Цел на Месията

Цел на Месията

3. ГЛАВА

мисията на Иисус Христос не бе разпъването на кръста, а изпълнението на Божията воля за установяване на Небесното Царство

1. Божията цел в плана за спасение

Всеки човек е създаден като дете на Бог. Когато се усъвършенства и стане въплъщение на доброто, той живее в Божието царство на земята и духовния свят.

Целта на Бог за създаване на Творението е да изпита радост чрез Своите деца, които трябва да живеят в Небесното царство – светът на Божията любов и Сърце. Небесното царство се установява чрез изпълнението на Трите Благословии. Но поради Грехопадението на първите предци човекът става въплъщение на греха и на злото. Оттогава той живее в страдание както на земята, така и в духовния свят, а целта на Творението остава неизпълнена. Ще се откаже ли Бог от своя идеал за Творението? Ще го остави ли нереализиран? Не.

Както казва Бог в Исая 46:11 „…Аз казах – и ще изпълня това предначертах – и ще го сторя.” Бог несъмнено ще изпълни Своята цел. Бог, който е Бог на любовта, не би могъл да изостави грешния човек в такова състояние, защото човекът е създаден като Боцие дете. Вместо това, Бог работи за спасението на хората.

Но тогава, какво представлява спасението? Спасението е възстановяване: да спасим един умиращ човек означава да го възстановим до неговото нормално състояние; да спасим давещ се човек означава да го избавим и възстановим до състоянието, в което е бил преди да започне да се дави. Бог спасява грешния човек като го възстановява до неговото първоначално състояние на доброта – до състоянието, в което той може да изпълни Целта на Творението.

Божията цел за спасение е да възстанови човека до първоначалното състояние без грях, както Бог го е създал, да му помогне да стане съвършен и да изгради идеално семейство с център съвършената личност, а след това да създаде идеално общество, нация и свят, основаващи се на това идеално семейство.

II. Изпълнението на плана за спасение означава изпълнение на целта на творението

Какво ще представлява човек, който наистина стане такава идеална личност, а именно бъде възстановен и изпълни Първата Благословия? Тази идеална личност ще има такава връзка с Бог, кавато е връзката между неговото тяло и неговия дух. Духът живее в тялото и тялото действа в съответствие с напътствията на духа. По същия начин един съвършен човек е храм на Бог и Бог живее в неговия дух. Бог става център на неговите мисли и действия – център на живота му. Такъв човек с усъвършенстван характер постига идеално единство с Бог така, както нашето тяло постига хармония с нашия дух. Това е изразено в 1 Коринтяни 3:16, където се казва: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?”, а в Иоана 14:20 пише: „В него ден ще разберетевие, че Аз съм в Моя отец, и вие сте в мене, и Аз във вас.”

съвършен човек е храм на Бог с обединени дух и тялоАко Адам и Ева бяха станали такива съвършени личности, нима тогава в Едемската градина щяха да имат нужда от молитва, от религиозен начин на живот или от Спасител? Защо да е нужда молитва на тези, които постоянно живеят и общуват пряко с Бог? Ако религиозният живот е живот на вяра, при който грешният човек отчаяно, пипнешком в тъмната търси Бог, когото е загубил, тогава нима съвършеният човек, който ежедневно е храм на Бог, се нуждае от някаква форма на преклонение? А ако човекът не бе съгрешил в Едемската градина, нямаше да има църкви и свещени книги, служби, нощни бдения, изцелителни събирания и т.н.. Единственото, което всеки човек трябва да прави, е да живее като въплъщение на доброто и да следва Бог в своя всекидневен живот. Както хората, които не се давят, които са безгрешни, нямат нужда от Спасител.

Ако човек бе изградил идеално семейство и бе изпълнин Втората Божия Благословия, какво щеше да бъде това семейство? Ако Адам и Ева бяха станали съпруг и съпруга,които въплъщаващи доброто, това семейство би поставило началото на безгрешен род, общество, нация и свят. Небесното царство щеше да бъде установено с основа това семейство. То би довело до развитието на идеално общество, на единно световно семейство, с една двойка истински родители. (първият мъж и първата жена) и безброй поколения от безгрешни потомци, изразстващи в благоденствие. Планът на Бог за спасение е да се развият такива небесни личности, хора, които да изпълнят Трите Благословии и така да установят Небесното царство.

