Човешката трагедия

От книгата Истинска любов и забранена любов

2 част

Кога, как и защо започват злото, страданието и човешката трагедия?

През цялата записана човешка история забелязваме съществуване на неестествена, зла природа в човека, която причинява конфликти и противоречия, носи много страдание е трагедия в живота ни. Затова е логично да допуснем, че злото се е появило в самото начало на нашето съществуване на тази планета, като се започне най-вероятно от пъвите ни предци.

Тъй като това е проблем, който надхвърля сферата на науката, трябва да се опитаме да го разберем от гледна точка на религията.

Много показателно и важно е да открием факта, че почти всички световни култури и религии проповядват някакъв мит или легенда за това какво се е случило в зората на историята, като приемат, че човечеството е загубило първоначалната си посока и в определен момент е станало зло и покварено.

В египетските предания например, се говори за изгубена златна епоха и смърт, причинени от „женския прародител” и змията.

Индийските легенди ни разкриват как Брама е бил прелъстен от Шива, която го накарала да повярва, че цветът от дървото на знанието ще му донесе безсмъртие.

В гръцката митология кутията на Пандора е известен пример. Пандора е била жена, която щяла да се омъжва за един от боговете, преди злото да е съществувало. Боговете й дали една кутия и я помолили да не я отваря до края на брачната си нощ. Но тя не могла да устои и сдържи любопитството си. Когато я отворила, ужасни нещастия и бедстия сполетели човешката раса. Библията разказва историята за Адам и Ева.

Известния психоаналитик Карл Юнг тълкува тези истории не просто като суеверия и митове, а като важни, истински откровения, далеч от обсега на рационалния ни ум. За Юнг това са символични изрази на колективната памет на човешката раса, съкровищница на тайни, идващи от подсъзнателния колективен разум, който ни разказва за миналото ни на човешки същества.

От всички истории, свързани с това, което религиите традиционно наричат „грехопадението на човека”, Библията съдържа най-поробното опидание, което е имало най-голямо въздействие върху различните световни културни сфери. Следователно тази история заслужава цялото ни внимание.

Книгата Битие, в Библията, ни описва как първия мъж (Адам) и първата жена (Ева) живеели в Едемската градина, щастлив свят, без страх, срам или зло. В центъра на тази градина имало две дървета. Бог дал пълна свобода на Адам и Ева, но заповядал да не ядат от „плода” на „Дървото на познанието на доброто и злото”, със сериозното предупреждение, че ако ядат, ще упрат.

Изкушена от една „змия”, жената яла от забравения плод и после го споделила с мъжа. Впоследствие двамата се почувствали засрамени от голотата си и се скрили от Бог. После Бог проклел змията, изгонил Адам и Ева от градината и поставил ангел на входа, за да пази човека да не достигне „Дървото на живота”, другото дърво, което стояло в центъра на градина.

Това е било грехопадението на нашите прародители според библейския разказ.

Нека детайлно да разгледаме тази история, за да дешифрираме различните и символи, които ни позволяват да разберем значението и посланиет и във връзка с днешната ситуация на човечеството.

В търсенето на първите ни предци

Една от характеристиките, които отличават човешките същества от животните, е притежаването на уникален, вечен и неразрушим дух. Ето защо, когато споменаваме най-първата двойка (според Библията, „Адам и Ева”) имаме пред вид първия човешки вечен и неразрушим дух на мъж (Адам) и на жена (Ева). Двамата представляват и въплъщават мъжките и женските характеристики на Бог и е трябвало да станат видим израз на Неговите невидими характеристики (образ и подобие). Първите сътворени човешки духове произлизат от тези два първи (майка и баща) човешки духа.

