот. Аз дори и не се разкайвам. Ако има нещо, за което трябва да се разкайвам е това, че не бях интелектуално по-надарен.

В духовния свят аз ще подготвя образователни материали, които могат да бъдат жизнено важни за хората във физическия свят. Моля ви, развийте Института по Обединителна мисъл! Аз ще ви помогна за това.

Думите на Бог

1. Санг Хън Ли! Добре дошъл в обятията на Бог!

2. Бог ме нарече “Небесен човек”

3. Бог каза, че Санг Хън обиколи навсякъде духовния и физическия свят и че той работи много усилено.

Личен разговор (25 март 1997г.)

Госпожа Ким, аз Ви пожелавам да дойдете тук, след като сте живели същите години, които и аз изживях. Това е защото чрез Вас аз искам да опиша всичко за Духовния свят, доколкото мога. Ние сега можем да сключим нов брак. (Г-жа Ким има видение, в което семейните членове са събрани около масата в къщата, която е изпълнена с ярка светлина.)

“Благодаря ви, че дойдохте на днешната среща! Моля ви, публикувайте това писмо като добре оформена книга и я раздайте на индивидуални групи.” (22 ч., 21 юли 1997г.)

.

ДУХОВНИЯТ СВЯТ И ЖИВОТЪТ В НЕГО (23 май 1997г.)

Г-жа Ким, името ми е Санг Хън Ли. Когато проверявате дали не съм Сатана, това дълбоко ме наранява! Много ще оценя ако ми повярвате тогава, когато Бог потвърди това.

Духовният свят

Въпреки че духовният свят на пръв поглед изглежда еднакъв с видимия, физически свят, големината на духовния свят не може да се сравнява с големината на физическия свят. Например, във физическия свят материята и пространството ограничават движението на колите, но в духовния свят колата може да бъде променяна в различни видове. Посоката на нейното движение може да бъде променена за миг. Според мисленето на шофьора, тя може да премине през планината за секунда. Тя може да се движи свободно, както това става във фантастичните филми или научно-фантастичните пътешествия, които децата много харесват. Макар, че движението на колите изглежда хаотично, тъй като ние спазваме внимателно Духовният закон, няма никакви катастрофи.

Животът в духовния свят

По същия начин, по който земните хора се събуждат сутрин и спят през нощта, духовните хора правят същото, но в духовния свят утрото и вечерта не са в същия ред, както във физическия. Утрото и нощта могат да бъдат променяни според мисленето. Не зная кой пръв е разграничил духовния свят съответно на Ад, Рай и Небесно царство, но това е наистина едно добро разделение, защото между тях съществуват огромни разлики в нивото на живота. За определени неща Адът наистина е странно място. Ние никога не можем да видим подобни ситуации във физическия свят.

Например, аз видях една жена да стои гола, без дрехи и до нея един мъж да докосва долните части на тялото й. До тях друга жена спореше, че долната част на мъжа й принадлежи. И въпреки това те не се чувстваха засрамени.

Веднъж, когато една японка тичаше с дървени обувки и падна на земята, друга жена дойде и й скри обувките, като че ли те бяха нейна собственост. Жената, която изгуби обувките си, се опитваше да ги намери, а тази, която ги скри се преструваше, че не знае нищо. В същото време хората, които наблюдаваха всичко това, крещяха, че тази жена е зла, че е крадла, дойдоха при нея и започнаха да я удрят и ритат. Такива неща се случват много често.

Когато, например един възрастен мъж не може да се храни, защото пръстът му е наранен, при него идва млад мъж, взима храната му и я натъпква в устата му. Такива неща винаги се случват в Ада. Една жена, чиято коса е била подстригана насила, се чувства засрамена от това и крие главата си в кърпа. Тогава всички, които минават покрай нея, й взимат кърпата и си бършат ръцете и лицето с нея. Когато собственичката на кърпата я взима от хората и си покрива главата, хората отново я взимат насила, разрязват я наполовина с ножица и й връщат другата половина. И тъй като тя не може да скрие срама си, се опитва да се скрие на тъмно място.

ПЪРВОНАЧАЛНОТО НЕБЕ И АДЪТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ (1 юни 1997г.)

(Днес д-р Ли говореше не с вдъхновение, а тихо и спокойно)

Небесното царство е мястото, където мислите и действията стават едно

Какво представлява Небето? Аз не съм сигурен дали тези изречения са написани на Небето или в Едем. И в двата случая, това е мястото, където думите и делата са едно.

Например, ако аз си помисля: “Какво месо ще ям днес или какво искам да ям?”, с тази мисъл автоматически пред мен ще се появи огромна трапеза. Също ако си помисля: “Къде искам да отида днес, кого искам да срещна?”, аз съм вече там. Дори ако си помисля: “Ами ако този човек не е облечен, когато пристигна там?”, и наистина се окаже, че той не е облечен, пада голям смях.

Наскоро си мислех: “Когато слепите хора дойдат на Небето, различават ли се от онези, които са имали добро зрение на Земята?” В този миг един дядо и едно джудже застанаха пред мен. Джуджето е бил сляп, а дядото е имал добро зрение. Аз ги попитах: “Има ли слепи хора на Небето?” Те казаха: “Ние дойдохме, защото ти зададе този въпрос. Когато живеех на земята, аз бях сляп, но тук изразът “слепота”не съществува. Аз мога да виждам всичко.” Тогава попитах дядото: “Ти си можел да виждаш, тогава защо дойде?” Той отговори: “Ти попита каква е разликата между човек, който е можел да вижда на Земята и човек, който е бил сляп. В духовния свят можеш да виждаш и с очите си, и със съзнанието си. С очите си можеш да виждаш даден обект, но нещата, които виждаш със съзнанието си, виждаш по-добре.”

В Небето околната среда изобилства от много сияйни ценности. Поради обкръжаващата ярка светлина и блясък, вие не можете да скриете никакви трудности помежду си. Всичко се вижда и се знае с очите и с духа. Ако съм изпълнен със светлина и косата ми блести като златиста, това се дължи на ярката, сияйна светлина. Това е мястото, където духът ти е винаги изпълнен с мир, спокойствие и ведрина, където трудностите, неудобството и гладът не съществуват. Небето е мястото, където нямате трудности да изразите или да обясните каквото и да било.

Адът е мястото, където дори не можеш да си представиш Небето

В Ада хората винаги чувстват глад и страдание. Там те са затънали в завист и неудобство. Поради това страдание, конфликтите са неизбежни. Всеки се чувства неудобно. В Небето имате свободата да следвате съзнанието си, но в Ада не можете да направите дори едно нещо според собствената си воля. Там отнемате нещата на другите със сила и се храните чрез кражба. Хората на земята не могат да си представят колко “истински ужасен е Адът.

Санг Хън-а! Това означава любов

(само неговите родители, баба и дядо и най-близки приятели са се обръщали към д-р Санг Хън Ли със Санг Хън-а)

Ако на земята Истинският баща говори за любовта, той винаги дава пример за изпъкнали и вдлъбнати форми. Ако вие стигнете до точката на любовта, вие мислите за изпъкнали и вдлъбнати форми, но тези изрази са твърде технически.

Когато извикате “Санг Хън-а!”, този звук притежава такова чувство на любов, което разтапя всичко. Любовта притежава такава чувствителност, че може да прости дори ужасно престъпление и да се чувства удобно до човек, омирисан като развалена риба. Дори в такъв момент любовта притежава пасивното чувство на удобство и комфорт. Думата “любов” не може изцяло да опише сърцето. Това е чувство, което не съдържа в себе си завист… Дори и в най-обикновените обстоятелства, когато вървите, говорите или се обличате, да използвате само думата любов, не е достатъчно. За Бог няма такава фраза, достатъчно дълбока и красива, която да може да изрази мисълта на любовта. Бог извиква “Санг Хън-а! Това е любов”. Ако вие следвате правилно Волята на любовта, тогава конфликтите и страданията на земята ще бъдат прекратени. Няма друг по-подходящ начин, по който да обясните думата “любов”. Това е любовта.

Концепцията за Небето и Ада

На Небето вие никога не можете да чувствате притеснение или някакво страдание, тъй като там живеете и се движите като една съвършена цялостна маса от любов. Адът е мястото, където живеете на ръба на неудобството, дискомфорта, притеснението, страданието и конфликта, тъй като вие живеете в свят, в който не знаете нищо за любовта. Накратко, Адът е отдалечен от любовта, а Небето е святото, съвършено единство на любовта. Небето е мястото, където не съществува нищо, което не излъчва любов, а Адът е мястото, където любовта въобще не съществува. Така че, когато плодът на любовта узрее, освобождението на Ада ще стане възможно.

.

СРЕДНИТЕ СЛОЕВЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ (1 юни – 28 юли 1997г.)

Какво представлява Средната сфера в духовния свят?

Онова, което сме си представяли на Земята като Средни сфери в духовния свят, всъщност представлява нещо различно. В различните общества в света, хората са установили нации, които са далеч от служене на Бог. Единствения стремеж на хората е да издигат себе си, без никаква грижа за религията. Те се събират без взаимоотношение на вяра.

На това място е трудно да се види нещо общо с Небето или Ада, но има много подобни неща със Земята. Например, по време на обяд, в кухнята един работи, друг мие чиниите, приготвя храна, слага масата, всички работят заедно. Ако се опитаме да опишем хората в средните сфери на духовния свят: на Небето хората са много лъчезарни, а в Ада те са винаги подтиснати и неспокойни. Хората тук са винаги много заети и работят усилено, без никаква почивка. По време на специални събития те са оживени и изпълнени с енергия, но не проявяват никакъв интерес към Бог и религията.

Когато хората в тези места слушат лекции върху Обединителната мисъл, някои от тях задават глупави въпроси. Например: “Няма ли свят, в който само подобни хора живеят заедно?” Техните въпроси са или безсмислени или напълно елементарни. Тук чувстваш, че тяхното образоване ще ти отнеме дълго време.

Средните сфери на Духовния свят не са Небе или Ад, но имат много различни нива. Това е мястото, където е много трудно да срещнеш хора, които имат представа за Бог, Принципа или Обединителната мисъл.

Средните слоеве са огромни, така че тяхното разнообразие е много трудно да бъде описано. Това е сфера, в която обикновените хора ясно се различават от членовете на Обединителната църква. Обединителите са изпълнени с живот. Вие не можете да видите трудности помежду им. Те са изпълнени със спокойствие и ентусиазъм. Ако имат семинар, се забавляват много, имат различни игри, смях и веселие. В сравнение с нашите членове, другите изглеждат много по-различно. На тях им липсва пулс, те нямат живот в себе си и дейностите им са пасивни и лениви. Те имат изморено и изтощено изражение. Защо обикновените хора, сравнени с членовете на Обединителната църква имат такъв тъжен израз? Причината е, че те нямат надежда и желание. Членовете на Обединителната църква в Средните нива, имат надежда и желание, защото те очакват специалната привилегия от Бог да дойде към тях и те знаят каква е основната Воля на Бог. Обикновените хора не знаят Волята на Бог и те нямат надежда. Обикновените хора и членовете на Обединителната църква стоят в различни региони.

За съжаление има много членове, които не могат да стоят в Обединителната сфера в духовния свят. Има много причини за това. Първо, въпреки, че те са получили Благословията, единият от тях се е отклонил от пътя и те не са могли да създадат семейство. Второ, те са получили Благословията, но са живели без да ги е грижа за Волята на Бог. Трето, те са получили Благословията, но са живели без център. Има много такива случаи. Те имат формата и името на членове и тъй като сами се наричат такива, могат да дойдат в Средния регион на духовния свят.

Какво правят те на това място? Тази група от членове са винаги на място, където могат да получат специална Благословия и отношение на Бог, Истинските родители и Хънг Джин Ним. Как? Те могат да се забавляват, да слушат лекции върху Принципа и да получават вътрешно водене. Ето защо, всички имат надежда. Също така, тази сфера получава много внимание от Бог и Хънг Джин Ним.

Земните хората могат да навлязат в тази Средна сфера на духовния свят, но само членовете на Обединителната църква могат да влязат в специалната класна стая, за да получат образование за праведност и справедливост. Това е наистина невероятно! Вие наистина не можете да разберете значението на Благословията, докато сте на земята, тъй като не можете да я видите, но на Небето можете да разберете нейната безкрайно голяма стойност. Истинските родители дават вече Благословията безусловно. Причината е успешната основа, която те са положили.

Докато Истинските родители живеят сега на Земята, те ви дават тяхната огромна Благословия. Ето защо, ние трябва да излезем и да дадем Благословията на много хора. Това е пътят на обединението – да даваме Благословия на другите.

Рай

На земята мислехме, че се намира някъде между Небето и Ада, но това не е правилно.

В Раят хората формират групи, в които те естествено принадлежат. Например корейците отиват в корейски град, китайците – в китайски, а японците отиват в японски град.

.

ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНИЯ СВЯТ (9 юни 1997г.)

По какъв начин делата на хората на земята се записват в духовния свят?

Начинът, по който хората живеят живота си на земята определя онова, което се записва в духовния свят. Например, начинът, по който президент на дадена страна е живял, се записва в духовния свят. Дали той е живял живота си за себе си или за благото на страната си – всичко това е официално записано. Ако вие сте живели живота си заради маловажни, незначителни неща, или сте били прекомерно материалистичен или ако сте били просто един зъл човек, а не истински човек – всичко това е записано. Това изглежда по същия начин, по който пишете вашата собствена автобиография. В последните мигове на живота си, ще направите равносметка на начина, по който сте го изживели. Бог се появява безусловно. Толкова би било прекрасно, ако вие сте работили усилено по време на вашия живот. Дори президентът на дадена страна идва в Духовния свят без претенции. Целият фундамент на живота ви ще се появи пред вас.

Вие ставате завършен духовен човек 40 дни след края на живота ви. По време на тези 40 дни вие пътувате между духовния и физическия свят, като през това време се подготвя мястото на вашия престой. През това време Бог не се намесва. Въпреки че вашите предци ще ви помогнат, те не могат да направят това 100%. Вие трябва сами да подготвите мястото за вашия престой. Никой не ви осъжда. Нивото на осъждане на всеки човек е различно. След като се приберете вкъщи, ако вие се установите на място, което желаете относно географското и топографското му разположение, никой няма да ви насили за нещо. Вие ще бъдете естествено водени от вашия дух. (Вашият духовен водач ще се появи и ще ви напътства по естествен начин)

В зависимост от законите в духовния свят, атмосферата на водене или осъждане е различна. Можете да получите някаква облага в резултат на това, че сте били президент на дадена страна, въпреки че са ви били осигурени условия, които са ви позволили да допринесете за тази нация. Вие трябва да запазите вашата добра позиция, но ако не запазите и вашия морал, тогава ще получите наказание точно толкова, колкото заслужавате. Това представлява духовният свят. Независимо дали сте били президент или човек от противоположния край на социалния спектър, това няма да повлияе на духовния ви фундамент.

Ние определяме стойността на даден човек от морална гледна точка и го питаме до каква степен той е живял праведен живот. “В духовния свят”, попита медиума, “има ли социална осъзнатост между обикновения работник и човек със научни постижения? Във физическия свят съществува такова разграничение между учения и неукия.” Д-р Ли отговаря: “В духовния свят сферата на работа е различна от вашите научни постижения на земята”. Но най-голямото притеснение няма да дойде от това, а по-скоро от грешката, която сте направили във вашия живот и от това, че сте били невежи относно стойността на вашия живот. Начинът, по който се гледа на научните постижения в Духовния свят е различен от този на земята.”

Разликата между религиозните и нерелигиозните хора

Разликата между човек, който е практикувал вяра и човек, който не е, е огромна. Това създава значителна класова структура или различни нива. Когато живее живот на вяра, искреният човек наистина може да се доближи до милостта на Бог. Въпреки това, дори и да упражнявате дадена вяра, ако тя не е била осъзната, тя тогава е безсмислена. Такъв човек ще бъде в позиция, подобна на този, който е бил невеж по отношение на Бог, в място, където Бог няма нищо общо с тях. Ако сравним религиозните и нерелигиозните хора, Божията милост се проявява по-късно към нерелигиозните. Дори и на Небето разбирането нараства, когато то получи милостта на Бог. Бог дава своята Благословия на човечеството чрез Светия Дух. Като обича човечеството, Небето също получава облага. Ще дойде времето, когато вие свободно ще се придвижвате на места, които харесвате, онези, които отразяват духовните преимущества, постигнати от вас докато сте били във вашето тяло. В това време вие ще се движите въз основа на указанията на Бог.

Каква е разликата между позицията на членовете на Обединителната църква и на членовете на другите религии?

Съществува огромна разлика. Аз ще обясня това накратко. Тук, според начина на живот на земята, всеки член се различава в малка степен от другите, но всички различни сфери в духовния свят са значително различни една от друга. Огромната разлика тук е позицията във връзката с Бог.

Съществуват ограничения, които определят до каква степен хората, принадлежащи към друга религия могат да чуват, да чувстват и да говорят с Бог. Но членовете на Обединителната църква по всякакъв начин се намират в позиция да дишат заедно с Бог.

Но дори сред членовете на Обединителната църква съществуват няколко различни пласта. Има високоуважавани, почетни позиции. Съжалявам, но д-р Санг Хън Ли казва тези неща, за да ни помогне да поправим живота си докато живеем на земята и да ни асистира, когато отидем в духовния свят. Разликите се появяват от това как сме вървели по пътя на Истинските родители. Позицията на 36-те двойки е най-трудна. Това е най-високата семейна позиция, но аз не мога лесно да обясня всички трудности и проблеми, свързани с нея. Ние виждаме пред себе си всички наши грешки.

Докато са живели на земята, много членове или техните семейства са имали проблеми с жени, проблем с обществени пари или други подобни проблеми. Най-накрая, ние всички отиваме да живеем в къщата на Бог, а там грешките на някой от нас са видими за всички, те са изложени на показ. Например, непрекъснато виждаме греха на някой, който е изневерил с друга жена. Можем да видим в подробности греховете на мъж, който е употребил обществени средства за себе си и е отишъл на бар, а след това е изневерил с друга жена. Членовете на Обединителната църква живеят в място, по-страшно от Ада. Всичко това се отнася за семействата от по-ниските нива и всякакъв друг тип семейство.

Съществуват различни нива според природата на извършените престъпления или грях. Въпреки това, ние се намираме най-вече в сфера от духовния свят, която е най-близо до Бог. При нас също има затвор, където са заключени хора с тежки грехове. Колко е прекрасно да можеш да вървиш по пътя на изплащане на греха си, събрани заедно с други престъпници на едно място. Не съществува място, където можеш да изплатиш за греховете си сам. Чрез молитва, даване на десятък, служба и други подобни обществени дейности, извършвани от техните потомци на земята, вратата на затвора ще бъде отворена за духовните хора и те ще могат да го напуснат. Когато такива хора напуснат затвора, те ще получат духовно водене според тяхната позиция.

След като изплатите цялата цена, ще можете ли да живеете в мир? Да, когато нашите потомци изплатят за нашия грях. Така че ако нашите потомци се молят за нас и отдадат цялото си сърце, тогава духовете, които получават облага от това изплащане, ще избегнат трудностите. Но нашата позиция да избягаме е само, за да се върнем отново. Ако хората на земята се молят с цялото си сърце, това със сигурност ще намали периода на изплащане за духовния човек. Но на земята повечето от тях не знаят ситуацията на този човек и затова толкова голяма част от тях страдат душевно доста дълго време.

Ако пътят на страдание за някой е дълъг в духовния свят, тогава независимо дали потомците на земята знаят за него или не, той ще бъде в непрекъснато затруднение. Ако предците страдат, тогава потомците също трябва да преодоляват трудности. Казано по-просто, когато предците извършват престъпления, потомците понасят наказание. Няма друг път освен пътя на Небето. Всички трябва да вървят по праведния път.

ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА И ДУХОВНИТЕ ХОРА (16 юни 1997г.)

Г-жа Ким! Това е Санг Хън Ли. Аз съм Санг Хън Ли. Ако записвате моите думи, Вашето здраве постепенно ще се подобри.

Животът в духовния свят

Позицията на духовните хора се определя в духовния свят от начина, по който те са живели на земята. Ако сте живели егоистично, тогава вие ще страдате и ще се молите хиляди години, без да получите специална милост. Хората в духовния свят, които са живели миролюбиво на земята, спомагат на своите потомци да живеят спокойно. Но ако хората са живели зъл живот, когато дойдат в Духовния свят те живеят в Ада и техните потомци са непрекъснато подтискани от проблеми. Нека разгледаме човек, който страда в силни болки в Ада на духовния свят.

Обстановката е тъмна и подобно на затвор, там няма свобода. Няма никаква храна и облекло. Вашите потомци на земята не могат да направят нищо, за да разплетат и поправят вашите зли дела. Те не знаят нито как да носят вашия товар, нито как да се молят за вас. Но, ако злите постъпки на предците бъдат разбрани и потомците служат с най-голяма искреност и молитва, тогава духовният човек може да получи милост. Духовният човек може да се премести на по-добро място, където отношението към него е гостоприемно и различно. Кой може да направи това възможно? Това е темата на моята реч днес. Ако на земята можеш да харчиш пари, тогава можеш да бъдеш сигурен, но това не важи за духовния свят. Вятърът духа, цветята цъфтят и птичките пеят, но ти не можеш да се промениш просто защото някой ти е заповядал да го направиш. Няма човек, чиято заповед може да те промени. Решението за промяна може да вземеш само ти. Ти трябва да достигнеш до точката на самоосъзнаване.