Небесното царство: физическо и духовноС такава цел за спасение Бог изпраща Своя Син Иисус Христос като Спасител на този свят. Месията трябва да застане пред Бог като начало на всички идеал- ни хора и да създаде идеално семейство. Това семейството изпълнява целта на Творението и става мястото, където Божияталюбов може да живее. Той също трябва да установи идеална нация и свят и така да изгради първоначално замисленото Небесното царство на земята като изпълни Целта на Творението. Това е целта, с която идва Месията.

III. Божият план за спасение чрез кръст

Разпъването на Иисус на кръста

Бог истински обича своя избран народ, израилтяните, които е трябвало да бъдат основа за идването на Месията. Мното пъти Бог е предричал идването на Месията и дори подготва велик свидетел – Йоан Кръстител, за да свидетелства за Месията. Израилският народ силно е копнеел Месията да дойде.

Но за нещастие, така подготвения избран народ не успява да разпознае Месията при неговото идване. Божият син открито заявява, че той е син Божий, но никой не чува неговите думи. Той остава неразбран, обявен е за богохулник и накрая – разпъват на кръст. По ирония на съдбата управниците-езичници в онази епоха са знаели, че Иисус е невинен (Лук. 23:14- 16; Йоан 18:38; Мат. 27:19,23; Мк. 15:10- 14), докато неговият народ и иудейските лидери, които сам Бог е напътствал и подготвал в продължение на много години, го осъждат и обявяват за винонен. Те дори изпитват силно желание да изпратят Иисус на кръста. Защо това е така?

Християните традиционно вярват, че смъртта на Иисус на кръста е била предопределена в първоначалния план на Бог. Но това не е така! Разпъването на Иисус Христос е една ужасна грешка. То е последица от пълното неразбиране на Божия план от страна на израилтяните. Божията воля за избрания народ е ясна – да приемат и повярват в Иисус (Иоан. 6:29, 10:37,38) и да получат спасение. Народът на Израел не разбрира кой е Иисус от Назарет, защото дори когато умира на кръста, те му се присмиват като крещят и казват, че ще повярват, че е Спасител, само ако слезе от кръста. В Библията се изтъква, че „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан. 1:11), а Апостол Павел свидетелства, че „никой от властниците на тоя век не е познал (б.п. божествената премъдрост); защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:8).

Християните днес нямат ясно разбиране за истината, която стои зад историческите събития по времето на Иисус. Ако Божията воля за спасението на човека можеше да се изпълни само чрез Разпъването на кръста, защо тогава толкова дълго време Той е подготвял избрания народ? Нима Бог не прави това, защото не иска да предаде Своя син на безверници?

В Гетсеманската градина Иисус се моли: „…душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене…Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмина тая чаша…” ( Мат. 26:38,39). Иисус отправя тази молитва не веднъж, а три пъти. Много християни, които вярват, че мисията на Иисус е да донесе спасение като умре на кръста, охясняват, че Иисус отправя тази молитва поради човешка слабост. Но може ли Иисус Христос, Спасителят на човечеството да се моли поради слабост? Първият християнски мъченик Стефан и много от мъчениците след него никог не са се молили поради слабост. Когато са умирали казвли ли са някога: „Нека ме отмине тази чаша?” Как можем тогава да твърдим, че Иисус е бил по-слаб от тези мъченици? Ако целта на неговото идване е да спаси цялото човечеството като умре на кръста, тогава каква е причината той да се моли да избегне това?