Основната ни грижа е да изясним техния духовен и божествен произход, както и целта на тяхното сътворение, а не толкова детайлите на биологичния и физическия им произход. Въпросът за физическия произход, който принадлежи на научното поле, се надяваме да намери отговор някъде в бъдещето. Дори да предположим, че множество хуманоиди са въвлечени в биологичния ни произход, това няма да предстаблява проблем за основните твърдения на Божествения Принцип. Въпреки това има много интересни нови открития относно произхода ни, направени наскоро чрез генетичната биология:

Съвременните биолози Ребека Л. Кан, Марк Стоункинг и Алан Уилсън от Калифорнийския университет в Бъркли, са направили изследване, проследявайки генетичния код на митохондрийните ДНК, съдържащи се в нашите клетки, които извлекли от 147 плаценти на жени от всички раси и географски райони на петте континента. Любопитен е фактът, че митохондрийните ДНК се наследяват и се предават изключително от нашите майки. Резултатите от това изследване водят до значимо, показателно заключение: всеки от нас, като част от човешката раса може да проследи родословната линия в миналото до една единствена жена, наречена от тези учени „Митохондриална Ева”.

Резултатите се публикуват на 1 януари 1987 г., под заглавието „Митохондрийните ДНК и човешката еволюция” в сп. „Нейчър”, едно от престижните научни списания. Това изследване стана причина за големи дискусии, а по-късно се правиха много опити да се дискредитират заключенията му. Въпреки че тези опити успешно подкопаха твърденията за раса, време и място на появяване на предполагаемата „първа жена”, фундаменталната презумция, че гените ни произлизат от нея, остава все още неоспорена.

Човешката раса е започнала съществуването си в точно определен момент от историята на нашата планета, също както индивидуалният ни физически живот има точно начало. Следователно, логично е да направим следното сравнение:

Нашите баща и майка са началната точка на живота ни. Те са ни предали характеристиките и гените си, съдържащи се в двете първоначални клетки, обединили се в момента на зачатието, които след продължително мултиплициране дават значително количество от клетки, оформящи органите не тялото ни. Всяка клетка от тялото ни притежава уникален генетичен код, хатактерен за всеки индивид, произлизащ от двете първоначални клетки.

По същия начин, повече от 5,5 милиарда хора, които съставляват населението на света, произлизат от възпроизводството на всяко отделно поколение, съществувало някога, и в крайна сметка, ако се движим назад по родословното си дърво, ще стигнем до първите ни предци. Първият баща и първата майка, първата човешка двойка, началото на биологичния ни вид. Всеки от нас носи този уникален генетичен код и характеристика, дадена му от първите родители.

(Всеки индивид без изключение води началото си от един баща и една майка. Ето защо има математически проблем на статистиката на ръста на населението към спад от приблизително 5,500000000 настоящи жители на населението на света до времето на нула жители и очевидно следващият номер след нула, който ние можем да разгледаме математически, трябва по необходимост да бъде номер 2, тъй като 1 или 1,5 в този случай не могат да създадат потомство.)

Дали биолозите неизбежно ще достигнат до заключението, че Адам и Ева от историята, разказана в Бивлията, първата двойка и предците на човечеството, наистина са съществували?

Днес трябва да сме благодарни, че няколко открития в съвременната наука ни помагат да обидиним и изясним много от тези древни религиозни вярвания. Особено новите и революционни открития в областта на квантовата физика, молекулярна биология и парапсихологията.

За съжаление в отминалите векове, от времето на Галилео Галилей, сериозни и нестихващи полемики се водят между религиозната и научната гледни точки, в основата си провокирани от невежеството и фанатизма, които много често са присъствали и от двете страни. Според Божествения Принцип, противоречия между наука и религия не могат да съществуват. Както преп. Мун хумористично се изразил пред група учени, които искали да знаят защо един религиозен лидер спонсорира огромни научни конференции, той отговорил: „Бог е най-опитният учен, номер едно”. Наука и религия трявва да работят заедно и в хармония, тъй като и двете служат за преодоляване външното и вътрешното ни невежество. Както отбезва Алберт Айнщайн: „Науката без религия е саката, а религията без наука е сляпа.”

Значението на символите

Едемска градина: Еврейска дума „еден” означава „щастие” и „наслада”, което ни показва, че хората е трябвало да живеят в радост и щастие. Ето защо „Едемската градина” представлява Идеалния свят или Земния рай, постигнат чрез изпълнението на това, което Божестения Принцип нарича „трите големи благословии”.
Първа благословия: достигане на индивидуално съвършенство.