Ако потомците искрено отдадат сърцето си за грешниците в духовния свят, тогава тези духовни хора могат да дойдат до точката за осъзнаване на своята ситуация и как могат да се променят. За щастие, има много хора, които разбират този духовен закон. На земята, когато шаман танцува и се задълбочи в ситуацията, в която се намират предците, той може само да ги утеши. Шаманът не може да разреши проблемите на предците. Но ако те получат милост чрез искрените и дълбоки молитви на своите потомци, те могат да потърсят посланик на Небето и Словото на Бог.

Животът на хората на земята

Ето защо, животът на хората на земята е много важен. Веднъж станали духовен човек, ще ви отнеме много дълго време, за да можете да развиете себе си и да получите милост. Дълго време минава докато се преодолее невежеството. Поради тази причина, фокусирайте се сега върху вечния свят и живейте по този начин. Като нагласи фокуса си, човечеството ще живее по много по-мъдър начин. Ние се надяваме, че нито един човек няма да бъде неразумен в своята вяра и няма да направи вечни грешки, тъй като естественото следствие на това е нация пълна с глупци тук. Те не могат да разрешат нито един от своите проблеми. Относно животът в тази страна аз не бих могъл да обясня всичко, но с две думи, вашият живот трябва да донесе добри плодове; вие трябва да дадете добър плод. Нека кажа накратко: извършването на грехове води само до Ада. Живейте живот в името на доброто. Това е пътят към Небето. Моля ви, живейте добре заради вечността.

ЗЕМНИТЕ ХОРА И ДУХОВНИТЕ ХОРА ИМАТ РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА

(23 Юни 1997 г.)

Г-жа Ким! Това е Санг Хън Ли. Благодаря Ви. Много Ви благодаря, че се подготвихте преди да получите моето послание.

Земните хора

Нека първо да разгледаме хората на земята. Земните хора гледат с физически очи, докосват физически и действат физически. Земните хора живеят във физически ограничени и затворени пространства. Например, хората живеят за период от време от 10, 20 или 60г. Също така на земята, въпреки че искам да притежавам даден предмет, аз не мога автоматично да го притежавам. Земните хора могат да правят нещата по изкуствен начин, но те не могат да превърнат нещо в действителност, ако то се е появило само като мисъл в тяхното съзнание. Земните хора огладняват, но ако не работят, те не могат да си набавят храна. Тъй като вие можете да се движите в ограничено пространство, ако липсвате на някой и той иска да ви види, всичко спира само дотам. Също така, ако изпитвате физическа болка, вие не знаете със сигурност какво лекарство да вземете. Например, ако вярващи хора се разболеят, те биха се молили или биха потърсили други начини за лечение. Невярващите биха отишли просто в болницата.

Духовните хора

Духовните хора са различни. Тъй като нямат физическо тяло, което да ги ограничава, те притежават безкрайна сфера, в която се движат. Например, независимо дали гледаш, докосваш или се движиш, тъй като всичко това става мигновено чрез мисълта ти, не съществува продължителност на времето. Духовните хора могат да придвижат предмет с мисълта си, по същия начин както с ръце, времето е кондензирано и на практика не се нуждаеш от помощ, за да си разрешиш проблема. В момента, в който някой духовен човек си помисли за друг, другият получава мислите му мигновено, без необходимостта от думи. Когато един духовен човек развие своята логика с точност и прецизност, той може да предаде всички подробности и те ще се появят точно пред лицето на другия духовен човек. Така че вие можете мигновено да изразите всички ваши мисли, тъй като вашият партньор веднага ще разбере онова, което вие казвате или чувствате.

Духовните хора могат да знаят всичко за процеса на Божието Творение от самото начало и цялата концепция за това, което наричаме “човек”, така че ние никога да не можем да причиним болка на Бог. (Това е една от разликите между Небето и Ада.) Ако духовните хора работят усилено в своята област, като най-добрият майстор, те ще получат и съответна награда. Затова алчността не съществува и те винаги излъчват спокойствие. (Това е една друга разлика между Небето и Ада.) Няма раздразнение или безпокойство за набавяне на храна и облекло и затова нашето изражение е любезно и смирено.

Нека обобщя разликите между физическите и духовните хора: физическите хора живеят и се движат в ограничено пространство. Те са непрекъснато заети да разрешават трудни проблеми и страдат поради нуждата от храна и облекло. Духовните хора могат да се движат свободно, без ограниченията на пространството. Тъй като притесненията за храна и облекло са премахнати, ние сме безкрайно светли и смирени. Като заключение: нека плодът на вашия земен живот да бъде добър, така че когато дойдете на Небето да можете да оцените истинността на тези думи.

Принципът на двойствеността в Духовния свят

В Божественият принцип, в лекция от Обединителна мисъл, принципът на двойствеността учи, че действието на даване и получаване се осъществява, когато субект и обект дават и получават, генерирайки действието на Произход-Деление-Единство (П-Д-Е). По този начин ние преживяваме радост. Това е фундаментален принцип на Бог. Сега нека говорим за разликата между физическия и духовния свят. Във физическата сфера, когато субект и обект, чрез силите на даване и получаване, постигнат действие на П-Д-Е, от тяхното обединение се създава радост. В духовния свят чувството на радост, което идва от обединението при действието на П-Д-Е, чрез действието на даване и получаване, е малко по-различно. Например, в процеса на даване един на друг и получаване, няма включване на време. Тъй като П-Д-Е се получава чрез мисълта, вие всъщност не виждате никакъв признак на действие на даване и получаване. Това ясно показва същността на Небето, където завършени индивиди са събрани заедно на едно място, според принципа на двойствеността.

Действие на даване и получаване в духовния свят

Фундаменталната концепция за действие на даване и получаване е единството на субекта и обекта чрез даване и получаване един на друг и постигане на тяхното обединение чрез любовта. По този начин се постига моделът за Небесното царство. Действията на даване и получаване на Небето се осъществяват дори само когато се погледнете един друг; тогава вие ставате буквално едно съвършено цяло. Но в Ада или извън тази сфера, съществува голяма разлика в нивото на действията на даване и получаване, въз основа на класата или позицията на всеки един човек. Основното учение на Принципа на Творението е, че действие на даване и получаване на Небето съществува само тогава, когато вие изпълните и изцяло завършите Целта на Божието Творение. Тъй като Адът е място, където не можете да разберете основата на Божието Творение, там съществува само един относителен принцип. Дори и да се развивате, винаги мислете за едно много важно нещо. За да можете да получите освобождение от Ада, вие трябва винаги да се стремите към целта на действието на даване и получаване. Това е много подобна ситуация с тази на земята.

Тясната връзка между живота на Земята и живота на Небето

По какъв начин земният ни живот завършва и продължава на Небето? Вечната позиция, в която се намираме, е основана на стандарта на доброто или злото по време на нашия живот на Земята. Въз основа на това какъв център е имал животът ми на земята (Божията, сатанинската или атеистичната страна), се определя позицията ми във вечния свят. Въпреки, че може би съществуват разлики, основани на личните постижения, по-важното за Небето, е изграждането на личността, отколкото духа на национализъм или светогледа. Разбирането, че тъй като сме работили в по-висока позиция на земята, ще бъдем в по-висока позиция и на Небето, е погрешно. Следователно, най-заслуженият и плодоносен начин е да живеем с цялото си сърце с център Бог, отхвърляйки собствената си алчност, живеейки живота на благоговение и уважение. Тогава ние можем да живеем с гордост и вдигнати чела на Небето.

Въпроси и отговори

Въпроси от дъщерята на д-р Ли

В: Какво да направим, за да компенсираме липсата на синовна преданост към теб и това, че не те следвахме по време на твоя земен живот?

О: Просто ви моля да живеете искрено и с вяра във вашата позиция.

В: Моля те, кажи нещо специално на своите деца.

О: Не желая да се впускам в обяснения. Ако смятате, че пътят, по който са вървели вашите родители е правилен, следвайте го! Но ако мислите другояче, тогава аз нищо не мога да направя. Тогава ще си помисля, че животът на вашия баща не е бил достатъчно добър за вас.

В: “Какво да правим с книгите, които пазим?

О: Подарете ги на Университета “Сан Мун” (Институтът по изследване на Обединителната идеология).

В: А какво да правим с гроба?

О: Направете каквото желаете. Не съм направил нищо добро за Бог, нали?

В: А с имуществото…?

О: Направете онова, което желаете.

Въпроси на Инсънг (синът на д-р Ли)

В: Има ли разлика на Небето между лицето на Мис Корея и грозните лица?

О: Хората с красиви лица на земята остават красиви и тук. Но тук и грозните лица са безкрайно красиви, защото тяхното красиво сърце е изразено чрез светлината на Бог, която те излъчват. Красивите лица в Ада не могат да бъдат сравнявани дори и с грозните лица на Небето. Въпреки че лицата ни не променят формата си (кръглото лице си остава кръгло, а продълговатото лице – продълговато), тъй като истинската красота на лицето се определя въз основа на живота, който живеем на земята, онези, които се стремят да дойдат на Небето, като развиват сърцето и характера си, са наистина мъдри хора.

В: Каква е разликата между смелите и страхливите?

О: Смелостта или страхливостта не са толкова важни за Бог. Направи най-доброто усилие, докато си на земята, за да дойдеш на Небето, тъй като желанието за Небето не идва от куража. А хората, които са боязливи, не биват пренебрегвани тук.

Въпрос на медиума (г-жа У. С. Ким)

В: Когато говориш, четеш ли от свои записки, или просто говориш онова, което мислиш?

О: Много е сложно и трудно за обяснение. Всеки път, когато мисля, то се появява пред мен точно като написано. Може да се каже, че мислите ти автоматично се записват.

.

ФУНДАМЕНТАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ЛЮБОВТА

Г-жа Ким! Нека за момент да опиша обстановката тук: сегашното време е много ценно. Много хора, които са получили насоки от Бог, се молят и скоро ще започнат своята работа. И така, нека да започнем. Любовта, както ще обясни това писмо, е състояние на душата, при което ние искрено отдаваме цялото си сърце за другите. В любовта съществуват съпружеска любов, духовна любов и религиозна агапе (безусловна) любов.

Съпружеска любов

Съпружеска любов е любовта, в която мъжете и жените се свързват физически. На земята ние чувстваме емоция, когато можем да се обичаме чрез нашите физически тела. Но на Небето мъжът и жената могат да се обичат без физически тела. Съпружеската любов на онези висши духове (близки до Бог), е като красива картина. Тъй като техните тела стават абсолютно едно, когато те се обичат, те могат да почувстват много силна емоция със своите души и тела – много по-силна и минаваща отвъд чувствата на любов, преживявани на земята. Това е като създаване на съществуване на по-високо ниво, в състояние на абсолютно отсъствие на его. Чувстваш се като във вълшебен свят.

Също така можеш да наблюдаваш сцената на любовния акт със собствените си очи. Двойките на земята обикновено правят любов в своите спални. Тук, на Небето, това съвсем не е необходимо. Тази любов не е скришна, която да можеш да изразиш само в своята спалня. На Небето можете да правите любов сред полските цветя в полята, сред красива природа или върху океанска вълна. Можете дори да правите любов в планините, където птиците пеят и вие сте толкова красиви за онези, които ви наблюдават, че те изпитват чувство на опиянение. Вместо чувството на срам и неприязън, което наблюдаването на подобна сцена е пораждало у вас на Земята, тук можете да наблюдавате такава сцена със спокойно съзнание, възхищавайки се на нейната красота.

В Адът е точно обратното. Хората в Ада правят любов, криейки се, и онези, които ги виждат, ги проклинат. Те ги сочат с пръст и крещят, че са грозни. Любовните сцени в Ада са много подобни на тези на Земята.

Духовна любов

Тъй като духовната любов не може да бъде наблюдавана физически чрез действията на тялото, някои хора смятат, че тя няма нищо общо с тези, които живеят на земята. Напротив, тази любов е абсолютно необходима за онези, които живеят на земята. Тъй като всеки човек притежава свое собствено вътрешно “Аз”, ако вие не развиете това вътрешно “Аз” добре, вие ще срещнете много проблеми докато направите вашата любов завършена (в обединението между съпруга и съпругата) на Небето.

Да вземем например една двойка, където вътрешното “Аз” на съпруга е развито добре, докато вътрешното “Аз” на съпругата не е; тогава няма да може да се осъществи цялостна любов в такова семейство. Тогава какво ще стане? Те не могат да правят изящна и красива любов. Все пак, тъй като имат желание за любов, те могат да преживяват съпружеската обич, но само по ограничен начин, в ограничени места, като тяхната спалня например.

Как могат тези двойки да осъществят пълна, завършена любов? Когато съпругът развие сърцето си да уважава своята съпруга, а съпругата развие сърцето си да обича своя съпруг, тогава любовта им може да се развие и да узрее напълно. Тъй като това отнема много дълго време за да бъде постигнато на Небето, затова, докато сте на земята, с ваше собствено физическо тяло, трябва да развиете сърцето си и да дадете плода на завършената любов. В заключение можем да кажем, че ние трябва добре да използваме нашият кратък живот на земята, очаквайки завършената любов, която зрялата двойка ще преживее на Небето. Съпрузите дават плода на завършената любов като се развиват и взаимно насърчават към постигането на истинска любов.

Любовта Агапе в религия

Когато Бог ни е създал, той ни е дарил със способността за безусловна любов. Това е любовта агапе. Но поради човешкото Грехопадение и последвалите промени с течение на вековете, първоначалният стандарт на любовта, който Бог ни даде, е бил разрушен. Вследствие на това, поради появата на съществуването на Ада, Бог и човешките същества е трябвало да понесат огромна болка в своите сърца. По обратния начин, разпознавайки стойността на безусловната, фундаментална любов, пътят за освобождаване на Ада може да бъде отворен и Адът може да бъде разрушен. Съпружеската любов и духовната любов трябва да съществуват единствено между съпругът и съпругата. Но поради разрушаването на този тип любов, човечеството се отдели от своята основа на Божията безусловна любов. Бог искаше да ни дарява непрекъснато Своята любов. С такава любов, ти искаш да даваш и даваш и тя става по-голяма и по-голяма, дори след като си дал.

Но тъй като фундаментът беше разрушен, днес пътят за спасение е много труден. Чрез установяване на истински взаимоотношения като съпруг и съпруга, трябва да се обичаме, да си вярваме и взаимно да си отстъпваме. Понякога ние трябва да прощаваме и да се помиряваме един с друг.

Ето защо, ставайки едно чрез любовта, с която Бог ни е дарил, пътят за спасение на цялото човечество ще бъде отворен и адът във вечния свят ще изчезне. Следователно, ако имаме доверие един на друг и се обичаме, нито Адът, нито войните биха ни измъчвали. Тъй като живеем без да познаваме този принцип добре, пътят ни към Небесния свят е станал сложен и се появява стенанието и наказанието, наречени Ад. Трябва да отглеждаме и пазим силната любов между съпруга и съпругата и да възпитаваме в себе си изначалната любов, с която Бог ни е дарил.

ДЕЙСТВИЯТА НА ДУХОВНИТЕ ХОРА ЧРЕЗ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА

Как духовните хора помагат на хората на земята

Духовете от духовния свят не могат да се развият без взаимодействие с хората на земята. Причината е, че нашите духовни тела са създадени, за да живеят завинаги в духовния свят въз основа живота ни на Земята. Ето защо, докато духовните хора не преодолеят греховете, които са извършили, тяхната съдба е да получават вечно наказание. Например, когато един убиец дойде в Духовния свят, той трябва да понесе ужасно (жестоко) наказание, завинаги. Онзи, който е убил човек с нож, ще бъде пронизан от нож; онзи, който е застрелял друг човек, ще има забит куршум в сърцето на своето духовно тяло.

Онзи, който е пребил човек до смърт с камък, трябва да живее с извадени очи и неговото духовно тяло ще бъде покрито със синини и кървящи рани. Онзи, който е убил човек, ритайки го с крака, духовното му тяло ще бъде проснато по корем, а той ще е стъпил върху него със собствените си крака. Онзи, който е убил човек с отрова, духовното му тяло ще колабира и ще повръща кръв, а онзи, който е убил човек с брадва или сърп, такъв инструмент ще стои забит в гърдите на духовното му тяло.

Някои от тези духовни хора се опитват да прикрият греховете, които са извършили на Земята, но въпреки усилията им, те не могат да бъдат скрити. Те се опитват да заличат своите минали грехове, извършени на Земята, но това не може да стане както те желаят. Безброй духове се опитват да живеят по-добър живот от ситуацията, в която се намират; но отново, това не може да се осъществи според желанията им. На тях им липсва животът на земята и са готови да направят всякакви странни и откачени неща, за да се отърват от греховете си. Но веднъж записаното не може да бъде изтрито. Общото между тези духовни хора е, че те се опитват да скрият и заличат своя живот на земята (грешното си поведение) и се чувстват засрамени от това, че целият им живот е изложен на показ пред другите. И това изглежда още по-трагично, тъй като другите виждат ясно тези усилия.

По какъв начин духовните хора помагат на хората на земята?

За да могат духовните хора да бъдат освободени от своята позиция, те не могат да избегнат болката и страданието без помощта на хората на земята. И тъй като не могат да се отърсят от извършените от тях грехове, те със сигурност се връщат на местата (където са живели на Земята). Отиват при собствената си плът и кръв (или някой, свързан с тях по някакъв начин) и непрекъснато им изпращат сигнали. Но тъй като хората, които живеят на земята не осъзнават това, при тях започват да се появяват необикновени проблеми: някой в дома се разболява, финансови трудности или автомобилни катастрофи. Най-накрая, когато потомците могат да разберат причината и съответно се молят и направят дарение за този духовен човек, тогава той може да бъде издигнат в малко по-добра позиция (от настоящата си), в резултат от служенето на неговият потомък. Но ако не разбират причината, тогава инцидентите и злополуките ще продължават, докато хората умрат. Като резултат ще има още по-обременени предци. Ето защо, ако семейството не може да открие никакви проблеми в своята вяра, но въпреки това им се случват непрестанни инциденти, големи или малки, заключението е, че това семейство има предци със сложни проблеми. В такъв случай, най-добрият начин за разрешаване на тези проблеми е чрез молитва и чрез вяра.

В днешно време, една гадателка, дори с ниско духовно ниво, би могла да разреши проблема, но тези духовни хора могат да бъдат утешени само временно; тяхното страдание и болка няма да могат да бъдат разрешени напълно. Има огромна разлика между онези, които знаят за Бог и онези, които не знаят. (Духовните хора могат да останат в същото състояние доста дълго, въпреки изминалото време). Духовните хора нямат никакво разрешение от мястото, в което се намират, въпреки борбите и гърчовете си. Колкото по-суров е животът на тези духовни хора, толкова по-объркан е животът на техните потомци на земята. За да могат духовните хора в духовния свят да получат помощ от хората на земята, те се връщат при своите потомци, прилагайки всякакви методи. Но тъй като потомците не знаят начините за разрешаване на проблема, щастието на семейството е в упадък, а болезненият живот на предците ще се повтори. Тъй като духовните хора, които преминат в по-добра позиция с помощта на хората на земята, могат да имат по-удобен живот, то и животът на техните потомци ще бъде по-спокоен.

Взаимоотношенията между духовните хора и хората на земята

Нека сега разгледаме връзката между хората на земята и духовните хора в духовния свят. Връзката между тях може да бъде сравнена с игла и конец. Това означава, че взаимоотношенията между хората на земята и духовните хора в духовния свят е като тази между тялото и духа. Тя е подобна и на връзката между съпруга и съпругата, които не могат да се разделят и са едно цяло. Следователно, хората на земята трябва да водят добър живот докато имат физическо тяло. Проблемът е, че когато вече нямат тяло след като станат духовни хора, те чак тогава разбират, че не са живели добър живот. Бих искал да направя заключението, че докато живеете на земята с вашето собствено тяло, вие трябва да се подготвяте за вечния свят, да обобщавате вашия живот и да живеете всеки ден искрено и с вяра.

Какво и как могат потомците да направят за духовните хора, които са изгубили вече своите тела? Тяхната позиция може да бъде удобна когато техният потомък на земята се моли за тях. Днес статутът, който Истинските родители са ни поверили, правото да станем Родови Месии, е невероятно специален статут. Велико е, че аз мога да спася моите предци чрез молитва, в мое име. Ето защо, тъй като моят живот на земята може да стане спокоен, когато аз се моля за моите предци и по този начин аз им помагам да се издигнат до по-удобни места. Съвсем естествено е, че аз трябва да спася моите предци. Напомняйки си винаги, че това е начинът, по който можем да предложим малка помощ на нашите Истински родители, като ги освободим от болката в духовния свят, ние трябва да завършим нашия Земен живот, като го изживеем добре.

Съвсем естествено е, че ние трябва да изпълним успешно нашите задължения като Родови Месии в полза на предците си. По този начин онези духовни хора, които са наблюдавали, могат също да получат някакъв специален дар.