Защо Исус се моли да не бъде разпнат на кръста

(Матей 26:38-39)

1. Загриженост за Бог

2. Загриженост за последователите Му

3. Загриженост за Израил

Тази молитва на Иисус не е егоистична и плаха, нито е породена от страх от смъртта. Ако разпъването на Иисус на кръста е бил начинът, по който да се спаси човечеството, той с радост хиляди пъти би умрял на кръста. Иисус е обзет от тревога, когато мисли за мисията си на Месия – а именно да изпълни на земята Божията цел за творението. Душата му е прескръбна, защото знае колко голяма ще е мъката на Бог ако се отложи изпълнението на Плана за спасение. Иисус също предрича страданията и кръзопролитията, които ще споделят неговите ученици и последователи, християните, които ще трябва да поемат неговия път на кръста. Той изпитва болка и за тревожното бъдеще, което очаква израилтяните, ако те го отхвърлят. С такива мисли Иисус отправя към Бог една последна, отчаяна молитва в Гетсеманската градина. Той няколко пъти се моли на Бог да му позволи да остане на земята дори при такива безнадеждни обстоятелства, за да продължи своята мисия и да промени сърцата на хората до момента, в който те го приемат.

Ако смъртта на Иисус на кръста е била предопределена от Бог, тогава защо Иисус казва на Иуда Искариотски, своя предател: „…горко на оня човек, чрез когото Син човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек ако не бе се родил”. (Мат. 26:24). А как можем да обясним, че на кръста Иисус извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Ако разпятието наистина беше първоначалната Божия Воля за Иисус, тогава Иисус би трябвало да изпита неописуема радост на кръста, че успешно е изпълнил своята мисия.

Степента на спасението чрез кръста и каквае целта на Второто пришествие

Смъртта на кръста не е мисията, която Бог първоначално е замислял за Иисус, Неговия син. По-скоро, това е вторият болезнен за Бог план за Спасение, който се налага поради безверието на израилския народ. Какво щеше да стане ако целият народ на Израил бе повярвал в Иисус, бе го в пълно спасение. С други думи, Иисус щеше да установи Небесно царство на земята – мястото, всички хора вярват и следват Божия Син. Израилтяните щяха да станат прославен център на Небето. Иудейският и християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християни щяха да преминат през такива ужасни страдания. Освен това, ако Месията беше изпълнил своята мисия, тогава нямаше да има нужда от Второ пришествие.

Тъй като разбираме спасението по този начин, виждаме, че разпъването на Иисус на кръста е второстепенен курс за спасение и донася само духовно спасение. Когато хората стигат до момента, в който изобщо не вярват на Иисус и го изоставяат, Бог трябва да плати цената за греха на безверието у израилтяните и у цялото човечество като даде живота на единстения Си син в откуп на сатана. В резултат на това сатана разрушава физическото тяло на Иисус, като го приковава на кръста, а кръвта на Иисус е цената, платена за спасението на човечеството.

Чрез Възкресението на разпнатия Иисус, Бог отваря път за духовно спасение, път към област, свободна от сатанинско посегателство. Не разпятието, а възкресението на Иисус е победа за Бог. Поради разпъването на кръста, физическото „Аз” на хората все още е обект на сатанинско влияни, макар че е трябвало те да бъдат спасени чрез своята вяра в Иисус и като се „присадят” към него (Рим. 11:17). Единствено духът на човека, който вярва в победоносния Христос, може да получи спасение, като участва във възкресението. Но нашето тяло все още очаква „изкупване” ( Рим. 8:23).

Затова, дори след идването на Иисус на земята, светът продължава да страда пода властта на сатана и грехът безмилостно остава в телята на хората. Апостол Павел е прискърбен: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? …сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон..” (Рим. 7:24,25). Като светец, Павел е набожен и е изцяло в Божията милост, но неговата плът продължава да е подтискана от греха. Това признание не се отнася само за св. Павел, но е валидно за всеки жив човек. Това е причината, поради която Библията ни учи да се „молим непрестанно” ( 1 Сол. 5:17), за да се предпазваме от сатанинско влияние. Също така в 1 Иоан. 1:10 се казва: „Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец…”, което ни коказва, че човечеството все още е под веригите на първородния грях. Никой не е пречистен от този грях. Поради тази причина Месията трябва отново да дойде на земята, за да премахне напълно нашите грехове и да установиНебесното царство на земчта, като изпълни Божията цел за Творението.

