Принципът

учението на Муун: Божествения принцип, Обединителния принцип, Принципът - новите откровения на д-р МунБОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП на д-р Мун

ВЪВЕДЕНИЕ
1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

.

Въведение

Навлизаме в нова епоха. Живеем във време на бързи промени. И макар това да са промени, които стават в личността, семейството, обществото, нациите и света, много хора се питат каква е посоката, в която се развиват тези изменения и чувстват, че е нужна някаква по-основна промяна.

Принципът”, разгледан в този том, е виждане и ръководство, което дава надежда на хората, търсещи същността на живота и желаещи да живеят праведно. В един или друг момент всеки един от нас си задава основни въпроси относно съществуването на Бог, нас самите и света. Често се питаме какво ще представлява нашето бъдеще. Такива въпроси възникват у всички хора. Но отговорите, които сме получавали, често не ни задоволяват. За да дадем удовлетворителен отговор на тези въпроси е нужно да погледнем от една нова перспектива. „Общ преглед на Принципа” има за цел да направи това.

„Принципът” е учението, което Бог разкрива на Преп. Сан Мьонг Муун. Преп. Муун не е изучавал теология или философия в някакъв университет или при някакъв учител. Бог го избира, за да му покаже Своята Воля. Но Божието откровение не пада просто така от небето, както водата във водопада и не се дава наведнъж. То се разгръща на степени, и за да продължи да се разкрива е важно човек да откликне по подходящ начин.

Сан Мьонг Муун е бил на 16 години, когато Бог за първи път го призовава. По това време той е изследвал невидимия (духовен свят) – светът на причината и е търсил решения на всички основни въпроси за живота и вселената. Той е трябвало да преоделее невероятно големи трудности в духовния свят. В търсене на истината, той изминава един път на страдание и води кървава битка със силите на сатана. Само Бог наистина знае какво предсатвлява този път. Сан Мьонг Муун свободно разговаря с Иисус и светците в рая. В своите духовни общения с Бог, Сан Мьонг Муун получава откровение, разкриващо основните аспекти на Божията Воля за живота на хората.

Преп. Мун в молитва - Сеул, 1954.
.
Годината в която регистрира
Асоциацията на Светия дух за
обединение на световното християнство

За да систематизира и предаде това знание, той прекарва безброй много часове в молитва и изучаване на Библията. През 1950 г. започва официално да преподава най-важните части от „Принципа” на своите ученици. Но голяма част от „Принципа”, получен от преп. Муун не е публикуван. В съответствие с развитието на Божия замисъл и създаването на духовен фундамент на земята, все по-голяма част от „Принципа” ще става достъпна.
Двата текста с название „Вол-ли Хе-сул” (обяснение на „Принципа”) (Сеул, Корея, 1957 г. – непреведен) и „Вол-ли Канг – Рон” (разсъждение върху „Принципа”) (Сеул, Корея, 1966г., побликуван на английски език под заглавието „Божествен Принцип“ – Divine Principle, Washington, D.C.: HAS-UWS, 1973) представляват официалното учение на Обединителната Църква. Те са написани от Хю Вон Ею – първият президент на Корейската Обединителна Църква, който служи на преп. Муун в ранните години на неговата мисия и пряко е обучаван от него.
По желание на преп. Муун тази серия „Общ преглед на Принципа” е написана въз основа на „Вол-ли Канг-Рон”, за да помогне на читателите да разберат „Принципа”, а също и да бъде използван като ръководство при преподаване. Аз* (*текстът е написан на корейски от Чун Хуан Куак) съм изучавал и преподавал „Принципа” повече от двадесет години под ръководството на преп. Муун. Въпреки това, все още не разбирам напълно „Принципа” и не умея добре да го предам. Тъй като не бих желал да намаля високата стойност на „Принципа”, аз написах тази книга с молитва. Ако има неяснота в представяването на „Принципа”, единствено аз нося отговорност за това.

Според „Принципа”, Бог е източникът на любовта и сърцето. Бог твори, за да осъществи Своя идеал за любовта – изпълнението на идела на любовта представлява Целта на Творението. В света, в който е изпълнен Божия идеал, човекът и заобикалящия го свят трябва да живеят в щастие и хармония, а Божията любов да бъде източник на техния живот и щастие. Светът, където сферата на Божията идеална любов е завършена, се нарича Небесно царство. Бог създаде човека на Земята, а не в Небесата. Божият идеал, изпълнен на Земята, се нарича Небесно царство на земята, а след това неговото духовно „Аз” трябва да отиде в Божието царство в духовния свят, където ще живее вечно (Връзката между тези два свята е подобно на връзката дух-тяло при човека). В Небесното царство човекът, изпитал напълно Божията любов, е вечно щастлив и живее в идеална връзка на любов с Бог и другите хора.

В Божия идеален свят на любовта не може да има никакъв грях, никаква неправда, никаква несправедливост, никакви ограничения. Но първият мъж и първата жена не изпълниха своята отговорност и поради това те не достихнаха съвършенството и напуснаха Царството на Божията любов. Това представлява грехопадението и то доведе до проникването на греха и злото в света. Така възниква адът – сферата извън Божията любов.

Може ли Бог да изостави този свят, пълнен с грях, несправедливост и страдания? Но, той никога не може да направи това. Както сам казва в Исая 46:11 : „Да, рекох, и ще направя да стане; намислих, и ще го извърша”. Бог ще възстанови човека, за да изпълни трите благословии, които му дава след като го сътворява (Битие 1:28). Ето защо Божият план за спасение представлява планът за възстановяване, чрез който Бог ще установи идеалното царство на любовта – неговата първоначална цел за Творението.

Бог е жив и активно работи. Неговото действено провидение е оставило следи и в историята, и в душите на хората. Но тогава какво става с човека – обекта на замисъла на живия Бог? Какво е преставлявал човекът в хода на историята? Във всеки стадий от историята Бог трябва да работи с хората в съответствие с тяхното духовно и интелектуално ниво. Човек винаги ли си остава един и същ вътрешно , или се развива и непрекъснато се усъвършенства? Ако човек не беше съгрешил, той щеше да отразява Божия характер (Йоан 14:20) и неговото съвършенство (Матея 5:48). Така Бог би могъл пряко да се свърже с човека. Но Адам и Ева извършват грехопадение и вместо да станат хората, които Бог първоначално бе замислил, те се превръщат във въплъщение на греха и злото. Ако трябва да говорим как грехопадението и отделянето от Бог влияят върху човешката духовност и интелект, можем да кажем, че те изпадат до много примитивно състояние.

Необходимост от пълно разбиране – Нова истина


Чрез Божия план за възстановяване духовността и интелекта на грешните хора постепенно се развива. Тъй като духовното и интелектуално ниво на човека се развива през всяка епоха, в съответствие с това Бог изменя средствата за възпитаване на хората и начина, по който се свързва с тях. По времето на Аврам например, когато духовността и интелекта на хората са на изключително ниско ниво, те са можели да се доближат до Бог чрез жертвоприношение. Хората по онова време са били незрели, за да следват закони и заповеди. Няколко столетия по-късно, по времето на Мойсей, Бог изпълнява Своя план чрез закона, а по времето на Иисус, вместо да повтаря същия план чрез закони и заповеди, Бог използва друг начин да доближи хората до себе си – Евангелието, съответстващо на духовното ниво на хората по онова време.

Истината се е разкривала постепенно – до степента в която човечеството може да разбере.

Фактът, че евреите, които така предано вярват в Бог, не разпознават Неговия Син – Иисус като свой спасител, е критичен момтент в Плана за възстановяване. Защо те не успяват да го разпознаят? В онези дни израилският народ следва Бог като се подчинява на законите. Но тогава Бог се обръща към хората чрез самия Иисус посредством Евангелието, в съответствие със Своя нов замисъл. В контекста на тези исторически факти можем да видим, че с развитието на духовността и интелекта на хората, Бог прилага съответен метод, за да стигне до тях. Обектите на живия Бог и на неговия план не са някакви вкаменелости, а личности, които са изключително живи и активни. Но кой тогава е в центъра на Божия план днес? Това не са хората от времето на Иисус, нито пък хората от епохата на Моисей, не е и примитивния човек от ранните векове. В центъра на Божия план днес е съвременния човек, живеещ тук и сега. Но не можем да отречем, че повечето от младите хора днес не се интересуват от църкви и хората като цяло се дистанцират от тях. Рационалните и научни търсения на хората днес изискват по-ясно и по-дълбоко разбиране на истината и обяснение на очевидните противоречия в религиозните учения и практика, за да поемат религиозен път на живот. Както видяхме в Божия исторически процес на възстановяване, Бог е жив и Той действа. Знаем, че със сигурност Бог ще даде на хората от тази епоха нов израз на истината, който ще донесе спасение и ще постави ново начало.

Днес, при изследване на Библията, възникват множество трудни въпроси. Например: каква точно е връзката между Бог, Иисус и човек; какво е правилното разбиране за възкресението и за последните дни; защо Иисус трябва да се върне отново, кога и как ще стане това? Отговорите на тези въпроси са дадени с притчи и символи, но те трябва да бъдат ясно обяснени. В евангелието на Йоана 16:25 четем думите на Исус:

„Това съм ви говорил с притчи. Настава часа, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.”

В Йоана 16:12-13 Исус казва още нещо:

„Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде оня, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща.”