Медиумът попита: “Във връзката между човек на земята и духовен човек от духовния свят, онези духове в добра позиция, без трудности, имат ли нужда от взаимопомощ, молитви и почит от страна на човек на земята?” и неговият отговор е следният: “Тъй като човекът е съставен от дух и тяло, т.е. има двойствена структура, по принцип онези, които са изгубили своето тяло трябва да живеят в духовния свят, а онези, които имат тяло, трябва да живеят на земята.”

“Може да се приеме, че трябва да има причини духовните хора да изпращат сигнали към човек на земята. Поради връзката в потомствената линия, те изпращат сигнали, понякога с добри, а понякога с лоши намерения. Човекът на земята трябва да може да ги различава въз основа на Законът на Принципа, а духовният човек не трябва да обърква човека на земята. Тъй като Бог не се намесва в проблемите с потомствената линия, ние, човешките същества, трябва да намерим новорождение чрез духа на Бог, за да можем да живеем истински живот.”

Прилики между духовните хора и хората на Земята.

Тъй като хората на земята имат тела, много пъти те не могат да правят онова, което желаят и което им е удобно. Духовните хора обаче нямат тяло и са свободни да се движат според своята позиция (чрез различни нива на свобода, постигната въз основа на позицията). Човекът на земята има физическо тяло и затова живее ограничен живот навсякъде. Духовните хора, макар и без тела, могат да живеят активен живот във вечния духовния свят. Но човекът на земята има тяло и не може да живее във вечно място. Духовните хора нямат тяло, така че те могат да живеят във вечно място. Ако трябва да направя списък от разликите между двете, те ще са безкрайно много.

Сега нека разгледаме общите неща между тях. И животът на земята, и животът в духовния свят са само едната половина. Ето защо всеки може да изпълни само половината. Тогава как може успешното взаимодействие между духа и тялото да дадат цялостния плод? Преди тялото и духа да се разделят след физическата смърт, те трябва да завършат своя живот на земята. Тогава те могат да станат цялостен плод. Когато един духовен човек дойде в духовния свят не напълно узрял духовно, тогава се появяват проблеми. Ето защо, за да се разрешат проблемите, взаимоотношенията между предците и потомците стават объркани.

Сега, нека повторя: ние трябва да запомним колко е важен животът, който живеем на земята. За да можем да живеем завинаги в красивата къща, която Бог е подготвил за нас, ние не трябва да живеем “половинчат живот” като наша цел. Надявам се, че вашият живот на земята ще бъде такъв, който може да даде зрелия плод на духа и тялото и поради това, да посрещне сезона на жътвата с радост.

По време на записването на това послание, медиумът изрази някои съмнения относно Д-р Санг Хън Ли. Тогава той каза: “Моля, нека да спрем да пишем фразата: “Аз съм Санг Хън Ли, който написа Обединителната идеология”.

ОБРАЗЪТ НА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НА БОГ (14 юни 1997г.)

Аз, Санг Хън Ли, дойдох в духовния свят от земята. Моята единствена цел е да предам идеологията на Истинските родители на другите. Това е защото аз разбрах, че не съществува друга, по-възвишена идеология от тази на Истинските родители.

Истинската любов и грешната любов

Любовта е ценният елемент, който Бог дава на хората, когато те се раждат. Но тъжната действителност е, че същата тази любов доведе мъжете и жените до ситуацията да започнат да служат на двама господари от самото си раждане. И това е началото на нашето нещастие. Хората не могат да живеят истински единствено чрез физическата любов между съпруга и съпругата. Любовта е най-ценната съставна част от характера, с който сме надарени. Заради Грехопадението на човека, ние изгубихме същността на любовта. Първоначалната любов бе изместена от грешна и грозна любов, изразена по изкуствен начин. Любовта е в самата същност на природата на Бог. Ние не можем напълно да анализираме, нито да обхванем Божията любов. Въпреки това, аз ще се опитам да обясня за тази фундаментална любов в духовния свят.

Любовта на Бог

Божията любов не може да бъде докосната или обяснена, нито не можем да я проверим с очите си. Божията любов е трудно да бъде разбрана. Човешкият мозък също не може да анализира любовта на Бог. Въпреки че Божията любов ни се дава безкрайно, тя никога не намалява. Както когато кранът на водата е отвъртян, така и любовта на Бог извира непрестанно. Въпреки че получаваме и получаваме Божията любов, на нас тя никога не ни омръзва, нито пък не можем да кажем, че сме получили твърде много от нея. Точно обратното, колкото повече получаваме от нея, толкова повече се смиряваме, като молим за още.

Въпреки че любовта на Бог не може да бъде претеглена с кантар или обем: тя има безкрайна стойност за нас. Аз бих искал да кажа за Божията любов следното: Представете си, че целия свят получи любовта на Бог и Му върне обратно цялата тази любов. Дори и това да стане, Бог все още би имал още любов. Тогава как може да бъде изразен размерът на любовта на Бог към хората? Бог не може нито да бъде видян, нито докоснат. Бог не е нито ограничен материал, нито в твърдо състояние. Тогава, по какъв начин хората могат да изразят любовта на Бог и как могат да я разберат?

Сега аз ще анализирам “Бог, който обича Санг Хън Ли”. Нека да го направим.

Бог ме нарича “Санг Хън”. Аз чувам Неговия глас ясно с ушите си. След това ярка, блестяща, лъчиста, и отразяваща светлина се появява пред, зад и над моята глава. Сред тази светлина, един лъч, неидентифициран, пленява моето сърце. Със собствените си способности, аз не мога да намеря правилната дума, за да опиша моето чувство. Това е като спокойствието, което малкото бебе чувства, когато е в обятията на своята майка и, слушайки туптенето на нейното сърце, срещне очите й. Дори това описание не би могло да обхване напълно моето преживяване. Тогава, когато гласът на Божия зов се променя, яркостта на красивата светлина също се променя и аз изпадам в състояние на екстаз. Цялото ми тяло като че ли се разтапя. И внезапно, аз се озовавам сам: не мога да видя Бог.

Как е възможно такава възхитителна, омайна светлина да може да посети човека толкова внезапно и продължително! Божията любов, изразена чрез светлина, е различна във всеки един момент. Бляскави светлини, големи, малки или кръгли като от фойерверки, се спускат към човешките същества като светлини на любовта, вариращи в своето великолепие. Чувството, което получаваме от светлината е различно, според формата на излъчваната светлина. В допълнение на любовта, която съм преживявал, аз съм виждал любовта на Бог изразена и към други хора. И все пак, Бог е същността на любовта.

Образът на Бог е огън и светлина

Въз основа на какво можем да кажем, че светлината е формата на любовта? Тъй като образът на Бог е огън и светлина, елементите на любовта в човешката душа се задействат незабавно щом любовта на Бог е получена. Точно по същия начин, по който лампата светва, когато завъртите ключа, когато видите светлината на Бог, любовта може да започне да действа и вашето сърце да се да обърне в любов.

Причината, поради която вратата на Благословията е широко отворена

Първоначалната Воля на Бог за човешките същества бе те да поддържат качествата, с които бяха първоначално създадени. Но поради грехопадението, потомците на първите родители не можаха да се родят с естествена любов. Сърцето на Бог бе разбито, когато гледаше Своите деца с грешно структурирано, раздвоено в две различни посоки сърце. Ето защо, за да можем да разрешим проблемите на раздвоеното сърце и бидейки отдалечени от първоначалният план на възстановяването и авторитета на Бог, ние трябва да преминем през курс на новорождение, така както е описано в историята на възстановяването. Когато се родим отново без първороден грях, (да започнем да отразяваме същността на Бог, според първоначалният замисъл) ние можем да преживеем цялата любов на Бог. Ето защо ние трябва да бъдем родени отново чрез Истинските родители. Това представлява Благословията. Това обяснява защо наскоро Истинските родители отвориха вратата на Благословията, давайки ни такава невероятна привилегия.

Въпреки че тези, които я получават, не я разбират, веднъж получили великия дар, участвайки в Благословията, те стават благословени хора. В допълнение на това: докато Истинските родители са на Земята, непрекъснато отваряйки пътя за хиляди хора да получат специалната милост, онези които я получават, са Небесните хора. Тъй като те преминават през курс на новорождение, това е периодът, в който потомците на земята могат да получат щастие и благословии, без да са направили никакви условия за това.

Любовта е най-големият дар от Бог

Любовта е центърът на Божия образ, получен от човешките същества в момента на тяхното раждане. Хората трябва да наследят цялата любов на Бог. Но тъй като се е обърнала в грешна посока, връзката ни с Бог е разрушена. За да пресъздадем тази връзка, хората трябва да приличат на Бог. Най-добрият начин да приличаме на Бог е да възстановим първоначалният си образ на синове и дъщери на Бог. Любов! Любов! Любов! Това е основната сила, чрез която можем да преодолеем и стопим всякакви трудности и да изпълним всичко. Любовта е най-големият дар, който сме получили от Бог, запечатаното доказателство, че ние сме Негови деца. Любов! Ние трябва да се стремим и да напрегнем всичките си сили, за да намерим любовта, която сме изгубили.

Трета глава

ЖИВОТЪТ В ДУХОВНИЯ СВЯТ (ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРИНЦИПА)

СУБЕКТ И ОБЕКТ (ЗАКОНЪТ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ (21 юли 1997г.)

Субекта

Когато субектът и обектът имат желание за връзка на даване и вземане на любов и красота, Универсалната първична сила, дарена и направлявана от Бог, започва да действа и става основната сила за тяхната взаимност. Субектът я използва, за да може да даде сила на обектът, а обекта я използва, за да върне сила на субекта. Тя също така съществува в силите на действие, които формират взаимната връзка между субекта и обекта. Тя не действа независимо, но е дадена от Бог, чрез когото ние получаваме нашия живот и продължаваме да съществуваме. Нищо на света не може да съществува независимо. Съществуванието само по себе си е възможно само чрез силата, която се генерира при действието на даване и вземане между субекта и обекта. Ето защо, независимо дали в духовния свят или на земята, силите на всички същества се изразяват чрез процеса на взаимна зависимост между един субект и един обект.

На това място бих искал да опиша действията между субекта и обекта, които съм наблюдавал в духовния свят. В духовния свят, когато Бог (субект), дава на духовния човек (обекта), Неговата сила мигновено се отразява в духовния човек и те се обединяват. Например, когато Бог безгласно назове моето име “Санг Хън!”, аз, Неговият обект с първоначално съзнание, спонтанно откликвам на Неговия повик. Аз не Му задавам въпроси, нито изразявам своето виждане като например:”Какво е това, Боже?”, “Не знам”, “Не разбирам” и т.н., но аз автоматично се чувствам привлечен към Него. Това може да се сравни с привличането между противоположните северни и южни магнитни полюси.

Ето защо, когато застанем пред Бог, ние, човешките същества, сме привлечени към Него, чрез взаимовръзката между субект и обект, така, сякаш сме Негова сянка. Това е основна сила от гледна точка на първоначалния принцип на взаимовръзката. Няма значение коя от двете е по-важна: силата, която субектът дава на обекта или силата, която обектът връща на субекта. По-важното е как те могат да осъществят връзка на даване и получаване с еднаква сила. Докато Бог дава на хората Универсалната първична сила, ние ще живеем в зависимост от първоначалната Божия Воля, която съществува от началото на сътворяването.

Ето защо, основната сила на Универсалната първична сила носи плавни действия на даване и вземане само когато субектът и обектът установят една норма като взаимна основа. Когато един субект или един обект, независимо дали принадлежат на човешкия, животинския, растителния или минералния свят, формират една норма на взаимност, се поражда силата на размножаване. Но ако вместо това съществуват конфликт или неразбирателство, тази сила не може да действа. Тъй като Бог е първоначалната норма за основната сила, необходима за нашето съществуване, ако Бог присъства в нашето съзнание по време на нашия живот, ние можем веднага да получим силата от субекта и да я отразим като обект.

Обекта

Силата на един обект трябва да бъде като лъчев генератор, който, получавайки основната сила, мигновено я връща обратно. Това означава, че когато един субект се явява като основна сила, получена от Бог, неговият обект може също да получи тази сила. Ето защо, субектът и обектът нито трябва да бъдат в позиция, в която да се свързват помежду си, независими един от друг, нито да следват някаква закономерност в реда на даването и получаването. Те трябва да имат взаимна връзка на едно и също ниво. При общия стандарт са без значение първенството на позицията или нивото. Конфликтът, който възниква между разединените съпруг и съпруга, които не могат да станат едно като субект и обект, не идва от Бог. Той е от грешната природа.

Субектът и обектът, отклонили се от правилния път, загубват първоначалната сила от Бог и се отделят от сферата на Божето господство. По същия начин, тъй като един обект отразява действието на основната сила на своя субект, той не трябва да се отклонява от насоката на първоначалната сила, която се стреми да отговори на своя субект, от позицията на обект. Ако един обект не може да приеме сила от своя субект, той трябва да се стреми да създаде собствена сила на равновесие.

Нека ви дам един пример: От гледна точка на връзката между един съпруг и една съпруга, съпругът е в позицията на субект. Ако обаче, се случи нещо със съпругът, съпругата застава в позицията на субект, а първоначалните позиции се обръщат, докато съпругът отново се върне в своята първоначална позиция след известно време.

Главната тема

Когато един субект и един обект имат добра взаимовръзка, силата на първоначалната стойност може да бъде изразена. Ето защо, ако се появи проблем при един от тях, и това доведе до обръщане на позициите, докато единият не се върне в своята първоначална позиция, другият трябва да запази своята позиция. В противен случай, основната сила, дадена им от Бог, ще ги напусне и ще се загуби. Поради това, за да може един субект и един обект да осъществят правилно действие на даване и получаване, те трябва да служат и да приемат Бог, първоначалният източник на силата.

Тъй като всички същества поддържат своя живот чрез силата, образувана от връзката между един субект и един обект, докато не станат едно цяло, и двата ще вървят към разрушение и смърт. И субектът, и обектът трябва да се стремят към обединение, винаги проверявайки дали обичат първоначалната сила или са пристрастени към лоши навици. Ако те преминават през каменен мост, те трябва да премислят всяка своя стъпка по пътя към вечността. Едва тогава те ще могат да живеят живот, изпълнен с мъдрост.

При духовните закони няма компромиси

Много хора осъзнават, че основната сила на Бог представлява Универсалната първична сила. Все още хората не се замислят как те самите могат да притежават тази сила. По време на своя земен живот те трябва да разберат стойността на първоначалната сила. Лъчите на първоначалната сила могат да бъдат отразени само когато се намираме на първоначалния път, а не извън него. Дори когато сте на правилния път, вие трябва да внимавате да не дерайлирате. В духовния свят няма изключения или прошка. На нас може да ни бъде простено на земята, въз основата на обстоятелства или сърдечни взаимоотношения, но в духовния свят това не е възможно дори във връзката между родител и дете. Причината не е в това, че духовните закони са прекалено дребнави, но защото всичко се осъществява в съответствие с Принципа.

Вие може би се чудите защо Богът на любовта не проявява повече разбиране. Но тъй като Той е субектът на първоначалната любов, ако Той позволи изключения, това ще доведе до разрушаване на основния ред. С други думи, Той трябва да им откаже, за да може да поддържа правилния ред във вечния свят. Ето защо, Той не ни прощава, тъкмо защото ни обича. Следователно, ние трябва да живеем всеки един момент изцяло заради вечния живот. Причината, поради която казвам това, е за да изпълня своето задължение да помогна на Истинските родители като техен син, когато те започнат да реорганизират Духовния свят. Ако ние сме наистина техни деца, не трябва ли да живеем живот на синовна преданост, помагайки на нашите родители, когато те имат трудности?

Тъй като онова, което вижда в Духовния свят е толкова ясно, изглежда, че д-р Сънг Хан Ли подчертава своята гледна точка, анализирайки наблюденията и преживяванията си. (Медиум: Ю. С. Ким)

ЦЕЛТА НА ТРИТЕ ОБЕКТА (28 юли 1997г.)

Целта на трите обекта

Целта на трите обекта е ценна благословия и дар, които Бог е дал на хората по време на тяхното сътворяване. Този принцип е бил създаден, за да направи възможно условието хората да достигнат до нивото на Бог. Но поради Грехопадението, принципът на любовта и красотата, който е трябвало да се осъществи между нас, като съпруг и съпруга, е бил нарушен. За да можем да се възстановим до първоначалното си състояние с център Бог, ние трябва да обърнем грешно изпълнената цел на трите обекта по времето на Адам и Ева. С център Бог, Адам и Ева е трябвало да имат взаимна връзка на даване и вземане на любов и красота. Но тъй като тяхната връзка беше с център Сатана, кръговрата на първоначалната взаимна връзка беше разрушен. Ето защо, Бог възнамерява да построи идеала на Небесното царство въз основа на любовта, като възстанови човешките същества до степента те да могат да осъществят стойността на първоначалния стандарт на целта на трите обекта.

Завършената (идеална) двойка

Една от Божиите благословии за нас, хората, е раждането на деца. Това е агапе любов, която дава непрекъснато и безусловно, без да изисква. Ние не преживяваме често този тип любов в нашият живот. Но подобно на извор, който никога не пресъхва, така и любовта на Бог, който желае да ни дава непрекъснато, като Цар на любовта, никога не пресъхва. Като съпруг и съпруга, ние трябва да отразим любовта на Бог и да станем единни с Неговата любов, която постоянно желае да дава от себе си. Тогава нашата любов и красота ще се върнат към Бог като ценен дар. Колко такива двойки съществуват днес на земята, които действително практикуват и живеят любовта на Бог, според Неговото желание?

Небето в духовния свят е красиво място, където една двойка живее, отвръща на Бог с любов и красота и достига стандарта на целта на трите обекта. Ето защо, в любовта на такава двойка не може да съществуват лъжи и измами. Тъй като съпружеската любов се дава и получва с център Бог, тя трябва да е със стандарта на най-висшата стойност. По време на живота си на земята, двойката трябва да живее живот, напълно обединен с истинската любов на Бог, която осъществява целта на трите обекта. В противен случай, дори и да отидем в Духовния свят, ние не можем да притежаваме любовта на Небесното царство.

ГРЕШНА ПРИРОДА (28 юли 1997г.)

Грешна природа

Грешната природа представлява душевно състояние, което се е отклонило от първоначално създадения от Бог път на Принципа. Тогава, по какъв начин ние, човешките същества, можем да се върнем към първоначалния път на Принципа, премахвайки грешната си природа? Причината, поради която Бог ни обича без никакви причини и условия е просто защото ние сме Негови деца. Човешките същества, които са се отклонили от първоначалния път, трябва да се върнат до своята първоначална позиция на Божии деца. Но това не може да стане възможно без определени условия.

Какви са тези условия? Когато човешките същества, създадени от Бог, извършиха Грехопадението, отклонявайки се от първоначалният път, започнаха да служат на друг господар, в резултат на което те започнаха да служат на двама господари. Въпреки това, те трябва ясно да разберат, че Бог е техният истински господар. Следователно, само когато се върнат при Бог, след като изоставят позицията си да служат на двама господари, те могат да бъдат напълно възстановени.

Новорождение

Пълното възстановяване не е сложен процес. В човешките същества, които се отклониха от първоначалният път на Принципа, напускайки своята първоначална позиция като деца на Бог, тече грешна кръв. Ето защо, грешните действия трябва да бъдат спрени. Но за да можем да бъдем родени отново, ние трябва да разберем процеса на новорождение. Нашата замърсена потомствена линия трябва да бъде напълно пречистена чрез процес, наречен новорождение и ние трябва да унаследим любовта на Бог. За да можем да бъдем родени отново, нашето тяло трябва да влезе отново в утробата. Това може би звучи като нещо фантастичното, но принципът ни учи, че ние можем да се върнем обратно към Бог като направим условие на изплащане в по-малък размер.

След това на нас ни е необходим посредник, който е Истинските родители. Човешките същества не могат да се върнат към Бог без Истинските родители, тъй като първородният грях може да бъде премахнат само чрез Истинските родители. Само чрез тях грешните хора могат да се върнат към Бог като Негови първоначални деца, с Божествена стойност. Тъй като ние унаследихме първородния грях и грешната природа от Сатана, ние трябва да се отделим от тях. Грешно е да смятаме, че можем да се справим сами. Отделянето от първородния грях е възможно когато ние разберем стойността на Благословията, дадена от Истинските родители. Следователно, ние можем да научим, че Благословията съдържа много значения. След като дойдох в духовния свят, аз разбрах още по-дълбоко невероятната стойност и величие на нашите Истински родители.

ЧЕТИРИПОЗИЦИОННАТА ОСНОВА (31 юли 1997г.)

Какво представлява четирипозиционната основа?

Четирипозиционната основа означава основа, на която един субект и един обект са се обединили и размножили с център Бог. Човешките същества, които са създадени като деца на Бог, въз основа на Неговата цел за Творението и които трябва да следват Неговият идеал за “субекта и обекта” е, че те трябва да израснат в сферата на Божията любов и да изпълнят първоначално замисления от Бог Идеал на Творението. Но Сатана стана господарят на този свят. Следователно идеалният свят може да бъде построен, когато светът под Сатанинско господство бъде възстановен и изцяло доведен под господството на Бог. Чрез Своето Провидение за възстановяване, Бог е търсел хора, които да построят Небесното царство на Земята. Когато хората на земята се върнат обратно в лоното на Бог, вечното Небесно царство в духовния свят ще бъде построено, с център Бог.