Два вида пророчества за Месията

Ако смъртта на Иисус на кръста не е необходима за изпълнението на неговата месиянска цел, защо тогава Исая 53 предсказва страданията и смъртта на Месията? Тук трябва да си припомним, че в Библията има и пасажи, които предричат, че Месията ще дойде като Божий син и Цар на царете и ще изгради Небесното царство на земята. Такива пророчества откриваме в Исая 9, 11 и 60, в други пасажи от Стария завет и в Лука 1:31-33.

Когато Бог сътворява човека, Той го създава за да израстие до съвършенство, като изпълни своята част от отговорността. Човек може или да изпълни своята отговорност, така както Бог иска от него, или напротив, да не я изпълни. Съответно, Бог е трябвало да даде два вида пророчества, в зависимост от това дали ще бъде изпълнена Неговата Воля.

Отговорността на Бог е да изпрати Месията, а отговорността на човека е да повярва в него. За съжаление, като не приемат Иисус, израилтяните не изпълняват своята отговорност. Те не изпълняват първото пророчество на Бог за идването на Месията, отбелязано в Исая 9, 11 и 60 и в Лука 1:31-33, а изпълняват алтернативното или второто пророчество за страданието на Месията в Исая 53.

IV. Йоан Кръстител и завръщането на Илия

А. Месията и Илия

Сега ще разгледаме един въпрос, свързан с Божията Воля и отиването на Иисус на кръста. Бог многократно изпраща пророчества на избрания народ за идването на Месията, хората копнеят и хранят надежда, обещанието за неговото идване да се сбъдне. Как е възможно Бог да изпрати Месията по такъв начин, че избраният народ да не може да го разпознае? Дали Божията воля е те да не разпознаят и да не приемат Месията? Или пък хората не успяват да го разпознаят, въпреки че Бог ясно им посочва как ще дойде той?

За да намерим отговорите на тези въпроси, нека първо разгледаме второто идване на Илия. В Малахия, последната книга на пророчествата от Стария Завет, се казва: „Ето, аз ще пратя при вас пророк Илия преди да настъпи денят Господен – велик и страшен” (Мал. 4:5,6). „Великият и страшен ден”, за който се говори, е времето, когато идва Месията, първо трябва да се завърне Илия. Илия е велик пророк на Израил, живял 900 години преди Иисус. В Библията се казва, че той се е възкачил на небето с огнена колесница (4 Царств. 2:11). Копнежът на израилтяните за Месията до голяма степен е свързан с пристигането на историческия пророк Илия. Това е така, защото Стария Завет не предрича ясно кога ще дойде Месията, но ясно се посочва, че преди него ще дойде Илия.

Имено при такива обстоятелства се явява Иисус и обявява, че е Месията. Той казва на Юдеите, че е Божият Син. Казва това на същите тези хората, които мислят, че той просто е един млад човек от Назарет. Те все още не са имали никакви вести за идването на Илия, затова го питата: „Как може Иисус от Назарет да е син Божий?”

Ето защо, когато учениците на Иисус отиват сред израилтяните и свидетелстват за него, хората се съмняват, че Иисус е Месията. Те отправят предизвикателство към учениците на Иисус като ги питат къде е Илия, щом като Илия трябва да дойде преди Месията. Затова, учениците на Иисус отиват при него и го питат: „защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?” (Мат. 17:10) Иисус отговяря: „…Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече е дошел и не го познаха, а сториха му, каквото си искаха; Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоана Кръстителя”.

Иисус казва, че Йоан Кръстител е Илия, когото хората отдавна чакат, но тъй като самият Йоан отрича това, на кого да вярват израилтяните? Разбира се, това зависи от начина, по който хората от онова време са възприемали Иисус и Йоан.