В Откровение 10:11 е казано:

„Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.”

Всеки един от тези цитати показва, че в Последните дни ще бъде даден нов израз на истината.

Но тъй като това ще бъде ново откровение, възможно е някои аспекти да не бъдат разбрани в контекста на приетото учение и традиция. Например, макар учението на Исус да се базира върху Стария Завет, хората по неговото време толкова силно се придържат към буквалното тълкуване на Стария Завет, че не могат да разберат Иисус. Поради това той каза:

„…но трябва да се налива ново вино в нови мехове” (Лука 5:38).

Той ги учи, да станат нови хора ако искат да получат и да разберат новото слово.

Знаем, че Бог е работил чрез Ной и Аврам и е говорил чрез Мойсей и Исус. Нима същият Бог, Който е жив и днес, не може да даде ново откровение. Църквата не се нуждае от друго човешко тълкувание на Библията. Важно е как Бог я тълкува и дали ние ще изпълним Неговата воля, като живеем в съответствие с нея.

Има и друга причина, поради която човечеството се нуждае от нов, по-дълбок израз на истината. Ясно виждаме бързото разрушаване на съвременната цивилизация и на реда в обществото, но не откриваме някаква задоволителна алтернатива. Чувството на празнота, самотност и неудовлетвореност води до отчаяност, обърканост и себичност и до злоупотреба с алкохол и наркотици. Хаосът в обществото и липсата на единна ценностна система и норми на поведение водят до засилване на егоизма, следствие на което се разрушава семейството и бързо нараства престъпността, правонарушенията след младежта и всякакъв вид аморални постъпки. Всичко това подкопава основите на обществото и води до загубване на надежда за бъдещето. Насилието и войните, които са често срещани, расизмът и неравномерното разпределение на богатството в света, неспособността на световните религии да направляват съвременната епоха и разпространението на атеистичния комунизъм засилват съмненията относно перспективите на съвременната цивилизация. Нито една от тези кризи не може да бъде бързо, напълно или частично разрешена. Необходиме е основополагащо и вечно решение. Тъй като Бог е жив, той със сигурност ще спаси човечествотото от тези кризи по нов и революционен път.

Мисията на новата истина – преодоляване на невежеството

Ключът за действителното разрешаване и премахване на тези проблеми се намира в знанието и разбирането на техните причини. Тъй като причините никога досега не са били напълно изяснени, проблемите си остават и до днес. „Принципът” обяснява характера на причините и представя ясни и изпълними разрешения. Запознаването с тях дава възможност на отделния човек и на семейството (а то е сърцевината на обществото), свободно и с радост да променят своя начин на живот. За грешния човек познанието представлява интелектуално и духовно обновление, а невежеството води до смърт и разрушение. Невежеството не може да породи естетически усещания, нито пък да стимулира волята или да даде надежда. Невежеството и погрешното разбиране за Бог е причината, поради кояти хората се отвръщат от Него и изпадат в отчаяание. „Принципът” не само показва, че Бог съществува, но и обяснява първоначалната воля на Бог и подробности от Неговия план за спасение, проявени в историята.

Освен това „Принципът”насърчава онези, които искрено желаят да открият Бог чрез духовни преживявания със Светия Дух, да променят своя характер. Колкото повече преживяваме истинската любов на Бог чрез „Принципа”, толкова повече ще преживеем обновление в самите себе си. Освен това, по този начин можем да развием истински и дълбоки взаимоотношения с другите хора.

Чрез развитието на средствата за комуникация и транспорт, чрез търговията и културния обмен, светът външно се обединява и днес всеки един народ пряко или непряко оказва влияние върху другите народи. Но и досега в същността си човешките взаимоотношения се основават на недоверие и ненавист, породени от себичността и равнодушието един към друг. С други думи, въпреки външната тенденция към изграждане на единна световна човешка общност, единството и хармонията в истинския смисъл на думата не съществуват. Само Божията любов е способна да осъществи това.

„Принципът” учи, че единствено с помощта на семейството като основна единица, може да се прояви Божията любов. „Принципът” също обяснява, че чрез възстановяване на реда в дома, любовта може да бъде посята в безчувствените сърца на съвремените хора. Единствено тогава могат да се установят истински взаимоотношения между съпруг и съпруга, родители и деца, братя и сестри, между приятели и познати. Любовта между идеалния съпруг и съпруга е основната предпоставка за щастието на хората. Единствено когато има такава любов между родителите, децата ще могат да разберат и изпитат идеалната любов чрез тях.

Според първоначалния Божий идеал, хората трябва да обичат Бог като свой родител и да живеят в братство като едно голямо семейство. „Принципът” показва пътя за пробуждане на първоначалната любов на хората и за възстановяване на първоначалните човешки взаимоотношения, което ще доведе до създаването на общество на единното световно семейство.

Хармония между вътрешната и външната истина

„Принципът” също води към обединение на вътрешната истина, изследвана от религията и външната истина, изследвана от науката. „Принципът” е в състояние да осъществи това обединение, тъй като независимо дали човек е съсредоточен върху вътрешния си живот или върху Космоса, неговите усилия за откриване на истината в Божието Творение са свързани с Бог. А пътят към истината не се определя от теорията или от подхода.

Освен това „Принципът” ще надделее над комунистическата идеология, която отрича Бог. Това ще бъде последната в историята идеологическа битка и тя ще свърши с победа за страната на Бога. Изпълнението на плана за спасение включва и възстановяването на всички хора, които живеят в страни с комунистически режим, чрез силата на Божичта любов и новото слово те също трябва да стават личности със съвършен характер.

Всички религии имат произход от Бог, но обхващат част от мисията по възстановяването

Според „Принципа” всички съществуващи в историята религии, които търсят и призовават към съзнателен живот, пряко или косвено са възниканли по волята на Бог. Вярно е, че днес християнството играе централна роля при изпълнение на целта на целия Божий план. Но Бог води хората от други националности, като установява религии,съответстващи на времето и обстоятелствата, в които живеят, за да ги подготви за приемане на Месията при неговото идване. Както пише в Йоан 3:16: „защото Бог толкоз възлюби светът, щото даде своя единороден син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот”. Бог изпраща Месията не само за християните, а за цялото човечество. Откровението, което Бог дава на преподобния Муун, е било получено незабелязано на Изток, но то дава на мъжете и жените в целия свят, и особено на младите хора, ново щастие и нова надежда. То пробужда живот дълбоко в техните сърца. Млади хора от повече от сто и двадесет националности, с различен цвят на кожата, с различни културни традиции и начин на живот, поемат този нов живот. Те откриват нов смисъл и следват волята на Бог с нова устременост и ентусиазъм. В тази книга представяме „Принципа в общ план”. Той притежава огромна сила, с която дълбоко може да трогне човешката душа и разум и има способността да преобрази търсещия човек в личност с нов характер с център Бог.

Обединителния принцип на д-р Муун/мун

Глава първа: БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

Принципи на творението

Не можем да отговорим напълно на основните въпроси за живота и Вселената, без да разберем природата на Бога Твореца. За да проникнем в проблемите на всяко едно производно битие и да намерим разрешение за тях, най-напред трябва да разберем същността на първопричината. Ето защо, за да отговорим на най-основните въпроси относно всички производни битиета първо трябва да разберем природата на Бога-Творец и принципите, чрез които Той е създал света. „Принципи на Творението” обясняват каква е природата на Бог и Неговите принципи и така отговарят на основните въпроси за живота и вселената.

I. Двойствените характеристики на Бог и творението

А. Двойствените характеристики на Бог

Как можем да разберем какво представлява Бог, след като той е невидим? Можем да Го опознаем като наблюдаваме творението. Също както творбата на един художник е видим израз на невидимата природа на нейния създател, така и всяко битие в творението е реален израз на невидимата природа на Бог, на неговия Творец. Така, както можем да усетим характера на един писател чрез неговата творб, по същия начин можем да почувстваме Божията природа чрез Неговото творение.

Поради тази причина, Апостол Павел казва:

„Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.” (Рим. 1:20)

Ще определим природата на Бог като открием общите характеристики във всички представители на Творението.

1. Двойсвените характеристики Сунг Санг (вътрешен характер) и Хюнг Санг (външна форма)

Откриваме, че всички битиета имат невидим вътрешен характер и видима външна форма. Сунг Санг е вътрешна природа или вътрешния характер на всяко битие, а Хюнг Санг представлява неговата материя, структура и форма. Сунг Санг и Хюнг Санг са корейски термини, които могат да бъдат преведени като вътрешен характер и външна форма. Например, при човека, най-просто казано, Сунг Санг е невидимата душа, а Хюнг Санг е видимото тяло. При животните невидимата душа, инстинкта е Сунг Санг, докато тъканите и органите, формиращи животинското тяло – Хюнг Санг. При растенията животът и различните невидими вътрешни характеристики са Сънг Санг, а материалната част, съставена от клетки, е Хюнг Санг. Същият принцип може да се приложи при елементите. Физико химическият характер на молекулите, атомите и частиците е Сунг Санг, а видимата материя и структура – Хюнг Санг. При човека, духът е субект и подбудител на тялото. То се движи според напътствията на духа. По същия начин, Сунг Санг на животните, растенията, молекулите, атомите и частиците насочва и контролира техния Хюнг Санг.

