Сърцето на Бог

От книгата Истинска любов и забранена любов

4 част

НЕЗРЯЛА И НЕПОЗВОЛЕНА ЛЮБОВ

СТАВА ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА ЦЯЛАТА ЧОВЕШКА ТРАГЕДИЯ И СТРАДАНИЕ

„Първото семейство посяло семето на изневярата и убийството. За съжаление, човешката история започнала да се развива от този модел и се възпроизвела в свят, пълен с недоверие, изневяра, прелюбодеяние, конфликти и убийства. Тази грешна традиция се предала от поколение на поколение.“

Първата двойка установява модел на семеен живот, който ще бъде следван в историята. Адам и Ева дават начало на историята като преждевременно се обричат един на друг, под контрола на фалшивата любов, която са научили от падналия в грях архангел, вместо от Бог. С други думи, те започнали семейния си живот в прелюбодейство и разврат.
От този момент започнали проблемите. Адам обвинил Ева, че го е изкушила, а Ева обвинила Адам, че се е оставил да бъде прелъстен. Животът им се изпълнил с взаимни обвинения, с конфликти, несъгласие, угризения и страдание.
Тези родители изпитвали срам пред по-младото поколение, защото не били в състояние да им дадат добър пример или истинска ориентация за секса и любовта.
Цялото това страдание трябва да се е отразявало на ежедневието им. Децата наследили тези чувства от родителите. Те виждали и слушали кавгите на родителите си. Естествено, в такава среда растежът на децата бил повлиян. Като резултат от тази атмосфера, те се карали помежду си, докато единият брат убил другия.

Семето на сексуалната развратенсот

Първото семейство посяло семето на неверността, изневярата и убийството. За съжаление, човешката история започнала да се развива от този модел и се възпроизвела в свят, пълен с недоверие, изневяра, прелюбодеяние, конфликти и убийства. Хората се научили да се нараняват и обвиняват, вместо да се обичат и да си прощават. Тази грешна традиция се предала от поколение на поколение.
Тъй като ние сме различни от животните, като човешки същества имаме по-малко инстинкти, които да ни насочват. Ние основно се учим как да обичаме и да живеем в нашето семейство и култура. Поради тази причина, моделът на поведение на първото семейство е бил на краищата е щяла да оформи живота на хората за стотици бъдещи поколения.
И все пак в момента продължаваме да следваме една традиция на незряла, временна, променлива и условна любов, която е твърде различна от първоначално замислената.
За съжаление, тази непълна и незряла любов е все още най-силната във взаимоотношенията между мъжа и жената. Преживяването на любов на това ниво блокира и пречи на реализацията на идеала на една вечна безусловна и непроменлива любов.
В началото тази любов изглежда и обещава да бъде неповторима, но накрая откриваме, че това е само имитация, която с течение на времето остава незавършена и незряла. Връзката ни често започва с чувство на щастие и надежда, но често завършва с измама, омраза и неприязън. Вместо да ни освободи и да развие духовния ни потенциал, тя ни подтиска и ни прави недоверчиви.

Грешната любов ни заробва в страх и безпокойство, и спира духовното ни развитие

Ние живеем в безпокойство, в страх, че взаимоотношенията ни могат да се променят, да се прекратят или че повече няма да можем да задоволяваме нуждата на сърцата си от истинска и непроменлива любов, каквато толкова отчаяно търсим.
В центъра на тези ситуации ние често намираме едно егоистично отношение. Незрялата изгода и не може да задоволи нуждата в нашите сърца от истинска и непроменлива любов, която така отчаяно търсим.
Дори и така, тази незряла любов продължава да бъде най-силното изкушение за нас, докато достигнем съвършенство и накрая изпираме вечна любов с център Бог.
Грехопадението причинява тоталното разрушение на мечтата на Бог за истинска любов. То деградира и променя любовта, най-върховното, красивото и свято изживяване в нещо обикновено, неприлично, нечисто и много често вулгарно. Всяко изживяване на любов е трябвало да бъде радостна, небесна експлозия на енергия и творчество.