На първо място, как изглежда Иисус в очите на изрилтяните от онова време? Иисус е бил незабележим млад човек, израснал в скромния дом на дърводелец и не е известен като човек с духовен опит. Освен това, Иисус се обявява за „Господар на съботата” (Мат. 12:8), известен е с това, че нарушава закона (Мат. 5:17), че е приятел на бирниците и грешниците, че „яде и пие” (Мат. 11:19). Той се поставя на равна нога с Бог (Йоан. 14:9-11) и казва на хората, че те трябва да го обичат повече от всеки друг (Мат. 10:37). Поради това, Иудейските лидери започват дори да твърдят, че Иисус действа със силата на Веелзевула, Бесовския княз (Мат. 12:24).

От друга страна, как израилтяните от това време гледат на Йоан Кръстител? Той произлиза от знатно семейство, по цялата страна са били известни чудесата около неговото зачатие и рождение (Лук. 1:5-66). По-късно, в пустинята, той се храни със скакалци и мед и затова хората смятат, че той води образцов живот на вярващ. Всъщност уважението към Йоан е толковаголямо, че както първосвещениците, така и обикновените хора са го питали дали не е Месията (Лук. 3:15, Йоан 1:20).

При тези обстоятелства народът на Израил е склонен да вярва повече на Йоан Кръстител, който твърди, че не е Илия, отколкото на Иисус, който им казва, че Йоан Кръстител е Илия. Хората решават, че твърдението на Иисус за Йоан е недостоверно. Те мислят, че Иисус казва всичко това само за да направи правдоподобни трвърденията за себе си.

Б. Мисията на Йоан Кърстител

Защо Иисус казва, че Йоан Кръстител е Илия? Както се посочва в Лука 1:17, Йоан Кръстител идва с мисията на Илия. Народът на Израил, който вярва в думите на Стария Завет, буквално приема, че истинският Илия ще слезе от Небето. Но Бог избира Йоан и го изпраща с мисията на Илия.

Самият Йоан Кръстител заявява, че е „изпратен преди” Месията (Йоан. 3:28), за да оправи „пътя Господен” (Йоан. 1:23). Като човек с такава уникална и важна мисия, чрез своята мъдрост, Йоан би трябвало да разбере, че самият той е Илия.

Много от първосвещениците и хората от Израел, които уважават Йоан Кръстител, мислят, че той може да е Месията. Ето защо, ако Йоан Кръстител бе обявил, че е Илия и бе свидетелствал, че иисус е Месията, иудеите по онова време биха могли да разпознаят и приемат Иисус и така да получат спасение. Тогава произходът на Иисус и привидната липса на духовен опит нямаше да са от значение. Но тъй като Йоан не разбира ясно Божия план твърди, че не е Илия. Това е главната причина, поради която израилтяните не подкрепят Иисус.

В Матея 3:11 Йоан Кръстител казва, че той кръщава с вода, но този, който ще дойде след него (Месията) ще кръщава със Светия Дух и с огън. Той казва, че не е достоен дори да развърже ремъка на сандалите му (Йоан 1:27). В Йоан 1:33, Йоан казва: „Аз го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий (Христос). И аз видях, и свидетелствувах, че Този е Син Божий.” Бог дава на Йоан ясно откровение, че Иисус, е Божият син. Макар Йоан първоначално наистина да изпълнява своята мисия като свидетелства за Иисус Христос, за съжаление той не продължава да свидетелства за него през целия си живот.

След като срещне Месията, всеки трябва да повярва в него и да му служи през целия си живот. Това се отнася особено много за Йоан Кръстител, който идва с мисията на Илия да подготви пътя за Месията (Лук. 1:76). Ето защо Йоан е трябвало да служи на Иисус, да го следва и да стане негов първи ученик. Когато Йоан се ражда, баща му научава за мисията на сина си и пророкува: „…И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им.” (Лук. 1:76, 77). Но в Библията не откриваме нито едно свидетелство за това Йоан Кръстител да е служил на Иисус.