Тялото, Хюнг Санг, отразява и наподобява духа – Сунг Санг. Въпреки че духът е невидим, той има своя „форма”, докато тялото, което отразява и наподобява духа, приема сьответна форма. Духът и тялото са просто вътрешния и външния аспект на един и същ човек, като духът е причина и се намира в позиция на субект спрямо тялото. Затова, ако изучаваме външния вид на даден човек можем да научим нещо за неговия дух и неговата съдба. Оттук можем да разберем, че Сунг Санг и Хюнг Санг са вътрешният и външният аспект на всяко битие. Сунг Санг е причината и заема позицията на субект спрямо Хюнг Санг а Хюнг Санг е резултатът и се намира в позиция на обект спрямо Сунг Санг. Следователно, Хюнг Санг може да бъде наречен и втори Сънг Санг, а двете заедно- двойствени характеристики.

Тъй като Бог е Първопричината за всички същества, а всяко сътворено битие притежава дойствените характеристики Сунг Санг и Хюнг Санг, то следователно Бог също трябва да има Сунг Санг и Хюнг Санг (Рим. 1:20). Божиите Сунг Санг и Хюнг Санг са в позиция на субект спрямо Сунг Санг и Хюнг Санг на сътворените битиета. Божият Сунг Санг, който е субект спрямо Сунг Санг на всички производни битиета, се нарича Първоначален Сунг Санг, а неговият Хюнг Санг е субект спрямо Хюнг Санг аспекта на всички производни битиета е се нарича Първоначален Хюнг Санг. Трябва да се подчертае, че Божият Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг не съществуват независими един от друг, а се намират в хармонична връзка помежду си. Първоначалният Сунг Санг и Първоначалният Хюнг Санг на Бог са свързани в хармонично единство. Бог е субектът и първопричината на съществуващия свят.

2. Двойствените характеристики положителност и отрицателност

Откриваме, че в цялото творение съществува взаимна връзка между положителност и отрицателност*. Например, атомите се образуват от взаимодействието между положителни и отрицателни елементи. Самите атоми притежават положителни и отрицателни характеристики. Във основа на тези характеристики два или повече атома си взаимодействат и образуват молекули. Растенията имат мъжки и женски елемиенти. Животните се размножават чрез съчетаването на мъжки и женски представители. Всички растения и животни съществуват и се размножават във основа на безброй много вътрешни и външни взаимообусловени връзки между положителните и отрицателните елементи. В Библията се казва, че Бог, след като създава мъжа, не е напълно удовлетворен (Бит. 2:18) – затова Той създава и жената – Ева, като „помощник” на Адам. Тогава за първи път Бог вижда, че неговото Творение е „…много добро.” Човечеството се състои от мъже и жени, и човешкото общество съществува и се развива чрез взаимното им общуване.

Вързката между положителност и отрицателност е подобна на тази между вътрешния характер и външната форма. Положителността и отрицателността се намират във взаимоотношение субект-обект, причина- следствие, вътрешен аспект-външен аспект. Ето защо, положителността и отрицателността, взети заедно, също са двойствени характеристики. Творението е създадено но такъв начин, че всичко съществува въз основа на взаимодействието между положителност и отрицателност.

Какъв е тогава източникът на тези двойствени характеристики – положителност и отрицателност, които можем да открием в цялото Творение? Тъй като всички битиета са производни, общите им елементи трябва да водят началото си от техния основен източник – Бог-Твореца.

Фактът, че Творението се състои от двойствени характеристики положителност и отрицателсност означава, че Самият Бог, Първопричината на всички неща, е началото на двойствените характеристики положителност и отрицателност. Това става ясно от Бит. 1:27, където се казва,

„И сътвори Бог човека….по Божий образ го сътвори: мъж и жена ги сътвори.”

Божиите атрибути положителнос и отрижателност са в позиция на събект спрямо всички положителни и отрицателни аспекти на сътворените битиета. Божиите положителни и отрицателни аспекти в ролята на субект наричаме Първоначална положителност и Първоначална отрицателност и те са в пълна хармония помежду си. Бог е Първопричината за съществуването на сътворения свят, в който положителните и отрицателните аспекти са в хармонично единство.

3. Двойствените характеристики на Бог

Каква е връзката между двойствените характеристики Сунг Санг и Хюнг Санг и двойствените характеристики положителност и отрицателност? При всички битиета двойствените характеристики положителност и отрицателност, или мъжки и женски аспекти, са атрибутори на Сунг Санг и Хюнг Санг. Това означава, че духът и тялото са основните аспекти на всяко човешко същество, а мъжките и женските характеристики са второстепенни аспекти. С други думи, както Сунг Санг, така и Хюнг Санг имат положителни и отрицателни атрибути.

Нека да разгледаме тези двойстени аспекти при човека. В духа или Сунг Санг, има положителни емоции, които са ведри или жизнерадостни и отрицателни емоции,които са сантиментални или спокойни. Има положителнен интелект, който е активен, и отрицателен интелект, който е пасивен. Съществува положителна воля, която е инициативна и действена, и отрицателна воля – пасивна и откликваща. Физическото тяло на човека или Хюнг Санг, също притежава положителни и отрицателни аспекти. Изпъкналите или изпадените части са положителния аспект, а хлътналите или вдлъбнатите части – отрицателния. Така можем да видим, че положителността и отрицателността са атрибути на Сунг Санг и Хюнг Санг.

По същия назин, Първоначалната положителност и Първоначална отрицателност са атрибути на Божия Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг. Накратко, Бог е Първопричината и Субектът, който притежава двойствените характеристики Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг, намиращи се в хармония с двойствените характеристики Първоначална положителност и Първоначална отрицателност. Тогава, кои са най-важните характеристики на Божия Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг? Първоначалният Сунг Санг е вътрешната природа на Бог и началото на невидимите вътрешни аспекти на всички сътворени битиета: човешки дух, животинския инстинкт, живота на растенията, физико-химичния характер на минералите и частиците. Първоначалният Сунг Санг е вътрешния характер на Бог и включва емоции, интелект и воля, а също така концепции и закони. Но най-съществената характеристика на Бог е Сърцето*.

Първоначалният Хюнг Санг представлява външните атрибути на Бог и е източника на съдържанието на формата на всички сътворени битиета: човешкото тяло, телата на животните, растенията, неорганичната материя. Универсалната първична енергия (вж. Следващия раздел) и материята са главните атрибути на Първоначалния Хюнг Санг.

*Сърцето (шимджунг на корейкси) е най-важния аспект на Божията същност, най-важният аспект на Неговия Сунг Санг. Сърцето е най-съществената част на Неговата природа. То обуславя останалите атрибути и осмисли сьответните им функции. Сърцето е импулсът да обичаш и да бъдеш обединен с обекта на тази любов. Затова се казва, че Сърцето е източникът на любов и в същото време е главния двигател на любовта.

Божието Сърце съдържа собствената си цел. Затова любовта на Бог и Неговото Сърце водят до проявление на Принципа (Логос), до появата на Творението и неговото усъвършенстване.

Б. Връзката между Бог и Творението

Всяко сътворено битие е реален обект на Бог, т.е. всяко същество е видим и субстанциален израз и форма на двойствените характеристики на Бог, който съществува като невидим Субект. Когато сътвореното битие се превърне в съвършен обект на Бог, Събекта, Божията Воля е напълно осъществена. С други думи, завършеният свят е като едно съвършенно органично тяло, което се движи или остава неподвнижно съобразно Божият Замисъл за Творението.

Въпреки че всички сътворени битиета отразяват двойствените характеристики на Бог, те могат да бъдат класифицирани в две категории: (1) човек и (2) всички други неща. Човекът е създаден да бъде образ на Бог, затова той се нарича реален обект по „образ и подобие” на Бог. Всички други неща символично приличат на Бог, и затова се наричат символични реални обекти на Бог.

Всеки реален обект, който притежава двойствени характеристики подобни на двойствените характеристики на Бог, се нарича индивидуално тяло на истината. Както видяхме, всяко индивидуално тяло на истината притежава Сунг Санг и Хюнг Санг, положителност и отрицателност. Те произлизат от Първоначалния Сунг Санг, Първоначалния Хюнг Санг, Първоначалната положителност и Първоначалната отрицателност в Бог и наподобяват на тях.

Нека да обобщим връзката между Бог и Творението от гледна точка на двойствените характеристики. Творението е реален обект на Бог и се състои от индивидуални тела на истината, които са израз на двойствените характеристики на Бог, представени в образ (човека) и символ (всички други неща).

Ако погледнем Бог и Творението като цяло, ще видим, че връзката между тях съответства на връзката между Сунг Санг и Хюнг Санг. Бог е невидимата вътрешна причина. Сунг Санг и мъжки субект спрямо творението, а творението е видимият външен резултат, Хюнг Санг и женски обект спрямо Бог.

II. Универсална първична сила, действие на даване и приемане и четирипозиционна основа

А. Универсална първична сила

Както Бог казва на Моисей в Изход 3:14: „Аз съм вечно Съществуващия”, Бог е съществувал преди времето и пространството и е отвъд времето и пространството. Бог е вечен, независим и абсолютен. Следователно и основната сила на Неговото съществуване трябва да е вечна, независима и абсолютна. Тази първоначална сила не е била създадена, но е съществувала в Бог от самото начало, отвъд времето и пространството. Тя се нарича Универсална първична сила и е основната сила на Бог – Твореца. Тя е основната сила и на творението – силата, с която Бог дарява всяко същество или всяко индивидуално тяло на истината, когато го създава като Свой реален обект.