Сексът: най-красивото и свято преживяване

Абсолютното осъществяване и истинското задоволяване на който и да е мъж или жена ще бъде открито, без съмнение, в истинската любов; нищо по-добро не може да съществува. Сексуалното общение между един истински съпруг и съпруга е състоянието на истинска любов. Този съюз е трябвало да бъде най-ценният и красивият, най-светият от всички свети неща. Преживяването на истинска любов винаги ще бъде върховното преживяване, кулминационната точка, екстазът на живота. Котвата, която ще ни даде постоянна стабилност. Въпреки че можем да имаме много различни преживявания чрез живота си, винаги ще ни даде постоянна стабилност. Въпреки че можем да имаме много различни преживявания през живота си, винаги ще си останем свързани с „главната котва”. Някога, когато животът ни на земята свърши, ще отнесем тази „котва на живота” с нас в духовния свят, където ще бъде „спусната” в сърцето на Бог.
Бог е направил мъжа и жената много специални и привилегировани същества, които са способни да осъществяват многократно през живота си любовния акт и да продължават да го правят и след това – в духовния свят.

Тайната на вселената

Преживяванията на истинска любов са истинските ни преживявания, които формират личността ни, идентичността и характера ни. Това е единственото ни богатство или собственост, която можем да отнесем със себе си в духовния свят.
Адам и Ева са били създадени за да станат храмове, където Бог ще обитава. Човешкото сърце е мястото, където Бог ще пребивава и проявява любовта Си. Човешкото духовно тяло трябва да вибрира в единство с любовта на Бог, направлявайки действията на физическото ни тяло.
Истинската любов е силата на вибрация, видимата бива проява на невидимия Бог на земята. Те са можели да бъдат олицетворение на Бог. Бог е искал да живее с тях и чрез тях да има власт над цялото творение. Тъй като Бог е невидим, Той не може да направи всичко, което би искал да направи. Той има нужда от нас. Чрез всеки един от нас Той може да почувства любов, радост и да дарява на другите. Само работейки чрез нас, Той може да направи този свят по-добро място. Шокиращата реалност е, че без нас Той не може да установи идеала Си.
Това е тайната на вселената, която никой в историята не е могъл да обясни с дълбочината и яснотата на откровението, което преп. Сан Мьонг Мун е получил.
Ако грехопадение никога не беше станало, Бог щеше да обича Адам и Ева всецяло, те щяха да станат свещения храм, където Божията любов да властва завинаги. Но Сатана превзема това най-свято място. Това е най-голямата катастрофа в историята. Ето защо злоупотребата с любовта е била, още е и винаги ще бъде основен грях от Божията гледна точка.

Сексуалните органи: Пресечната точка на Божията и човешката любов
Пред много религиозни лидери, участници в Асамблеята на световните религии през август 1990 г., преп. Мун попитал: „Къде се срещат Божията любов и човешката любов?” Той продължил пред затихналите участници: „В сексуалните органи. Това място е мястото на любовта, мястото на произхода на живота, мястото на родословното дърво. Чрез властта си Сатана е злоупотребил с това място и мисията на преп. Мун е да отстрани Сатана от това място. Това е мисията на преп. Мун и мисията на религията.”
Според първоначалния план на Бог, сексуалните органи са щели да бъдат мястото, където мъжът и жената ще се обединят, за да консумират вечната си любов с център на Бог.
Ето как Бог е планирал да предаде любовта си, да мултиплицира живот и да продължи линията си. По тази причина сексуалният скт е трябвало да бъде последното преживяване, когато любовта ще бъде запечатана и консумирана и където Бог, Адам и Ева завинаги ще пребивават. Това е начина, по който мъжете и жените първоначално е трябвало да се обединят с Бог.
Чрез този акт те е трябвало да създадат и да размножат децата на Бог. Деца се раждат, когато съпруг и съпруга се слеят в любов, приемайки формата на Бог. Човекът е инструментът за раждане на деца; обаче властта да се създават деца идва от Бог. Следователно, когато съпруг и съпруга се обединят в сферата на Божията любов, те зачеват, създават и раждат дете на Бог.
Така както всеки от нас не може да смени родителите, които са му дали живот, веднъж след като един мъж и една жена се оженят с абсолютната благословия на Бог, те не могат да бъдат разделени. Те ще бъдат съпруг и съпруга на тази земя, а също и в духовния свят, завинаги.
Началната точка на един идеален свят е винаги един идеален мъж и една идеална жена и техният божествен брачен съюз, установен с Божията благословия.
От къде произлиза човечеството? Не от очите, носа или главата, а от най-святото място – органите за възпроизводство, органите на любовта, сексуалните органи.
Идеалът на Бог, нашето съществуване, животът и щастието, всичко ще е свързано с това централно място, където любовта се консумира. Това е мястото, където живее истинската любов, семето на любовта и истинската кръвна линия.

