Сърцето на Бог

СЪРЦЕТО НА БОГ:
Болката от разрушения идеал и злото в света

С прелюбодеянието си Адам и Ева унищожиха Божия идеал за истинската любов. на посятата в началото непринципна любов сега ги виждаме навсякъде.

Най-лошото в тази трагедия е ударът, който тя нанася на Бог. Нека в тази връзка прегледаме коментари, направени от преп. Сан Мьонг Мун в някои проповеди: „Най-голямата ирония е, че Адам и Ева не са имали дълбоко разбиране за това, колко много болка и страдание техните действия всъщност са причинили на Бог. От тогава никой не е разбрал силната болка в сърцето на Бог в момента, в който Адам и Ева са извършили грехопадението. Грехопадението е върховната точка на страданието за Бог”. (22 май 1977)
„Бог по-скоро би пожелал цялата вселена да се разбие на парчета, отколкото грехопадението на Адам и Ева. Ако цялото му творение бе разрушено, Бог нямаше да скърби толкова, колкото за Адам и Ева. Ако цялата земя се беше разбила на парчета Бог лесно би построил дом за Адам и Ева, но Бог не може да пресътвори любовта, тя трябва да се възстанови и да бъде доброволно давана със свободна воля. Цялата цел на творението е съсредоточена в един мъж и една жена и ако те се разрушат, тогава няма надежда, само пълен мрак. Бог не може да ги сътвори отново. Може да се следва само един курс: възстановяване”. (31 декември 1978)
„Позиция на Бог е почти каро тази на съпруг, чиято съпруга го е предала и забегнала с някой непознат. Какво чувство този мъж ще съхрани в сърцето си към нея, след като толкова много я е обичал? Той ще се измъчва”. (1 април 1979)
„ В определен смисъл, Ева е трябвало да бъде бъдещата съпруга на Бог. Това е така, защото когато веднъж Адам достигнел нивото на обединение с Бог, Божият Дух е щял да живее в него, тогава Адам е щял да бъде Негово превъплъщение. Следователно за Бог съпругата Му е била изнасилена от Сатана.” (4 февруари 1969)
„Сатана е архангелът, нищо повече от слуга на човека и Бог, но този слуга не само изнасилва дъщерята на Бог, също така той взема цялата собственост на Бог. Сатана е самозванец и развратник-прелюбодеец. Задача ни е да разобличим и изгоним Сатана от нашата планета. Обаче, досега в човешката история, Сатана се опитва да изхвърли Бог от планетата.” (27 август 1987)
„В цялата история най-голямата мъка за Божието сърце е това, че Адам е станал грешен човек. А второ е смъртта на Иисус Христос.” (11 февруари 1972)
„Спирали ли сте някога, за да се замислите как бихте се чувствали, ако съпругата или съпругът и децата ви са отвлечени? Ето как точно Бог чувства сърцето Си. В Божите очи всички хора са отвлечени и Той отчаяно желае да ги върне обратно.” (11 юни 1978)
„Грехопадението е извършено на същото място, където Бог е трябвало да пребивава. Но той е бил изгонен. Сатана е станал притежател. Той се настанил там. Ето защо престъплението на Сатана е разрушаването на любовта, която е истинската същност на Бог. Следователно Бог не е можел да прости на Сатана, защото, ако го направи, това би означавало, че Сатана разрушава Бог. Това е като Сатана да е в позиция да превземе едно жилище. Той е дошъл в храма на Бог, завзел позицията Му, заробил човека и изхвърлил Бог.” (Лондон, 1972)

Йонг Уи Ким, един от първите последователи на преп. Сан Мьонг Мун пише:
„Чрез грехопадението Бог загубва възлюбените Си деца, които били създадени по Негов образ, като Негово субстанциално тяло. Когато Бог видял тази трагедия, не могъл да я понесе. Сърцето му било разбито и Той почувствал най-голямата скръб. Бог създал човека да бъде такова любвеобилно същество и вложил всичко,което имал, Своето сърце, любов и енергия, за да направи хората Свои деца, шедьоврите на цялото Му творение.
Човекът е бил създаден като толкова ценно същество, че без него идеалът на Бог не би могъл да се реализира. Ала Бог загубил децата Си чрез грехопадението.
Бог също така губи цялото творение, защото човешките същества като господари на творението са доминирани от Сатана. Целта и идеалът на Бог чрез сътворението на човека и вселената е да получи радост и щастие посредством връзката си с тях.
Бог губи всичко и поради това Бог остава без никой, който напълно да отразява природата Му. Вместо това Бог вижда най-омразните взаимоотношения да се осъществяват между хората и Сатана. Мъжете и жените, създадени да бъдат деца на Бог, се превърнали в деца на Сатана. Човешките същества, създадени да са господарите на творението, станали слуги на слугите.
Но грешните хора не знаят за окаяното си състояние и често остават доволни. Като необразовани сираци те дори отричат съществуването на Бог и вършат всякакви лоши дела, установявайки един трагичен свят. Така Бог не само загубва децата Си, а и децата Му се изправят срещу Него като Негови врагове.
Бог е в парадоксална позиция: Той не може да се откаже от грешните хора защото те първоначално са създадени от Него, като Негови деца, а Той не може да ги обича пълноценно, защото те да станали деца на злото. Той не може да ги унищожи, но трябва да работи, за да ги издигне от низшето положение до първоначалното състояние на творението.
Когато Бог изпратил Свите пророци или представители и дори Своя възлюбен Син, човечеството се опълчва срещу тях, замерва ги с камъни и ги убива, случва се обратното – Божията мъка и болка се увеличават.
Когато Той започва работа върху творението Си, очакванията Му за човека са били толкова големи, че разочарованието, скръбта и силната болка, които почувствал, когато човекът извършил грехопадението, били неописуеми. Не може да се намери никой по-печален от Бог. Когато и да погледне реалността, този свят неизменно Му напомня за грехопадението на човека и го прави тъжен. Бог отчаяно иска да възстанови децата Си и да ги обича.
Ето защо Той работи за възстановяване или спасение чрез историята. Затова ние трябва да Го успокоим и сложим край на страданието Му, като възстановим първоначалната си позиция на Неговите деца.”