Истински родители на Небето и Земята

Бог искаше да построи Идеалния свят. Но за съжаление, светът стана зъл заради човешкото Грехопадение. Курсът на човешката история за възстановяване стана много заплетен и сложен. Провидението на възстановяване означава възлите на омразата и тъгата да бъдат развързани един по един и по този начин светът да дойде под господството на Бог. Господарят, който може да завърши това Провидение на възстановяване, трябва да се появи на земята. Тогава установяването на Небесното царство може да започне. Този господар е Истинският родител. Историята на спасение на човечеството, започнала от Истинските родители е дала огромен принос за развитието на човешката история. Чрез това основно Провидение, един вечен Идеален свят може да бъде установен тук, в духовния свят.

Тъй като Истинските родители, които са сега на Земята са Истински родители не само за физическия, но също така и за духовния свят, те са господарите на вечната Събота на духовния свят и господарите на идеалното Небесно царство. Ето защо, духовните хора от някои нива живеят с надеждата за деня, в който Истинските родители ще дойдат в духовния свят и ще построят Идеалния свят. Тук духовните хора от висшите нива знаят за предстоящия свят на надеждата, но духовните хора в нисшите нива нямат представа как техният сегашен, ужасяващ свят на наказание може да се промени За тях няма надежда и нещо, което да очакват. Има само непрекъсната болка и страдание.

Ето защо, колкото повече хора отиват в Ада, толкова повече объркване ще настъпва в духовния свят и толкова повече Истинските родители ще трябва да работят след като дойдат в духовния свят. Макар че, външно погледнато, даването на Благословията да изглежда свободно, хората, чиято съдба е да отидат в Ада, ще бъде променена. Така че, нека да станем пионерите, които ще построят вечния свят. Това е начинът, по който можем да изпълним нашата синовна преданост. В заключение можем да кажем, че изпълнението на Четирипозиционната основа е изпълнението на Небесното царство. Чрез осъществяване на идеалното Небесно царство ние можем да покажем нашата синовна преданост към Истинските родители.

НЕБЕСНИЯТ ИДЕАЛ (7 август 1997г.)

Небе

Небето е мястото, където са събрани хората, получили признание като Божии деца. Те са притежателите на Небето. Идеалното Небе е осъществено от онези, които живеят за другите и не мислят или действат за себе си.

Какво е правилното поведение на Небето? На Небето поведението на хората е мотивирано от тяхното собствено смирено отношение, а не на някой друг.

Има ли ограда на Небето? Това не е място, където някой ви казва да дойдете или да си отидете. Това не е мястото, където някой ви дава заповеди. По-скоро, това е мястото, където хората действат, знаейки и чувствайки диханието на Бог.

На Небето не съществуват класи – там няма такова правило, че някой е по-висш или по-низш от другите. На това място обществената позиция на хората е без значение. Онзи, който е бил в най-високата позиция и онзи, който е бил в най-ниската позиция, са обединени чрез любовта си един към друг. На Небето не съществува такава отвратителна ситуация като на земята, където низшия се подмазва на по-висшия. Онзи, който изпълни Идеала на Небесното царство е личност, която знае Идеалът на Бог и осъществява основната Му Воля, живеейки според нея. Законите на духовния свят са много стриктни. Изпитът е много взискателен. Така че хората на Земята трябва да се опитат да живеят, гледайки напред към живота в идеалното Небесно царство.

Принципът на взаимодействието и Идеалът на Небесното царство

Принципът на взаимодействието може да бъде обяснен чрез принципа на действието на даване и вземане. Значението на действието на даване и вземане не е само в доброто даване и вземане. Страните трябва да знаят с какъв център е тяхното действие. Един субектът и един обект не трябва да преследват своите собствени идеали с център себе си. Те трябва да разберат, че истинския път към Бог и Небесния идеал е да живеят целенасочено чрез кръговрата на тяхното даване и получаване. Тази посока е към притежателят на основната сила. Субективната сила в принципа на взаимността е генерирана, когато тя е в името на своя обект, а обективната сила е генерирана, тогава когато тя е в името на своя субект. Тези сили са основни сили, които следват принципът на взаимодействието, който ги ръководи да се насочват към Бог. Бих желал да кажа, че установяването на Небето е основната цел на “Принципът на взаимодействието.”

Вратите към Небето

Съществуват много врати, през които всеки трябва да премине, за да влезе в Небесното царство. Небесното царство е мястото, където са събрани всички плодове на вашия живот. Тук те претеглят вашият “пакет” и виждат доколко можете да бъдете признат. С други думи, те сравняват тежестта на доброто и злото, които сте извършили. Какъв беше вашият земен живот? Заради Бог ли го живяхте? Заради себе си ли го живяхте? Каква беше вашата гледна точка за света и за вашата страна? Какво оставихте след себе си на Земята?

Всички тези неща се взимат пред вид. Има толкова много подобни изпитания, които оценяват вашия живот в пълни детайли. Това е подобно на водата, събирана от реката, която най-накрая достига до вашата трапеза, след като е била стерилизирана и филтрирана толкова много пъти. Няма пазач който ви разпитва и ви отвежда до определена врата. Моят опит е, че аз отивам до една или друга врата, привлечен като от магнит и трябва да премина през всяка една от тях. Болката, която изпитвате, достигайки до определена врата и отхвърлянето, поради вашите грехове, е неописуема. Това е толкова срамно и страшно.

Зад всяка врата има безброй много нива. Има много други места освен Небето, Рая и Ада – тези, които сме чували на земята. Тогава как можем да преминем през всички врати и да стигнем до Небето? Ако вие не можете да преминете през някоя от вратите заради вашите грехове, вие ще прекарате определено време там, за да направите изплащане с продължителност на времето въз основа на специална милост от Бог и постиженията на вашите потомци – молитви, жертва, служба и т. н. Духовните хора очакват времето, когато Истинските родители ще дойдат в духовния свят и ще установят нов стандарт за преминаването през всяка врата. Наистина се притеснявам, че това ще създаде много работа за Истинските родители.

ФОРМИРАНЕ НА ЧЕТИРИПОЗИЦИОННАТА ОСНОВА И ДВОЙНСТВЕНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Формиране

Четирипозиционната основа е същността на Божествения принцип, който ни учи, че двойката трябва да бъде обединена с център тяхната любов и да създаде деца. Но формирането на Четирипозиционната основа от гледна точка на духовния свят е много по-вълнуваща и мистериозна. Четирипозиционната основа означава, че съпругът и съпругата са обединени и създават своите деца с център Бог; но когато те се обичат и са обединени един с друг, не съществува разграничение между субект и обект. Те стават едно тяло. Още повече, любовта на Бог покрива тяхната любов, така че единственото видимо нещо за нас е ярка, блестяща светлина. Красотата на самата любов е единственото нещо, което е видимо.

Идеалът на обединението в любовта

Как тогава изглежда любовта на децата? В резултат на детската любов се получава единство, точно както при любовта на двойката. Родителите и децата са обединени в едно чрез своята любов. Въпреки че те са три отделни личности – баща, майка и дете, те не се проявяват като такива, когато са обединени чрез любовта. Тяхното обединение се проявява или като фигурата на бащата, или на майката, или като фигурата на детето. Но когато те започнат да разговарят помежду си, те отново се проявяват като различни хора. Формирането на Четирипозиционната основа означава, че ако ние сме обединени с Бог, тогава ние ще станем едно тяло с Бог. Ето защо, тук не се появяват четирите отделни съществувания (включително и Бог), въпреки, че те изглеждат по този начин на земята.

Двойката, обединена с Бог живее като едно цяло, въпреки че те са две отделни личности. Това е начинът, по който изглеждат духовните хора от най-високите нива. Но ако не са напълно обединени,те не изглеждат като едно цяло. Божията блестяща светлина не може бъде видяна в тях. Единствено хората, които са успели да преминат през всички врати, могат да постигнат такова обединение. Ето защо, базата на Четирипозиционната основа е двойката да може да отрази своите двойствени характеристики, обединени в любовта си към Бог. Четирипозиционната основа е основната цел на Бог и тя е базата за съществуване и действие на Божията основна сила в този свят.

УНИВЕРСАЛНАТА ПЪРВИЧНА ЕНЕРГИЯ – ДЕЙСТВИЕ НА ДАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ И ПРИНЦИПЪТ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРИНЦИПИТЕ НА ДВОЙСТВЕНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

(4 август 1997г.)

Двойнствените характеристики означават, че формите в създадения свят отразяват характеристиките на Бог. Бог е дал техните характеристики. Основната сила за това е “Универсалната първична енергия”, а “действието на даване и вземане” е действието между тези две характеристики. Тогава какво представлява Принципът на взаимодействието? Когато субектът и обектът имат “действие на даване и вземане”, силата на “даване и вземане” (Универсалната първична енергия), причинява действието на даване и получаване между тях. С други думи, тази сила е подобна на привличането на магнит.

“Божественият принцип” обяснява тази най-основна сила като “субект, състоящ се от двойствени характеристики” или Универсалната първична енергия, или действието на даване и вземане. Независимо от това, първоизточникът е един и същ. Казано накратко, това е “основната енергия на Бог”. Главната сила, смяната на сезоните не се формира от хората. Причинната сила за цялата енергия, използвана от Творението в създадения свят, идва само от една сила, дадена от Бог. Ние наистина не можем да обясним енергията за съществуването на вечния Бог. Това е енергията на Бог, моят Баща, който е Създателят на човечеството. Бог е Господарят на духовния свят, който е безкрайно обширен, който не може да бъде разбран от нашия разум и който не можем да видим с нашите физически сетива, който не можем да разберем или обясним. Вие не можете да обясните Бог, независимо колко дълго го изучавате. Той е Онзи, който не може да бъде нито описан, нито обяснен чрез нито едно от нашите сетива и емоции. Аз, Сънг Хан Ли, обичам логическите доводи и анализи, но Бог е Господарят на Вечната светлина, която не може да бъде разделяна или анализирана. Бог е Онзи, Който ръководи мъдро и дълбоко Провидението и хората чрез Своята блестяща светлина.

О, Боже мой!

Аз си мислех, че бих могъл да анализирам Бог, когато дойда в Духовния свят. Откакто съм дошъл тук, аз съм изпълнен с възхищение към обширността и безкрайността на духовния свят и моето очакване, че бих могъл да го анализирам, вече ми изглежда глупаво. “Боже мой, моля Те, прости на Твоя син! Ти си Онзи, който не може да бъде сравняван с нищо никъде. Твоята стойност и съществувание са единствени и несравними, Небесни татко! Няма никакъв друг начин да изразя моето чувство, освен: “О, Боже мой! О, Боже мой! О, Боже мой! Моля Те, прости ми!” Ето защо, онзи, който се опитва да анализира и да изучава Бог, е най-глупавият човек. Най-мъдрият би казал единствено: “Мой Небесни Татко” и би разбрал, че основният източник на цялата енергия, е израз на Първоначалната енергия на Небесния баща, както е обяснено в “Божественият принцип”.

СТРУКТУРАТА НА ЧОВЕКА, ОСНОВАНА НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СУБЕКТ И ОБЕКТ (4 август 1997г.)

Структурата на човека

Според структурата на човека, хората не са създадени, за да живеят индивидуално. Той или тя трябва да живеят заради съществуването на нейният или неговият субект или обект. Когато субектът и обектът имат добра връзка на даване и вземане и станат едно цяло, те формират основа, чрез която Бог може да работи и те стават обект на най-голямата радост на Бог. Животът на повечето хора е изпълнен с мисли единствено за себе си, но индивидуалистичният начин на живот не е в съответствие с първоначалната Воля на Бог. Поради тази причина, човекът, който живее само за себе си, не е истинско дете на Бог, а един от хората, които изпитват неудобство и срам, когато дойдат в Духовния свят. Ако човешките същества бяха структурирани, за да живеят сами, тогава, въпреки че Божието творение отразява най-висшата интелигентност, то щеше да бъде наречено “провал”.

Живот за партньора

Тъй като човекът е най-висшето творение на Бог, той трябва да притежава елементът, който Бог най-много желае. Това е отношението на загриженост към партньора, защото според външната двойствена структура на човечеството, човекът се нуждае от “половинка”. Вътрешният характер на човека е оформен със сърце на загриженост към тази “половинка”. Хората трябва да живеят според насоките, дадени им от Бог, да живеят за другите. Ако мъжът или жената се обърнат срещу тази насока, това ще бъде престъпление пред Бог и той или тя няма да имат дом в духовния свят. Тъй като никой не може да живее на Земята завинаги, той или тя ще изпаднат в беда. Поради тази причина, човекът трябва да оцени стойността на живота, дадена му от Бог и да живее, служейки на Бог и на другите.

ПОСРЕДНИК НА ЛЮБОВТА (4 август 1997г.)

Човекът е център на любовта

Тъй като човек притежава двойствена структура, той трябва да стане завършен център на любовта пред Бог. С други думи, Бог създаде човека да с най-висшия интелект, да бъде различен от другите творения. Поради тази причина човекът трябва да има по-голяма стойност от другите творения. Но поради Грехопадението, човекът не осъществи това. Ето защо, той трябва да изпълни своята отговорност на истинско дете, следвайки насоките за връщане в първоначалната позиция. Каква е причината за това? Бог създаде Творението. Човешката стойност е в това да предложи своята красота и растеж на Бог.

Човекът е посредник на любовта

Бог е осигурил за човека стойността на любовта, която никое друго творение не притежава. Любовта не може да бъде осъществена от едно същество. Неговата стойност може да се прояви само когато субектът и обектът са обединени и станат едно цяло. Човекът, който е посредник на любовта, става център на любовта и довежда Бог до най-голяма радост, квалифицирайки се като Негово истинско дете. Следователно, човекът трябва да бъде посредник на любовта, да предложи най-голямата любов на Бог и да Му донесе най-голямата радост. Човекът трябва да постигне критерият на стойността, която Бог му е осигурил. Човекът трябва да даде най-доброто от себе си в своя живот, за да направи Бог щастлив. За да направим това, всички ние трябва да обичаме нашия партньор. Ние трябва да станем едно тяло и да сме Божии деца, отдавайки цялата слава на Него. Това е човешкото съвършенство.

ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ (7 август 1997г.)

Истинската любов

Истинската любов е първоначалната любов, която беше изгубена в Едемската градина и която ние се опитваме да намерим, за да можем да живеем с Бог. Любовта може да бъде наречена “истинска” само когато нейният стандарт и стойност са с център Бог. Няма истинска любов без Бог. Тъй като Адам и Ева не предложиха първия плод на любовта на Бог, Бог и хората живееха като родители и деца на тъгата. Тъй като Сатана е отнел първият плод на любовта, Бог е работел, за да може да го вземе обратно. Но понеже безкрайно много грешни семена са вече посети на земята, Бог работи, за да събере чистото зърно, след като е ожънал плода на греха чрез пресяване на зърното.

Бог се нуждае от стратегия, за да вземе обратно първия плод, който Му е бил отнет от Сатана. Този процес включва условие на изплащане. Откакто Истинските родители са на земята, формулата на Бог донася своите последни резултати. Причината за това е крайната цел на Божието Провидение за възстановяване – да вземе обратно своите изгубени деца. Човечеството трябва да осъществи първоначалната Истинска любов и да върне истинска любов към Бог. Само онези, които са били избрани, за да достигнат стандарта на новорождение на Истинските родители чрез Благословията, могат да застанат като истински деца пред Бог.

Онези, които не са преминали през процедурата на Благословията, не са квалифицирани като “първият плод”. За да може да бъде водена от Бог чрез първоначалната истинска любов партньорите, които са получили Благословията от Истинските родители, трябва да се обичат един друг, да създадат деца и осъществят Четирипозиционната основа. В резултат на истинската любов, двойката се обединява и става едно цяло и родителите и децата се обединяват, обичайки се един друг с център Бог.

Истинската любов се проявява като излъчване на светлина

В духовният свят истинската любов се проявява като лъчиста, съвършена светлина. Блестящата светлина може да бъде излъчвана или от децата, или от родителите. Първоначалният носител на светлината е истинското въплъщение на любовта, което Бог ни е дал. Ако съпругът и съпругата не могат да станат едно, тогава и техните деца не могат да се обединят и светлината на истинската любов не може да бъде излъчена изцяло. Ние обикновено смятаме истинската любов за агапе любов, която даваме и получаваме вечно. Но пълнотата на истинската любов е дадена чрез Четирипозиционната основа на пълно обединение с център Бог. Ето защо, онези, които не са били новородени, не могат да се присъединят към потомствената линия на истинската любов. Те не притежават билет за Небесното царство в духовния свят. Всеки трябва да даде най-доброто от себе си, за да участва в линията на Благословията.

ПЪРВОНАЧАЛНАТА ЛЮБОВ (7 август 1997г.)

Първоначалната любов

Бог каза, че е много красиво, когато е наблюдавал любовта между Адам и Ева. Радостта Му е достигала дори до степента на екстаз. Но заради Грехопадението на човечеството, Бог е изгубил цялата тази любов. Поради тази причина, човечеството носи отговорността да утеши страдащото сърце на Бог и да Му позволи отново да изпитва радост. Аз споменах за първоначалната любов, когато говорих за истинската любов. Сега ще категоризирам проявите на първоначалната любов. Те са: а) любов между съпруга и съпругата с център Бог; б) детската любов с център Бог, и в) истинската любов с център Бог.

Появата на първоначалната двойка пред Бог

По какъв начин се проявява двойката, която е осъществила първоначалната любов когато най-накрая и двамата дойдат в Небесното царство и срещнат Бог? Те идват в Духовния свят точно по същия начин, по който младоженецът и булката влизат в сватбената зала, носейки най-красивите дрехи на земята. Когато младоженецът и булката, които Бог приема, са невероятно красиви, сцената напомня образа на небесен ангел, който се е спуснал на Земята. Добрият мъж и добрата жена застават пред Бог и предлагат пълен поклон, получавайки изобилна светлина, всред красива мелодия. Сред блестящите лъчи на светлината, съпругът и съпругата се прегръщат. Проявата на любящата двойка е като обединяването на свят от светлина, която е много ярка. В такава светлина Бог ги обгръща и се радва, като излъчва любов в поток от светлина.

Съпругата, която е дошла в Духовния свят преди нейния съпруг, се изправя пред Бог, тогава когато идва и нейният съпруг. Това е описание на времето, когато Санг Хън Ли се изправи пред Бог. Това ме накара да мисля, че това е първоначалната любов, която Бог е искал да установи в Едемската градина.

ПРИНЦИПЪТ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПЪРВОНАЧАЛНАТА ЛЮБОВ

(8 август 1997г.)

Основата за Принципът на взаимодействието

Първоначалната любов е любовта, която Бог искаше да развие в Едемската градина. Тогава, по какъв начин тя се отнася към Принципът на взаимодействието? Основата на Принципа на взаимодействието е даване и приемане в името на другия. Това, което бих искал да кажа за Принципът на взаимодействието от гледна точка на първоначалната любов, е свързано с Небесното царство, което е населено от добри мъже и жени в Духовния свят.

Животът на първоначалната двойка от гледна точка на Принципът на взаимодействието

Какво представлява животът на първоначалната двойка тук, от гледна точка на Принципът на взаимодействието? Нека да вземем за пример една двойка, която се храни заедно. Ако съпругата иска да предложи на своя съпруг определена храна, в мига, в който тя си помисля за това, храната се появява пред тях. Когато нейният съпруг чувства благодарност към своята съпруга, в този миг тя долавя неговото чувство и се усмихва.

Но в Ада аз съм виждал, че хората се хранят, без да долавят дори мислите на другите. Адът е място, подобно на затвор, където когато огладнеят, хората се бият за храната. В Небесното царство двойката разпознава мислите на другия и разбира значението на неговите действия, само поглеждайки в неговите очи. Тъй като те винаги разбират желанието на другия да дава, и всяко негово желание, те си взаимодействат точно като магнит и компас. Следователно, те са винаги много смирени един към друг. Те винаги проявяват уважение един към друг и живеят с топли и спокойни усмивки.

Светът на първоначалната любов е свят, в който двойките живеят с желание да дават и получават с център Бог и танцуват сред ярката светлина на Бог, точно както хората на Земята правят това под топлите слънчеви лъчи през пролетта. Двойките на земята мечтаят за идеала на първоначалната любов. Бих желал вие да можете да живеете живот, който Бог да може да приеме.

ГОСПОДСТВО НАД ВСЕЛЕНАТА И СТОЙНОСТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (8 август 1997г.)

Човечеството е главният посредник за целия сътворен свят

Бог, който е Създателят на Небето и Земята, създаде човечеството да бъде главен посредник за целия създаден свят. Но поради Грехопадението на човечеството изглежда, че стойността на всички неща, и човешката стойност, са обърнати. Поради тази причина хората изгубиха своята стойност за съществуване като деца на Бог. Колко болка изпитва Бог, че сътворения свят, който Той създаде за Своите деца, расте и се развива сам, а главният посредник на Небето и Земята, не се е появил. Задачата на човека е да поправи своята грешна позиция и да се върне към Бог, връщайки се към първоначалния път. Но единственият начин за човечеството да се появи като собственик на всички неща, е като отговори на критерия за стойността на Благословията, получавайки новорождение чрез Истинските родители. Бог първоначално благослови човека да прави свободно онова, което желае, в Едемската градина. Това означава, че Бог му е дал квалификацията на господар на целия сътворен свят. Чрез процесът на новорождение, човекът може да възвърне своята роля на главен посредник в градината Едем и да постигне стандарта за стойност като господар на Вселената. Тогава, колко високо достига стандарта за стойност на човечеството? Той е: Дете на Бог и собственик на целия създаден свят. Бог създаде Всички неща заради хората. Ето защо, Бог се радва само когато човекът се радва заедно с Него, грижейки се за Творението.