Сатана оскверни сексуалната любов

Нужно ни е да осъзнаем, че в тези органи можем да съсредоточим най-ценния фундамент на живота, любовта и кръвната връзка. Те свързват миналото, настоящето и бъдещето.
Сатана оскверни това място, като пося семето на покварата в първите човешки предци. От тогава това семе се е предавало от поколение на поколение.

Сексуалният акт между мъжа и жената е трябвало винаги да бъде най-святото, чистото, възвишеното и красиво преживяване в живота ни. Поради това, че попада под контрола на Сатана, този акт често се превръща в неприлично или вулгарно преживяване.
Прелюбодеяние, изневяра, проституция, кръвосмешение, аборти, изнасилване, порнография, хомосексуалност и всички сексуални извращения, извършвани чрез тези органи, покваряват човешкия живот на всички раси, култури, религии и т.н., в човешката история.

Сексуалните органи станали храм на злото и напълно са унищожили небесния принцип. Чрез тези органи са установени грешна любов, грешен живот и грешна линия.
Мръсни вицове и най-неприличният и вулгарен език често се използват за описание на любовния акт и на органите за възпроизводство.
Юношеските години често се прекарват в изживяване на сатанинска и незряла любов, вместо това време да се използва в чиста и сериозна подготовка за вечна, небесна любов.
За мъжете и жените първоначалната любов е трябвало да бъде билет за небесното царство, но вместо това чрез непозволената любов, той се превръща в билет за ада.
Така, както една малка птичка знае как да си построи гнездо, ние е трябвало да знаем как да построим взаимоотношенията на истинската любов. Заради грехопадението човешките същества трябва да се срамуват пред някои от по-низшите форми на живот. Някои животни след като изберат партньора си, остават верни, а в някои случаи, дори и след смъртта на партньора нямат други връзки.
Как е възможно лоялността и предаността на един разумен и духовно чувствителен човек да е толкова много по-слаба от инстинкта на животно?
Животните не съгрешават. Те живеят според естествените закони, които управляват вселената. От друга страна, върховното творение на Бог деградира морално до ниво много по-ниско от това на животните. Масови убийства, изтезания и садизъм се причиняват от едно човешко същество на друго през записаната история. Това няма аналог с нито едно поведение познато в животинския свят, нито дори и при най-опасните хищници. Животните не изнасилват, нито се занимават с проституция, хомосексуализъм и цяла поредица от сексуални извращения.
В Библията четем, че Бог, като видял безчестието и извратеността на човека се разкаял, че направил човека и се огорчил в сърцето Си (Бит. 6:5-6).

.

СЪРЦЕТО НА БОГ:

Болката от разрушения идеал и злото в света

„С прелюбодеянието си Адам и Ева унищожиха Божия идеал за истинската любов… Плодовете на посятата в началото непринципна любов сега ги виждаме навсякъде.“

Най-лошото в тази трагедия е ударът, който тя нанася на Бог. Нека в тази връзка прегледаме коментари, направени от преп. Сан Мьонг Мун в някои проповеди: „Най-голямата ирония е, че Адам и Ева не са имали дълбоко разбиране за това, колко много болка и страдание техните действия всъщност са причинили на Бог.