Б. Действие на даване и приемане

1.Какво представлява действието на даване и приема

Всички битиета, които са създадени от Бог имат основните характеристики Сунг Санг и Хюнг Санг, положителност и отрицателност. Тогава дали те съществуват като самостоятелни единици, отделени едни от други или влизат в някакви взаимоотношения помежду си? Въпреки че всяко едно битие изглежда независимо от останалите, цялото Творение произлиза от Божия Идеал, който представлява хармонично единство от двойствени характеристики. Следователно, всяко сътворено битие не съществъва независимо, а е създадено да съществува чрез взаимоотношения.

Идеална взаимна връзка се установява тогава, когато има пълноценно даване и приемане между събекта и обекта, наречена действие на даване и приемане. Когато в едно или между две битиета, отделните аспекти (субект и обект) влизат в действие на даване и приемане, тогава се създават силите, необходими са съществуване, размножаване и действие на съответното битие.

Нека да разгледаме няколко примера. Тялото поддържа своя живот чрез действие на даване и приемане между артериите и вените, вдишването и издишването. Човек може да изпълни целта на своя живот чрез действието на даване и приемане между духа и тялото. Семейството и обществото съществуват във основа на действието на даване и приемане между личности и групи от хора. Материалните неща възникват и съществуват, благодарение на хармоничното движение и на физико-химичните реакции, протичащи вследствие от действието на даване и приемане между субект и обект елементите. Както растенията, така и животните запазват своите функции чрез действие на даване и приемане между различните органи и системи. Откриваме, че дори слънчевата система съществува благодарение на действието на даване и приемане между слънцето и планетите в техните движения по орбита.

2. Вързката между Универсална първична сила и силите на даване и приемане

Силите на действието даване и приемане се създават при пълноценна връзка на даване и приемане между субекта и обекта. Универсалната първична сила импулсира това действие. Тя е причинната и вертикална сила, която е в позицията на субект спрямо производните и хоризонтални сили на даване и приемане, намиращи се в позицията на обект. Универсалната първична сила произлиза от Бог и е силата, която Бог влага във всяко битие при сътворяването му. Силите на даване и приемане се изразяват във връзките между сътворените битиета и във всяко едно от тях. Това са силите, чрез които всички сътворени битиета съществиват, размножават се и действат.

Въпреки че Универсалната първична сила е основен елемент, който се съдържа във всички неща, тя води началното си от един източник – Бог. В резултат на това Творението е хармонично в своите неизброими форми, независимо от различните видове действие на даване и приемане, импулсирани от Универсалната първична сила.

С други думи, чрез Универсалната първична сила, действието на даване и приемане, присъщи на това действие, създават силите, необходими за съществуването, размножаването и действието на всички неща – от най-малките до най-големите.

Посоката и целта на всяко действие на даване и приемане се контролират от Универсалната първична сила. Действието на даване и приемане съществува не само, за да бъдат изпълнени индивидуалните цели на субекта и обекта, но и за изпълнението на една по-висша цел – обединяването на всички неща. Крайната цел на действието на даване и приемане е събектът и обектът да се обединят и да израстнат до по-висше измерение. Сдед това, индувидуално битие, което е резултат на единство между субекта и обекта, се стреми към действие на даване и приемане с определена част от това по-висше измерение, и като се обединяват , те създават още по-високо развито битие. Така всички неща имат както цел за поддържане на собственото си съществуване, така и цел за запазване на целостта. Ето защо можем да кажем, че вселената е едно огромно органично тяло от взаимнодопълващи се, хармонични двойствени цели ( Това ще бъде обяснено по- подробно в следващата част – „Целта на Творението”).

Връзката между Бог и човек от гледна точка на дейстрието на даване и приемане

Следва да разгледаме връзката между Бог и човек от гледна точка на действието на даване и приемане. Фактът, че Бог дава на първите прародители Своята заповед (Бит. 2:17) означава, че човекът е създаден, за да отвърне на Бог, като спазва тази заповед. Първоначално между хората и Бог е трябвало да има съвършена връзка на даване и приемане. Един човек може да стане сърършен обект на Бог, ако отразява Неговото съвършенство и въплъщава Божия характер (Мат. 5:48). По този начин той автоматично създава пълноценна връзка на даване и приемане с Бог, обединява се с Божията воля и Бог става център на неговите мисли, поведение и живот (Йоан. 14:20). Ако първите хора бяха установили вертикална връзка с Бог чрез съвършено действие на даване и приемане, то техните потомци също щяха да поддържат съвършена връзка на даване и приемане с Него. С установяването на такива съвършени вертикални отношения с Бог, всички хора биха могли да поддържат хармонични връзки помежду си, да живеят един за друг и така да изградят Небесното царство на земята. Поради грехопадението на първите хора връзката на даване и приемане с Бог е прекъсната. Ето защо хората не са в състояние да поддържат хармонична връзка на даване и приемане с Бог и помежду си.

Месията е Божият Син и той е единен с Бог благодарение на пълноценната връзка на даване и приемане. Грешните хора трябва да водят живот на вяра и да следват Месията като техен централен субект. Грешният човек трябва да стане обект и безусловно да служи на Месията, защото посредством връзката на даване и приемане той стане единен с Месията – неговия посредник пред Бог. По този начин човек може да възстанови своята връзка на даване и приемане с Бог. Затова Иисус е наречен „ходатай” (1 Тим. 2:5) и той е „…пътят, и истината, и животът…”(Йоан, 14:6) за грешния човек.

Като термин „действие на даване и приемане” означава процес, при който първо е даването, а после – поличаването, а не обратното. Самият факт, че Бог твори означава, че Той първо дава от себе си. С други думи, Той жертва себе си заради своето Творение. Ето защо, според божествения закон даването предхожда получаването. Но грешният човек не дава дори след като е получил и точно този начин на живот води до възникване на проблеми.

Иисус дойде, за да служи на човечеството с любов и жертвоготовност: „…Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи…”(Мат. 20:28). Иисус също говори пряко за принципа на даване и приемане, като казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Мат. 7:1-2) и „…всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям…” (Мат. 7:12).

В. Произход-деление-единство, цел на трите обекта и четирипозиционна основа

1. Произход-деление-единство

Двойствените характеристики на Бог – невидимият Субект, създават реални субекти и обекти . Посредством действието на Универсалната първична сила събектът и обектът образуват обща база и влизат в действие на даване и приемане. Преди да започне действието на даваене и приемане трябва да се установи обща база. Това е възможно, когато субектът и обектът поставят целта за целостта над индивидуалната цел. Чрез дейстието на даване и приемане субектът и обектът се обединяват в едно и създават единство, което представлява нов обект за Бог.

Това единство е реално изпълнение на целта за целостта, присъща както на субекта, така и на обекта. То е плодът или резултатът, породен от целевия елемент в Универсалната първична сила, посредством взаимодействието между субекта и обекта. Накратко, произход-деление-единство е процесът на развитие на силата, която започва в Бог (произход), разделя се и след това отново се обединява.

2. Целта на трите обекта

Когато всяко от четирите битиета – произход, субект и обект, и произтичащото от тях единство, заеме позиция на субект и обект спрямо другите три, тогава се формира стандарта на трите обекта. Чрез Универсалната първична сила всеки субект влиза в действие на даване и приемане с другите три обекта, обединява се с всеки един от тях и изпълнява целта на трите обекта.

Както вече бе обяснено, основата за съществуването на едно индивидуално битие не може да бъде установена от самото битие. Основата за съществуване може да се установи само когато едно битие има идеален обект или субект, с който да установи връзка на даване и приемане. Когато едно битие в позицията на субект има три идеални обекта, с които извършва действие на даване и приемане, то това битие има завършена основа за съществуване. Ето защо, единствено като изпълни своята цел за съществуване.

Ако Адам и Ева бяха станали съвършени като индивидуално въплъщение на Божията природа, след това бяха станали съпруг и съпруга и бяха създали деца – въплъщаващи доброто, тогава щеше да се установи идеалното семейство на доброто. В това семейство всеки един от тях – Адам, Ева и техните деда, щеше да изпълни целта на трите обекта. Сред трите битиета в позицията на обект всяко ще приеме Бог като първия обект, с когото трябва да има връзка на даване и приемане. Т.е., всеки един от разделените субект и обект и тяхното единство, трябва да постави Бог в позиция на първи обект сред другите три обекта. По този начин всички битиета хармонично се обединяват от целта на космоса и от целта на целостта.

3. Четирипозиционна основа

Когато разделените субект и обет и тяхното единство, което е следствие от процеса на произход-деление-единство, изпълнят целта на трите обекта, те създават една вечна основа на силата. Тази основа се нарича четирипозиционна основа. Четирипозиционна основа се образува тогава, когато всяко от четирите битиета – Бог, разделените субект и обект, и тяхното единство, изпълни целта на трите обекта. Можем да кажем, че четирипозиционната основа е основа на силата и тя включва шест различни връзки на даване и приемане.

