Духовния свят

Духовния свят

Какво блокира огромния ни духовен потенциал

Това което става с първите човешки предци, е че те загубват духовната си сетивност. Тяхното сърце става егоцентрично и концентрирано на матерялното. Това е резултат на разрушената връзка между духа и тялото. Духът ни остава неразвит и доминиран от физическото съзнание с неговите физически нужди и желания. Духовните стремежи и нужди остават подтиснати. Ето защо духът ни остава захлупен и доминиран от физическото – животинското в нас (физическата душа). Когато мозъкът ни е прекалено активен (физическата душа е субект) и поради това огромния духовен потенциал който притежаваме е блокиран.

Духът ни функционира по точно обратния начин. Ако физическата душа се грижи за личните физически нужди за оцеляване, то духовната ни душа е устремена в търсене на щастие чрез живот за другите. Нейните стремежи и желания са; любовта, истината, карсотата и доброто. Духът ни никога не се притеснява, никога не е убъркан, в безверие или в безпътица. Тези чувства идват, когато физическата душа доминира. Духът ни винаги знае отговора; духът ни винаги е във връзка с Бог. Само че, собственото ни физическо съзнание го блокира. Мозъкът (физическата душа) не е създаден да се свързва с Бог и той няма неограничения потенциал, каквъвто притежава духът ни.

Връзката между духа и тялото

Физическото „Аз” се състои от физическа душа и физическо тяло. Физическата душа е субект на физическото „Аз”. Тя контролира физиологичните процеси за съществуване, размножаване и функциониране.

Физическата душа е подобна на животинските инстинксти, концентрирана на задоволяването на личните нужди и желанието за храна, удобство и размножаване.

Физическото тяло се състои от различни органи, мускули и кости. За да може физическото „Аз” на човека да се развива добре и да е здраво, то трябва да получава въздух и слънчева светлина, които са хранителни елементи с положителен (Ян) характер, а също и различни храни и вода, които са елементи с отрицателен (Ин) характер.

Физическото „Аз” на свой ред дава витални елементи на духовното „Аз”. С други думи всяко едно добро действие което извършим подхранва израстването на нашия дух.

Духовното „Аз” е създадено като субект спрямо физическото „Аз”. Чрез духовните сетива можем да възприемаме духовния свят като субстанциален. Но поради грехопадението духовните сетива на грешния човек са много слабо развити и много малко хора ги използват, и то само частично. Поради това има и невежество по въпроса какво става с духовното „Аз” след смъртта. Ние дори не осъзнаваме факта, че когато отидем в духовния свят духът ни има субстанциална форма (в отвъдното ние виждаме, пипаме и усещаме реалността както и тук, че дори и по-силно. Затова той е субстанциален за духовните ни сетива).

Според Принципа, така както всеки човек има свое физическо „Аз”, той също има и своя духовна същност, която се нарича духовно „Аз”. Духовното „Аз” е идентично по вид с физическото „Аз” и то може пряко да общува с Бог, когато достигне съвършенство. Напускайки физическото тяло след смъртта, духовното „Аз”живее вечно в духовния свят. Човек желае да живее вечно, защото той притежава духовно „Аз”, което има вечна природа.

Духовната ни същност

Духовното „Аз” се състои от духовна душа и духовно тяло. Духовната душа е сърцевината на духовното „Аз” и тя направлява вечния живот, любовта и идеалите на човека.

Духовната душа стимулира човека да търси стойността, истината, красотата и любовта в живота. Духовната душа винаги е устремена към целта на цялото; живот за благото на Бог и човечеството

Духовната душа е същността на духовното „Аз”, тя е субект спрямо духовното тяло и е мястото, където Бог може да живее. Центърът на духовната ни душа е сърцето; импулсът да получаваме радост като даваме любов. Духовното тяло е тялото на духовното „Аз”, така като физическото тяло е тялото на физическото „Аз”.

Как израстваме духовно?

Духовното „Аз” се нуждае от хранителните елементи за своето развитие и усъвършенстване. Положителните (Ян) елементи за духовното „Аз” са животворните елементи, идващи от Бог. Животворните елементи от Бог са основните елементи, които развиват сърцето на човека и го водят в неговото изграждане като същество, въплъщаващо истината. От друга страна, отрицателните (Ин) хранителни елементи идват от физическото „Аз” и са необходими за израстването на духовното „Аз”. Те се наричат витални елементи. Когато физическото „Аз” действа в съответстие с Божието Слово, то предава добри витални елементи за развитието на духовното „Аз”. Духовното „Аз” не само получава витални елементи от физическото „Аз”, но в замяна връща определени елементи, наречени духовни елементи.