От тогава никой не е разбрал силната болка в сърцето на Бог в момента, в който Адам и Ева са извършили грехопадението. Грехопадението е върховната точка на страданието за Бог”. (22 май 1977)
„Бог по-скоро би пожелал цялата вселена да се разбие на парчета, отколкото грехопадението на Адам и Ева. Ако цялото му творение бе разрушено, Бог нямаше да скърби толкова, колкото за Адам и Ева. Ако цялата земя се беше разбила на парчета Бог лесно би построил дом за Адам и Ева, но Бог не може да пресътвори любовта, тя трябва да се възстанови и да бъде доброволно давана със свободна воля. Цялата цел на творението е съсредоточена в един мъж и една жена и ако те се разрушат, тогава няма надежда, само пълен мрак. Бог не може да ги сътвори отново. Може да се следва само един курс: възстановяване”. (31 декември 1978)
„Позиция на Бог е почти каро тази на съпруг, чиято съпруга го е предала и забегнала с някой непознат. Какво чувство този мъж ще съхрани в сърцето си към нея, след като толкова много я е обичал? Той ще се измъчва”. (1 април 1979)
„ В определен смисъл, Ева е трябвало да бъде бъдещата съпруга на Бог. Това е така, защото когато веднъж Адам достигнел нивото на обединение с Бог, Божият Дух е щял да живее в него, тогава Адам е щял да бъде Негово превъплъщение. Следователно за Бог съпругата Му е била изнасилена от Сатана.” (4 февруари 1969)
„Сатана е архангелът, нищо повече от слуга на човека и Бог, но този слуга не само изнасилва дъщерята на Бог, също така той взема цялата собственост на Бог. Сатана е самозванец и развратник-прелюбодеец. Задача ни е да разобличим и изгоним Сатана от нашата планета. Обаче, досега в човешката история, Сатана се опитва да изхвърли Бог от планетата.” (27 август 1987)
„В цялата история най-голямата мъка за Божието сърце е това, че Адам е станал грешен човек. А второ е смъртта на Иисус Христос.” (11 февруари 1972)
„Спирали ли сте някога, за да се замислите как бихте се чувствали, ако съпругата или съпругът и децата ви са отвлечени? Ето как точно Бог чувства сърцето Си. В Божите очи всички хора са отвлечени и Той отчаяно желае да ги върне обратно.” (11 юни 1978)
„Грехопадението е извършено на същото място, където Бог е трябвало да пребивава. Но той е бил изгонен. Сатана е станал притежател. Той се настанил там. Ето защо престъплението на Сатана е разрушаването на любовта, която е истинската същност на Бог. Следователно Бог не е можел да прости на Сатана, защото, ако го направи, това би означавало, че Сатана разрушава Бог. Това е като Сатана да е в позиция да превземе едно жилище. Той е дошъл в храма на Бог, завзел позицията Му, заробил човека и изхвърлил Бог.” (Лондон, 1972)