Проявата на хармония между човека и Всички неща

Не мислите ли, че трябва да бъде установена взаимна връзка между човека и физическите неща, тъй като те представляват обект на неговата радост? Нека да дадем пример по какъв начин хармонията между Всички неща и човека, който е главен посредник на Вселената, се проявява в духовния свят. Когато двойката се прегръща, тревата, цветята и птиците, които ги обкръжават се хармонизират с тях. Стръкчетата трева засияват с красиви цветове. Това раздвижва светлината в опиянение. Птиците се събират и пеят своите прекрасни песни. Повяващият ветрец се хармонизира с двойката, превръщайки се в копринено меко докосване. Всичко около тях излъчва красота. Когато двойката прави любов в такава атмосфера, Бог им отвръща с ярки лъчи светлина. Представете си сцена от филм, в която царят и царицата, които носят красиви и меки дрехи в замък, правят любов под звуците на красива мелодия на арфа. Дори такава сцена не може да бъде сравнена с истинската любов на Небето. Човекът е получил огромно богатство от Бог като господар на Всички неща. Но поради Грехопадението, той не може да ги почувства или да ги види. Но, когато ние постигнем стандарта на стойността на съвършения човек, ние ще възстановим всички взаимоотношения. Ето защо, човекът трябва отново да осъществи своята стойност на първоначален собственик на цялата Вселена и да отвърне с благодарност и слава на Бог.

ГОСПОДСТВО НАД ВСЕЛЕНАТА И ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НА БОГ (8 август 1997г.)

Ние сме децата на Бог

Бог създаде хората като Негови деца. Бог не може да не чувства болка в сърцето Си за тях, когато те не се връщат към Неговите обятия. Вместо това те се лутат в далечината. Поради тази причина, в определен период Бог обръща реда индиректно. Правейки това, Той се утешава, наблюдавайки търпеливо Всички неща. Но Бог чувства радост, когато Неговите деца застават като главни посредници за Всички неща. Това е така, защото Всички неща желаят да бъдат доминирани от човека.

Радостта и любовта на Бог

Когато Бог вижда, че околната среда се хармонизира с двойката, която застава пред Него и Му отвръща с радост и слава, Той иска да ги благослови като им казва, че целият създаден свят им принадлежи. Тогава един поток от ярка светлина се хармонизира с Всички неща и потвърждава, че главният посредник в този красив свят е човечеството. Тогава Бог благославя двойката да жънат според желанията си. Когато един добър мъж и добра жена, получили такава Благословия, се разхождат, всяко стръкче трева танцува от радост. Двойката чувства любовта на Бог сред възхитително красива атмосфера, където птиците чуруликат своите песни, мелодията се носи от вятъра, а въздухът е изпълнен с особено ухание. Тъй като създаденият свят е израз на любовта на Бог, ние трябва с радост да връщаме нашата любов към Бог като главни посредници за сътворения свят.

СЪВЪРШЕНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА ПРИТЕЖАВАТ СТОЙНОСТТА НА БОГ (8 август 1997г.)

Съвършеният човек е наследник на Бог

Когато човек израства по правилния начин и е напълно приет от Бог като Негово дете, той става съвършено дете на Бог и унаследява всичко от Него. Ето защо човекът, който застане като господар над създадения свят, може да стане обект на вечна радост за Бог. Човекът, който притежава сърдечния стандарт, знае мислите на Бог, живее и се радва заедно с Него. Той е постигнал Божествения стандарт за стойност.

Онзи, който живее с Бог

Точно поради тази причина, човекът трябва да достигне позицията на Божествена стойност, а това е най-голямото желание на Бог. Бог иска човекът да застане в съвършена позиция, където Той може да го благослови с думите: “Всичко това е твое. Ти изпълни всичко.” Това е позицията, където ние винаги живеем с Бог в неговото сияние.

КАИН И АВЕЛ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРИНЦИПЪТ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО

(9 август 1997г.)

Взаимоотношенията между Каин и Авел

Вече няколко пъти споменахме първопричината за Принципа на взаимодействие. В тази точка аз ще обясня по какъв начин взаимоотношенията между Каин и Авел са систематизирани в Духовния свят от гледна точка на Принципа на взаимодействието. Бог щеше да даде на Каин абсолютно същата любов, която Той даде на Авел, ако и когато Каин и Авел бяха изградили стандарт на взаимодействие чрез уважението и любовта на Каин спрямо Авел. Но вместо да обича Авел, Каин беше арогантен и парадираше със своята квалификация на по-голям син. Това нарани сърцето на Авел и стимулира гнева на Каин. Арогантното поведение на Каин доведе като резултат тъжната история в Провидението на Бог.

Бог трябваше да изплати отново отделните части от човешката история поради грешки. Бог издърпва човека, като му позволява да установи условия за приемане на Месията и да застане в позиция, в която Бог може да каже, че няма грях. Тогава според Принципа на взаимодействие, чрез който субектът и обектът се обединяват чрез любовта, причинена от желанието да дават един на друг, възстановените първоначални взаимоотношения между Каин и Авел биха били същите, дори и човекът да не беше извършил Грехопадението. Каин нямаше да изпитва чувство на омраза към Авел до такава степен, че да го убие. Точно обратното – уважението и взаимопомощта между тях щяха да бъдат още по-големи.

Взаимоотношенията между Каин и Авел на Небето

Взаимоотношенията между Каин и Авел съществува много ясно в духовния свят. Там има Каин и Авел взаимоотношения такива като: към по-възрастен човек; към по-млад човек; към човек в по-висока позиция; в по-ниска позиция; към този, който получава повече любов и е по-близо до Бог и към онзи, който получава по-малко любов от Бог и т. н. Например, между по-възрастен и по-млад човек, вместо по-възрастният да пренебрегва чувствата на другия и да му дава заповеди на висок тон, той ще попита: “Какво правиш сега?”, с топло отношение. Тогава по-младият ще се усмихне и ще отговори: “С какво мога да ти бъда полезен?” В такава атмосфера техните сърца имат даване и приемане. Също така, когато по-младият човек зададе въпрос на по-възрастния, той ще попита: “Много съм любопитен да узная за… Би ли ми помогнал да разбера?”. Тогава по-възрастният ще отговори не със отношение на авторитет и репутация, но с отношение на любовта на истински по-голям брат.

Бог не прилага Принципа на взаимодействие между субект и обект само спрямо човечеството. Бог даде на всяко едно творение сърцето на любовта, което да иска да дава в името на другите. Тъй като тази сърдечна връзка беше разрушена, Каин и Авел се раздалечиха. Тъй като ситуацията на земята стана объркана, обстановката в Духовния свят стана още по-объркана. Идеалът на Небесното царство трябва да бъде осъществен на земята. На тази основа, духовният свят ще стане съвършено подреден. Бих желал вие да живеете вашия живот на Земята чрез подреждане, преосмисляне и установяване на Първоначалния принцип на взаимодействието.

НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО (9 август 1997г.)

Какво представлява Небесното царство?

С две думи, Небесното царство е мястото, където са събрани и живеят хора, които нямат егоизъм или мисли с център себе си. В заключение можем да кажем, че това е свят, където ние живеем заедно и се прославяме заедно, със сърца, изпълнени с желание да живеем за другите, давайки безкрайно.

Какво представлява Адът?

Адът е мястото, където се събират хората, които са прикрепени към “Аз”-ът, индивидът, към “моята ситуация” и “моята собственост”. Адът е свят, където отиват хората с подобни мисли.

Вечният свят

Като цяло, повечето хора, които живеят на земята поставят физическите удоволствия за идеална цел на своя живот. Това е и причината, поради която животът във физическия свят, без познанието за Бог, може лесно да стане подготовка за Ада. Никой не може да избегне вечния свят. Поради тази причина, имайки предвид вечния свят, ние ежедневно трябва да преоценяваме нашия кратък физически живот. Законът на вечния свят не приема извинения. Там не съществуват лични оправдания. Това, с което аз – Санг Хън Ли, искам да помогна на земните хора, е да им предам тези факти, защото смятам, че това е най-големият подарък. Единственото нещо, което искам да ви помоля отново и отново, е “не живейте лекомислено за мига за сметка на вечността”. Това е пътят на синовна преданост към Истинските родители.

ЖИВОТЪТ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО (9 август 1997г.)

Небесното царство е сферата, в която ние ставаме едно чрез любовта си един към друг с център Бог. В този свят всеки един уважава личността на другия и е винаги смирен, сърдечен и усмихнат. Вашият ръст, външност, позиция, богатство, образование, са без никакво значение. В този свят няма трудности и завист, а само вечно щастие.

Четвърта глава

СРЕЩИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ I

ИСУС ХРИСТОС (10 август 1997г.)

Вие всички сте загрижени за Исус, който живее в Рая. Тогава какво прави Исус? Той живее така, като че ли е единственият съществуващ човек в Космоса. Какво означава това? Това означава, че той се чувства безкрайно самотен. Около Исус има много християни. Някои от тях носят кръстове, други държат в ръцете си броеници. Но въпреки, че християните служат на Исус, изпълнявайки най-висшата цел на своя земен живот, Исус се чувства самотен. Каква е причината за това? Ако, както вярват християните, Исус е Христос на славата, тогава защо той стои в Рая? Това е защото Исус все още се моли и работи за пълното осъществяване на Волята на Бог на земята. Но тъй като повечето християни не разбират наистина неговото сърце, ние трябва да съчувстваме за самотната му позиция. От тази гледна точка, дори Раят не е съвършено щастливо място. Така че християните, които са заедно с Исус в Рая, го молят да ги заведе до вратата на Небесното царство: “О, Господи! Ние искаме да отидем там заедно с теб!” – това е начинът, по който те го молят. Винаги, когато те правят това, Исус чувства болка в своето сърце. Той им отговаря: “Аз стоя тук, защото съм Син на Бог, но моята мисия като Христос все още продължава и аз се радвам да бъда тук.”

Тогава, кога ще бъде възможно за християните да се преместят от Рая, в Небесното царство? Докога и Исус ще бъде там? Той ще чака, докато Истинските родители дойдат и освободят духовния свят. В това време хората в Рая ще могат да получат голяма благодат. Тогава да не би Исус да не получава Божията благодат тук в Рая? Не, не е така.

Често съм виждал Исус да се разхожда заедно с Бог, но голяма част от християните не разпознаваха, че Исус е с Бог. Това е една от разликите между Раят и Небесното царство. В Небесното царство всички ще разбират Исус и Бог.

СВЕТА ДЕВА МАРИЯ (10 август 1997г.)

Светата Дева Мария е велика жена, уважавана като майка на Исус. Но въпреки, че тя е винаги заедно с Исус в Рая, пред него тя винаги изразява смирение с чувство на недостойнство. Тя живее с угризения на съвестта, защото не е изпълнила своята отговорност спрямо Исус на земята. Въпреки че не е била монахиня, тя сега живее като такава. Ето защо: взаимоотношенията между Исус и неговата майка не са лесни. Въпреки това, между тях не съществуват обвинения и те се отнасят с голяма грижа един за друг.

ЙОСИФ (10 август 1997г.)

Йосиф, съпругът на Дева Мария, живее на същото духовно ниво, но той живее в самота, разделен от нея. Въпреки че те са били двойка на земята, сега живеят като непознати и дори не се срещат. Йосиф чувства, че ще му бъде много трудно ако се срещне с Исус и дори Дева Мария също изпитва чувство на угризение, когато среща Исус. Още повече, те се притесняват какво мислят хората за тях. Йосиф се разкайва за своя земен живот и чувства огромно съжаление за Исус. И тъй като повечето хора, които са около тях, знаят за взаимоотношенията между Йосиф и Мария, те чувстват напрежение и подтискащо чувство. Можем да видим, че Раят не е такова сияйно красиво и щастливо място. По-скоро това е място на надежда и очакване.

БУДА (11 август 1997г.)

Буда е най-известният и уважаван човек за будистите. Тук аз ще разкажа за срещата ми с Буда. Той прекарваше времето си седейки в подножието на висока планина, въздишайки дълбоко. Когато го попитах защо въздиша и има толкова много притеснения, той отговори: “Ти не си дошъл тук, за да ме видиш, а за да ме анализираш. Тъй като ти живееш в любовта на Бог, може би познаваш всяка една ситуация. Тогава защо ме питаш? Всяка година на 8 април будистите празнуват моя рожден ден, правейки голям фестивал, но моето единствено желание е да се скрия. Аз чувствам голямо съжаление и разкаяние, че когато живях във физическия свят, аз не учех как да се служи на Бог. Тъй като самият аз отказах да разпозная Бог, като че ли моето учение отведе много хора в грешна посока. Какво да правя?”

Той говори с мен по този начин, въздишайки през цялото време. Неговото лице не изглежда ведро. Буда обича да се разхожда във високите планини и тъй като не обича да се среща с хора, отива винаги на места, където няма никой. Той се разкайва през цялото време в своята молитва и непрекъснато прави пълни поклони пред Бог с напълно искрена душа. Въпреки че някои будисти го следват, той не се появява на места, където се събират много хора. Мястото, където живее Буда изглежда е най-високото ниво на Средния духовен свят. Аз смятам да изнасям лекции на Буда върху Божествения принцип и Обединителната мисъл непрекъснато.

Неговият характер е много мек и скромен. Той не ходи с високо вдигната глава, но я накланя под ъгъл от 45 градуса. Говори винаги с благосклонно и милостиво изражение. Винаги, когато слуша лекциите ми, той постоянно ми благодари. Когато го помоля да определим час за следваща лекция, той не дава лесно обещания. След няколко минути тишина той добива изражение, което като че ли казва: “Ако имаш свободно време, моля те, ела.” Той никога не говори излишни приказки. Много е смирен и доброжелателен.

Как Буда се среща с Бог? Някои будисти може би вярват, че той е бил най-великият религиозен основател на Земята, и че трябва да бъде третиран по най-възвишения начин. Обаче, дори и да звучи много неприятно за будистите, Буда не може да се срещне с Бог директно. Той може понякога да получи насоките на Бог чрез посланик. Когато той приема насоките на Бог, както слуга пред своя крал, той прави пълен поклон пред Бог и коленичи, докато ги получава. Тогава той прави друг пълен поклон, както правят преди четене на кралските заповеди. Будистите понякога стават свидетели на подобна сцена, но те не знаят какво всъщност става. Още повече, че насоките на Бог не идват толкова често.

Съдържанието на Божиите насоки изглежда утешително за Буда, тъй като той знае, че трябва да чака мълчаливо, доста дълго време, докато може да дойде в сферата на директното господство на Божията любов. За мен беше много изненадващо, че Бог върви заедно с Исус, но не и с Буда директно. Защо това е така? Исус е Синът на Бог, но тъй като Буда не е, той се намира в сферата на Грехопадението, без да притежава основното условие, за да застане пред Бог. Но въпреки това, Бог му прощава и го утешава.

КОНФУЦИЙ (11 август 1997г.)

Конфуций е Великият цар за конфуцианството. Той живее в същото ниво, в което е Буда, което представлява най-високото ниво на Средния духовен свят. Дори и в най-студената зима, той е облечен в класическо ориенталско палто и шапка, прекарвайки така няколко часа върху снега, в дълбока медитация. Ето защо, ако не си определя специален час, аз няма да мога да се срещна лесно с него. Когато го поздравих, аз му казах: “Дойдох тук, за да се срещна с учителят Конфуций”, той отговори: “Не е ли грубо от ваша страна да идвате тук, без да сте си записал час?”. Представих му се: “На земята аз дълбоко ценях Конфуцианството като най-стойностното учение, написах Обединителна мисъл, и живях с ново виждане за живота благодарение на учителя Сан Мьонг Мун.”

Когато свърших с моето представяне, той ме поучи: “Как можете да назовавате директно името на своя велик учител?! Вие трябва да произнасяте името му с уважение, чрез калиграфските букви Мун, след това Сан и след това Мьонг.” След това той ми каза: “Тъй като мястото ви изглежда неудобно, моля ви, преместете се тук.” Неговите думи и поведение бяха много учтиви, така че не беше лесно да споделя с него моето мнение. Винаги, когато го посещавам, той излиза да ме посрещне, облечен в скромно облекло. Той изглежда като каменен Буда. Тъй като не говори бързо, минава доста време, докато го изслушам. Неговото изражение е строго и никога не се променя. Много му харесаха лекциите върху Божествения принцип и Обединителна мисъл и след като ги изслуша, той внимателно ме покани: “Ще бъде голяма радост и уважение за мен ако благоволите да дойдете отново”. Но тъй като се притесняваше, че предложението му може да ме затрудни, той погледна за моето изражение. Поради сдържания му характер е трудно да се разбере вътрешната му ситуация.

Чудех се по какъв начин любовта на Бог може да дойде до мястото, където живее Конфуций. В случаят с Буда, Божията любов е предавана чрез някого, но при Конфуций ситуацията е различна. Бог го призовава директно. Когато Бог му каза, че той трябва да проповядва за Бог чрез своето учение, Конфуций направи пълен поклон. Понеже го направи с голямо уважение, това отне доста време. Защо Бог се отнася с Конфуций по по-различен начин, отколкото с Буда? Буда самият се представяше за Бог, докато Конфуций е преподавал на хората за различните норми, етикети и характеристики на добрия характер. Така че Бог може да общува по-близко с него, понеже Конфуций е обяснявал, че той самият не е Бог. Около Конфуций има много учтиви хора, облечени в традиционните Конфуциански наметала и шапки. А през какви ли не церемонии трябва да премине човек, за да се срещне с Конфуций. Щом дойде време за срещата ни, ми се струва, че сякаш преминавам през 12-те порти. Толкова много церемонии трябва да направя, за да мога да стигна до него.

МОХАМЕД (12 август 1997г.)

Мохамед е малко отдалечен от Бог и Светия дух. Ако бях във физическия свят, аз бих могъл да назова мястото, където той живее, но в духовния свят е много трудно да направя това. Когато отидох да се срещна с него, аз трябваше да преодолея много трудности. Беше трудно дори да намеря пътя, за да отида при него. Както и на земята, той не желае хората да се фокусират в него, така и в духовния свят той не обича да се разкрива лесно. Ето защо, мястото на нашата среща не беше светло.

Той ме попита: “Каква е твоята мотивация да се срещнеш с мен?” След като се представих, аз му казах уважително: “Тъй като ти си благороден човек, когото много хора желаят да срещнат, аз също дойдох да се срещна с теб.” След като помисли за малко, той започна да ми обяснява: “Моят живот на земята не беше съвършен; аз направих много грешки и Бог ме накара да разбера това, като ме изпрати на това място тук. Дълбоко се разкайвам, че дадох причина на Бог да се тревожи за мен. Но въпреки това, Бог ми даде специална милост, като ми позволи да стоя тук, за което съм благодарен.”

Той продължи: “Когато бях на земята, аз мислех, че моето учение най-систематично и подробно обяснява за Бог. Аз се чувствам много засрамен от това. Не мога да изправя главата си пред Бог. Но, тъй като ти дойде тук, моля те, чувствай се свободен да кажеш това, за което си дошъл.” От тогава насам аз се срещнах с него четири пъти. Причината, поради която го срещах толкова често е, че исках да разбера неговото учение по-ясно. По време на следващата среща, аз му обясних част от Обединителната мисъл и му представих Истинския баща. Изненадващо за мен, той вече познаваше до известна степен Истинския баща. Той каза, че с нетърпение очаква времето Преп. Мун да дойде в духовния свят.

Когато го попитах защо очаква Истинския баща, той каза, че вече е разбрал, че Бог чрез него ще установи закона на Духовния свят и ще открие пътя за освобождението на духовните хора. А като запитах “откъде знаеш за мен” ми отговори, че е разбрал от различните семинари, провеждани в духовния свят.

Мохамед беше облечен в роба, която покриваше цялото му тяло от главата до петите. Той имаше характер на религиозен водач и впечатляващо изражение. Характерът му много се различаваше от този на Буда или Конфуций Къщите и облеклото на хората обкръжаващи Мохамед бяха по-мизерни от тези, на хората в Рая и дори от средните духовни нива. Носеха чалми, както на земята в арабските страни. Хората, които живеят в тази арабска сфера, се опитват да избегнат срещата с другите. На това място като цяло арабите имат тенденция да избягват хората. Ако се вгледаш в тях, те извръщат главите си. Попитах ги за причината, но те не ми дадоха никакъв отговор. Предположих, че те се чувстваха неудобно в мое присъствие.

Мохамед като че ли се радваше да ме види и в същото време изглеждаше стеснителен. Той винаги ме поздравяваше срамежливо. Докато прекарвах времето си тук, аз никога не видях Бог да призовава Мохамед или да му даде някакво предложение. Въпреки че Мохамед разбираше любовта на Бог и чувстваше съжаление пред Бог, аз никога не го видях да предлага пълен поклон и отдаденост, както Буда и Конфуций. Но не зная дали той не прави това в мое отсъствие. Той не изглежда толкова самотен, колкото Буда и няма същото доброжелателно изражение като Конфуций.

