Интимността: Как се учим на любов
2008 | Автор: Juliuts | Unification Family Therapy
Без да се преживее, любовта не може да се научи. Точно така, без да я получават от родителите и околните невръстните деца не биха научили какво е любов. Пример за това са децата отгледани от животни. Те не са способни да съчувстват или изпитват любов и съпричастие. Те не са преживели любовта на родителите си. Психологическия период в който е трябвало да развият тези способности е отминал.
Любовта се научава чрез физическа интимност
Децата са родени с много силен инстинкт за търсене на интимност и връзка с родителите. Те биха направили всичко за да получат вниманието и интимността на родителите. Но понякога това става по неправилен начин.
– Най-силния мотив при децата е търсенето на интимност
– Те биха направили всичко за да я получат (по правилен или неправилен начин)
– Преживяната интимност е единствената която ще познават и търсят в живота си
– Както са я получавали в детството така те ще я изразяват и към своите деца
Неправилна интимност:
Предаване на безпокойство в интимни моменти
Понякога родителите систематично предават безпокойствата си, проблемите и негативните чувства на децата си. Това обикновенно се прави в най-интимните моменти на сърдечно споделяне. Те не осъзнават, че за децата им това ще е най-дълбоката форма на интимност и любов която ще научат. По-късно в живота си тези деца винаги ще търсят сърдечна връзка с другите на базата на споделяне на всякакви негативни чувства, безпокойства и критики. Това ще се превърне в техния живот, тяхната идентичност, понеже то е същината на техните сърца. Сърцето им е пристрастено към наркотика на негативните чувства. В Обединитлената Терапия ще възприемем термина Триангулиране, взаимстван от Семейната Терапия, за да обясним този процес. В Принципа това съответства на грешната природа за Размножаване на злото, и по-специално предаване на негативните ни чувства на другите по най-ефективния, силен и сърдечен начин.
Децата научават това от съвсем малки в семейството, а по-късно в живота често ще ги чуете да казват: „О, ние толко се разбираме, толко сърдечна връзка имаме. Ние всичко си споделяме“. Но най-вероятно те си споделят негативни чувства, злословят и създават интриги. Просто те са откърмени с такъв тип интимност в дома си. Това е станало когато майката или бащата са споделяли в емоционална сърдечна връзка болките си със своите деца.
Така че, трябва да се научим да не предаваме безпокойствата си на децата и околните: „Нека се научим да се освобождаваме от безпокойството и прекалените притеснения. Помнете израза, „Да се безпокоите прекомерно е като да седите в люлеещ се стол. Дава ви занимание, но няма да ви доведе до никъде” Това представляват прекомерните притеснения.” (Hyung Jin Nim, Having God’s strength and letting go)
ТРИАНГУЛИРАНЕ:
Този процес на емоционално предаване на негативност не е логически основан, с цел търсене на разрешение на ситуация. Централния, макар и неосъзнат мотив, в тази „игра” е получаване на негативните Витални елементи, чрез извъртяното сърдечно споделяне към което те са пристрастени. Поради това всички действия на даване и получаване са напълно емоционални и лишени от логика. Инициаторите дори не осъзнават, че те са тези, които са предали тези негативни чувства на другите и по-късно ще използват тяхната негативност, като основен довод за собствената си негативност. Това се дължи на факта, че те са неспособни рационално и зряло да осмислят и контролират собствените си емоции, както и тези, които другите им предават. И най-нелогичните обвинения напълно обземат чувствата им и те са неспособни на друго освен да ги Триангулират (Мултиплицират), което разбира се не води към разрешение, а само към влошаване на ситуацията. (Transactional Analyses)
Всяка форма на неодобрение един към друг от страна на съпрузите, вербално или с жестове, ще бъде копирано от децата и ще унищожи завинаги основата за връзка на доверие в тях. Това унищожава най-основната връзка във вселената, връзката родител-дете.
Злокобния цикъл на Игрите в семейството:
– Майката показва негативни чувства към бащата
– Детето ги наблюдава и попива
– То започва да показва подобни реакции към бащата
– Майката използва това за да атакува бащата
– Бащата се отдръпва и търси спасение в ангажименти
– Майката използва това за още интриги и обвинения
Но помислете за момент за ефекта от предаване на нашите притеснения на децата ни. Най-разрушителен е когато целта е да се предизвика съпричастност от страна на децата в съпружески конфликт, настройвайки ги така на наша страна срещу другия им родител. Това ще унищожи същността на сърцето, съвестта и характера им. Това е самата есенция на стореното от Луцифер на Ева.
Загуба на доверието в родителя
Тези семейни игри и интриги не носят нищо добро. След като вече няма да са способни да вярват на собствения си родител, децата няма да могат да имат доверие и сигурност в когото и да било в обществото. Това ще ги направи емоционално нестабилни за цял живот, понеже всяка дума или жест подсъзнателно ще се възприема негативно и като заплаха.
Към това се добавя и придобитата в семейството лесна емоционална зависимост от чувствата на другите. Използването на децата като емоционален отдушник в тези негативни триъгълници води до липса на емоционално разделение и независимост. При тази връзка негативните емоции са се предавали безпрепятствено във възраст където детето не е било способно логически да оцени ситуацията. Така детето не е развило емоционална зрялост и дори в зряла възраст ще бъде лесно обладано от негативните емоции и неспособно да ги контролира и овладее. Още повече те подсъзнателно ще търсят дори работят за създаването на такива ситуации, за да могат да си набавят негативните витални елементи от които техния живот е станал зависим. С други думи, сърцето и любовта им се изкривяват и опрочават..
Сърдечно единство срещу другите
Създаването на такива връзки на сърдечно единство, насочено негативно срещу друг член на семейството, са пример за зло коопериране. То обикновенно се прави от по-емоционалния родител, а може да е и двустранно. Всичко това ще определи модела на взаимоотношения който детето ще развие.
Трябва да запомним едно; Интригите и мръсните игри един срещу друг в семейството са недопустими. Семейството е училище на любовта, а този процес на триангулиране ще го превърне в училище на изкривена любов. Не допускайте това, ако не за друго то поне заради децата си.
В семейството би трябвало да намираме любов, разбирателство, доверие, мир и спокойствие. Интригите биха го превърнали в ад; място на болка и недоверие в което не можем да намерим никакво спокойствие. Да това е същността на Адът и родителите са тези които вкарват децата си в него. Не ставайте такива родители. Направете всичко за да откриете пътя на любовта.
добра статия, но интимността тряябва да идва отвътре на човек
Добре звучи тази хуманистична сантименталност, „интимността трябва да идва отвътре“. Но въпроса е как тя идва вътре в нас. Тя е преживяна милиони пъти от най-ранното невръстно детство, когато родителите са ни прегръщали и ни давали интимност. Факт е че деца израстнали с животни са неспособни на любов и интимност отвъд животинското ниво. Без да е преживяна любовта и интимността не може да се научи. Често се срещаме с родители неспособни да прегърнат децата си, понеже те не са получавали такава интимност в детството.