Точно преди Йоан Кръстител да умре в затвора, тъй като не изпълнява мисията си да служи на Иисус, той започва да изпитва съмнения относно своя живот и относно Иисус и изпраща свои ученици да го попитат: „Ти си ли Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?” (Мат. 11:3). Този стих доказва без всякакво съмнение, че Йоан не е вярвал в Иисус и не му е служел.

Иисус е възмутен от този въпрос и отговаря доста осъдително: „…и блажен оня, който се не съблазни поради мене…” (Мат. 11:6), като посочва, че въпреки голямото уважение на израилтяните към Йоан, той вече се е провалил в своята мисия. Освен това Иисус казва: „между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесното е по-голям от него.” (Мат. 11:11). Ако човек е най-великият между родените от жени, несъмнено той яе е толкова велик и в Небесното царство. Тогава как би могъл Йоан Кръстител, който е роден като най-великия в историята, да е по-малък и от най-малкия на Небето?

Бог изпраща Йоан Кръстител като най-великия пророк, защото той трябва да служи на Месията и да свидетелства за него през всички хора. Но за жалост, той напълно се провали при изпълнението на своята отговорност. Това се обяснява и в Матея 11:12, където се казва: „А от дните на Йоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят.” Ако Йоан Кръстител бе служил добре на Иисус и бе изпълнил своята отговорност, той щеше да стане първият негов ученик. Но тъй като Йоан се проваля, Петър, който полага най-големи усилия сред учениците на Иисус, става водач на дванадесетте апостоли.

За да подготви народа на Израил да повярва в Иисус, Бог дава много свидетелства на родителите на Йоан – Захария и Елисавета, които са представители на иудейството по това време. Бог непрекъснато прави чудеса, за да могат хората да приемат, че Той пряко участва при зачатието и рождението на Йоан Кръстител. Без съмнение Йоан е знаел от своите родители за това, че е свързан с Иисус и както е споменато по-горе, той сигурно е получил много откровения пряко от Бог.

Въпреки цялата подготовка, Йоан Кръстител се проваля поради своето безверие и невежество. Освен това, личното му невежество и безверие водят не само до неговата смърт, но и до безверие у повечето хора, а най-накрая и до разпъването на Иисус на кръста. Продължава…

1 ГЛАВА: ИДЕАЛА НА БОГ
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
7    ГЛАВА: КУРСА НА НОЙ, АВРАМ И МОЙСЕЙ
10 ГЛАВА: ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

11 Responses to Цел на Месията

  1. Pingback: Новите Мунисти: Младото поколение « Сектата разделя, Муун обединява: Мун, нов подход за мир

  2. Pingback: Разпъването на Исус не беше Божията воля « Към междурелигиозен диалог

  3. peace2your каза:

    Каква е истинската мисия на Христос? Иисус Христос, Месията и спасителя умря на кръста за нашето спасение, но защо 2000 години по-късно все още откриваме светът изпълнен с войни, корупция, насилие, глад, кражби и страдание? Каква бе всъщност истинската мисия на Исус Христос и дали тя бе изпълнена? Бе ли смъртта на кръста Божията цел за Месията? Какво би станало ако вместо да го убият Евреите го бяха приели преди 2000 години? Нямаше ли тогава злото вече да е изчезнало от отдавна? Нямаше ли да се изпълни универсалната мисия на Христос за обединение на човечеството? Дали точно поради провала на тази мисия не изниква необходимостта от Второ Пришествие на Господа? В такъв случай, не е ли мисията на Второто пришествие да довърши мисията на Христа? Затова ли казват, че ИСТИНСКАТА МИСИЯ НА ЕОНА ХРИСТОС Е ДА ДОНЕСЕ ГНОСИС (ПОЗНАНИЕ) ЗА ДА МОГАТ ЧОВЕШКИТЕ ДУХОВЕ ДА СЕ ВЪРНАТ В БОЖЕСТВЕНАТА ПЪЛНОТА(ПЛЕРОМА). Защо и Баптисти, и Педесятници, и Католици, и Православни, и Йеховисти, и Мормоните смятат себе си за истинската Христова църква, а нито една от тях не може да сложи край на злото? Щастлив ли е Христос от тези деноминационни и сектантски разделения? Да, тази глава на Принципа разяснява тези и много други въпроси свързани с Господа, Месията, Христос, Помазаника, Спасител, Божия син, Човешки син… Исус.