Идеалната четирипозиционна основа се установява тогава, когато субектът и обектът се обединят вследствие на идеална връзка на даване и приемане с център Бог. Четирипозиционната основа е главната основа, върху която Бог може да работи. Тя също е главната основа на доброто, чрез която Целта на Божието Творение може да бъде изпълнена. Както по-подробно ще бъде обяснено по-нататък, Божията Цел на Творението се изпълнява чрез Трите Благословии, които Бог обещава на човека и това става чрез установяването на Четирипозиционни основи.

Когато духът (субект) и тялото (обект) на един човек осъществят идеална връзка на даване и приемане с център Бог (произход), те формират идеалния човек, у когото духът и тялото са обединени в единство. Така се установява четирипозиционна основа на индивидуално ниво. Когато съпругът и съпругата осъществят идеална връзка на даване и приемане, те създават семейство, което е съвършен обект за Бог. Така се установява четирипозиционна основа на семейно ниво. Когато съпруг и съпругата осъществяват идеална връзка на даване и приемане, те създават семейство, което е съвършен обект за Бог и се установява четирипозиционна основа на господство. Във всички тези случаи Бог е произходът и стои в центъра. Това означава, че в основата на всичко са Божието Сърце и Божията Воля за добро. Следователно, четирипозиционната основа е главната основа на доброто, която изпълнява Целта на Божието Творение.

Четирипозиционна основа е причината за честата употреба на числата три, четири, седем и дванайсет в Библията и в Божията план за Възстановяване (вж. Глави 8-16). Четирипозиционната основа трябва да бъде установена чрез тристепененния процес: произход – деление – единство. Тъй като четирипозиционната основа се изгражда чрез три-степенен процес, периодът на израстване също включва три степени ( вж. раздел IV. Б), а три е числото на завършеност. От структурна гледна точка четири- позиционната основа се състои от четири елемента. Ето защо числото четири символизира структурата, необходима за осъществяването на Божия Идеал.

Тъй като Четирипозиционната основа се състои от четири различни елемента и се образува чрез тристепенен процес, тя е причина и за честата символична употреба на числата седем и дванадесет. Дванадесет е също числото на различните посоки на движение във връзките на даване и приемане между четирите елемента на четирипозиционната основа. Числата седем и дванадесет символизират съвършенството или завършеността на четирипозиционната основа.

III. Цел на Творението

А. Защо Бог твори?

Всяко битие има своя цел на съществуане. Ако нещо сътворено загуби своята цел на свъществуване, то трябва да бъде изхвърлено. Щом като целта на съществуване е толкова важна, тогава каква е целта за съществването на човека?

Целта на съществуване не се определи от самото сътворено битие. Истинската му цел се определя от неговия създател. Следователно, трябва да знаем Целта на Бог за творението, за да разберем истинската цел на съществуването на човека и космоса. Защо Бог, който е всемогъщ и абсолютен, е започнал да твори?

Най-важният аспект на Бог е Сърцето. Сърцето е импулсът да обичаме един обект. То е изворът и подбудата на любовта. В природата на Съцето е да търси обект, когото да обича. Тази черта на Сърцето е накарала Бог да създаде Творението, т.е. Бог, Чиято същност е Сърцето, изпитва радост, когато може да удовлетвори Своя импулс да дава внимание и любов, който безспирно извира от Самия Него. Бог е създал творението като обект, на който да дава обичта си.

В глава 1-ва на Битие можем да видим, че когато Бог добавя нещо ново към творението Той казва, че то е добро и радва очите. Бог иска всичко създадено да бъде обект на добро и извор на щастие за Него. Той желае творението да бъде обект на Неговото Сърце, за да може да обича всичко, сътворено от Самия Него и така да изпита удоволетворението и радостта от даването на любов.

Б. Как се създава радостта?

Нека да помислим кога изпитваме радост. Радостта не се създава само от един единствен човек, а се поражда тогава, когато имаме обект, отразяващ нашата природа. Радостта се усеща чрез стимула, който изпитва субекта, когато неговата собствена природа е отразена в обекта, независимо дали той е видим или невидим. Например, един художник изпитва радост, когато има за обект стимулиращо вдъхновение или идея и когато тази идея стои пред него като реална картина. Радостта се появява в резултат на стимула, породен от факта, че обектът отразява Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на художника. Когато обект е една идея, тогава стимулът, произтичащ от нея не е пълнен. Следователно, радостта, която се поражда, също не е пълна. Например, макар един художник да изпитва радост от някакво свое вдъхновение или идея, тази радост не е толкова пълна и голяма, както радостта, която той изпитва, когато пред него стои завършената творба, въплъщаваща неговото вдъхновение. Ние получаваме най-силен стимул от връзката си с конкретни или реални обекти, затова те ни носят най-голяма радост. Това качество на човека произлиза от Бог. Така можем да разберем, че Бог изпитва радост когато вижда, че Неговото Творенеи отразява Първоначалния Сунг Санг и Първоначалния Хюнг Санг.

В. Човекът – обект за Божието сърце, носещ Му радост, Трите Благословии.

Творението е създадено по образ и подобие на Божия Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг. Човекът е реален обект по образ на Бог, докато всички други неща от Творението са реални обекти, символи на Бог. Следователно, човекът е обекта (откликващото съществоство), който е най-близко до Сърцето на Бог.

Бог дава заповед на първите човешки предци, Адам и Ева, като казва, „…а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” (Бит. 2:17). Това показва, че Бог пряко е изразил Своята Воля и Сърце, изпълнено с любов към човека. Ако Бог не бе дал на човека способността да чувства Неговото сърце, Той не би изразил Сърцето си. Така разбираме, че човекът е създаден да бъде обекта, който може да разбере и откликне на Божията Воля и на Божието Сърце. Затова той е най-близо до Божието Сърце. И така, човекът е създаден като обект, който може пряко да наследи Сърцето на Бог и да Му донесе радост. Човекът е създаден като дете на Бог.

Както вече беше обяснено, четирипозиционната основа е главната основа, чрез която Бог може да работи. Когато човек изгради четирипозиционната основа, като изпълни Трите Благословии с център Божия идеал за любовта, той става обект на Сърцето и връща на Бог съвършена радост. Тогава Божията цел за човека е изпълнена. Бит. 1:28 обобщава целта, с която Бог създава човека, в така наречените Три Благословии.

1. Първа Благословия

Първата Божия Благословия е способността на човека да усъвършенства своя характер. Като осъществява правилна връзка на даване и приемане между своя дух и своето тяло и като ги обединява с център Бог, човек създава четирипозиционна основа на индивидуално ниво и става храм на Бог (I Кор. 3:16). Когато такива съвършени хора станат напълно единни с Бог в сърцето си (Йоан 14:20), те придобиват характера на Бог и Той непрекъснато е в центъра на техните мисли и действия.

Когато човек изпълни Първата Благословия, той естествено ще изпитва чувствата на Бог като свои. Затова е абсолютно невъзможно такъв човек да извърши престъпление, тъй като той ще усеща болката, която по този начин би причинил на Бог. По-скоро такъв човек единствено би искал да бъде съвършен обект на Бог. Когато човек достигне индивидуално съвършенство, той става съвършен обект за Божието Сърце и удовлетворява желанието на Бог да обича. С други думи, ако човекът беше изпълнил Първата Благословия, той щеше да стане обект на любов за Божието Сърце и така да бъде плод на Божията вертикална любов.

2. Втора Благословия

С втората Благословия Бог дава на човека способността да създаде идеално семейство. Адам и Ева е трябвало да достигнат индивидуално съвършенство, след това да станат съпруг и съпруга, да създадат деца, въплъщаващи доброто и да установят безгешно семейство. Тази семейна четирипозиционна основа с център Бог би изпълнила Втора Благословия.

Ако бяха станали съпруг и съпруга на основата на постигнато лично съвършенсто чрез Божията вертикална любов, Адам и Ева щяха напълно да осъществят Божията хоризонтална любов. От гледна точка на Сърцето, фактът, че Бог позволява на човека да има деца, след като е осъществил Божията хоризонтална любов, е голяма благословия, защото чрез децата човек може да преживее вертикалната любов, която Бог изпитва към човека.

Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство и бяха създали първото семейство и дежа с добра природа, те щяха да станат Истински Баща и Истинска Майка ( с център Бог) на жялото човечество – т.е. те щяха да бъдат вечните Истински Родители и Истински Предци на цялото човечество и да установят Небесното царство. Основната единица на Небесното царство е истинското семейство, главната четирипозиционна основа.

Истинското семейство е главната основа за Божията вертикална и хоризонтална любов и съвършен обект на Божието Сърце. Във основа на това истинско семейство щеше да бъде установено истинско общество, истинска нация и истински свят. Това е Божията Воля. Ако Адам и Ева бяха създали такова семейство и такъв свят, то той щеше да бъде Небесното царство на земята.

3. Трета Благословия

С третата Благословия Бог дава на човека право на господство над цялото Творение. За да може Бог да изпита радост, човекът, като обект на Неговото Сърце, трябва винаги да чувства радост в своя живот. Затова Бог създава всички неща като обекти, носещи радост на човека. Затова Бог създава всички неща субстанциално отразяват Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на човека, те са реални обекти за човека и той може да почувста истинска радост чрез стимула, идващ от тях.

Преди да сътвори човека, Бог създава всички неща по подобие (или модел) на човека. Ето защо, в човека се съдържат структурите, функциите и характеристиките на животните. Освен това, човекът има структурата и характеристиките на растенията и минералите. Тъй като всички неща наподобяват Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на човека, той може да обича всички неща и да изпитва радост чрез стимула, който те му дават. Когато човек господства над всички неща с любов и получава радост от тях, той осъществява Третата Благословия, която Бог дава на хората.

