Възкресение

Възкресение
Предопределение
Христология

Възкресение

Ако възприемаме всичко от Библията буквално, трябва да вярваме, че при Второто Пришествие мъртвите и физически разложени тела на вярващите от изминалите епохи ще бъдат възстановени в плът до първоначалното им състояние както приживе (1 Сол. 4:6; Мат. 27:52). Но можем ли да вярваме на това? За да отговорим на този въпрос, нека най-напред разгледаме какво представлява възкресението.

I. Значение на възкресението

Думата „възкресение” означава преминаване от смърт към живот. За да разберем значението на „преминаване от смърт към живот”, нека да разгледаме значението на думите „живот” и „смърт”.

В Лука 9:60 четем какво казва Иисус на учениека си, който иска да се прибере в къщи за погребението на баща си: „…остави мъртвите на погребат своите мъртъвци…” (курсивът е добавен). В тези думи на Иисус откриваме две различни концепции за живота и смъртта. Едната разглежда физиологическите функции на физическото тяло, другата – хората, които се събират за погребението на бащата на ученика. Защо Иисус казва, че хората, които ще присъстват на погребението са мъртви, когато в дехствителност те са живи? Защото те се намират под властта на сатана и не знаят каква е целта на живота, тъй като не познават Бог – източника на живота. В откровение 3:1 пише: „…носиш име, че си жив, а си мъртъв”. От този стих разбираме, че макар един човек да е физически жив, от гледна точка на Иисус той е мъртъв, защото се намира под сатанинско господство. Ако разглеждаме смъртта по този начин, тогава да си жив означава да се намираш в Божието господство и да изпълняваш дадената ти от Бог цел за живота. В Евангелието на Йоана 11:25, 26 Иисус казва „…който вярва в Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки.” Оттук разбираме, че онзи, който е свързан с Божието господство чрез Христос е жив, независимо дали физическото му тяло е мъртво или не и дали се намира на земята или в духовния свят.

А. Смъртта, причинена от грехопадението

Необходимостта от възкресение е следсвие от смъртта, породена от грехопадението. Нека да разгледаме към кой от гореспоменаните два вида смърт принадлежи смъртта в резултат от грехопадението на първите прародители на хората. Физическото тяло на човека, след като остарее и умре е предопределено да се върне в земята. Ако Бог е планувал хората да живеят на земята вечно в своите физически тела, нямаше да е нужно да създава духовния свят, където отива духовното „Аз” след смъртта. Бог създава духовния свят още преди човек да съгреши, а не след грехопадението, за да осигури дом за духовното „Аз” да живее вечно с Бог в духовния свят (Екл. 12:7). Следователно не грехопадението води до физическа смърт.

Когато Бог казва на Адам и Ева, че те несъмнено ще умрат в деня, в който ядат от плода на дървото за познание на доброто и злото (Бит. 2:17),смъртта, за която се говори, не е физическата смърт. От Битие научаваме, че Адам и Ева, след като ядат от дървото за познание на доброто и злото, живеят в продължение на повече от деветстотин години, и имат деца. Но ако вярваме буквално в Божието Слово, тогава те би трябвало да умрат в момента, в който нарушават Божията Заповед.

Любовта на Бог е източникът на живот. Ето защо напускането на Царството на Божията любов и влизането в сатанинското царство, където няма истинска любов, представлява смърт. От 1 Йоана 3:14 научаваме, че: „Който не обича брата си, пребъдва в смърт.” Също така в Римляни 8:6 сьответно пише: „Плътското мъдруване е смърт; а духовното мъдруване – живот и мир” и „…платката, що дава грехът, е смърт; а дарът Божий е живот вечен в христа Иисуса…” В този смисъл, от гледна точка на Библията, смъртта, породена от грехопадението, е състояние, в което човек е отделен от Божията любов следствие от греха.

Б. Истинското значение на възкресението

Нека да направим заключение за значението на възкресението. Ако връщането на физическото тяло в земята не е смъртта, породена от грехопадението, тогава е очевидно, е значението на „преминаване от смърт към живот”, т.е. възкресението, не може да представлява съживяване на вече разложеното тяло. В сьответствие с „Принципи на Творението”, според Божия първоначален план, физическото тяло на човек  умира и се връща в земята, след като остарее (Екл. 12:7). Ето защо след като физическото тяло се разложи, то не може да възкръсне и да възвърне първоначалното си състояние.

Тъй като възкресението не се отнася към физическия живот и към физическата смърт, то трябва да се отнася към живота и смъртта на човешкия дух. Следователно възкресението представлява процесът на преминаване на човека от сатанинско господство към Божието пряко господство чрез изпълнение на плана за възстановяване. Ако човек се разкае за греховете си и стане по-добър от преди, тогава той възкръсва до сьответната степен. Иисус казва: „…Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който ме е пратил, има живот вечен и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Йоан. 5:24). Това показва, че възкресението или преминаването от смърт към живот започва в момента, в който човек чуе думите на Иисус и повярва в Бог. В Библията пише: „…както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:22). Вследствие грехопадението на Адам цялата му по-томствена линия принадлежи на сатана и следователно е мъртва. Ето защо да възкръснем, означава да станем част от Божията родствена линия чрез Христа.

Като имаме предвид това разбиране за възкресението не трябва да очакваме голяма външна промяна в резултат на него. Макар Адам и Ева след грехопадението да са различни, защото са духовно мъртви, при тях не настъпва никаква забележима физическа примяна. Следователно нямс никаква външна разлика между човек, притежаващ вечен живот след новото му рождение чрез Светия Дух и един крадец, който все още е подвластен на смъртта.

