Интимността: Как се учим на любов
2008 | Автор: Juliuts | Unification Family Therapy
Без да се преживее, любовта не може да се научи. Точно така, без да я получават от родителите и околните невръстните деца не биха научили какво е любов. Пример за това са децата отгледани от животни. Те не са способни да съчувстват или изпитват любов и съпричастие. Те не са преживели любовта на родителите си. Психологическия период в който е трябвало да развият тези способности е отминал.
Любовта се научава чрез физическа интимност
Децата са родени с много силен инстинкт за търсене на интимност и връзка с родителите. Те биха направили всичко за да получат вниманието и интимността на родителите. Но понякога това става по неправилен начин.
– Най-силния мотив при децата е търсенето на интимност
– Те биха направили всичко за да я получат (по правилен или неправилен начин)
– Преживяната интимност е единствената която ще познават и търсят в живота си
– Както са я получавали в детството така те ще я изразяват и към своите деца
Неправилна интимност:
Предаване на безпокойство в интимни моменти
Понякога родителите систематично предават безпокойствата си, проблемите и негативните чувства на децата си. Това обикновенно се прави в най-интимните моменти на сърдечно споделяне. Те не осъзнават, че за децата им това ще е най-дълбоката форма на интимност и любов която ще научат. По-късно в живота си тези деца винаги ще търсят сърдечна връзка с другите на базата на споделяне на всякакви негативни чувства, безпокойства и критики. Това ще се превърне в техния живот, тяхната идентичност, понеже то е същината на техните сърца. Сърцето им е пристрастено към наркотика на негативните чувства. В Обединитлената Терапия ще възприемем термина Триангулиране, взаимстван от Семейната Терапия, за да обясним този процес. В Принципа това съответства на грешната природа за Размножаване на злото, и по-специално предаване на негативните ни чувства на другите по най-ефективния, силен и сърдечен начин.
Децата научават това от съвсем малки в семейството, а по-късно в живота често ще ги чуете да казват: „О, ние толко се разбираме, толко сърдечна връзка имаме. Ние всичко си споделяме“. Но най-вероятно те си споделят негативни чувства, злословят и създават интриги. Просто те са откърмени с такъв тип интимност в дома си. Това е станало когато майката или бащата са споделяли в емоционална сърдечна връзка болките си със своите деца.
Така че, трябва да се научим да не предаваме безпокойствата си на децата и околните: „Нека се научим да се освобождаваме от безпокойството и прекалените притеснения. Помнете израза, „Да се безпокоите прекомерно е като да седите в люлеещ се стол. Дава ви занимание, но няма да ви доведе до никъде” Това представляват прекомерните притеснения.” (Hyung Jin Nim, Having God’s strength and letting go)
ТРИАНГУЛИРАНЕ:
Този процес на емоционално предаване на негативност не е логически основан, с цел търсене на разрешение на ситуация. Централния, макар и неосъзнат мотив, в тази „игра” е получаване на негативните Витални елементи, чрез извъртяното сърдечно споделяне към което те са пристрастени. Поради това всички действия на даване и получаване са напълно емоционални и лишени от логика. Инициаторите дори не осъзнават, че те са тези, които са предали тези негативни чувства на другите и по-късно ще използват тяхната негативност, като основен довод за собствената си негативност. Това се дължи на факта, че те са неспособни рационално и зряло да осмислят и контролират собствените си емоции, както и тези, които другите им предават. И най-нелогичните обвинения напълно обземат чувствата им и те са неспособни на друго освен да ги Триангулират (Мултиплицират), което разбира се не води към разрешение, а само към влошаване на ситуацията. (Transactional Analyses)
Всяка форма на неодобрение един към друг от страна на съпрузите, вербално или с жестове, ще бъде копирано от децата и ще унищожи завинаги основата за връзка на доверие в тях. Това унищожава най-основната връзка във вселената, връзката родител-дете.
Злокобния цикъл на Игрите в семейството:
– Майката показва негативни чувства към бащата
– Детето ги наблюдава и попива
– То започва да показва подобни реакции към бащата
– Майката използва това за да атакува бащата
– Бащата се отдръпва и търси спасение в ангажименти
– Майката използва това за още интриги и обвинения
Но помислете за момент за ефекта от предаване на нашите притеснения на децата ни. Най-разрушителен е когато целта е да се предизвика съпричастност от страна на децата в съпружески конфликт, настройвайки ги така на наша страна срещу другия им родител. Това ще унищожи същността на сърцето, съвестта и характера им. Това е самата есенция на стореното от Луцифер на Ева.
Загуба на доверието в родителя
Тези семейни игри и интриги не носят нищо добро. След като вече няма да са способни да вярват на собствения си родител, децата няма да могат да имат доверие и сигурност в когото и да било в обществото. Това ще ги направи емоционално нестабилни за цял живот, понеже всяка дума или жест подсъзнателно ще се възприема негативно и като заплаха.
Към това се добавя и придобитата в семейството лесна емоционална зависимост от чувствата на другите. Използването на децата като емоционален отдушник в тези негативни триъгълници води до липса на емоционално разделение и независимост. При тази връзка негативните емоции са се предавали безпрепятствено във възраст където детето не е било способно логически да оцени ситуацията. Така детето не е развило емоционална зрялост и дори в зряла възраст ще бъде лесно обладано от негативните емоции и неспособно да ги контролира и овладее. Още повече те подсъзнателно ще търсят дори работят за създаването на такива ситуации, за да могат да си набавят негативните витални елементи от които техния живот е станал зависим. С други думи, сърцето и любовта им се изкривяват и опрочават..
Сърдечно единство срещу другите
Създаването на такива връзки на сърдечно единство, насочено негативно срещу друг член на семейството, са пример за зло коопериране. То обикновенно се прави от по-емоционалния родител, а може да е и двустранно. Всичко това ще определи модела на взаимоотношения който детето ще развие.
Трябва да запомним едно; Интригите и мръсните игри един срещу друг в семейството са недопустими. Семейството е училище на любовта, а този процес на триангулиране ще го превърне в училище на изкривена любов. Не допускайте това, ако не за друго то поне заради децата си.
В семейството би трябвало да намираме любов, разбирателство, доверие, мир и спокойствие. Интригите биха го превърнали в ад; място на болка и недоверие в което не можем да намерим никакво спокойствие. Да това е същността на Адът и родителите са тези които вкарват децата си в него. Не ставайте такива родители. Направете всичко за да откриете пътя на любовта.
Истинска любов и забранена любов 
добра статия, но интимността тряябва да идва отвътре на човек
Добре звучи тази хуманистична сантименталност, „интимността трябва да идва отвътре“. Но въпроса е как тя идва вътре в нас. Тя е преживяна милиони пъти от най-ранното невръстно детство, когато родителите са ни прегръщали и ни давали интимност. Факт е че деца израстнали с животни са неспособни на любов и интимност отвъд животинското ниво. Без да е преживяна любовта и интимността не може да се научи. Често се срещаме с родители неспособни да прегърнат децата си, понеже те не са получавали такава интимност в детството.