Втора благословия: установяван е на истинско семейство на вечна любов.

Трета благословия: хармония и обединение между човешко семейство и цялото творение (като пазители и защитници на околната среда).

Тези дарове или божествени благословии трябва да са основните цели, които всеки човек е нужно да достигне, а ние ги намираме изразени в Бит. 1:28: „…Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я …” (Виж Диаграма 3).

Осъществяването на целта на нашия живот

Бог би се радвал да живее в дом, в който има такава любов, но той също би желал да разшири този дом, докато цялото човечество не стане едно семейство с Бог като баща и заживее в хармония с околната среда.

диаграма 3

Адам и Ева е трябвало да израснат и достигнат както физическа, така и духовна зрялост като синове и дъщери на Бог, с други думи да станат единни с Бог в сърцето си, любовта и идеалите си. Така Адам и Ева са били предопределени да бъдат въплъщение или видима проява на невидимия Бог. Храмът, където Божия Дух постоянно ще обитава.

Тогава, с Божието позволение и благословия, е трябвало да се обединят, опиянени от небесна любов, да създадат една вечна двойка и да станат Истинските Родители на човечеството, които могат да предават физически и духовен живот на децата си. Били са предопределени да установят традицията на истинска любов и вечно щастие, която да се следва от техните наследници и накрая от цялото човечество.

Сферата на истинска любов и вечно щастие е трябвало да продължи да се разраства в духовното измерение или в в Духовния свят след смъртта на физическо тяло. Посредством човешкото семейство Бог е щал да властва чрез любов над цялото творение – и във физичеслата вселена, и в духовния свят.

Всичко това днес можеше да бъде реалност, ако хората не бяха деградирали поради греха си в самото начало. По тази причина постоянно желание на човек е да възобнови и възстанови изгубената Едемска градина или Земния рай, и по този начин накрая да достигне Божия вечен и непроменлив идеал. В религиозната фразеология тази надежда се нарича „Небесно царство” или „Ново небе и Нова земя”, както са споменати в Библията.

Двете дървета в едемската градина: Дървото на живота и Дървото на познанието на доброто и злото, споменати в Библията, не са „дървета” в буквалния смисъл – с листа и клони, каквито можем да намерим в ботаническите градини. Тези две дървета, разположени в средата на Едемската градина, символизират Адам и Ева, които са били в центура на божественото творение. В Библията можем да намерим няколко пасажа, които сравняват човека с дърво. (Пс. 11:30 и Пс. 1:3, Ис. 5:7, Дан. 4:17 – 19, Йоан. 15:5, Рим. 11:17)

„Дървото на живота” е било искреното желание на Адам, но той не е могъл да го достигне, защото е изгонен от градината, след като е съгрешил. То представя идеалния Адам или човек на живота. Ето защо изразът „Дръвото на живота” е споменат в Библията в различни случаи, като надежда и вечното желание не само на Адам, но и на всички човешки същества, които се стремят към съвършенство. Например в Стария завет – Притчи 13:12, „…постигнатото желание е дърво на живота” – също в Новия завет – Откровение на Йоана 22:14, „Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота…”
„Дървото на познание на доброто и злото”, символизиращо Ева на степента й на растеж и нейният „плод” би могъл да даде знание както за „добро”, така и за „зло”, което ще видим по-нататък.

Заповедта: Фактът, че възможността за действие в грешна посока е съществувала, ни показва, че Адам и Ева все още са били незрели, т.е. в период на изратване към съвършенство. Заповедта представлява „Божието слово, Истина или Принцип”, които е трябвало да ги водят през периода им на растеж. Било е отговорност на човека да се довери на това слово като на предизвикателство, което ще му позволи със собствени усилия да достигне съвършенство и изпълни целта на живота си. Тази история и трагична реалност, в която живеем днес, ни показват, че Адам и Ева не са изпълнили отговорността си.