Йонг Уи Ким, един от първите последователи на преп. Сан Мьонг Мун пише:
„Чрез грехопадението Бог загубва възлюбените Си деца, които били създадени по Негов образ, като Негово субстанциално тяло. Когато Бог видял тази трагедия, не могъл да я понесе. Сърцето му било разбито и Той почувствал най-голямата скръб. Бог създал човека да бъде такова любвеобилно същество и вложил всичко,което имал, Своето сърце, любов и енергия, за да направи хората Свои деца, шедьоврите на цялото Му творение.
Човекът е бил създаден като толкова ценно същество, че без него идеалът на Бог не би могъл да се реализира. Ала Бог загубил децата Си чрез грехопадението.
Бог също така губи цялото творение, защото човешките същества като господари на творението са доминирани от Сатана. Целта и идеалът на Бог чрез сътворението на човека и вселената е да получи радост и щастие посредством връзката си с тях.
Бог губи всичко и поради това Бог остава без никой, който напълно да отразява природата Му. Вместо това Бог вижда най-омразните взаимоотношения да се осъществяват между хората и Сатана. Мъжете и жените, създадени да бъдат деца на Бог, се превърнали в деца на Сатана. Човешките същества, създадени да са господарите на творението, станали слуги на слугите.
Но грешните хора не знаят за окаяното си състояние и често остават доволни. Като необразовани сираци те дори отричат съществуването на Бог и вършат всякакви лоши дела, установявайки един трагичен свят. Така Бог не само загубва децата Си, а и децата Му се изправят срещу Него като Негови врагове.
Бог е в парадоксална позиция: Той не може да се откаже от грешните хора защото те първоначално са създадени от Него, като Негови деца, а Той не може да ги обича пълноценно, защото те да станали деца на злото. Той не може да ги унищожи, но трябва да работи, за да ги издигне от низшето положение до първоначалното състояние на творението.
Когато Бог изпратил Свите пророци или представители и дори Своя възлюбен Син, човечеството се опълчва срещу тях, замерва ги с камъни и ги убива, случва се обратното – Божията мъка и болка се увеличават.
Когато Той започва работа върху творението Си, очакванията Му за човека са били толкова големи, че разочарованието, скръбта и силната болка, които почувствал, когато човекът извършил грехопадението, били неописуеми. Не може да се намери никой по-печален от Бог. Когато и да погледне реалността, този свят неизменно Му напомня за грехопадението на човека и го прави тъжен. Бог отчаяно иска да възстанови децата Си и да ги обича.
Ето защо Той работи за възстановяване или спасение чрез историята. Затова ние трябва да Го успокоим и сложим край на страданието Му, като възстановим първоначалната си позиция на Неговите деца.”

Любимото обръщение на Иисус Христос към Бог е било „Авва”, което означава „баща”. Не само, че Бог като баща е близо до нас, но Той също и ни чака с нетърпение да се върнем, като Иисус Христос ни учи в притчата за блудния син.
През хилядите години човешка история Бог никога не е получил истинска слава и щастие от хората. През вековете на мълчание Бог е живял в агония, с разбито сърце.

Колко дълъг и дълбок е бил Неговият ужас, Неговото нещастие и скръб!

В Библията пророкът Осия ни описва следните чувства на Бог:

„Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; принасяха жертва на Вааловци и кадяха на истукани. Аз сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете си, а те не съзнаваха, че ги лекувам. Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов. Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им и кротко ни храна подлагах.” (Исия 11:2-4).

Бог ни разкрива чрез пророка Исая: „Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. (Ис. 1:3).
Разделено от Бог, човечеството от своя страна страда от глад и жажда на духа, както четем в Пс. 41:2-4 42:2-4:

„Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?”

Отделянето от Бог довело до духовната смърт на човека, причинявайки нещастие, трагедия и зло на цялото човечество.

От тогава много религии са се развили в човешкото общество. Ние търсим Бог само чрез Иисус Христос и други свети хора. По един или друг начин което и да е религиозно изследване представлява човешко усилие да възстанови Божието подобие в нас самите. Това търсене показва дълбокото желание на човека да открие Бог и установи връзка с Него.
Ако човекът не беше извършил грехопадението, човечеството щеше да е почувствало любовта на Бог, вървейки до Него и творейки с Него. Цялата религиозна практика щеше да е излишна, така както здрав човек не се нуждае от лекар или лекарства.
Споменатите пасажи от Исая, Осия, Псалми и притчите на Иисус Христос едва ли показват скръбта в сърцето на Бог, дълбоката болка в сърцето на Небесния ни баща винаги е била скрита.
Както за нас е много трудно да разкрием пред останалите най-съкровените си чувства, защото повечето хора няма да разберат за какво говорим, така и Бог не може да разкрие напълно дълбоката Си болка и терзание, освен ако не е пред някой, който би разбрал точно какво Сатана е направил и как това се е отразило на целия Божи план.
В своето дълбоко духовно търсене Сан Мьонг Мун открива детайлите около това какво първо се е случило, разкривайки за първи път корена на тази с векове прикривана мъка на Небесния ни баща, Неговите най-интимни чувства, Неговата неизлечима болка, терзание и отвращението, което не е могъл да изрази толкова дълго време.

