Грешната ни природа

ПЪРВОНАЧАЛНАТА НИ ПРИРОДА И ГРЕШНАТА НИ ПРИРОДА

Според Божествения Принцип ние имаме две цели: целта на цялото, която ни напътства да живеем за другите – неегоистично, и индивидуалната цел, която ни кара да се стремим към собственото си благополучие. Ние сме създадени с добра първоначална природа, която да запазва хармонията между тези две цели. Обаче в резултат на грехопадението желанията ни клонят в посока на егоизма, възпроизвеждайки това, което наричаме „грешна природа”. Грешната природа ни подтиква да поставяме като приоритет по-скоро индивидуалната цел, отколкото целта на цялото. Егоизмът е толкова обичаен, че ние почти не го забелязваме.

Егоизмът не се отнася до личното желание за самоусъвършенстване, което съществува във всеки човек. Ние имаме естествена амбиция да осигурим благополучието си и желание да достигнем най-високите ценности. Това не е егоизъм. Това са качества на първоначалната ни природа, дадена ни от Бог. Егоизмът се свързва с грешната и неправилната посока на желанията и амбициите ни. Тази погрешна посока се проявява в алчност, завист и суета, действията, които представляват отрова за духовния ни живот.

Егоизмът е извратеност на първоначалната ни природа. Животът ни предоставя безкрайна поредица от избори, но ако сме слепи за духовната реалност, вземаме погрешни решения.

Егоизмът може да се сравни с позиция на човек, който без достатъчно информация решава да купи нещо на пазара. По-късно, когато получи повече информация се оказва, че е взел погрешно решение. По подобен начин тези, които живеят грешен живот, докато са на земята ще се чувстват разстроени, след като умрат и осъзнаят неправилните си решения.

Няма нито един основен елемент в човешкия характер, който да е изначално зъл. Доброто и злото са въпрос на посока. Когато желанието на първоначалната ни природа е погрешно насочено – резултата е „грешна природа”. По тази причина коренът на грешното ни поведение е в размяната на основните сили на доброто.

Надежда, центрирана само върху самите нас, се превръща в алчност. Упражняване на свобода без божествения закон, генерира примитивизъм и безнравственост. Грешното използване на любовта я превръща в похот. Когато нашият живот не е с център Бог, естествената ни гордост да сме дете на Бог се превръща в суета и арогантност. Ако не се използват правилно в полза на другите, нашите таланти и творчески способности често се превръщат в злонамереност.

Ние имаме желание да вършим това, което е добро, но не го правим. Вместо това вършим зло, което не желаем. От тези конфликти в самите нас се появяват и световните конфликти. Можем да сравним човека с пробита чаша. Предназначението на чашата е да съдържа течност, но течността изтича от другия край. Основното е да се поправи тази дупка, като преодолеем и елиминираме грешната си природа, която продължава да се възпроизвежда чрез злоупотреба на любов.

причинявайки грехопадението, Сатана увеличава властта и засилва контрола си над човечеството. Въпреки че той е бил причината за тази ситуация, Сатана обвинява мъжете и жените в нарушаване на небесния закон, като се започне от първите ни предци. Целта на Сатана винаги е била да ни раздели от Бог и да ни държи в духовно невежество относно истинската ни стойност и позиция на деца на Бог.

Сатана прави това по два начина. Първо, той постоянно ни обвинява в неподчинение на заповедите и законите на Създателя ни. Второ, той ни прелъстява и ни изкушава да се държим по такъв начин, че да доказваме, че тези обвинения са действителни. Сатана манипулира уязвимостта ни от греха. Той експлоатира слабостите ни, амбициите, гордостта, страстта и егоцентричността. Докато си мислим, че изразяваме собствените си желания, ние просто правим това, което Сатана всъщност иска да правим. Ние не сме само роби на един чужд господар, но сме и негови доброволни поданици. Неговото влияние е изцяло духовно. Тъй като духовните ни сетива са закърнели, не можем лесно да разпознаем негативното влияние на Сатана.

Като невидим властен мафиотски бос, чиито незаконни действия са вършени чрез други хора, Сатана никога не се появява открито пред нас. Той работи анонимно и инкогнито. Сатана работи чрез „грешната ни природа”.

Можем да разпознаем четири основни тенденции в „грешната ни природа”:

1. Неспособността ни да обичаме и да виждаме от гледна точка на Бог, резултатът от което е егоистична позиция.

Основната причина за грехопадението на архангела е неговата неспособност да обича Адам и Ева от Божията гледна точка. Вместо това той поема по свой път и развива завист и ревност към тях.

Откриваме егоизма в основата на грешната природа. Характеризира се с тенденцията винаги да се заема критична позиция към другите, като се набляга на частична и егоцентрична гледна точка.