Забраненият плод: Какво точно са направили те? Отговорът е в плода. Какво е значението на този плод, който ги е подтикнал към злото? Очевидно трябвада е символ на нещо изключително желано, за което те са били склонни да рискуват живота си.

Не е възможно този плод да е бил просто тест, даден им от Бог, за да демонстрират подчинението си, както някои хора вярват. Никой родител и още по-малко един Бог на любовта, при това всемогъщ, няма да изпитва децата си и да налага смъртно наказание, ако те се провалят на теста. Ето защо заповедта на Бог не е била тест, а предупреждение, за да предпази децата си от някои сериозни опасности. Още повече, че предците ни е можело да рискуват да умрат само за нещо, което е било по-примамливо и стимулиращо от самия живот. Какво е можело да бъде това? Кое е по-важно от самия жовот и ни кара, дори днес да го рискуваме? Както вече обяснихме, само силата на любовта може да е по-голяма от желанието за живот. Мъжете и жените сега и в миналото са жертвали живота си за Божията любов, родината си, идеите си и т.н. Много дуели и смърт е имало в спорове за женската или мъжката любов.

Плодът на едно дърво е знак за неговата зрялост и капацитет за продуктивност. Едно дърво се размножава чрез плодовете си, които съдържат семената. По същия начин човешките същества се размножават чрез сексуалните си органи, които носят семената им. Затова нашият „плод” символизира сексуалната любов, чрез която ние също се размножаваме. Ето защо преди да изядат плода, Адам и Ева не са се срамували от голите си тела. Но след като са го изяли, са изпирали срам и са скрили сексуалните си органи. Това че Адам и Ева са изяли плода, означава, че са имали полово сношение.

Фактът, че те са се скрили и да почувствали срам ни показва, че са загубили невинността си и че тази специфична връзка е била осъществена в неподчинение на заповедта и наставленията на Бог, преди да достигнат физическата и духовната си зрялост. Ние имаме естествена наклонност да крием грозотата си и да се чувстваме засрамени от неуместното си поведение.

Означава ли това, че сексът сам по себе си е нещо грешно? Естествено, не. Напротив, както вече обясних, веднъж след като сме достигнали физическа и духовна зрялост, сексуалната любов с център Бог трябва да е най-красивото и свещено преживяване между мъжа и жената. Секдуалните органи трябва да са свързващата точка за обединението и консумацията на истинска и вечна любов между Бог, Адам и Ева. Тези органи са най-ценните: мястото на любовта, живота и родословното дърво, чрез които децата на Бог ще се множат.

Заповедта на Бог „не яжте” е била нужна на Адам и Ева само през пеирода на израстването им към съвършенство. Стриктно им подчинение е било много важно, защото реализацията на Идеала за Любов и целта на Божественото творение са зависели от това. Веднъж достигнали зрялост, сам Бог е щял да се обедини с тях в радостта им от женитбата и сексуалната любов.

Змията: Често срещаме и в най-широко разпространената литература известния сюжет за любовния триъгълник, където два персонажа се борят за любовта на трети. Откриваме го също и в някои от историите за грехопадението. В библейската история този трети прерсонаж е характеризиран като „змията”.

Коя е тази „змия”, придумвала Адам и Ева, които са били чисти и невинни, да имат преждевременна сексуална връзка в неподчинение на заповедта на Бог? Очевидно е, тази „змия” не е истинска змия с говорни способности.

Библията, в книгата Откровението на Йоана (12:9), нарича тази „старовременна” змия „дявол и сатана” и я идентифицира с падналия ангел, който „мами цялата вселена” и бил изгонен от небето заедно с другите ангели. В християнската традиция водачът на ангелите, първоначално добър, но после предал Бог и предизвикал грехопадението на Адам и Ева, е познат като архангел Луцифер. Какво е направил Луцифер, за да предаде божествения план? Библията ни разкрива в стихове 6 и 7 от Съборно послание на Юда в Новия завет, че тези паднали ангели са загубили позицията си защото са извършили сексуални грехове. Това ни показва, че архангел Луцифер,като предводител на тези ангели, също е съгрешил и се е опозорил поради сексуалнен грях.