Как е възможно този велик Ислямски водач да бъде в такава ситуация в духовния свят? Аз размишлявах дълго по този въпрос и ето какво е моето заключение:

Човекът е създаден, за да търси доброто, като обича с любовта на Бог. Но изглежда, че последователите на Мохамед са търсели да удовлетворят по-скоро своите лични желания чрез деспотична власт, вместо да следват доброто и любовта. Мотивацията, с която служим на Бог, трябва да извира спонтанно от нашата първоначална природа. Вярата, насадена чрез насилствени и жестоки методи е само формална. Още повече, насилието подтиска първоначалната природа на човека. То е много далече от Пътя на Бог. Ето защо, онези, които са го практикували, трябва да поемат отговорност, когато дойдат в духовния свят. Мохамед очаква да види истинския Бог, но все още се намира в трудна ситуация. Той може да разреши този проблем и да застане пред Бог, само когато получи съдействие от хората на земята. Ето защо, той ще се радва много, ако земните хора, изповядващи неговата религия, вземат участие в Благословията и се молят за него.

ЕМАНУЕЛ СВЕДЕНБУРГ (13 август 1997г.)

Сведенбург беше един от хората, с които най-много исках да се срещна по време на моя земен живот. Но за да мога да го срещна, аз очаквах Волята на Бог. Какво мисли Бог за това? Бог каза, че въпреки че човешките способности са ограничени, силата на Светия дух е безкрайна. Сведенбург проповядваше, че силата на Бог е по-ценна от човешките способности.

Той живее на добро място, което е близо до Рая. Преди да го срещна, аз разгледах обстановката наоколо. Един от неговите ученици излезе, за да ме посрещне. Той каза: “Моят учител те приветства с “добре дошъл.” Той обясни, че неговият учител получил откровение, че посланикът на Бог ще дойде днес на посещение. Така че той сега ме очаква. Когато влязох в стаята, Сведенбург ме посрещна с широка усмивка. Почувствах се много приятно.

Когато седнах и започнах да се представям, той каза: “Ти си човек, който е получил любов и специална милост на Бог и си живял, следвайки ценен учител. Можеш ли да ми изнесеш лекция от учението на твоя учител?” И така, аз му представих накратко Божествения принцип и Обединителната мисъл. Той също ме помоли да му представя Истинския баща, който е дал такова ценно учение.

Когато аз му казах, че той вече сигурно е чувал за Истинския баща, той отговори: “Твоят учител е онзи, който излъчва светлина като слънцето и луната. Тъй като ти си следвал такъв ценен учител, който не може да бъде оценяван чрез човешката логика, аз трябва да се уча от теб.” Той ме помоли с такова смирено отношение. Аз му обещах, че ще имаме още много други възможности да разговаряме.

Учението на Сведенбург е много логично и систематично. Аз се чудех защо такъв човек живее близко до Рая, въпреки че е преживял любовта на Бог и Му е служел. Той беше на място, където можеше да вижда Бог отблизо, в очакване на Неговата милост.

Но тъй като той е живял, общувайки с Бог доста дълго време, дори и когато е дошъл в Духовния свят, неговите духовни очи са светели много силно. Хората, които го следват, също имат ведри лица и скромни души. Но тъй като те не знаят за учението на Истинските родители и Благословията, аз реших, че преди Истинския баща дойде в този свят, ще им изнасям колкото се може повече лекции.

СУНДАР СИНГ (13 август 1997г.)

Този човек е един от хората, които са преживявали висшите сфери на духовния свят, докато са живеели на Земята. Аз можах да сравня Сведенбург със Сундар Син. Мястото, където живее Сундар Син е в сферите на Средния духовен свят, които са по-ниско от Рая. Преди да го срещна, аз можах да разгледам различните украси навсякъде около къщата му. Изглеждаше като подготовка за танц на шаманка. Обстановката около къщата беше подобна на стилът на Буда. Когато влизах вътре, за да се срещна със Сундар Син, един слуга ме водеше като разпръскваше сол пред мен. Сундар Син не излезе от стаята си, но вместо това някой друг отвори вратата. Когато ме видя. той каза: “Как е възможно такъв ценен човек да посети този дом? Аз му се представих с подробности и му казах, че съм дошъл, за да представя Божествения принцип. Обединителната мисъл и Истинските родители. Той каза: “Ти си много внимателен към мен, но аз нямам никаква квалификация за това и имам угризения на съвестта.” Когато го попитах защо, той каза, че докато е живеел във физическия свят, той бил получил не само Светия дух, но също и духове от други нива. Затова, той се чувства засрамен пред Бог. Той каза, че след като направи условие на жертва, би могъл да изслуша моята лекция.

Беше много смирен и тих, но говореше много ясно и логично. Въпреки това, аз не можах да му кажа, че Бог не би харесал украсите около неговата къща. Мисля, че когато той получи лекция върху Божествения принцип, неговите идеи ще се променят.

Духовният свят е различен според различните нива и хората, които са близо до Бог, живеят по-удобно, докато хората, които не знаят за Бог, се карат помежду си и изпитват силна болка. Въпреки че аз исках да възстановя тази област, аз нямам решителността да направя това, дори да изнеса десетки лекции върху Божествения принцип. Много съжалявам за това заради Истинските родители.

СОКРАТ

Много хора мислят за Сократ, когато са в объркана и трудна ситуация в своите мисли. Човекът се опитва да търси Бог според своята първоначална природа, дадена му по времето на неговото раждане. Преди човешките същества да разберат факта, че са създадени от Бог, те имат сърдечна връзка с Бог, която е връзка между родител и дете. Ето защо, първоначалната природа на човека, която търси Бог, неизбежно ще Го открие. Но ако вие сте твърде много уплетени в своите собствени мисли, вие изгубвате Бог. Аз мисля, че Сократ е точно такъв човек.

Аз направих огромни усилия, за да мога да се срещна с него. Беше изключително трудно да се срещна с него. Мястото, където той живее се намира в най-ниските нива на Средния духовен свят. Причината, поради която беше толкова трудно бе, че той не искаше да се срещне с мен. Когато го помолих за трети път, той се съгласи, но с мрачно и навъсено изражение. Причината, поради която не искаше да ме види бе, че той не желае да разговаря с хора, които имат различна философия от неговата. Той искаше да запази плодовете на своето учение и най-вече не чувстваше необходимост да слуша чужди учения или мисли. Той беше много арогантен и не искаше дори да говори. Той не желаеше да слуша моите думи.

Независимо от това, постепенно, аз започнах да говоря за Обединителната мисъл. Докато давах лекцията, той неочаквано попита: “Кой измисли тези идеи? Това твое учение ли е? Ако е твое, изглежда, че доста разсъждаваш над него.” Ето защо, аз започнах да представям Истинския баща, но той не знаеше нищо за него. След толкова дълго време говорене, изглежда вече беше отворил малко своето съзнание. Чрез него разбрах, че философската мисъл може да се яви като пречка за Бог. Тъй като той беше изпълнен със своята собствена мисъл и логика, изглежда ще трябва да мине доста време, преди да промени своето мислене.

Когато го посетих отново следващия път и го попитах дали иска да слуша моята лекция, той каза: “Твоята лекция не ми е необходима и ако си дошъл с намерението да промениш моето мислене, не мога да те поканя.”

Когато има проблем, той не желае да се среща с други хора. докато проблемът не се разреши. Ето защо, обстановката около него е мрачна, подтискаща и отдалечена от хората. Той не се интересува от хармонията в природата, където цветята цъфтят и увяхват или истината, че човешкият живот и смърт се появяват вследствие на Божията сила или съществуване. Поради тази причина, изглежда трябва да мине доста време, за да бъде премахнат неговият егоизъм. Аз не съм изгубил надежда за него, защото нашата мисъл е на по-високо ниво от всякаква друга. Когато медиумът ме попита дали той не знае за Истинския баща или за Бог, аз отговорих: “Въпреки че знае за Бог, той не знае много за Истинския баща и не желае да знае за него, заради собствената си философия.

АДАМ (14 август 1997г.)

Адам, първият човешки предтец и първият дядо, е красив мъж с топло сърце, който винаги ни кара да се чувстваме удобно в негово присъствие. Аз се чудех на кое ниво от духовния свят живее той. Ако ви опиша с детайли, ще отнеме много време и ще трябва да се извинявам на моята съпруга.

Адам е останал твърде отдалечен от Бог, за да може да застане пред него. Но тъй като периодът на неговото изплащане е минал, той сега живее на добро място в духовния свят, което е близо до Бог. Адам винаги е много внимателен, когато се изправя пред Бог, защото се страхува.

Адам казва, че животът в тази сфера от духовния свят е много по-добра от Едемската градина. Тук има много различни неща и той може да се среща с много хора. Когато е живял в Едемската градина, винаги се е чувствал самотен и го е било страх да се обърне към Бог. Според Адам, той не е знаел, че трябва да направи Ева щастлива. Той е мислел, че трябва само да живее заедно с нея в Едемската градина. С други думи, той не е бил достатъчно зрял, за да се отнася към Ева като мъж. Той не е бил на възрастта, в която да разбере, че Ева трябваше да стане негова съпруга. Когато нещата се объркаха с Ева, той най-накрая го е разбрал, но е било твърде късно да направи каквото и да било.

Тъй като Адам се е провалил в изпълнението на своята отговорност на първи човешки предтец, той е страдал много, работейки усилено в продължение на много години. Ето защо, като грешник, той е почувствал невероятно чувство на вина спрямо Бог. Въпреки че сега живее близо до Бог, той все още е много внимателен пред Него.

ЕВА (10 август 1997г.)

Може би ще прозвучи твърде сурово ако кажа, че Ева е най-голямата грешница в човешката история, но е вярно, че тя е извършила наистина сериозна грешка. Ева сега живее с Адам близо до Бог. Тя е винаги сърдечна и замислена, но също така и доста упорита. От моя гледна точка, нейното лице не е най-красивото, но тя наистина изглежда добре. Винаги, когато се опитвах да я заговоря, тя отвръщаше поглед. Когато имах друг шанс да я видя, тя отново или обръщаше глава или я накланяше, така че да не мога да срещна нейния поглед. Ето защо, мина дълго време, преди да мога да говоря с нея.

Докато разговаряхме, когато разбра, че аз съм близо до Бог, тя се опита да проведе отворен и честен разговор с мен. Тя започна: “ Може би не е необходимо да говоря за грешката си от миналото, но бих желала да бъда откровена с теб. Адам и аз винаги бяхме близки един с друг, живеехме заедно, спяхме заедно и т.н. Ние бяхме толкова млади по онова време, че не знаехме, че трябва да станем съпруг и съпруга. Адам винаги обичаше да се забавлява, тичайки насам-натам. Аз също обичах да си играя, но предпочитах да стоя на по-тихо място, като прекарвах времето с Творението. Въпреки че Адам и аз прекарвахме известно време заедно, тъй като и двамата бяхме заети да си играем поотделно, ние нямахме възможност да изразим любовта си един към друг напълно, като мъж и жена. Съществото, което ми отвори очите за противоположния пол, беше Луцифер.

Луцифер беше винаги с мен. Той беше винаги много внимателен с мен и ме учеше на всичко. Понякога ми носеше от храната, която най-много обичах. Постепенно, аз започнах да развивам чувството за противоположния пол чрез Луцифер. Той също се влюби в мен. Във времето, когато моята връзка с Луцифер достигна до връхната си точка, Адам започна да забелязва. Но той нито се намеси в нашата връзка, нито изрази любовта си към мен. Той просто ме изостави. Тогава любовта ми към Луцифер стана още по-страстна, а той ме водеше много добре. Аз просто не можех да се откъсна от него. Всичко това продължи доста дълго време. Луцифер беше уплашен, аз също. Винаги когато Адам ме виждаше, бягаше далече от мен. След известно време разбрах, че поведението ми е било грешно. Един ден Бог ни отправи страшен укор. Той каза, че вече не сме квалифицирани да бъдем заедно с Него.

Тогава потърсих Адам с искрено сърце. Аз отчаяно се държах за него, молейки го да ми помогне. След това, както бяхме научени от Луцифер, ние спахме заедно. Когато имах сексуална връзка с Адам, не можах да почувствам същата страст към него, каквато почувствах към Луцифер. Луцифер започна да ми липсва все повече и повече. Странно, но с Адам започнахме да се чувстваме далечни един от друг. Винаги, когато Луцифер се втренчваше в мен и ме изкушаваше, аз не можех да му устоя. Най-накрая, бях привлечена към него и можах да задоволя изгарящото си физическо желание чрез него.

След известно време, аз не можех повече да избягвам погледа на Бог. Бях уплашена от гнева Му спрямо мен. Тогава отидох при Адам. Странното беше, че въпреки, че нямах физическа връзка с него, аз се почувствах спокойна. Без да знам защо, винаги когато бях близо до Луцифер, ме обхващаше непоносим страх. С течение на времето, аз разбрах, че това, което бях извършила с Луцифер, беше грешно и започнах да чувствам по-голяма вина спрямо Адам.

Адам ме утеши, но моето сърце непрекъснато се разкъсваше от болка. Това е историята на моят живот. Аз изпитвах чувство на съжаление спрямо Адам. Аз съм ужасна грешница, която дори не може да помоли Бог за прошка и спасение. Сега, когато периодът на изплащане е свършил, аз съм издигната до това място, но оставам най-голямата грешница.”

Учудих се защо Бог е призовал Ева, такава грешница, да дойде толкова бързо до Него. Когато разсъждавах, че Адам и Ева, като първите човешки предци, са непростими грешници и онези, които причиниха най-голямото страдание за Бог, се чудех как те могат да се намират в тази духовна сфера.

С течение на човешката история, денят на радост, в който Адът ще бъде освободен, трябва да дойде колкото може по-скоро. В противен случай, хората на Земята няма да могат да бъдат освободени от тяхното страдание. Тъй като вече семейството на Адам е изпълнило своето условие на изплащане, то може да бъде най-накрая освободено. Чрез освобождаването на семейството на Адам е положена основата за опрощаване на всички грехове и престъпления. Един ден, вратата на Ада ще бъде широко отворена и ще настъпи денят на вечното освобождение.

НОЙ (19 август 1997г.)

Ной, Бащата на вярата, който построи кораб на върха на планина, срещнах неочаквано. Той живее в най-високите нива на Средния духовен свят. Винаги се моли, прави пълни поклони и специални жертвени условия към Бог, с цялата си душа и сърце. Той работи много усилено и се облича подобно на сеяч на ориз. Той прави специален олтар за Бог. Използвайки талаза си, с който построи кораба, той внимателно проверява тук и там, за да бъде сигурен, че всичко е направено съвършено. Той дава най-доброто от себе си във всичко, което прави. Той прави това независимо къде отива, какво прави, не само за себе си но и за другите. Той окуражава и другите да се молят и да правят специални условия. Изражението му е винаги любезно, чистосърдечно и топло, без да мисли за своята собствена изгода.

Попитах го: ‘Ти никога ли не промени отношението си, докато строеше кораба в продължение на 120 години на върха на планината?” Ной отговори: “Аз построих този кораб според Волята на Бог. Ето защо, аз не можех да променя решението си по време на строежа. Ако си бях променил отношението, това означава че би трябвало да се усъмня дали тази насока е била от Бог. Аз не си спомням как дори мина този период от 120 години, защото бях изцяло съсредоточен в строежа на кораба. Всъщност, през цялото време ми беше много приятно, докато го строях. Моите деца и съпруга също ми помагаха, но тяхната подкрепа не беше 100%. Хората обикновено вярват в онова, което е видимо. Така че много пъти, когато аз се бях концентрирал единствено върху строежа на кораба, разтревожени, те ме питаха: “Как можем да живеем сами, когато всички други се удавят? Защо Бог ще ни остави да живеем сами? Нека да зададем първо този въпрос на Бог и когато Той ни даде ясен отговор, ще продължим да строим кораба. Ако Бог унищожи цялото човечество, тогава няма да има потомци. Той не е толкова жесток, за да направи подобно нещо с човешките същества.” и т.н. Най-различни изкушения и предизвикателства се изправяха пред мен, но аз не им обръщах никакво внимание. Бях се концентрирал единствено върху построяването на кораба. Благодарен съм на моята съпруга и деца, че не избягаха от мен. Докато живеехме на земята, най-голямата радост за нас беше да следваме Бог с цялото си сърце и да се подчиняваме на Неговите думи. Ето защо сега, живеейки на това прекрасно място, аз уча хората как да следват Бог по правилният начин. Това ми носи най-голямата радост. Може би ще прозвучи неучтиво, но мога ли да те попитам по какъв начин получи ти такава голяма милост и любов от Бог? Доколко добре ти можа да служиш на Бог, докато живя на Земята?”

Ной не знаеше за Истинските родители. Аз му разказах за тях. Той потъна в дълбок размисъл за известно време. След това каза:” Изглежда, че ти си бил роден в най-доброто време.” Като че ли в този момент той чувстваше ревност в сърцето си. Когато му казах, че всеки би могъл да бъде толкова близо до Бог, той отговори: “ Аз съм благодарен за мястото, в което живея. Хората отиват на място, което отговаря на степента, в която са следвали и служили на Бог на Земята.” Той изрази желание да научи повече за Истинските родители.

Другото нещо, за което го попитах, беше за времето на потопа. Той започна да разказва: “Един ден Бог ми даде спешно нареждане: “Ной, Ной, побързай и се качи в кораба заедно с другите!” Три дни след това започна да вали. От този момент нататък, членовете на моето семейство започнаха да ми вярват. Но докато стояхме затворени в продължение на три дни, всички, включително и животните се разбунтуваха и искаха да слязат от кораба. В този момент, аз бях оставил всичко в ръцете на Бог, и се молех непрекъснато. Главното съдържание на моята молитва беше: “Моля Те, построи Своята нация чрез потопа.” Когато започна да вали, всички в кораба се умълчаха. От този момент нататък, цялото ми семейство започна да гледа сериозно на всяко мое действие.

Потопът, който продължи 40 дни и нощи беше една наистина необикновена буря. Поради силният дъжд, целият свят беше обгърнат в мрак. Дъждът, който запълваше долините, караше планините да се срутват, разцепени на три части. Имаше непрестанно светкавици и гръмотевици. Разбирайки, че това е истинско наказание от Бог, аз единствено продължавах да се моля. Единственият въпрос, който си задавах бе, кога ще премине недоволството на Бог. Четиридесет дни след като дъждът беше спрял, Бог каза, че моята вяра е успокоила Неговото недоволство. Един сноп светлина проблесна през прозореца на кораба, а бурята започна да утихва. Всички членове на моето семейство зависеха изцяло от мен и следваха всички мои нареждания. Семейството беше напълно обединено. Този момент беше един от най-щастливите в нашия живот.”

Попитах го:”Мога ли да те попитам за грешката, която Хам направи?” Той отговори: “През тази година всички работехме много усилено. Особено гроздовата реколта беше много добра. Тъй като всички бяха работили усилено, ние имахме всичко, от което се нуждаем и живеехме спокойно. Бяхме толкова щастливи! Един ден, аз изпих чаша вино, след като бях работил цял ден, и случайно заспах от преумора. Сигурно съм се бил стоплил от виното и без да се усетя, съм си свалил всичките дрехи, оставайки гол. Обикновено, моят втори син, винаги ме е следвал. Той е видял, че съм заспал и тъй като е искал да провери дали съм заспал удобно, е влязъл в моята стая и когато ме е видял, че съм заспал гол, той със сигурност се е изненадал.

Семейството ми, което току-що се е било върнало от работа и ме е видяло в такова състояние, е възнегодувало. Особено моята съпруга беше много ядосана. Тя ме попита защо аз не мога да се грижа за себе си като човек, следващ Бог. Фактът, че аз не можах да направя това, беше голям грях пред Бог. Въпреки, че бях следвал Бог през целия си живот, след потопа аз бях станал високомерен, вместо да остана скромен. Поради тази причина Бог ни смъмри и наказа. Бог смята, че скромността е винаги на първо място.” След това Ной добави, че винаги, когато мисли за своята грешка, той винаги изпитва разкаяние и не може да повдигне глава пред Бог.

Ной е следвал Бог през целия си живот. Ето защо, той си мислеше, че Бог ще може да прости грешката на неговия син, Хам, но Той не я прости. Причината е Грехопадението на човека. Ако Бог прости, това би създало условие за Сатана да нахлуе. Ето защо, Бог не може да прости грешното действие на Хам. Това е законът на Духовния свят. В него няма изключение за никого. Ето защо, онези, които искат Бог да се отнася щедро към тях, трябва да живеят живот, в съответствие с духовния закон в Духовния свят. Отношението на Бог към вас ще е в съответствие с това. Аз искрено се надявам, че хората на земята ще могат да дойдат при Бог, преминали успешно всички Негови изпитания.

АВРААМ И ИСААК (20 август 1997г.)

Мисля, че Авраам и Исаак знаеха за мен още преди да се срещна с тях лично. Бях чувал, откакто съм в духовния свят, че Авраам се е срещал с важни личности за Божието Провидение. Те дойдоха да ме посетят, като казаха, че досега не са били посещавани от по-специални хора от мен. Авраам е човек с добро сърце и приятна външност. Когато аз му казах, че бих желал да посетя неговия дом, той каза, че хората около него също могат да следват Бог много добре, като се покланят и сутрин, и вечер, според Небесния закон.