  4. Анонимен каза:

    „Но тъй като Йоан не разбира ясно Божия план твърди, че не е Илия“!!! Ае вие Фред ли сте ве? Егати глупостите на търкалета! Отидете и се изплакнете някъде, малоумници! То бива инфантилщини, ама това минава всякакви граници! Аах и да, знам… – „Много хора не разбират Муун и божествения принцип и за това не искат да му лижат антихристкия гъз“… Та най-малкото този принцип е добрия стар Ин и Ян! Какво толкова?! За какво е целия този панаир? Това мили мои е доброто старо идолопоклонничество, почитането на образа, на външното, на материалното, което води единствено до умствен контрол, тоталитаризъм, диктатура и духовно робство. Вие сте глупави и наивни роботи… това са фактите. Бог е в нас, включително и в Муун и ние сме свещеници на самите себе си и това е. Всеки има определена мисия на този свят като в крайна сметка целта винаги е една и съща – сливане с Бог, Абсолютната Реалност, чрез съзнанието което сме. Завръщане към източника. Всичко останало е стремеж за паразитиращ контрол над душата чрез религиозни, йерархични организации на тотален контрол и опосредстване, заставане на пътя и налагане на данък върху директната връзка която имаме с Бог. Разликата е че толкова се е възгордял горкият, че се е обявил за Месията на Второто Пришествие. Това говори единствено за огромна духовна арогантност, което от своя страна е доста често срещано явление в религиозната психология. Касае се за духовна енергия навлизаща погрешно, което води до огромно его-напомпване. Такива индивиди са склонни да държат под умствен контрол други индивиди, които пък от своя страна са склонни към обожаване на личността особено чрез архетипната фигура на Бащата. Муун нито е първия, нито последния с такова разстройство. Пълно е с самообявили се Исусовци наоколо държащи в ментално робство мнозина техни „обожатели“. Толкова ли сте късогледи, та не виждате пародията на духовност в която сте се вглъбили. Пълен цирк сте, панаир… Какви са тия награди, купи на мира, масови сватби и молитви, интернационални проекти, ООН инициативи, какви са тия мащаби, какво е това трошене на милиарди без никакви реални резултати?! Исус не е имал пукнат грош, а е велик революционер на духа! А този самозванец пръска милиарди за да си помпа Егото и Империята от наивни глупаци. Дупе и гащи с фамилия Буш, едни от най-демоничните демагози, психопати и безмилостни убийци!
    В същото време антихристите през историята са важен показател на какъв етап от духовната еволюция сме. Парадоксалното е че те също са своего рода „духовни учители“, но… за това какво НЕ/Е човека. Именно чрез своя религиозен дуализъм подсказват какво НЕ/Е Бог. Бог е транцендентална, недуална реалност, неподлежаща на описание и която присъства сега и винаги, нито преди нещо/някой си, нито след него. Тя не се страхува и бори с никого и от никого нищо не иска, не награждава и не наказва. Толкова ли е сложно? Или предпочитате да обслужвате, да принадлежите на някого? Да обожавате нечия персона? Да изповядвате някое учение? Предпочитате нещо сетивно че по-лесно?

    Събудете се за този двуличен, тоталитарен култ на умствения контрол и бъдете наистина свободни! Успех!

  5. Pingback: Какво вижда в бъдещето Баба Ванга (2012 година) | Истинска любов и забранена любов

  6. Pingback: Какво вижда в бъдещето Баба Ванга (2012 година) | Истинска любов и забранена любов

  7. Pingback: Муун: Масови международни сватби за Мир « Империята на Мун

  8. Pingback: Муун: Масови международни сватби за Мир « Империята на Мун

  9. Pingback: Автобиографията: Сан Мьон М

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s