След като Сан Мьонг Мун осъзнал ситуацията на Небесния ни баща и споделил скритото Му и неизказано сърце, неспирно плакал за Божието страдание с дни наред. След това той не можел повече да запази мълчание или да остане безразличен.
Това състояние на сърцето е било неговата неизменна мотивираща сила, която го е движела, за да продължи с решителност и смелост, въпреки огромните трудности, пред които е трябвало да се изправи. С чувство за ужасяваща неотложност, той работи с постоянство през целия си живот, вдъхновявайки другите да се обединят в тази космическа битка, за да преодолеят и напълно елиминират злото и греха от живота на хората.
За Обединителите целта на спасението не е просто да се сдобием с небесната прошка за личните си грехове и да отидем в небесното царство. За съжаление толкова много хора все още вярват, че е така и не успяват да разберат, че истинското спасение означава възстановяването на цялата човешка раса. Това означава да се върне всяко едно от децата на Бог, освободено от пороци, грях и страдание. Само така крайната цел – избавлението на Небесния ни баща, ще е осъществена.
От младостта си Сан Мьонг Мун е бил абсолютно решен да разплете и излекува непоносимия товар в сърцето на Бог и разкрие причините за дълбокото страдание на Бог. Задача да се сложи край и да се разреши тази космическа трагедия се превръща в мисия на живота му.
След като Бог е свободен да управлява чрез любов над творението, Неговата велика и безкрайна радост ще доведе космическата пролет. Цялата вселена завинаги ще е озарена от щастие и хармония.

АБСОЛЮТНАТА И СВЯТА СИЛА НА ЛЮБОВТА

Трябва да помним, че концепцията за любов е била първа и централна в съзнанието на Бог. Идеалът Му за човечеството не е бил планирането на един свят от закони и правила, а свят на любов. Ето защо любовта е била установена от Бог като абсолютната власт, по-висша от всяка друга власт.

Любовта е върховната сила във вселената. Бог прави тази власт толкова абсолютна, че дори Неговият принцип, който регулира механизма на вселената, не изключва възможността да се изразява любов под форма, която нарушава волята Му.
Литература и историята едновременно отдават дължимото на това всесилно господство на любовта над човешкото сърце. Безсмъртният Шекспир разказва как силата на любовта довежда Ромео и Жилиета до самоубийство, как чичото на Хамлет е тласкан и заслепен от страстта да убие брат си и да се ожени за снаха си, и как крал Лир буквално полудява, защото прави грешка относно това, колко много го обичат дъщерите му.
По наше време видяхме как Едуард VII – крал на Англия абдикира от любов.

Религиозните психолози изтъкват, че в този грешен свят дори само еротичният импулс е достатъчно силен, за да пренебрегне всички морални конвенционални норми, които обществото и съвестта приписват на Божията воля.
Мощта на любовта е единствената възможна сила, която може да накара човека да се отклони от пътя на съвършенство. Когато Ева се отдава на изкушението на непокорния архангел и предварително се свързва с Адам, двамата са все още под непрякото господство на любовта на Бог.
Те изоставят Бог и Неговия идеал, за да следват личните се цели. Те не остават в позицията на хора, които се доверяват, чакат и се жертват, както се е изисквало, за да достигнат истинска, съвършена любов.
Бог не е можел да упражнява пряко господство над тях преди да достигнат съвършенство. Когато веднъж Адам и Ева достигнали зрялост, никой и нищо не биха могли да променят тяхната безусловна любов към Създателя им.
Само на това ниво Бог би могъл свободно да излее върху тях безкрайната Си любов. Дотогава любовта на първите ни родители към Бог е била непълна и е могла да бъде погрешно насочена.
По тази причина мъжът и жената трябва да имат пълен любовен съюз, само когато индивидуалната им любов към Бог стане безусловна.

Без да сме успели да усъвършенстваме любовта си към Бог, истинската привързаност към друго човешко същество е трудна, както ясно демонстрират брачните проблеми на времето, в което живеем.