Когато изразих своя интерес относно принасянето на Исак в жертва, той ме разбра и се съгласи с мен: “Тъй като аз нямах дете толкова дълго време, правех специални усилия да служа на Бог. Нямаше нищо, което можех да откажа на Бог. Още повече, моето желание беше да завися от Бог във всичко и да живея заедно с Него. След като правех специални усилия всеки ден, той ми даде син, когато бях на 100 години. За мен този син беше безценен. Аз бях толкова увлечен да му се наслаждавам, че почти бях забравил да принасям жертви за Бог, въпреки че Бог беше онзи, който ми даде този син.

Когато детето растеше, той се интересуваше от всичко, което аз, неговият баща, правех. Той ме обичаше много. Може би защото той ми беше даден след като бях предложил много специални условия на Бог. Той ме питаше: “Татко, днес защо не си сложил вода на олтара? Бог сигурно не одобрява това и затова аз ще донеса малко вода за Него.” Ето по такъв начин той растеше, здрав и мъдър. Един ден Бог ме повика и каза: “Авраам, бих искал да получа жетва от теб, която може би ще ти бъде трудно да направиш. Все пак готов ли си да я направиш заради мен?” Аз отговорих:”Ще направя всичко, каквото ме помолиш. Моля те, кажи ми какво да направя.” Тогава Бог каза: “Авраам, искам да принесеш в жертва своя скъп син Исаак.” Помислих си: че не съм чул добре и го попитах отново: “Какво каза?” Той отговори: “Казах ти да принесеш в жертва своя син.”

Не можех да понеса болката. Ден или нощ, всичко ми изглеждаше мрачно. Няколко дни водих вътрешна борба и сърцето ми се късаше от мъка. Тогава Исаак дойде и ме попита: “Татко, нещо лошо ли се е случило?” Аз му отговорих: “Бог ми каза да направя жертва.” Исаак попита изненадано: “Татко, защо мислиш толкова дълго време и не изпълняваш нарежданията на Бог? Моля те, действай бързо.” След такъв натиск от негова страна, аз му казах: “Ние не трябва да принесем тази жертва тук. Ще отидем далече, във високите планини.” “ Това е една още по-голяма причина, за да побързаме. Нека да тръгваме бързо.” каза Исаак. Заради неговия натиск, аз не можех повече да противореча. Няколко дни по-късно, когато пристигнахме в планината, той ме попита: “Татко, а какво ще принасяме в жертва този път?” Аз не можах да му отговоря. Когато запалихме огъня, аз само го извиках и го прегърнах. Тогава той каза: “Татко, Бог ти каза да принесеш в жертва Исаак, нали? Разбрах това, когато видях твоето тъжно лице.” Той продължи: “Благодарен съм, че Бог избра мен да бъда принесен в жертва. Татко, защо се безпокоиш? Да бъдеш принесен в жертва е хубаво нещо. Това е благословия.” Тогава той легна върху запалените дърва без колебание. Гледайки към небето, аз се молех отчаяно, със смесени чувства в моето сърце на страх към Бог и мъка по моя син: “Небесни татко, аз принасям в жертва моят син на Теб!” Вече бях готов да пронижа Исаак с ножа, когато чух глас от небето: “Авраам, зная че ти Ме уважаваш. Спри това, което правиш.” Тогава Исаак, който лежеше върху олтара, седна, побутна ме и каза: “Защо спря? Моля те продължи да принасяш жертвата.” Той извика: “Татко, ако се кълнеш лъжливо пред Бог, аз няма да мога вече да те погледна.” Тогава Бог се провикна: “Исаак!” Когато чу Неговият глас, Исаак ме послуша. По този начин, въпреки, че аз се бях провалил в принасянето на животните, както Бог ми беше наредил, Бог ни прости и на двамата, баща и син. В това време Исаак се пошегува: “Може би Бог си е помислил, че съм твърде млад, за да бъда принесен в жертва.”

Исаак е дребен на ръст, но прилича на своя баща; той е с приятна външност и смирено сърце. Авраам и Исаак бяха толкова близки един с друг, че аз дори почувствах ревност заради техните взаимоотношения. Принасянето на Исаак в жертва от Авраам ни учи на много уроци.

ЮДА ИСКАРИОТСКИ (20 август 1997г.)

Юда Искариотски винаги бягаше от мен, когато го видех. Аз го посетих няколко пъти, но той не пожела да ме види. Един ден, след като бях оставил съобщение на лист хартия: ‘Твоята грешка от миналото не трябва да бъде скрита, но трябва да се открие, за да може да ти бъде опростена.”“След това го посещавах в продължение на няколко дни и той се съгласи да се срещне с мен. Той наклони глава надолу като грешник и ме попита: “Защо непрекъснато вървиш след мен, такъв голям грешник.” Аз не му отговорих веднага. След кратка пауза, Юда продължи: “Исторически престъпник като мен не може да се изправи пред Бог или пред Господа. Аз се разкайвам за моя грях като живея на това място по този начин. Моля те, не идвай да ме виждаш повече!” “Колко ли болка има в твоето сърце! Може би няма да бъде голяма утеха за теб ако ти кажа, че съм дошъл да се опитам да ти помогна да се чувстваш по-добре.”, казах аз. Той отговори: “Досега нито един човек не се е опитвал да утеши такъв грешник като мен. Но никой и нищо не може да бъде утеха за мен и затова ти предлагам да не ме посещаваш повече.” Аз не можах да му представя нито Божествения принцип, нито Обединителната мисъл. Обстановката около него беше като в пустиня, като в затвор и аз не можах да видя почти никой около него. Хората на Земята обикновено си представят Ада като място с непоносимо лоша миризма, където всички хора плачат и крещят, но всъщност Адът е изключително самотно място. Връщайки се обратно към къщи, аз си мислех, че ще го посетя отново, след известно време, когато той е по-спокоен.

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ (20 август 1997г.)

(Приживе Йоан Кръстител е най-великия пророк понеже е могъл да живее и служи директно на Месията – Исус. Но понеже той не последва Исус, а публично отрича някои от твърденията му, Йоан се превръща в основната причина за разпъването на Божия син)

Йоан Кръстител е нисък, но с умно лице. Когато попитах Исус какво прави Йоан Кръстител. Исус ми помоли да не му казвам, че съм го срещал. Той добави, че Йоан Кръстител няма да желае да се срещне с мен, така че аз няма да мога да го видя. Мястото, където живее Йоан Кръстител е много отдалечено от това на Исус. Когато отидох да го посетя, бях спрян от един великан, който носеше меч и ми каза, че не на всеки е разрешено да се среща с неговия господар. Тогава той ме помоли да напиша името си в книгата за посетители. Когато влязох в неговата къща, след като се подписах, Йоан Кръстител ме приветства, поклони се ниско и каза: “Как е възможно посланик на Бог да дойде на такова скромно място като моето” и седна, коленичейки пред мен. Още преди да бях започнал да му задавам въпроси, той започна да разказва: “На Земята, аз бях уважаван и следван от много хора, но сега, моят дом е толкова скромен и аз дори не мога да се срещам с Господ. Още повече, дори и да имам желание да го следвам, Той няма да дойде тук. Аз бях свикнал до такава степен да бъда следван, че не обърнах никакво внимание на живота на Исус. Защото аз мислех и се отнасях към Исус не от гледната точка на Бог, но от човешка гледна точка… Аз не разбирах, че това е такъв голям грях. Тъй като не зная как може да ми бъде простено, аз съм объркан… Ти си дошъл като посланик на Бог- можеш ли да ми помогнеш?”

Когато го попитах защо вратата се пази от мъж с меч, той отговори, че причината е непрекъснатият страх, който изпитва, че някой може да дойде и да го нарани и затова сам избира хората, които да го посещават. Аз му казах: Ти трябва непрекъснато да се разкайваш до деня, когато вратите на Ада ще бъдат отворени.” И му представих Истинските родители. Тогава той ме попита кога ще дойде този ден на освобождение. Докато се прибирах към къщи, сърцето ми беше свито, защото зная, че преди Истинските родители да дойдат тук, има много хора на земята в подобна ситуация с тази на Йоан Кръстител, които, когато дойдат в духовния свят ще живеят същият начин на живот като него.

КИМ ИР СЕН (21 август 1997г.)

Докато успея да го срещна, аз трябваше да го търся навсякъде. Попитах Бог къде би могъл да бъде, но Бог само сви рамене. Разпитах наоколо, но никой не знаеше къде е той. Най-накрая реших да сляза в ниските нива и да го потърся там. Тогава какво се случи! Един огромен мъж, ранен от пистолет и нож, се беше облегнал на вратата, неспособен да влезе дори вътре. Такава ужасна гледка. Аз го попитах: “Вие да не сте случайно Ким Ир Сен?” Той стенеше, и без да може дори да държи главата си изправена, ме попита кой съм. Аз му казах и споменах името на Истинския баща.

Целият беше облян в кръв, но успя да смени позицията си и коленичи. После каза: “Аз извърших толкова много грехове и му причиних толкова много зло; ето защо, сега изплащам за всичко това.” Аз го попитах: “Защо не влезеш вътре, вместо да стоиш на входа?” Той каза: “Бих желал да направя това, но в момента, в който вляза вътре, онези хора започват да хвърлят камъни, ножове, да стрелят с пистолети, и да правят всякакви неща с мен, създават такава суматоха, че не мога да я понеса. Крещят: “Махай се оттук, ти, кучи сине!” – така че аз не мога да стоя вътре.

А ти за какво ме търсиш? Мислиш ли, че моят син Джунг Ир знае за моето нещастие? Северна Корея ще загине. Знаех това, но не можех да направя нищо. Аз се надявах само, че Джунг Ир ще следва Истинския баща и ще слуша неговите съвети как да ръководи страната. Не знаех, че севернокорейците могат да викат и крещят толкова силно. Наистина не зная защо моят грях е толкова голям. Никой не иска да ме посрещне никъде. Можеш ли да ме спасиш?” Аз трябваше да му изнеса лекция върху Божествения принцип и Обединителната мисъл, но наистина не можех да понеса тази ужасна сцена. Влязох през вратата; вътре изглеждаше като двора на затвор. Всички хора, които бяха там се изправиха и попитаха: “Кой си ти? Как можеш да влизаш с такова самочувствие?” Аз им обясних, че съм посланик от Бог и им предложих да ми отделят малко време, за да поговоря с тях.

Оттук и там, чух как някои хора казаха саркастично: “Добре. Ние имаме достатъчно време. Дай ни реч.” Аз им обясних, че Бог е централната личност на любовта и след това им изнесох лекция за двойствените характеристики на Бог. Аз също ги молех със сълзи на очи в продължение на 40-50 мин., че те трябва да живеят в името на другите, да се обичат и да си помагат един на друг и да си прощават грешките. Те трябва да преодоляват и да чакат докато дойде денят на освобождаването на Ада.

След това казах на Ким Ир Сен да си легне и да взима лекарства, за да се излекува от своите рани. Хората наоколо започнаха да почистват раните му и атмосферата се промени, стана тихо и спокойно. Аз ги помолих да дойда отново, за да им изнеса още лекции. Някои от тях казаха, че би било чудесно, а други, че не желаят да бъдат притеснявани.

Ким Ир Сен седна тежко. Той не можеше да повдигне глава и дори не ме погледна, когато си отивах. По пътя си мислех, че земния живот е много кратък. Кой разбира тази истина? Земните хора не могат да видят духовния свят; ето защо, те се придържат само към онова, което могат да виждат и така живеят своя живот. Този вид адско наказание, животът, който довежда до този тип ужасен Ад е толкова нещастен живот! Аз пиша това писмо с надеждата, че тя ще даде жизнена сила на нашите членове, така че без да страдат, те да могат директно да отидат в обятията на Бог.

СФЕРАТА НА ОБЕДИНИТЕЛНИЯ ДУХОВЕН СВЯТ (21 август 1997г.)

Сега ще говоря за сферата на Обединителния духовен свят. Тук е истинско Небесно царство. Тук е истинска Едемска градина. Тук е истински мир. Тук всички са щастливи. Тук е пълно с надежда. Тук е истинска градина на любовта. Тук е истински екстаз. Това е мястото, където цветовете на любовта наистина се разпукват. Тук е свещено място на красота, която не може да бъде описана. Тук Хънг Джин Ним винаги първи върши цялата работа много тихо, скромно, с най-малките подробности. Той винаги пита Бог за свършената работа и търси Неговото мнение. Обикаля различните нива и слуша ситуациите на хората, утешава ги и т.н. Мисионерът Чонг Го Парк винаги следва Хънг Джин Ним и е навсякъде заедно с него.Понякога Мисионерът Парк спира Хънг Джин Ним да посещава много трудни места и се грижи за определени неща вместо него.

Де Мо Ним винаги се моли, точно както по времето на нейния земен живот. Тя винаги • стои в дома на Хънг Джин Ним и винаги се моли. Де Мо Ним живее с едно желание в своето съзнание, което е дълъг живот за Истинските родители. Чунг Мо Ним нарича Де Мо Ним стара майка и винаги я следва, опитвайки се да научи дори най-малките детайли. Веднъж аз станах свидетел на много интересна ситуация: Де Мо Ним, Чунг Мо Ним и техните съпрузи бяха заедно и разговаряха, когато съпругът на Де Мо Ним каза: “Нека да се позабавляваме заедно. Чувствам, че сме твърде далечни, защото сме много сериозни и официални едни с други.” Тогава Де Мо Ним каза: “Как е възможно роднини като нас да се забавляват? Не подобава ли да сме официални и сериозни един към друг?” След това атмосферата стана отново сериозна. Чунг Мо Ним е винаги сериозна и официална и полага големи усилия, за да се учи.

Президентът Хьо Уон Ю непрекъснато изнася лекции върху принципа. Той започва да изнася лекции дори когато разговаря свободно с членовете. Лекциите върху Божествения принцип са неговият живот. Но дори в такава весела и щастлива атмосфера, ние също понякога преживяваме лоши моменти. По-голяма част от нашите членове са тук, но това не означава, че всички са щастливи. Техните грехове са изписани като на табелка с име, така че са обществено ,достояние. Ето защо, докато не изплатят, те преживяват много неудобство и болка.

Дори и на Небето има различни нива. Но аз няма да говоря повече за това. Като обобщение искам да кажа, че небесният живот е продължение на земния живот. Духовният свят е мястото, където е събран плода на твоя собствен живот. Но по-важно от семето, е отношението да живееш за другите. Ние всички сме научили от Божествения принцип за действието на даване и вземане като основа на живота за другите. Ето защо, ако ние живеем за другите, вместо за себе си, всичко ще бъде наред.

Пета глава

СРЕЩИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ II

ВОДАЧИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ

КАРЛ МАРКС (19 май 1998)

Карл Маркс е живял своя земен живот като главатар на злите хора. Защо е бил толкова безскрупулен? Неговото бунтарство произлиза от недоволството му поради липса на оценяване на онова, което той е смятал за велики и прекрасни идеи. Той не е желаел да отвори съзнанието си и да дискутира, поради своята ужасна гордост и арогантност спрямо собственото си учение. Той се противопоставя на обществената система и учението му даде основата за революцията на разярените тълпи. Чудех се къде в Духовния свят би могъл да живее такъв безмилостен човек, който е бил толкова опиянен от собствените си идеи по време на своя земен живот.

Първоначално не беше лесно да го намеря. Но след това се досетих, че хората от подобен тип се тълпят на едно и също място, така че разпитах тук и там къде могат да бъдат открити революционерите.

Хората, които са работели за революция на Земята, все още са опиянени от себе си и в Духовния свят. Около мястото, където живее Карл Маркс, видях занемарени, мизерни постройки, които приличаха повече на затвори за военнопленници В тях живееха хора, които приличаха на оцелели от победена армия. Изглеждаха изтощени и лежаха на земята, защото нямаше какво друго да правят; между тях имаше и осакатени, които се разхождаха, подпирайки се на патерици. Техните лица бяха бездуховни и отразяваха нещастната действителност на войната. Но независимо от това, те отиваха нанякъде. Следваха водач.

След това чух как някой вика със силен глас от едно високо място: “Нека да започнем отново! Ние не можем да бъдем победени тук. Нека се окуражим един друг и да се бием отново! Победата е наша!” Човекът, който крещеше тези думи, не беше никой друг, а самият Карл Маркс.

Изчаках го в задната част на публиката. Въпреки трудностите на хората, той непрекъснато настояваше, че неговата теория ще доведе до победа. След речта, аз го помолих да ми отдели малко време, въпреки отрупаната си програма. След като го помолих, той ме попита: “Кое учение представлявате?” Тогава аз му се представих: “Аз съм Санг Хън Ли и съм систематизирал “Критика и противопоставяне срещу комунизма.” Той отговори: “Аз нямам нищо общо с “Критика и противопоставяне срещу комунизма” и нямам време да говоря с теб, защото съм много зает.” Когато каза това, аз му отговорих: “Независимо колко си зает, ти не трябва да се отнасяш с мен по този начин. Аз те изчаках, докато свършиш с твоята лекция.” Той наведе глава и ме покани да седна. Той не ми даде възможност да кажа и една дума. За щастие, аз успях да го изслушам, докато обясняваше своите теории.

Той беше ненадминат в това отношение. Говореше за своите теории и дори не спираше, за да си поеме дъх. Тъй като той толкова силно налагаше правотата на своето мнение, че аз не можах да започна диалог. Само чаках търпеливо. Когато ми се стори че е на привършване, аз станах и казах, че сега е мой ред. Казах му: “Аз, Санг Хън Ли, съм човек, който обича да изслушва другите и тъй като ти приключи с твоето изложение, бих искал да предложа моето мнение.” Тогава му говорих за същността на Критика и противопоставяне срещу комунизма. Обясних му защо теорията на комунизма бе обречена на провал.

“Въпреки че твоята теория е много велика”, обобщих накрая, “тъй като тя не обяснява нищо за Бог, който реално съществува в човешкия живот както на земята, така и в духовния свят, за комунизма не остана нищо друго, освен да се провали. Знаеш ли нещо за Бог? Без да знаеш за Бог, не можеш да преподаваш за основната цел на човешкия живот. Без Бог, няма мир и вечен живот за човешките същества. Има само война. Това не са ли онези хора, които бяха във възторг от твоето учение? Само ги погледни! Защо всички те приличат на победени и провалени хора?

Моля те, следвай ме. Нека отидем там, където аз живея и да разгледаме това място. Нека продължим да говорим по пътя. Бих желал да те поканя на гости днес. Хайде да тръгваме.”

Когато казах това, като че ли нараних неговата гордост. Така че се опитах да говоря много учтиво. “Бих желал да те поканя да ми бъдеш гост днес. Искам да се отнеса към теб с голямо уважение.” Той изглежда че почувства известно задължение да ме последва.

Докато вървяхме, той ме попита: “Защо дойде тук? Защо дойде при мен да ми изнесеш тази лекция с толкова ентусиазъм?” Аз му отговорих: “Ще разбереш, когато видиш моята къща.” Когато пристигнахме, той разгледа фантастично красивата и естествена обстановка, в която живеех. Изглеждаше много тъжен. Заведох го да разгледа различни места и му показах едно специално място. Показах му красивата гледка на любяща се двойка. Маркс не беше изненадан, нито изпита чувство на неудобство, а точно обратното – той беше силно привлечен към тях; сякаш от магнетично привличане. Още повече, лицата, които той видя на хората по улицата, го накараха да промени своето мнение, защото лицата им излъчваха толкова светлина и спокойствие.

Попита ме дали има още места, които мога да му покажа. Отговорих му: “Как можеш да видиш всичко за един ден? Ще ти покажа други места следващия път.” Той отново попита дали може да живее тук. Неговото отношение доста се беше променило, след като видя този свят. Помислих си, че вече е подходящо да говоря за Бог. Когато казах: “Само хората, които обожават и следват Бог могат да живеят тук”, той каза: “Нека да отидем при Бог.” Когато му казах: “Бог не е тук.”, той каза: “Тогава аз ще отида при Него и ще му задам няколко въпроса. Какво да направя, за да обожавам Бог? Ако Той ми даде съвет, аз ще направя точно онова, което ми казва.” Душата на Карл Маркс се беше леко отворила и аз започнах да му изнасям лекции върху Божествения принцип, като посочвах грешките в неговото учение. Докато давах лекцията, можах да позная по изражението на лицето му, че той имаше терзания, поради разликата между онова, което му преподавах и неговото учение. Въпреки това, аз продължавах да говоря, без да спирам.

По същия начин му изнесох още много лекции. Един ден, по време на лекция, му предложих да имаме лекции в неговата къща. Той каза, че се нуждае от повече време, преди да ме покани в своята къща. Но след като свърших с лекцията той каза: “Тъй като днешната лекция беше по-интересна от вчерашната, вероятно утрешната ще бъде по-интересна от днешната, а вдругиден ще бъде по-интересна от утрешната. Така че те каня в моята къща, когато свършим със всички лекции.”

В отговор му казах: “Тъй като ще отнеме дълго време, докато свърша с всичките лекции, нека да спрем днес дотук. Когато наистина искаш да слушаш лекции, ще започнем отново.” Намерението ми бе да мога да изнеса лекции в неговият дом. Когато му предложих: “Твоята къща е много малка, така че нека да направим лекцията на твоя голям двор”, неговото изражение стана спокойно и той каза: “Зная защо искаш да дадеш ентусиазирана лекция. Но няма значение, нека да отидем там.”