Като се има пред вид, че това е бил грехът, извършен също от Адам и Ева под влияние на архангела, стигаме до заключението, че не става въпрос за два отделни случая без връзка, а по-скоро за едно и също престъпление.

Първото престъпление или първоначалният грях

Когато всички символи на тази история на грехнопадението са изследвани и декодирани, можем да си направим извода, че първото престъпление или първоначален грях е бил извънбрачната връзка на сексуална любов между Ева и архангел Луцифер. Впоследствие тази покварена любов е предадена на Адам, когото Ева убедила да имат междувременна сексуална връзка.

Тази забранена сексуална любов представлява най-голямото предателство срещу Бог и Неговия идеал за истинска и вечна любов, която Адам и Ева е трябвало да достигат след тяхната физическа и духобна зрялост.

Ако любовта е най-бажното и ценно очакване от живота, тогава унищожението на любовта представлява най-голямата трагедия в история.

Както после ще видим, този инцидент е осквернил нашите първи предци, които е трябвало да поставят истинския стандард за това, което е щяло да бъде вечна любов между съпруг и спъпруга. Трябвало е също да станат Истински родители на човечеството и видими представители на Бог за всичките си наследници, установявайки свят на радост и просперитет.

Но вместо това човешката история е започнала с изневяра и прелюбодействие, установявайки грешен модел и изцяло различен пример от това, което е трябвало да бъде идеалът, поставяйки човешките същества на много ниско ниво, примитивен в духовно и физическо отношение начин на живот, което ни докарва до пещерно съществуване и води човешката история до трагични последствия.

Винаги са ни учили, че първоначалният грях е коренът или изворът на всички последвали прегрешения и причината за духовната смърт и нищета на цялото човечество. Много теолози и вярващи са били заинтригувани и учудени как един единствен инцидент, колкото и тежък да е, може да опропасти цялата човешка раса за толкова дълго време.

Можем да го сравним с просто избождане на око, което причинява постоянна слепота или една перфорация на сърцето, която слага край на живота в цялото тяло. Психоаналитиците често са проследявали случаи на тежки умствени отклонения, започнали от една-единствена психическа травма или шок.

Ще го сравним със замърсяване на воден източник, което неизвежно засяга целия град или с болест, която прониква в корена на дърво и постепенно поразява всеки клон и листо. В родословното дърво на човешката раса Адам и Ева бяха коренът.

Сродни тълкувания

Сексуалната интерпретация на грехопадението

Сексуалната интерпретация на грехопадението на ангелите и грехопадението на Адам и Ева не е изцяло нова в историята на Юдео-Християнството. Откриваме тази линия на интерпретация в писанията на някои юдейски равини, предимно от междузаветния период, както и при някои църковни отци и църковни писатели от ранните векове.

През втори век Климент Александрийски пише:”…първият човек от нашата раса не е изчакал съответното време, пожелавайки удоволствията на женитбата преди ипределения час и той изпаднал в грях, като не е изчакал времето на Божията воля… те (Адам и Ева) били подтиканти да го направят преди естественото време, защото са били все още млади и придумани в измяна.” (За женитбата XIV:94, XVII:102 – 103).

Теофил Антиохийски и Свети Ириней също считат за незряла Аданивата възраст, когато той нарушил правилото да се въздържа от сексуално общение с Ева, бъдещата му жена. Не защото действието е било грешно, а защото не е билио подходящо за възрастта им.

Представата, че грехопадението е станало в период на ндезрялост, преди да са достигнали събършенство, е споделена също и от Питър Ломбард, Хуго от Свети Виктор, Александър Хелейски, Св. Бонавентура, Джон Дънс Скотус и други представители на францисканската школа.

Повлияна от някои апокрифни книги от този период и особено от Книгата на Енох, представата за сексуална връзка между ангели и жени в началото на историята е била общоприета, в частност за да се изтълкуват стиховете 6:1-4 на Битие. Тертулиан (160-200) нарекъл тези паднали нагели „Desertores Dei, Amatores Feminarum” – дезертьори на Бог и любовници на жените.