Светът, в който Трите Благословии са изпълнени, е идеалният свят, където Бог и човекът, човекът и космосът се намират в пълна хармония. Това е Небесното царство на земята. Както по-подробно в ще бъде обяснено по-натакът, човекът е бил създаден, за да живее Небесното царство на земята, в пълно единство с Бог, източникът на живот и доброта. Когато неговото физическо „Аз” умре след такъв живот на земята, духовно „Аз” напуска физическото „Аз” и преминава в духовния свят. Там то живее вечно в Небесното царство под господството на Божията съвършена любов.

Небесното царство прилича на човек, който е достигнал до съвършенство. При хората заповедите на мозъка се предават по цялото тяло чрез централната нервна система и това е причината тялото да функционира с цел самосъхранение. По същия начин в Небесното царство Божията воля по естествен път се предава на всички Негови дежа чрез Истинските Родители, истинските предци на човечеството, и кара всички те да действат и да живеят хармонично според идеала на Бог. Също както никоя част от тялото не би се възпротивила на заповедите на централната нервна система, така и съвършеният човек не би проявил антагонизъм или съпротива срещу Божието господство на любовта. В един такъв свят няма да има конфликти и преспъпления.

Г. Творението представлява едно цяло, състоящо се от взаимосвързани битиета с двойствени цели

Всяко съществуващо битие има два асекта: Сунг Санг и Хюнг Санг. По същия начин, всяко битие има две цели: Сунг Санг-цел и Хюнг Санг-цел. Сунг Санг-целта е целта за целостта, а Хюнг Санг-целта – индивидуалната цел. Целта за целостта е насочена към запазване и развитие на целостта. Индувидуалната цел е насочена към запазване, укрепване и развитие на индивида. Индивидуалната цел на човека е да съхранява и поддържа своя живот. От друга страна, в живота си той има цел, насочена към целостта – да даде своя принос за семейството, обществото и нацията като техен член.

Не само хората, но всяко нещо във вселената до най-малката частица, има две цели. Индивидуалната цел и целта за целостта не са независими, а по-скоро са свързани и взаимнообусловени.

Целта за целостта представлява и цел за усъвършенстване на индивида. Индивидуалната цел не е отделена от целта за целостта, а целта за целостта не може да продължи да съществува ако не гарантира изпълнението на индивидуалната цел. Творението е органично тяло, в което са преплетени два вида цели. Ето защо го наричаме „взаимносвързано тяло с две цели”.

От всички цели, насочени отвъд индивида, най-висшата цел на всички неща е да служат на човека, с други думи – да му доставят радост, а най-висшата цел на човека е да дава радост на Бог. Следователно, човек и всички неща имат за цел да служат на Бог и да му носят радост.

IV. Период на израстване за сътворените битиета

Редът на сътворяване на всички неща е описан в първата глава на Битие Бог започва Творението, като от хаоса, празнотата и тъмнината създава светлина. Преди да се стигне до най-високата точка – създаването на човека, е би необходим период от време, описан като шест „дни”. Но тъй дато във 2 Петр. 3:8 се казва, че „…за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – катго един ден”, можем да разберем, че тези дни не са всъщност двайсет и четири часови дни. В първата глава на Битие се има предвид, че вселената не се появява изведнъж, а е създадена постепенно, на шест етапа.

А. Период на израстване за сътворените битиета

Фактът, че е трябвало време за създаването на цялото Творение показва, че е необходим период на израстване за съзряването на всяко сътворено битие. Ако отделното битие не се нуждае от време, за да достигне до съвършенство, тогава няма основание да е необходимо време за създаване на вселената. Нека да разгледаме някои допълнителни причини, които показват, че необходим периос на израстване за сътворените битиета, за да достигнат зрялост.

Ако думата „ден”, спомената в първа глава на Битие, не означава обикновен двайсет и четири часов ден, то тогава думите „вечер” и „утро” също не могат да бъдат тълкувани в огикновения им смисъл. Нека да разгледаме следния стих в първата глава на Битие: „Биде вечер. Биде утро – ден първи” ( Бит. 1:5 ). След първата степен от процеса на Божието сътворяване, продължил през вечерта и нощта, Бог счита идващото утро като част от първия ден. Понататък в Битие, първа глава, Бог казва, „Биде вечер, биде утро, ден втори …ден трети ..ден четвърти …ден пети …ден шести.”

„Утрото” символизира периода от време, в който за първи път е осъществен Идеала за Творението. „Вечерта” символизира периода от време, в който Бог свършва да твори. Бог смята всичко това за един ден, включително утрото, което идва след вечерта и нощта. Бог посочва времето, необходимо за изпълнението на Идеала за Творението, е периодът на израстване за всички сътворени битиета, представен чрез нощта – времето между вечерта и утрото.

Грехопадението на човека също подсказва наличието на период на израстване, защото ако човек бе създаден съвършен, тогава нямаше да има възможност да узвърши грехопадание. Ако едно съвършено същество на доброто, подобно на Бог, може да извърши грехопадение, тогава стигаме до извода, че доброто само по себе си не е съвършено, а тогава възниква и въпросът дали Бог наистина е съвършен.

Преди грехнопадението човекът все още не е бил съвършен. Той се е развивал към съвършенство и е могъл да избере или пътя на живота, или пътя на смъртта (Бит. 2:17). Божият идеал за Творението е съвършенството. Ето защо, Той не би създал човека с цел да бъде несъвършен. Въпреки това човекът извършва грехопадение, следователно той е бил несъвършен. Оттук можем да направим извода, че когато става грехопадението човекът се е намирал на незавършен стадий в период на своето израстване към съвършенство.

Б. Трите степени в периода на израстване

Целият процес, чрез който Бог твори, преминава през три степени: вечер, нощ и утро. Четирипозиционната основа се установява чрез трите степени – произход, деление и единство. По същия начин, периодът на израстване включва три степени: оформяне, растеж, завършеност.

Следват няколко примера от света на природата, където се среща числото „три”: трите вида свят – ягазообразно; трите части при повечето животни – глава, тяло, крайници; трите части при повечето растения – корени, стебло и листа; и трите пласта на земята – кора, мантия и ядро.

Поради грехопадението човекът не успява да премине през трите степени в периода на израстване. Тъй като Библията е Божието Слово за възстановяването на грешния човек, в нея има много примери за числото „три”: Триединството – Баща, Син и Светия Дух; трите нива в Небето; тримата Архангели – Луцифер, Гавраил и Михаил; тримата синове на Адам – Каин, Авел и Сит; тримата синове на Ной – Сим, Хам и Иафет; трите палуби на Ноевия ковчег; трите вида жертви, принесени от Авраам; трите дни на затъмнение в Египет по времето на Моисей; трите дни на отделяне от сатана при излизането на евреите от Египет; трите четиридест годишни курса за възстановпването на Ханаан; тридесетте години личен живот на Иисус и трите години обществена мисия; тримата мъдреци и техните три подаръка за Иисус; триамта първи ученика на Иисус; трите изкушения; трите милитви в Гетсимания; трите дни, през които Иисус остава в гроба.

В. Пряко господство на Бог

След като премине през периода на израстване, човек достига до съвършенство и след това живее в сферата на прякото господство на Бог. Човекът е създаден като обект на Божието Сърце. В сферата на прякото господство на Бог човек става единен в сърцето си с Него (става обект на Божието сърце) и е воден от Бог чрез любов. Прякото господство на Бог е сферата на съвършенството, където човек отива след като се усъвършенства. Това е мястото, където човек се намира пода прякото влияние на Бог.

Човек навлиза в прякото господство на Бог, когато установи четирипозиционна основа на индивидуално ниво, като постигне единство между дух и тяло с център Бог. Така, в сферата на Божието пряко господство се изпълнява целта за създаването на човека.

Бог е създал всички неща за човека и да бъдат управлявани от него. Съвършеният човек, който има за център Бог, трябва да управлява всички неща тогава, когато те достигнат зрялост. Това е прякото господство на човека над всички неща. Бог управлява непряко всички неща чрез човека.

Г. Непряко господство на Бог

Как Бог води хората и всички неща, когато те все още са в период на израстване, в незряло състояние? Бог, Който е съвършен може да ръководи само съвършени обекти. Следователно хората, които все още не са достигнали до съвършенство, не могат да бъдат обекти на Бог. Бог може да ги води единствено непряко, чрез Принципа*. Така, от гледна точка на господството периодът на израстване е сферата на непряко господство на Бог. Бог, като източник на Принципа, сед свързва с хората и нещата непряко, докато те все още не са достигнали зрялост **. Той се свързва пряко само с обекта, който е резултат от растежа, в съответствие с Принципа, или непряко господство на Бог.

Всички същества, освен човека, преминават през период на израстване единствено под действието на Принципа. Но човек достига до съвършенство не само под действието на Принципа, но също и като изпълнява своята отговорност да спаз.ва заповедите на Бог. В Бит. 2:17, Бог казва: „…а от дървото на познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него бездруго ще умреш.” Това показва, че от човека зависи да не яде от плода и да достигне до съвършенство. Човешкото неподчинение пред Словото на Бог и грехопадението са изцяло оптрделенени от човека, а не от Бог.