Един ден, по време на моята лекция, в стаята влязоха няколко странни млади хора и попитаха Маркс: “Защо слушаш лекция сам?” и казаха, че и те искат да слушат. Помислих си, че моментът е добър да поканя и тях в стаята. Постепенно се събраха много хора. Тогава се случи нещо много странно. Изведнъж лицето на Маркс стана червено като цвекло. Той застана пред цялата публика и започна да плаче, с наведена глава. Плака продължително, а след това каза: “Приятели мои, които сте събрани тук! Моля ви, слушайте лекцията на този учител.” Той заведе всички хора на открито. По този начин, в широкия двор, аз успях да изнеса различни лекции пред много хора, върху Божествения принцип и Критика и противопоставяне срещу комунизма. 70-80% от публиката беше доброжелателна. Маркс беше много разочарован от това.

По това време той беше много близък с мен, но все още не беше приел Истинските родители. Но тъй като той слуша моите лекции много внимателно и с положително отношение, вярвам, че скоро ще приеме Истинските родители. Аз ще му обясня, че месианското учение на Истинските родители е изпълнение на всички мисловни системи.

ЛЕНИН

Като водеща фигура в комунистическата революция, Ленин може би е допринесъл за комунистическите страни, но е в най-ниската позиция спрямо Бог. Къде живее той в духовния свят? Аз бях посещавал неговата къща и преди. Отидох там, за да обсъдя с него “Критика и противопоставяне срещу комунизма.”

Когато влязох в неговата къща, там имаше много пазачи, които ми направиха пълна проверка. Така че е много трудно да се влезе в неговата къща. Аз му се представих гордо като посланик на Бог. Процедурата по определяне на час за посещение беше много сложна и тъй като целта й бе непозната, не беше лесно да получа разрешение за влизане. Тъй като не можех да чакам повече, аз им казах, че съм дошъл като посланик на Бог с покана за техния учител, казах им: “Аз ще се отнеса много добре към вашия учител, така че моля ви, пуснете ме да вляза.” Най-накрая успях да мина.

Ленин не беше нито висок, нито нисък, но лицето му беше красиво и даваше впечатление за сила. Той ме попита: “Какво искаш да постигнеш с тази среща?” “Аз отговорих: “Аз много се интересувам от твоето учение. Искам да се срещна с теб и да уча твоята теория директно от теб.” Ленин не показва лесно своето мислене. Той каза: “Аз не съм толкова простосърдечен, че да разговарям без охрана с човек, когото не познавам.” Той започна да уточнява моята идентичност. Когато му се представих като доктор, каза: “Защо доктор като теб, се интересува от характера на един революционер?” Неговата душа не беше достатъчно отворена, за да можем да разменяме мисли един с друг. Така че му казах: “Аз съм благодарен, че те срещнах, защото ти си много ценен и важен човек. Бих желал да те поканя в моя дом.” Той изрази много вежливо дълбоката си признателност спрямо моето предложение. Така че, аз му казах, че на следващият ден ще се върна, за да го взема.

На следващия ден, аз не влязох в къщата му, а вместо това изпратих един човек да го извика. Но стана нещо странно – Ленин беше изчезнал, въпреки, че ясно беше обещал да се срещне с мен. Попитах на входа кога ще се върне, но никой не знаеше. Плановете ми пропаднаха. Всички къщи наоколо изглеждаха много мрачни и занемарени. Тези зле изглеждащи къщи бяха почти залепени една за друга. Защо той не иска да се срещне с мен? Прехвърлих различни причини. В следващите два дни, аз разследвах около неговата къща. Докато се разхождах, се опитвах да получа някакво вдъхновение или мъдрост.

След няколко дни открих няколко къщи между многото други, в съседство с Ленин. Едната не беше по-голяма от тази на Ленин. От нея излязоха Ленин с група от хора. Долових, че те се намират в неудобна и странна ситуация. Дръзките и силни черти бяха изчезнали от неговото лице. Той изглеждаше напрегнат и изплашен от нещо. Каква беше причината затова? Аз се опитах да разбера причината. Групата излезе от къщата, но не отиде в къщата на Ленин, а в друга посока. Аз ги проследих, понякога отдалеч, понякога съвсем отблизо. Докато правех това, забелязах нещо друго. Лицето на Ленин имаше изражението на подтиснат от някого човек. Групата се раздели и започна да върви разделено. Аз не исках да ги изгубя, затова ги проследих много внимателно. Те се срещнаха в определена точка и продължиха да вървят заедно. Чудех се коя ще бъде крайната цел на тяхното пътуване. Оказа се малък поток.

Те седнаха един до друг. Тъй като аз исках да чуя онова, за което разговаряха, нагазих малко по-надолу в реката и се престорих, че си мия краката. Можех да чуя техния разговор. Чух гласът на Ленин: “Приятели!”, каза той, “Ние трябва да се бием тук и да победим. В противен случай, всички ние ще бъдем прогонени оттук. Наближава опасност.” Дочух гласа на млад човек: “Въпреки, че сме единни, ние нямаме достатъчно членове. Мисля, че ще ни бъде трудно да спечелим.” След изказването на младият човек, групата запази тишина известно време. И тогава се чу отново гласът на Ленин: “ Ако другите разберат кои сме, тогава ще бъдем в опасност. Затова нека се преместим на друго място и да останем там. Ако отидем в по-малка къща, ще бъдем в безопасност.” Чудех се защо те дойдоха тук и защо трябваше да говорят толкова тайно. Но отговорът на въпросът дойде бързо.

Ако се бяха срещнали с мен в тяхното седалище, те щяха да бъдат наблюдавани от пазач. От разговорът им разбрах, че тъй като непрекъснато се следят един друг в тяхното седалище, те не могат да издават никакви тайни.

Тъй като Ленин е следвал грешна теория, въпреки че е бил велик водач в една нация, резултатите от неговият живот са плачевни. Ето защо, той не можеше да каже дори една дума с достойнство и нямаше удобно място, където да живее. Ако живееше в разкош във Вечния свят, той можеше да върви с гордо вдигната глава. В действителност той трябва да живее ограничен живот, винаги оглеждайки се наоколо. Ситуацията на Ленин дава истински урок за хората на земята. Как трябва да живеем, за да се подготвим за вечният живот?

Върнах се в къщи, молейки се да мога да срещна Ленин отново в най-близко бъдеще.

Въпрос (Йонг Сун): “Във физическия свят ти караше кола. Пеша ли вървиш, докато се срещаш с различни хора в Духовния свят?”

Отговор (Санг Хън Ли): Трудно е да бъде разбран животът в Духовния свят. Дори и да ви обясня, вие може би нищо няма да разберете. Но ще се опитам. Когато вървите пеша на Земята, за да отидете някъде, вие трябва да ходите продължително, но в Духовния свят, тъй като мястото се променя според мисленето, ходенето има различно значение. Можете да карате кола където и когато пожелаете. Малко е трудно да ви обясня. Въпреки че, може би искате да разберете в по-големи подробности, аз ще спра дотук и ще премина на следващата задача.

СТАЛИН

Когато Бог е създал този свят, Той е ограничил възможностите на човешкият мозък и логика. Но Сталин е живял своя земен живот, действайки и използвайки властта от името на Бог. Той е желаел да надмине своя ограничен статут на Божие творение.

Не беше трудно да го открия. Мислех си, че Сталин би могъл да живее някъде близо до Карл Маркс. Много хора често се събират на място, твърде отдалечено от къщата на Сталин. Той посещава тези срещи и гордо парадира с авторитета си, както е правел и на земята. Къщите около Сталин изглеждат като колибки, направени от кал и са обградени с ограда, както в Северна Корея. Хората живеят в тях доста бедно. Всички те са служели на Сталин като на Бог. Покрайнините на тази област изглеждат изоставени и самотни. Атмосферата е толкова ужасна, че имаш чувството, че всеки момент някой ще те нападне. Чувстваш се като че ли някой непрекъснато те наблюдава. Какво е отношението на хората към Сталин? Тъй като той е живял като цар на земята, хората отнасят ли се с него като такъв и в духовния свят?

След като мълчаливо оглеждах околностите в продължение на няколко дни, един човек отвори вратата на неговата стая и покани някого да влезе. Той викаше Сталин. Учудих се каква ли е причината Сталин да се крие и да влезе толкова потайно в стаята. Докато наблюдавах, един мъж и една жена влязоха в стаята, като се оглеждаха със страх наоколо. Чаках дълго време, но никой не излезе или влезе в стаята. Преоблякох се в окъсани дрехи и се отправих към къщата. Очаквах, че те ще ме открият и бях намислил да им кажа, че съм дошъл да прося малко храна. Тръгнах към вратата и дочух глас: “Не мога да понеса повече моите събратя да проливат кръвта си. Нека да се върнем към нашите семейства и да заживеем спокоен живот.” Чаках и слушах.

След малко чух гласа на Сталин: “Преди да дойда тук,”, каза той. “аз се борих толкова много за моята нация и събратя. Как е възможно да бъдем победени? Вие не разбирате нашата ситуация. Ако се обединим, ние можем да спечелим.” Тогава жената извика: “Скъпи царю Сталин! Ти не ни донесе нищо друго освен страдание и сълзи. Ние не можем повече да те следваме и да ти служим.” След това тя започна да плаче.

Защо бяха те тук? Тъй като по-голямата част от онези, които протестираха срещу деспотизма на Сталин, живееха тук, ако последователите на Сталин ги заловят, те не могат по никакъв начин да бъдат спасени. Това е причината, поради която те се срещнаха тайно, избягвайки наблюдение. Но какво прави Сталин? Защо работи тайно? Много беше трудно да разбера неговата самоличност само чрез наблюдение.

Един ден успях да отида до неговата къща, като си бях сложил маска. Когато казах: “Дошъл съм, за да се срещна с великият учител”, един млад мъж излезе от входа и каза: “Откъде си? Кой си?” Отговорих: “Чух, че учителят, с когото искам да се срещна, живее тук и затова дойдох, за да чуя неговото учение.” Почаках известно време, но Сталин не се показа. Вместо това, един друг млад мъж излезе и каза: “Нашият учител няма да отиде на място, където хората не се отнасят към него като към цар.” Но тогава се случи нещо много странно. Бях с лице към входната врата, когато Сталин неочаквано се появи зад мен. Когато се опитах да се обърна и да го зърна, няколко млади мъже се хвърлиха към мен и ме сграбчиха силно, като крещяха: “Как се осмеляваш да дойдеш тук?” Отвърнах им бързо: “Дойдох, за да се срещна с моя високоуважаван учител. Какво лошо има в това?” Те казаха: “Кажи ни кой си!”

Аз, Санг Хън Ли, изкрещях със силно доверие в Бог: “Аз съм посланик на Бог, изпратен от Бог. Той ме покани при вас.” Сталин каза: “Къде е Бог? Ако го доведеш тук, аз ще Го посетя.” Тогава аз отговорих: “Бог няма свободно време да посещава отделни семейства. Сталин отговори: “Аз също нямам свободно време. Много съм зает.” Младите мъже не ме пускаха. Учтиво им казах: “Какво ще стане, ако точно тук и сега аз науча теорията на вашия учител?” Малко след това те ме освободиха.

Сталин ме попита: “Какво искаш да знаеш?” Тъй като аз и без това исках да разбера неговата идеология, отговорих: “Искам да чуя твоето учение.” Той каза: “Тогава нека да започнем утре.” Настоях: “Така или иначе съм дошъл, искам да науча нещо от теб днес.” Той предложи да поговорим на друго място, тъй като мястото, на което се намирахме в момента, не било подходящо за разискване на теми с идеологически характер. Най-накрая му обещах, че ще се срещнем на следващия ден и си тръгнах. Когато се опитах да изляза от пътя, по който бях дошъл, младите мъже, които ме бяха задържали, ме заплашиха, че ако се върна отново, ме очаква сериозна заплаха.

На следващия ден се срещнах със Сталин в едно тъмно и мрачно място, малко по-далеч от уреченото място. Той беше сам. Когато го попитах: “Защо си сам, въпреки че си велик човек?”, той нищо не отговори. Той просто ме заведе до една малка и тиха стаичка. Тя беше тайното място, което Сталин използваше. Той ме попита: “Наистина ли искаш на научиш моята идеология?” Аз кимнах, но той каза, че няма добро чувство и няма да може да изнесе лекцията с толкова голямо въодушевление. Той каза: “Аз живея в изолация и ако изговарям моята теория на обществени места, ще бъда изгонен от това място. Малко хора около мен знаят кой съм. Така че се учудвам откъде ме познаваш.” Аз отговорих: “Тъй като работя като посланик на Бог имам начините да разбера това.” Когато казах това, той отвърна,че ако му намеря място, където да се скрие, той ще ме следва.

Веднага разбрах, че съм имал добра възможност да отворя неговата душа и му предложих да дойде в моя дом и да ми преподава там. Когато казах това, по неговото лице се изписа страх. Очите и цялото му отношение като че ли показваха страх от това, че бих могъл да го изтезавам. Въпреки това, той ме помоли да му покажа пътят към спасението. Когато му казах: “По-скоро, ти трябва да ме спасиш.”, той каза: “Добре, ще те последвам.”

В същия този ден, аз разходих Сталин навсякъде около мястото, където живея. Той видя цялото разнообразие на спокойния и удобен живот, красивите танци и песни, красотата на всички неща от творението и светлината на Бог. Той ме попита какви хора живеят тук. Аз му казах, че тук живеят хората, които са служели на Бог и са го следвали. Също както Карл Маркс, той каза: “Къде е Бог? Моля те, заведи ме при Него. Аз ще Го следвам и ще му служа.” Когато му казах, че само след като напълно изучи Обединителната мисъл, тогава ще може да получи разрешение да се срещне с Бог, той ме помоли бързо да започна курса за изучаване на Обединителната мисъл. Аз му обясних Обединителната мисъл, “Критика и противопоставяне срещу комунизма” и учението на Истинските родители и му показах с подробности всички грешки на комунизма. След като изслуша моята лекция, той каза: “Къде научи всичко това?” Обясних му, че съм го научил от Истинските родители, когато съм живял във физическия свят. Тогава той каза: “Твоят родител е велик човек и велик революционер.” Когато му обясних, че моят родител е революционер, но е революционер на истинската любов и спасител на цялото човечество, той каза: “Когато бях във физическия свят, бях също третиран като спасител.” Аз го попитах: “А тогава защо сега живееш в отчуждение?”, той отговори: “Защото хората не се отнасят добре към мен.”

Той все още не беше разбрал, че теорията му е погрешна. Струваше ми се, че трябва да мине много дълго време, за да мога да го убедя. Като че ли той се нуждаеше от време, за да приеме Истинските родители. Но докато обръща внимание на моите лекции, вярвам, че има надежда..

Истински татко и майко! Моля Ви, очаквайте деня на победата. Аз, Санг Хън Ли, ще достигна до враговете на Истинските родители.

Въпрос (Юнг Сун Ким): “Сталин е убил повече хора от Хитлер. Въпреки това, той живее само в изолация. Защо?”

Отговор (Санг Хън Ли): Г-жо Ким! Ако някой е извършил грях и прекарва живота си в криене, това щастлив живот ли е? Може би е дори живот на по-голямо страдание. Когато някой живее, криейки се, неговият живот е изпълнен със страх.”

ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Х

ХИТЛЕР (20 май 1998г.)

Хитлер е убивал евреите със страшна жестокост. От всички убийства в историята, Хитлер е в основата на най-жестоките кръвопролития. Предполагах, че той живее в групата на злодеите. Бях прекалено зает в търсенето на хората, които исках да срещна. По време на търсенето, веднъж чух една група евреи да крещят: “Да го убием!” Когато се обърнах, видях огромно множество от хора, оковани във вериги, които крещяха: “Убийте го! Убийте го!” Тълпата беше толкова голяма, че не можех да видя нейният край. Нито пък можех да видя онзи, когото те искаха да убият. Крясъците не преставаха. Много от хората бяха целите окървавени. Някои падаха на земята и бяха влачени от другите. Сцената беше наистина ужасна, приличаше на бойно поле. Но аз все още не можех да открия обекта на тяхното убийствено негодувание. Търсех тук и там, опитвах се да открия този злочест човек. В сърцето си се чувствах като че ли копая мини в минно поле.

О, Боже! Какво ставаше тук? Пред погледа ми се откри дърво, на което висеше човек, който беше гол. Тъй като той се намираше в средата на множеството от хора, аз не можех да го видя добре. Като че ли никой не се отнасяше към този човек като към човешко същество. Те крещяха: “Ти трябва да страдаш повече от времето, когато караше нас да страдаме. Срам ли те е? Жени! Докосвайте и дръжте тестисите му! Колко привлекателни са топките на този човек! Той изби милиони хора, като че ли те бяха животни! Докоснете буквите, изписани върху гърдите му! Какво пише там? Ти ли си Царят на Нацистите? Ти упражняваше властта на цар над нас и затова ние сега ще те съдим така, както хората съдят своя зъл цар!” Те крещяха всякакви проклятия и обиди по негов адрес: “Извадете му очите! Изскубете му косата! Запалете му косата!” Всякакви подобни неща и дори повече. Независимо колко жалък би могъл да бъде животът на човека на земята, там не може да се види толкова ужасна сцена като тази тук.

Ако се бях опитал да му помогна, съм сигурен, че неговите мъчители щяха да ме убият. Но сърцето ми се късаше при мисълта да си отида, без да бях направил нищо. След като се завърнах в къщи, не можех да преодолея болката в сърцето си. Кого трябваше да помоля да се разкае пръв? Кого трябва да прегърна; на кого да разкажа за Бог и Истинските родители? Не можех да си отговоря на този въпрос. Затова, се помолих на Бог:

“Небесни татко!”, заплаках в молитвата си, “Какво бих могъл да направя за нещастните хора, които страдат в такава агония?” Молех се искрено за отговор от Бог. В този момент чух гласът на Бог: “Санг Хън-а! Разбирам колко ти е трудно. Но тъй като тези хора страдат в болезнена омраза (хан), ти трябва да чакаш, докато те преодолеят своето страдание. Ако ги помолиш да простят на Хитлер сега, те ще те убият. Моля те, имай търпение. Хитлер трябва да изплати за злото, което е извършил по време на своя земен живот. Когато някой е извършил грях, той трябва да плати за него. Винаги, когато минаваш покрай това място, твоето сърце ще се къса от мъка. В това време, моля те, моли се за него, да може да бъде утешен. Колко ли “хан” биха могли те да имат? С времето ще се успокоят.” Това бяха думите на Бог.

Аз подготвих различни лекции, за да проведа разговор с Хитлер. Но винаги, когато посещавах това място, се повтаряха същите ужасни сцени. Когато една група от хора викаха до такава степен, че накрая се изморяваха, идваше друга и те повтаряха същите неща. Веднъж, отивайки към тълпата, срещнах млада жена. Тя беше крехка и много красива. Когато я попитах как е била убита, тя извърна глава и ме помоли да не й припомням за това. Тогава аз засегнах темата с отношението, което Бог ми показа: “Колко нечестно са се отнесли към теб! Колко ли болка имаш в твоето сърце! Аз мога да разбера твоето страдащо сърце.” Тези думи я развълнуваха. Тя каза, че е била убита по начина, по който наблюдаваме да убиват Хитлер. Това, което тя имаше предвид е, че е била гола, когато са я убили, а войниците са идвали и са я гледали толкова, колкото са желаели. Те я поставили в газова камера и винаги когато са искали да я гледат, отваряли вратата и я гледали дотогава, докато тя станала невероятно окаяна. Накрая пуснали отровния газ, който я убил.

Голият Хитлер е обектът на цялата тази омраза. Въпреки, че той е напълно изтощен в резултат на отмъстителните крясъци, той е заставен да преодолява всичко това отново и отново. Вие, във физическия свят, не можете да си представите, колко окаяно е неговото положение.

Срещнах друг човек, чийто ръце и крака бяха оковани във вериги. Опитах се да го утеша, като казах: “Колко е голямо твоето страдание? Каква ли болка чувстваш?” Той каза: “Онзи човек ни ограничи и ни насилваше да живеем според неговата воля. Ето защо ние живеем в робство. И тъй като този човек се отнесе към нашето племе като към враг, ние не можахме да оцелеем. Ние не можем дори да си представим неговата жестокост. Сега нашето племе ще получи възмездие. Ако ние съберем всички вериги, с които сме оковани и го покрием с тях, ще се получи една гигантска гробница. Вярвам, че нашето желание ще бъде осъществено някой ден. Всички ние искаме да го смелим, да разбъркаме прахта му и да я изпием. И дори и да можем да направим това, нашата омраза ще остане”. Ето как този човек изрази своята омраза.

Как бих могъл напълно да опиша с думи тази нещастна и трагична сцена? Това е едно непрекъснато страдание и агония в едно безкрайно повторение. Въпреки това, аз трябва да обичам тези нещастни хора. Така че ще изчакам още малко и ще ги посетя отново. За да мога да се срещна с Хитлер, аз трябва да изчакам обстановката около него да стане по-спокойна. Ще очаквам в медитация и молитва думите на Бог. Надявам се да мога да го срещна колкото може по-скоро.

Translation: Bobi

Corrections: Maria Kolarova

Unofficial copy – 25. 07. 04

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s