ЗАЩО БОГ НЕ СЕ НАМЕСВА:

Безсилието на Бог да спре злото



Ако Бог е всесилен, всезнаещ и безкрайно добър, защо някак не е предпазил Адам и Ева да не нарушат плана Му за творението?

Божественият Принцип предлага да се вземат четири фактора под внимание относно този проблем: човешката свобода, абсолютната и свещена сила на любовта, духовната незрялост на Адам и Ева и вътрешната свобода на хората като господари на творението.

Ние притежаваме свобода, защото сме създадени по Божие подобие. Ако сме хора, сме отговорни за делата си. Ако ни липсва свободна воля, ние се превръщаме просто в марионетки, контролирани от другите.

Божието всесилие не е абсолютно и властта му е ограничена от свободата, която Той е дал на човека. От тази гледна точка, човек и Бог трябва да работят заедно, за да реализират целта на историята.

Истинската любов по дефиниция е свободна и доброволна. Не можем да насилим никой да ни обича. Дори Бог не може да наруши този принцип.

Бог е искал Адам и Ева свободно да изберат пътя на доброто и да обичат Бог в отговор на Неговата любов към тях.

Истинската любов може да бъде родена само ако съществува свободата. Ако Бог се беше намесил в грехопадението, Той щеше да обезсили значението и стойността на децата Си. Той щеше да наруши собствената си съвършена система и щеше да анулира човешката отговорност. Нашата свобода, отговорност и творчество имат абсолютна стойност, която Бог признава и уважава безусловно. (Виж Диаграма 6)

Нашата стойност и достойнство

Бог, бидейки невидим, не може да извърши всичко, което би желал да извърши. Той има нужда от нас. Чрез всеки един от нас Той може да изпита любов, радост и отдаде Себе си на другите. Работейки чрез нас, Той може да направи света едно по-добро място. Шокиращата реалност е, че без нас Бог не е в състояние да установи своя идеал.

Човешките същества са сътворени като господари на творението и потенциално притежават по-голямо достойнство от всяко друго същество. Така че за да са напълно квалифицирани за тази позиция, те трябва да разчитат на собствените си сили и преценка в усъвършенстването на сърцата си според божествения образ.

(ДИАГРАМА 6) НАШАТА СТОЙНОСТ И ДОСТОЙНСТВО

Бог чака докато човек се научи как да се контролира, преди да му позволи да управлява света. Ние трябва да имаме контрол първо над самите себе си, преди да имаме власт над творението. За да застанем с достойнство над Бог и творението, ние трябва да действаме по собствена воля. По този начин Бог иска да сподели с човека творческата Си дейност.

Човекът трябва да премине през процес на узряване, през това време той получава голяма отговорност, за да развие самоинициатива и самодисциплина.

Ние трябва да израснем, до едно сигурно състояние, достойно за доверието на Бог, на хората, които ни заобикалят и на цялото творение, включително ангелите.

От този аспект на човешката отговорност можем да разберем, че грехопадението на човека е единствено негово дело. По никакъв начин Бог не е отговорен участник. Той не може да признае грешната любов и злото като част от Собственото си творение. По същия начин, както някои действия, които нарушават конституцията и законите на една страна, не могат да бъдат приети за законни. По същия начин, както нациите отказват да признаят незаконно установени правителства, Бог не може да признае един свят, който е резултат от грехопадението.

Да се намеси и да спре действие извън съвършения си принцип, ще е равносилно да го признае за валидно и за част от творението.

Ако Бог беше реагирал, това щеше да предполага, че признава Адам и Ева за зрели същества, каквито те всъщност не са били. Бог може да упражнява пряко господство над зрели синове и дъщери, които са достигнали духовна зрялост като са изпълнили своята част от отговорността. Намесвайки се преди Адам и Ева да достигнат съвършенство, би означавало да отрече способността им сами да го постигнат.

Поради всички тези причини, независимо колко болезнена и непоносима е била болката в сърцето Му в този момент, Бог не може да се намеси и предотврати грехопадението.

…НазадПродължава…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s