Вместо да ценим другите, ние се опитваме да се сравняваме с тях и развиваме завист и ревност. Ученици ревнуват от други ученици, които явно са любимци на учителя. На работното място някои хора могат да ревнуват от свои колеги, които са повишени поради отлична работа. Вместо да намираме ценното у другите, много често сме твърде прилежни в това да открием нещо лошо за другите, за да изглеждаме и се чувстваме по-добре.

Неумението да виждаме нещата от Божията гледна точка, постепенно ни отдалечава от истината и ни води, стъпка по стъпка, към вярата в неистината, към недоверие във всички и да съдим и да заемаме непокорна позиция. Първата грешка на Адам и Ева е била в неверието в думите на Бог и вместо това вярват в грешките думи на архангела, които накрая ги водят до неподчинение на Божите заповеди.

2. Напускане на нашата позицията на отговорност

Архангелът не е оценил стойността на позицията, дадена му от Бог. Вместо да намери удовлетворение в изпълнението на отговорността си, той се е надявал да остане удовлетворен като заеме позицията на Адам, дори и узурпира тази на Бог.

По същия начин за нас е много лесно да напуснем позицията си на отговорност. Избягваме от собствените си отговорности, за да търсим лесния изход. Ако нещо не е наред, ние се оплакваме. Имаме склонността да виним и обвиняваме другите за собствените ни грешки и несгоди.

Най- сериозната последица от тази грешна природа е желанието за пълноценно изживяване на любов преди сърцето ни да е узряло. Има тенденция за използване на другите за изпитване на моментно сексуално удоволствие. Прелюбодейството и изневярата са грях, който винаги е свързан с напускане на нашата собствена позиция.

3. Размяна на господството или реда във властта

Човешките същества е трябвало да бъдат естествените лидери на архангела. Луцифер обаче, отказал да се подчини на Адам и Ева и вместо това ги тиранизирал. Без „образование на сърцето”, той е можел да стане само фалшив лидер, който запазва контрола си чрез измама, лъжи и страх.

Подобно на Луцифер, грешните хора често стават арогантни и не следват човека, който е по-подготвен от тях. Вместо да въздействаме на другите с любов и истина, ние се опитваме да поемем контрол над другите, чрез сила и измама. Това е коренът на експлоатацията.

Един от най-сериозните аспекти на грешната природа е тенденцията да се опитваме да доминираме останалите.

Ние мислим, че сме по-добри от другите, поради географско положение, интелигентност, раса, националност. Друг пример за такова обръщане на господството, както вече споменах, е доминирането на плътските ни желания над съвестта ни.

Поради грешната природа, лидерите се стремят да получат власт, чрез методи като насилие, сила и измама. Двадесети век е свидетел на големи примери за този проблем. Поради лошия ни опит с лидери, имаме склонността да не се доверяваме на никой, който е в лидерска позиция. Завист, арогантност, омраза, агресивност, насилие и убийства са винаги свързани с този аспект от грешната природа.

За да се освободим от това положение, трябва да обичаме другите истински и безусловно. Трябва да знаем как да прощаваме и да служим на неприятелите си, докато ги спечелим по естествен начин, чрез доброто си сърце.

4. Размножение на злото и склонност към себеоправдаване

По същия начин, както архангелът е размножил или предал грешна любов на Ева и после на Адам, ние също се опитваме да предадем лошите си навици и грешно поведение на другите.

Опитваме се да въвлечем и другите в погрешното си държание. Колкото повече хора приемат порока и греха, толкова греха изглежда по-малко грешен. Резултатът от всичко това е загубата на абсолютните ценности. Изглежда всичко зависи по-скоро от гледна точка на мнозинството отколкото от принципа. Нарасналото обществено приемане на неморалността сякаш ни направи да се чувстваме по-малко виновни. Поради размножението на злото, ние сме загубили стандарта за добро и зло. Понякога не сме сигурни какво е правилно или грешно и това причинява огромно объркване.

Има две специфични последствия от тази липса на чувствителност, които позволяват злото да продължи. Едното е отчаянието или липсата на надежда, което ни води към убеждението, че няма начин светът да се трансформира в място на добротата. Другото е безотговорността, което ни кара да вярваме, че злото просто е естествен елемент в нашия свят, който ще изчезне от само себе си.

Важно е да разпознаем всички тези елементи в грешната ни природа, за да можем успешно да преодолеем и покорим грешното в себе си. Прочети цялата книга…

About peace2your

Контакта с различни хора ни обогатява. Научаваме ценни неща един от друг! Смятам, че без постигане на помирение, любов и хармония между религите никога няма да прекратим омразата и насилието в света.
Публикувано на Есета, Книгата и тагнато, , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s