Следователно, човек не може да достигне до съвършенство единствено чрез Божията отговорност, т.е. само под действието на Принципа (или Божият контрол през периода на израстване). Човек не бива да си мисли, че Бог ще поеме отговорността за неговото усъвършенстване. Човекът ще достигне съвършенство само тогава, когато изпълни своята отговорност, въпреки че тази отговорност е много малка в сравнение с Божията отговорност. Човек извършва грехопадение, защото не се подчинява на заповедта на Бог.

След като виждаве резултата от неуспеха на човека да изпълни своята отговорност – т.е. грехопадението – можем да си зададем въпроса защо Бог дава на човека част от отговорността? Казано накратко – за да може човек да се квалифицира като господар на космоса. Истинското право на пряко господство принадлежи единствено на Създателя. Въпреки, че човек е сътворен, Бог е искал човекът да има пряко господство над всички неща. Бог е трябвало да даде възможност на човека, сътвореното същество, да наследи природата на Твореца, т.е. да наследи Божията съзидателност, за да придобие правото на господство.

Човек трябва да направи това, като доброволно участва в своето собствено сътворяване. Накратко, човек не достига до съвършенство само под действието на Божия Принцип и сила. Необходима е личната човешка отговорност, въпреки че тя е много малка в сравнение с тази на Бог.

Бог дава на човека тази отговорност като средство за постигане на съвършенство. Ето защо, Бог не може да се намеси в човешката отговорност. Бог позволява на човека да участва и да съдейства в творчески процес, защото само по този начин може да стане наследник на Бог. Затова отговорността на човека е ценен дар, който му се дава от Бог. Но поради това, че първите предци не изпълняват своята отговорност, те извършват грехопадение. Следователно, човешката отговорност е абсолютно необходима в Божия план за спасение, чрез който Бог възстановява грешния човек до първоначалното му състояние.

Божият план за спасение продължава толкова дълго време поради това, че централните личности непрекъснато се провалят в изпълнението на своята отговорност, в която дори Бог не може да се намеси. Както се казва в Йоана 3:18, незвисимо колко благословии и любов дава Бог, спасението не може да дойде при тези, които нямат вяра. В Мат. 7:21 се казва, „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен”. Това показва, че дали човекът ще следва желанията на Небесния Баща ил не зависи единствено от човешката отговорност. Защо милостивият Бог не може да даде дори на онези,които не искат? Защо Богне може да даде възможност на онези, които не търсят да намерят и на онези, които не чукат да влязат? Защото да потърси и да почука е лична отговорност на човека и Бог не може да се намеси в нея.

V. Невидим субстанциален свят и видим субстанциален свят с център човека

А. Невидимият субстанциален свят и видимият субстансциален свят

За нашия живот на вяра е много важно правилно да разберем въпросите, засягащи живота след смъртта и духа на човека. Нека да разгледаме следните въпроси: Човек има ли духовно „Аз”? Как изглежда то? Какво представлява духовния свят? Каква е връзката между духовния свят и физически свят? Кои са принципите, които управляват духовния свят?

В днешно време е събрана много информация отнасяща се до духовния свят. Но изглежда е невъзможно да се обяснят систематично и ясно да се разберат тези очевидно сложни явления. В резултат на това, важните въпроси споменати по-горе объркват и тревожат много хора и това оказва лошо влияние върху техния религиозен живот. Необходимо е някакво логично обяснение за многобройните описания на духовния свят, споменати в 2 Кор. 12:2, появяването на Моисей и Илия и срещата им с Иисус на планината на Преображението, и многото примери нза небето, отразени в Откровение на Свети Иоан.

Творението не се състои ено от видимия субстанциален свят, който може да се сравни с човешко тяло. Творението също включва и невидимия субстанциален свят, който може да се сравни с човешкия дух. Невидимият субстанциален свят е Сунг Санг на космоса и се нарича духовен духовен свят. Видимият субстанциален свят е Хюнг Санг на космоса и се нарича фузучески свят. Можем да разберем връзката между тези два свята като разгледаме връзката между духа и тялото. Нашето физическо тяло е ограничено от времето и то не може да надхвърли настоящия момент. Физическото ни тяло съществува в момента, то постепенно остарява и се връща в земята. Нашият дух не е ограничен от времето и никакви бариери на времето не могат да го спрат. Ако желае, той свободно може да си мисли за миналото или да копнее за далечното бъдеще. Духът е вечен.

Физическото тяло е ограничено и от пространството. Във всеки момент то заема определено място и не може да бъде на никое друго място в същия момент. Докато духът не е ограничен от пространството. Духът не оставя никакви видими следи в света на трите измерения и ако желае може да съществува навсякъде. Духът е токова неограничен, че ако разшири своите измерения може да обхване цялата вселена.

И така, човек се състои от тяло, което е ограничено и преходно, и от дух, който е неограничен и вечен. Сферата, където действа ограниченото и преходно тяло е видимият субстанциален свят, а сферата на действие на неограничения и вечен дух е невидимият субстанциален свят. Също както човешкият дух ръководи и мотивира тялото, така и невидимият субстанциален свят е в позиция да води и мотивира видимия субстанциален свят (Евр. 8:5).

Б. Позирията на човека в космоса

Каква е връзката на човека с тези два свята? В Бит. 2:7 се казва, „…И създаде Господ Бог човека от земна пръст…”, което означава, че Бог е създал човешкото физическото „Аз” от основните елементи на видимия субстанциален свят. Това, че Бог „…вдъхна в лицето му дихане за живот” (Бит. 2:7) означава, че Той е офирмил човешкия дух от основните елементи на духовния свят, за да създаде така нареченото в Принципа духовно „Аз”.

Позицията на човека в космоса е следната. Преди всичко, Бог е замислил човекът да бъде микрокосмос на космоса. Бог първо създава космоса, но по подобие на Сунг Санг- и Хюнг Санг- аспектите на идеалния човек, когото според своя план създава по-късно. Духовното „Аз” на човека е въплъщение на невидимия субстанциален свят. Бог създава човека като микрокосмос на невидимия и видимия субстанциален свят. Затова човек се нарича микрокосмос.

На второ място, Бог създава човека да бъде владетел и на двете сфери на космоса (Бит.1:28, 1 Кор.6:3). С други думи, Бог е създал физическото „Аз” на човека от елементите, които съставят физическия всят и му дава правото да владее над физическия свят чрез петте си физически сетива. По същия начин, Бог създава духовното „Аз” от елементите, коиро съставят духовния свят и дава на човекаправото да владее над духовния свят чрез петте си духовни сетива. Първоначално човекът е бил създаден с два виеда сетива – едните за физическото „Аз” (физически сетива), а другите за духовното „Аз” (духовни сетива). В резулта на грохопадението петте духовни сетива на човека се притъпяват и той загубва способността си да усеща духовния свят, който може да бъде почувстван само чрез духовната душа и духовното тяло. Онези хора, чиито духовни сетива са възстановени благодарение на Божията милост и благодарение на религиозния им начин на живот, могат да се свържат с духовния свят частично или напълно Откр., 2 Кор. 12:2, Преображението (Мат. 17:2).

На трето място, Бог създава човека, за да бъде посредник при взаимодействието с Творението и център на хармонията в него. Духовният свят и физическият святг не могат пряко да общуват помежду си. Когато физическото „Аз” и духовното „Аз” на човека се обединят в едно чрез действието на даване и приемане, физическият всят и духовният свят ще могат да общуват помежду си чрез човека.

От казаното досега можем да направим следния извод за позицията на човека в Творението: човекът е микрокосмос на духовния и физическия свят; той е създаден, за да бъде владател на тези два свята и е център на хармонията между тях. Но поради грехопадението на човека, Творението загубва своя владател и своя център на хармония. Затова „…и тварите с нетърпение оживат прославянето на синовете Божии, …с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега:” (Рим. 8:19-23).

В. Връзката между духовното „Аз” и физическото „Аз”

1. Структура и функции на човека

а. Физическо „Аз”

Физическото „Аз” се състои от физическа душа и физическо тяло. Физическата душа е субекст на физическото „Аз”. Тя контролира физиологичните процеси за съществуване, размножаване и функциониране. Физическата душа е подобна на животинските инстинксти, изразяващи такива желанищ като желанието за храна и за размножаване. Физическото тяло се състои от различни органи, мускули и кости. За да може физическото „Аз” на човека да се развива добре и да е здраво, то трябва да получава въздух и слънчева светлина, които са хранителни елементи с положителен (Ян) характер, а също и различни храни и вода, които са елементи с отрицателен (Ум) характер. Физическото „Аз” на свой ред дава витални елементи на духовното „Аз”.

б. Духовно „Аз”

Духовното „Аз” е създадено като субект спрямо физическото „Аз”. Чрез духовните сетива можем да възприемаме духовното „Аз”. Дори ако в резултата на своя живот на вяра човек вярва в съществуването на духовно „Аз”, у него остават много въпроси, защото духовните сетива на грешния човек са много слабо развити. Той се пита какво става с духовното „Аз” след смъртта. Дали духът изчеава като дим след като се отдели от физическото „Аз”? Само духът ли напуска физическото „Аз”? Когато отидев духовния свят духът има ли субстанциална форма? Ако той наистина отива в духовния свят, дали се слива с Бог или заемаотделно място там? Ако това е така, какво представлява духът?