Духовните елементи носят на физическото „Аз” радост, сила и здраве. Затова всеки път когато искренно и добросърдечно помогнем на някого, например възрастен човек да пресече пътя, изведнъж ние чувстваме невероятна радост и вдъхновение.

Същността на физическия живот на човека определя качеството на виталните елементи, които се предават на духовното „Аз”. Какво развиваме в себе си духовно зависи от естеството на физическия живот. Съответно духовното „Аз”, което получава пълноценни витални елементи от физическото „Аз” става добро, докато духовното „Аз”, което получава лоши витални елементи от физическото „Аз” става зло. За да може лошото духовно „Аз” на един човек да стане добро, той трябва да се промени, докато все още духовното му „Аз” се намира във физическото тяло. След физическата смърт е трудно да променим навиците и същността на духа и сърцето си, поради което е много трудно да израстваме и се променим там, ако сме се развили неправилно тук на земята.

В Небесното царство в духовния свят може да отиде само човек, който по време на своя живот напълно е усъвършенствал способността си да обича като дете, като съпруг и като родител с център Бог. Това е мястото, където Божията любов носи удовлетворение и щастие на всички.

Вързката между физическото „Аз” и духовното „Аз” е като връзката между едно дърво и неговия плод. Зрелият плод се откъсна, а дървото се връща в земята. По същия начин, тъй като духовното „Аз” е създадено да живее вечно, след отделянето му от физическото „Аз” то остава да живее вечно в духовния свят, докатао тялото се връща в земята. Много хора вярват, че смъртта на физическото тяло е следствие от грехопадението, но това не е вярно. След като първите предци извършват грехопадение, техният вечен дух „умра” – т.е. тяхното духовно „Аз”, което може да общува с Бог, престава да функционира правилно.

Когато духовната душа, която е субект и физическата душа, станат едно цяло чрез процес на даване и приемане, се формира човешката душа. При съвършения човек духовната душа и физическата душа осъществяват съвършена връзка на даване и приемане с център Бог, обединяват се и формират т.нар. първоначална душа.

Първоначална душа на човека винаги го насочва към изпълнение на Божията Воля и Замисъл. Тя същесвува във всеки човек, дори и най-големия престъпни. Затова има шанс за възстановяването на всеки.

Когато физическото тяло се върне в земята, физическата душа престава да съществува, но първоначалната душа, формирана благодарение на взаимодействието между духовната душа и физическа душа, остава в духовното „Аз”

Съвестта

Духовната душа и физическа душа влизат във връзка на даване и приемане и се обединяват с център индивидуалното разбиране на човека за Истината. Това единство наричаме човешка съвест. Съвършеният човек винаги стои на страната на съвършената истина. Следователно първоначалната душа и съвестта не би трябвало да вървят в две различни посоки, а трябва да бъдат обединени в едно цяло. Т.е. първоначалната душа и съвъстта трябва да се отнасят една към друга както вътрешният и външният аспект на едно цяло и винаги да насочват човека към Божия Замисъл и Неговата добра Воля.

Грешният човек все още носи в себе си първоначалната душа, която го насочва към доброто. Но грешните хора са загубили абсолютния стандарт за добро и затова стандарта на тяхната съвест е различен и се определя от разбирането им за истината. Там, където има различно виждане или теология, съществува и различна посока на съвестта, както и неизбежни конфликти и разногласия.

Поради това, че човекът е попаднал под влиянието на сатана в разултат на грехопадението, неговата душа не може напълно да получи животворните елементи от Бог и остава незряла. Такава духовна душа и вместо това се намира под нейно господство. Когато тази незряла духовна душа извършва действие на даване и приемане с физическата душа, намираща се под господството на сатана, се създава друга душа, насочена към злото. Тази душа наричаме зла душа. Първоначалната душа и съвестта на човека се борят срещу злата душа, която е срещу Божията Воля. Именно първоначалната душа и съвестта насочват човека към доброто.

Заключение

Който разбере същността на Принципа ще осъзнае какво блокира духовното ни израстване и какво означава духовното развитие. Но не трябва да забравяме, че центъра на всичко трябва да е сърцето. Сърцето е най-централния аспект на нашия дух. Каквито и способности да развием, без да развием способността да даваме любов, те няма да са ни от полза.

ПРИНЦИПЪТ: ВЪВЕДЕНИЕ
1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s