Любимото обръщение на Иисус Христос към Бог е било „Авва”, което означава „баща”. Не само, че Бог като баща е близо до нас, но Той също и ни чака с нетърпение да се върнем, като Иисус Христос ни учи в притчата за блудния син.
През хилядите години човешка история Бог никога не е получил истинска слава и щастие от хората. През вековете на мълчание Бог е живял в агония, с разбито сърце.

Колко дълъг и дълбок е бил Неговият ужас, Неговото нещастие и скръб!
В Библията пророкът Осия ни описва следните чувства на Бог:
„Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; принасяха жертва на Вааловци и кадяха на истукани. Аз сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете си, а те не съзнаваха, че ги лекувам. Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов. Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им и кротко ни храна подлагах.” (Исия 11:2-4).
Бог ни разкрива чрез пророка Исая: „Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. (Ис. 1:3).
Разделено от Бог, човечеството от своя страна страда от глад и жажда на духа, както четем в Пс. 41:2-4 42:2-4:
„Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?” Отделянето от Бог довело до духовната смърт на човека, причинявайки нещастие, трагедия и зло на цялото човечество.

От тогава много религии са се развили в човешкото общество. Ние търсим Бог само чрез Иисус Христос и други свети хора. По един или друг начин което и да е религиозно изследване представлява човешко усилие да възстанови Божието подобие в нас самите. Това търсене показва дълбокото желание на човека да открие Бог и установи връзка с Него.
Ако човекът не беше извършил грехопадението, човечеството щеше да е почувствало любовта на Бог, вървейки до Него и творейки с Него. Цялата религиозна практика щеше да е излишна, така както здрав човек не се нуждае от лекар или лекарства.
Споменатите пасажи от Исая, Осия, Псалми и притчите на Иисус Христос едва ли показват скръбта в сърцето на Бог, дълбоката болка в сърцето на Небесния ни баща винаги е била скрита.
Както за нас е много трудно да разкрием пред останалите най-съкровените си чувства, защото повечето хора няма да разберат за какво говорим, така и Бог не може да разкрие напълно дълбоката Си болка и терзание, освен ако не е пред някой, който би разбрал точно какво Сатана е направил и как това се е отразило на целия Божи план.
В своето дълбоко духовно търсене Сан Мьонг Мун открива детайлите около това какво първо се е случило, разкривайки за първи път корена на тази с векове прикривана мъка на Небесния ни баща, Неговите най-интимни чувства, Неговата неизлечима болка, терзание и отвращението, което не е могъл да изрази толкова дълго време.

След като Сан Мьонг Мун осъзнал ситуацията на Небесния ни баща и споделил скритото Му и неизказано сърце, неспирно плакал за Божието страдание с дни наред. След това той не можел повече да запази мълчание или да остане безразличен.
Това състояние на сърцето е било неговата неизменна мотивираща сила, която го е движела, за да продължи с решителност и смелост, въпреки огромните трудности, пред които е трябвало да се изправи. С чувство за ужасяваща неотложност, той работи с постоянство през целия си живот, вдъхновявайки другите да се обединят в тази космическа битка, за да преодолеят и напълно елиминират злото и греха от живота на хората.
За Обединителите целта на спасението не е просто да се сдобием с небесната прошка за личните си грехове и да отидем в небесното царство. За съжаление толкова много хора все още вярват, че е така и не успяват да разберат, че истинското спасение означава възстановяването на цялата човешка раса. Това означава да се върне всяко едно от децата на Бог, освободено от пороци, грях и страдание. Само така крайната цел – избавлението на Небесния ни баща, ще е осъществена.
От младостта си Сан Мьонг Мун е бил абсолютно решен да разплете и излекува непоносимия товар в сърцето на Бог и разкрие причините за дълбокото страдание на Бог. Задача да се сложи край и да се разреши тази космическа трагедия се превръща в мисия на живота му.
След като Бог е свободен да управлява чрез любов над творението, Неговата велика и безкрайна радост ще доведе космическата пролет. Цялата вселена завинаги ще е озарена от щастие и хармония. Прочети цялата книга…

About peace2your

Контакта с различни хора ни обогатява. Научаваме ценни неща един от друг! Смятам, че без постигане на помирение, любов и хармония между религите никога няма да прекратим омразата и насилието в света.
Публикувано на Есета, Книгата, Статии и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s