Според Принципа, така както мсеки човек има свое физическо „Аз”, той също има и своя духовна същност, която се нарича духовно „Аз”. Духовното „Аз” е идентично по вид с физическото „Аз” и то може пряко да общува с Бог, когато достигне съвършенство. Напускайки физическото тяло след смъртта, духовното „Аз”живее вечно в духовния свят. Човек желае да живее вечно, защото той притежава духовно „Аз”, което има вечна природа. Духовното „Аз” се състои от духовна душа и духовно тяло. Духовната душа е сърценината на духовното „Аз” и тя направлява вечния живот, любовта и идеалите на човека. Духовната душа стимулира човека да търси стойността, истината, красотата и любовта в живота. Духовната душа е същността на духовното „Аз”, тя е субект спрямо духовното тяло и е мястото, където Бог може да живее. Духовното тяло е тялото на духовното „Аз”, така като физическото тяло е тялото на физическото „Аз”.

Духовното „Аз” се нуждае от хранителните елементи за своето развитие и усъвършенстване. Положителните (Ян) елементи за духовното „Аз” са животворните елементи, идващи от Бог. Животворните елементи от Бог са основните елементи, които развиват сърцето на човека и го водят в неговото изграждане като същество, въплъщаващо истината. От друга страна, отрицателните (Ум) хранителни елементи идват от физическото „Аз” и са необходими за израстването на духовното „Аз”. Те се наричат витални елементи. Когато физическото „Аз” действа в сьответстие с Божието Слово, то предава добри витални елементи за развитието на духовното „Аз”. Духовното „Аз” не само получава витални елементи от физическото „Аз”, но в замяна връща определени елементи, наречени духовни елементи. Духовните елементи носят на физическото „Аз” радост и сила.

в. Връзка между духовното „Аз” и физическото „Аз”

Както вече бе обяснено, връзката между духовното „Аз” и физическото „Аз” е връзка между субект и обект, при която духовното „Аз” се развива и усъвършенства въз основа на връзката си с физическото „Аз”. Същността на физическия живот на човека определя качеството на виталните елементи, които се предават на духовното „Аз”. Така същността на духовното „Аз” зависи от естеството на физическия живот. Сьответно духовното „Аз”, което получава пълноврнни витални елементи от физическото „Аз” става добро, докато духовното „Аз”, което получава лоши витални елементи от физическото „Аз” става зло. За да може лошото духовно „Аз” на един човек да стане добро, той трябва да се разкае, докато все още духовното му „Аз” се намира във физическото „Аз”. Лошото духовно „Аз” може да бъде излекувано ако получавадобри витални елементи чрез разкаяние и вяра в Божието Слово.

Най-важният аспект на духовното „Аз”, който трябва да се усъвършенства чрез физическото „Аз”, е чувствителността на човека към любовта на Бог. Както беше обяснено по-рано, Божията цел за Творението се изпълнява чрез семейството (четирипозиционната основа, главната основа, върху която съществува Божия идеал за любовта). Ето защо, в Небесното царство в духовния свят може да отиде само такъв човек, който по време на своя живот напълно е усъвършенствал способността си да обича като дете, като съпруг и като родител с център Бог. Божията любов управлява Небесното царство и поддържа хармонията в него. Това е мястото, където Божията любов носи удовлетворение и щастие на всички.

Всички сътворени битиета достигат до съвършенство като преминават през три етапа на степени на израстване. Духовното „Аз” на степен на оформяне се нарича формиран дух; на степен на растеж – жив дух; на степен на завършеност – божествен дух.

Вързката между физическото „Аз” и духовното „Аз” е като връзката между едно дърво и неговия плод. Зрелият плод се откъсна, а дървото се връща в земята. По същия начин, тъй като духовното „Аз” е създадено да живее вечно, след отделянето му от физическото „Аз” то остава да живее вечно в духовния свят, докатао тялото се връща в земята. Много хора вярват, че смъртта на физическото тяло е следствие от грехопадението, но това не е вярно. В Бит. 2:17 Бог предупреждава, че: „…в който ден, вкусиш от него бездруго ще умреш.” Адам и Ева „умират”, защото ядат от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Въпреки това, след грехопадението на Адам и Ева, те живеят няколкостотин години на земята и създават деца. Това означава, че смъртта, причинена от грехопадението, не е същата смърт, поради която физическото тяло се връща в земята. След като първите предци извършват грехопадение, тъй като не се подчиняват на Божието Слово, техният вечен дух „умра” – т.е. тяхното духовно „Аз”, което може да общува с Бог, престава да функционира. В Екл. 12:7 се казва: „…и ще се върне пръстта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.” Това показва, че физическото „Аз” се връща в земята, сьобразно естествения закон в природата. По-подробно обяснение по този въпрос ще бъде дадено по-късно в глава „Възкресение”.

Ако човек, докато се намира във физическото си тяло, живее в сьответствие с Божия Идеал за Творението, той ще живее в Небесното царство на земята. След такъв живот на земята неговото съвършено духовно „Аз” ще отиде в Небесното царство в духовния свят.

Тъй като Божията цел за Творението трябва да бъде изпълнена на земята, в Своя план за спасение Бог се насочва първо към човека на земята. Затова Бог отново и отново изпраща Своите пророци в този свят на безверие. Той дори изпраща Месията на земята. Огромното значение на физическия живот (физическото „Аз”) е причината, поради която в Библията се казва: „…каквото свържете на земята, ще бъде развързано на небето; и каквото развържете на земята ще бъде развързано на небето” ( Мат. 18:18 – курсивът е добавен). Затова Библията също ни учи да се молим за осъществяването на Божия идеал на земята (Мат. 6:10).

Не Бог определя дали духът на човека ще отиде в Небесното царство или в Ада. Всеки човек сам определя това чрез своя живот на земята докато има физическо „Аз”. В духовния свят всеки човек отива на такова място, което отговаря на степента на развитие, достигната от неговото духовно „Аз”, докато е бил на земята. Бог, Месията и религията могат само да научат хората как да избегнат Ада и да им покажат пътя към Небесното царство. Но дали човек ще приеме учението на Бог и на църквата е отговорност на самата личност.

В света, където Целта на Творението е изпълнена сатана, грехът и Ада не могат да съществуват. Според Божия идеал за творението е трябвало да съществува само Небесното царство. Но поради греха човекът е загубил своята първоначална стойност и се е превърнал в отпадък. Мястото, където се събира този отпадък се нарича „Ад”.

2. Човешката душа от гледна точка на връзката между духовна душа и физическа душа

Връзката между духовната душа и физическата душа е връзката между Сунг Санг (вътрешен характер) и Хюнг Санг ( външна форма). Когато духовната душа, която е субект и физическата душа, станат едно цяло през процес на даване и приемане, се формира човешката душа. При съвършения човек духовната душа и физическата душа осъществяват съвършена връзка на даване и приемане с център Бог, обединяват се и формират т.нар. първоначална душа. Първоначална душа на човека винаги го насочва към изпълнение на Божията Воля и Замисъл. Когато физическото тяло се върне в земята, физическата душа престава да съществува, но първоначалната душа, формирана благодарение на взаимодействието между духовната душа и физическа душа, остава в духовното „Аз”

Духовната душа и физическа душа влизат във връзка на даване и приемане и се обединяват с център индивидуалното разбиране на личността за Истината. Това единство наричаме човешка съвест. Съвършеният човек винаги стои на страната на съвършената истина. Следователно първоначалната душа и съвестта не би трябвало да вървят в две различни посоки, а трябва да бъдат обединени в едно цяло. Т.е. първоначалната душа и съвъстта трябва да се отнасят една към друга както вътрешният и външният аспект на едно цяло и винаги да насочват човека към Божия Замисъл и Неговата добра Воля. Грешният човек все още носи в себе си първоначалната душа, която го насочва към доброто. Но грешните хора са загубили абсолютния стандарт за добро и затова стандарта на тяхната съвест е различен и се определя от разбирането им за истината. Там, където има различно виждане или теология, съществува и различна посока на съвестта.

Поради това, че човекът е попаднал под влиянието на сатана в разултат на грехопадението, неговата душа не може напълно да получи животворните елементи от Бог и остава незряла. Такава духовна душа и вместо това се намира под нейно господство. Когато тази незряла духовна душа извършва действие на даване и приемане с физическата душа, намираща се под господството на сатана, се създава друга душа, насочена към злото. Тази душа наричаме зла душа. Първоначалната душа и съвестта на човека се борят срещу злата душа, която е срещу Божията Воля. Именно първоначалната душа и съвестта насочват човека към доброто. Продължи…

БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

1 ГЛАВА: ИДЕАЛА НА БОГ
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
7    ГЛАВА: КУРСА НА НОЙ, АВРАМ И МОЙСЕЙ
10 ГЛАВА: ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

12 отговора към Принципът

  1. Анонимен каза:

    e kakvo shte stane s sichki umreli hora i kakvo shte stane s wechniq jivot ???

  2. Анонимен каза:

    vsichko shte se naredi kakto e naredeno! ot edinstveniq bog na koito vsichki trqbva da se klanqme! a ne da idolopoklonstvame! bog e edin! lusifer i isus kakto i nie horata sme negovi tvorenia i vsichko ostanalo sastestvuvashto! vremeto nastyp!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s