Разделени дух и тяло

Борбата между духа и тялото е във всеки човек от Грехопадението насам.

Борбата между духа и тялото е във всеки човек от Грехопадението насам.

БОРБАТА МЕЖДУ ДУХА И ТЯЛОТО

За да се спечели тази последна битка в историята и за да сме победители в покоряването и изкореняването на злото в нас, е необходимо ясно да разграничим слабостта, егоизма и грешната природа.

Както Сатана е контролирал първите човешките предци – чрез техните физически желания, така той продължава да ни контролира и днес чрез егоистичните ни физически желания.

Грехопадението, което се случва чрез грешна любов създава дисхармония между алтруистичната насоченост на съзнанието и егоистичните, неправилно ориентирани физически желания. Резултатът от това е разединение и борби във връзките ни на вертикално ниво – с Бог, с родители, с по-малките от нас, с учениците, а също и в хоризонталните ни връзки – със съпруга ни, с познати, с приятели, с колеги и т.н. Тези взаимоотношения вместо да се характеризират с искрена любов, често са деформирани, поради объркването, което съществува в нас самите, между желанието на ума да служи на другите и задоволяването на физическите ни желания.

Първоначално тялото и дъхът е трябвало да бъдат обединени и неспособни да се разделят. Човешкото тяло представлява тялото на Бог. Човешкото тяло е реципиентът, който побира ума, това е мястото, което съзнанието обитава. Разделянето между двете се осъществява поради грехопадението и става причина човешкото тяло да попадне под господството на Сатана и егоизма.

Физическото ни тяло е важно, най-вече за да поддържа духовното ни израстване. Само по себе си тялото търси единствено собственото си удобство и благополучие. Ето защо злото винаги търси да мобилизира тялото ни, да доминира и неутрализира желанията на духа ни. Често вършим неправилни неща, само за да задоволим собствените си желания и физически потребности, дори с цената да нараним другите.

От друга страна, в съзнанието ни човешката съвест се превръща в агент на Бог. Съвестта ни не съществува само за наша облага. Тя е внедрена, за да можем да постъпваме правдиво. Тя винаги търси доброто и следва алтруистична посока. Но тялото често въстава срещу съвестта.

Тялото търси само собствения си комфорт и е предразположено да постъпва егоистично, като задоволява телесните си желания. Съвестта, от друга страна, коригира тялото, като го подчинява в посока на ума. По тази причина е неизбежно преживяването на конфликти и вътрешни борби в нас самите.

Бог упражнява влиянието Си, за да стимулира ума ни чрез духовните ни желания. Духовните ни желания търсят истинско удовлетворение чрез добри и отговорни дейности. Ние сме щастливи, когато първо направим щастливи другите.

Тялото ни обаче винаги е привлечено от алтернативни пътища и търси да се отклони в различна посока. Когато трябва да се направи нещо важно, тялото иска почивка, храна или напитка и човек, който не е силен или духовно развит, ще каже: „Аз искам да правя тези неща и трябва да ги правя”, по един човек, който е наистина мъдър би казал: „Съществото с тези желания не съм истинския ‘аз’ и то трябва да почака.” Често, когато се появи възможността да помогнем на някого, тялото казва: „Защо да се безпокоя. По-добре е, ако някой друг го направи, вместо мен”, но ние трябва да отговорим на тялото си: „Ти няма да ми попречиш да направя нещо добро.”

Тялото е на наше разположение, то е конят, на който препускаме. Следователно ние трябва да се отнасяме внимателно и да се грижим за него, да го храним правилно и да го поддържаме чисто. Без здраво и чисто тяло ние не можем да изпълним трудните задачи, които ще ни позволят да достигнем духовно съвършенство. Но ние винаги трябва да сме тези, които контролират тялото си, а не да оставаме тялото да контролира нас.

В определен смисъл най-големият ни враг е собственото ни тяло. Трябва твърдо да установим един принципа: „Трябва първо да контролирам себе си, преди да имам власт над каквото и да е друго.” Ако аз съм контролиран от обстоятелствата, това означава, че моето тяло контролира ума ми. Но ако аз мога да запазя позицията си и състоянието на духа си, без значение какво правя или колко трудни са обстоятелствата, това означава, че умът ми контролира тялото ми.

Вътрешният сблъсък между духа и тялото представлява войната между доброто и злото.

Духът трябва да има вътрешната сила и необходимата духовна власт на себеконтрола, за да овладее желанието си за храна, сън и секс, които са трите най-основните желания на тялото ни.

В началото забранената сексуална любов ни създава илюзия и чувство за единение и щастие, като че ли това е истинска любов. Парите, властта и славата също могат да ни създадат илюзията, че сме задоволили вътрешните си потребности с външни средства.

Първоначално Бог ни е създал с потенциал да живеем в щастие. Ние сме създадени да се опияняваме не от наркотици, а от любовта на Бог. Тъй като сме загубили първоначалния си капацитет, ние търсим противоестествени, изкуствени средства за силна възбуда като алкохол или наркотици. Всъщност мъжът и жената са създадени да се опияняват един друг с център Бог. Няма нищо, което да надминава това чувство на радост и щастие. Всяка клетка от тялото ни експлодира от удоволствие. Очите, ушите и всички тъкани в екстаз от щастие. Когато веднъж хората открият начина да получават това опиянение от истинската любов с център Бог, дори и да са поощрявани да използват наркотици, алкохол др., те ще откажат. Сравнението ще обезсмисли тяхната употреба.

Ето защо традиционните световни религии, единодушно проповядват принципа на телесна дисциплина чрез постене, молитва, сексуално въздържание и др., т.е. да се правят неща, които тялото не желае да прави. Религията е тренировъчното пространство, където неуправляемите желания на тялото са контролирани, принуждавайки тялото да е в хармония с волята на ума.

Истинската религия набляга на себеотрицанието, себеконтрола, дисциплината и проповядва да живеем себеотдайно. Никога не е имало велика религия в историята, която да е поставяла в центъра егоизма или егоцентризма.

Виждаме, че будистките монаси медитират с години наред, като се опитват да отделят от себе си всички физически желания, до състояние на празнота. Като правят това, те искат да открият идеалния стандарт на човешкия характер. Цялото и усилие може да бъде описано с една фраза: те отричат малкото егоистично „аз”, за да открият истинската си вътрешна същност. Това е тяхната цел.

Все пак никой не е способен напълно да контролира тялото си, без вътрешно да се обедини с Бог. Само когато ума ни е обединен със силата на Божията любов и истина, ние можем да използваме телата си правилно. Духът трябва да е в позиция на субект, а тялото – в позиция на обект на духа ни. Любовта на Бог и Неговата истина имат властта да се обединяват заедно в хармония. Подобен хармоничен човек се описва от религиозната терминология като светец. Ето защо религията е била инструмент на Бог, с който да води и възстановява човека към първоначалния Му идеал. Прочети цялата книга…

About peace2your

Контакта с различни хора ни обогатява. Научаваме ценни неща един от друг! Смятам, че без постигане на помирение, любов и хармония между религите никога няма да прекратим омразата и насилието в света.
Публикувано на Есета, Книгата и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s