Сродни интерпретации са поддържани от Св. Ириней, Атеногор, Св. Атанасий, Св. Амброзий, Св. Йеронимий, Св. Юстин и други. Всъщност тези неясни и непълни анализи не могат да предоставят ефективно разрешение на сериозния проблем за първоначалния грях.

„Амброзиастър”, текст от четвърти век, дълго време приписван на Св. Амброзий, но сега определен като анонимен, е малко по-конкретен по темата:

„Ева, първата жена, не само, че се опорочила, загубила девствеността си против Божията воля, а и всичко, произлязло от нея, било опорчено, като се започне от Каин, роден от първото неподчинение.”

„…дяволът използвал Ева, за да въвлече Адам, като го превърнал в инструмент, чрез който да узурпира върховната власт, принадлежаща на Бог.”

„…Адам, първият и единствен мъж, създаден и воден от Бог към универсално царуване, с даден божествен образ и подобие, приел предложението на дявола да стане като Бог, като отнел девствеността на жена си Ева, на която Господ Бог обещал чистата съпружеска любов на святата женитба”. (Първоначалният грях. Елефтерий Елорду. Б.А.С. 1977, стр. 202, 208, 221).

„Амброзиастър” е имал огромно влияние над Св. Августин, който въпреки че подчертава, че грехопадението се дължи най-вече на грешна гордост и неподчинение, заслужава нашето признание за разкриване като ненаситна похотливост – все още коренът на сегашното греховно състояние на човека.

Това, Мьонг Мун, е фактът, че те не се явяват само като библейски тълкувания или изследвания на теологически интерпретации, направени в миналото, а по-скоро преп. Мун обявява с абсолютно убеждение и голям авторитет, че това са нови божествени откровения, резултат от целенасочено и напрегнато търсене в реалността на духовния свят.

Второ, тези откровения, както ще видим за първи път, хвърлят светлина и задълбочават отделния детайл – мотивация, процес, последици и разрешение на това първо престъпление или първо роден грях, който ни е засегнал толкова дълбоко и продължава да ни въздейства, като трагично тегли мъжа и жената в посока на непозволена любов.

За нещастие, трябва да признаем, че дълбоко в човешкото сърце все още съществува силна склонност или тенденция да се търси непозволената или забранената любов.

…НазадПродължава…

2 отговора към Човешката трагедия

  1. peace2your каза:

    Луцифер, Луцифер, Луцифер – Архангел на светлината, любимец на Бог, който се превърна в криминален престъпник срещу Бог и човечеството, Дявол и Сатана, фалшив бог и родител на грешните хора. Но много хора се залъгват като мислят, че Луцифер е ужасен и кръвожаден. Не. Той е сладък хуманист който ни унищожава като ни глези с фалшива любов, външни желания и страсти, егоистични пристрастия…

    Хуманистичните родители, които глезят децата си са отражение на фалшивата любов на Луцифер. Светският хуманизъм доминиращ културата днес също е отражение на природата и начина на мислене на Луцифер. Хуманистите мислят че са за свободна любов и толерантност, но те всъщност унищожават морала и семействата, правейки идеала за любовта една недостижима илюзия.

    Тази книга за любовта, сътворението и грехопадението дава много матерял за есе, есета, изследвания и студентски курсови работи. Тези основни библейски сюжети, библейски текстове, библейски истории са разкодирани и разшифровани по най-ясен и практичен начин в тази книга за Истинската любов и забранената любов. Тя е задължително четиво за всеки който се стреми да открие истината, целта на живота и правилния път…

  2. Коста каза:

    Писателят на „това“ наистина не е с всичкият си.90% от писаното тук няма нищо общо с това което пише в книгата битие на библията.Такива интерпретации и тълкувания може да даде само човек който или е под въздействието на лудостта,или под въздействието на халюцигенен наркотик,за мен лично е първото.
    „Защото много лъжеучители ще има в последните дни“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s