В Матея 27:52,53 сякаш се поддържа вярването, че физическото тяло възкръсва. Нека да разгледаме този цитат. В него пише: „гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха, и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина”. Но ако това бе станало в действителност, историята нямаше да свидетелства за масово преследване на първите християни. Макар че израилтяните загубват вярата си и разпъват Иисус на кръста, те извършват това, като вярват, че той не е Господа. Но нима не биха повярвали в Иисус ако бяха видели издигането на пророците от гробовете им и бяха чули как те свидителстват, че Иисус е Месията? Защо тогава преследват учениците на Иисус?

Тъй като се смята, че възкресението води до вечен живот, не трябва ли да сме в състояние да видим днес на живо много от тези възкръснали пророци от Стария Завет? А нима всички онези, кото са върнали към живот чрез Божията милост, изразена във възкресението, не биха сведителствали пред много хора за Бог и Иисус? В такъв случай в Деания на апостолите несъмнено щеше да има свидетелство за това. Но в Библията те са споменате само на едно място – в Матея 27:52-53, където пише, че те се въздигат от гробовете си и се явяват на мнозина.

Истинското разбиране за възкресението лесно ще разреши този проблем. Тъй като възкресението не означава връщане към живот на мърви тела, не е възможно физическите тела „да се въздигат от гроба” и „да се връщат към живот”. Благодарение на Вожията милост вътрешното „Аз” или духовното „Аз” на починалите светци се доближава към съвършенство. Поради вдъхновението на Светия Дух духовното зрение на Матея и на други ученици временно се възстановява и те могат да видят всички тези хора от духовния свят. Онези, които не попадат под въздехствието на Светия Дух, притежават единствено своето нормално физическо зрение и затова не могат да видят духовното „Аз” на пророците от Стария Завет.

.

II. Принципи на възкресението

Тъй като възкресението е явление, от процеса на възстановяване на природата на грешния човек до първоначално създадения от Бог, планът за възкресението е всъщност Божият плат за възстановяване. Божият план за възстановяване е и планът за пресътворяване. Следонателно планът за възкресение се осъществява в сьответствие с обясненото в „Принципи на Творението”.

На първо място, според „Принципи на Творението”, целта на Творенеито е постигната, когато човек изпълни своята отговорност, като вярва в Божието Слово и живее в сьответствие с него. Ето защо при възкресението, което представлява пресътворяване, Бог дава на човека Своето Слово – Той дава Стария Завет и Новия Завет и обещава да даде Изпълнения Завет, когато Христос дойде отново. За да може да възкръсне, човек трябва да изпълни своята отговорност – да вярва в Словото и да живее в сьответствие с него. Затова възкресението се осъществява, когато Бог даде Своето Слово (истина) на човека и той изпълни своята отговорност да вярва в истината и да живее според нея.

На второ място, според „Принципи на Творението”, духовното „Аз” на всеки човек трябва да се развие и да стане съвършено единствено въз основа на връзката с физическото „Аз”. В  сьответствие с тизи принцип, възкресението (пречистване, израстване и достигане до съвършенство) на духовното „Аз” на даден човек трябва да се осъществи въз основа на физическото „Аз” докато той живее на земята. Всъщност, досега възкресението обикновено се е разглеждало като съживяване на физически мъртвите при Второто пришестви на Христос. Но това разбиране е неправилно, Божият план за възкресение е един продължителен процес с център хората, които живеят на земята. Бог изпраща при тях пророци, разкриващи истината.

На трето място, според „Принципи на Творението”, човек е създаден, за да стане съвършен, като премине през три степени на израстване. Ето защо планът за възкресение на грешния човек трябва да бъде изпълнен чрез три провиденчески етапа.

На четвърто място, макар и отделните централни личности в Божия план за възстановяване да се изпълнпват напълно своята отговорност, те дават всичко от себе си с дълбока преданост към Бог. Тяхната преданост и отдаденост оставят принос на земята. Въз основа на този фундамент на сърцето, поставен от вярващите хора в предишните векове, във всяка епоха от плана за възкресение представителите на следващите поколения получават определени преимушества (предимства на епохата). Планът за възкресение се осъществява в сьответсвие с предимствата на епохата. С други думи, степента на възкресение, до която може да се достигне в една определена епоха, се определя от историческия фундамент на сърцето, изграден от вярващите хора в преишните векове.

.

III. Божия план за възкресение на хора на земята

А. Божият план за възкресение има за център хората на земята

И до днес, когато християните мислят за възкресението, те обикновено смятат, че физически мъртвите ще получат нов живот при Второто пришествие на Христа. Н веднъж разбрали истинското значение н авъзкресението и принципите на Божия план за възкресение, разбираме, че Бог осъществява своя план за възкресение преди всичко въз основа на хората, живеещи на земята. От гледна точка на човека, историята може просто да изглежда като смяна на едно поколение с друго. От гледна точка на Бог, Който осъществява плана, смяната на поколенията не е особено важна. За Бог цялата история не представлява нищо друго освен усилията, положени за възкресението на един мъртъв човек – Адам. А ко първият прародител на хората – Адам, не беше съгрешил, а бе преминал през трите степени на периода на израстване, духовното му „Аз” щеше да се развие в сьответствие с тези три степени: формиран дух, жив дух и най-накрая божествен дух – духът на човек, изпълнил Целта на Творенеито. Но вследствие на грехопадението човешкият дух пада от нивото на съвършенство в степента на растеж и се озовава в много ниско състояние – под нивото, на което първоначално е бил създаден. Адам Ева япяадат непринципната сфера и унаследяват грешната природа на Архангела.

Б. Трите степени в плана за възкресение

Бог започва своя план за възкресение със семейството на Адам, което попада в непринципната сфера, но тъй като членовете на семейството на Адам и на Ной не изпълняват своята отговорност, възкресението зачва едва със семейството на Адам. Ето защо периодът от две хиляди години от Адам до Аврам е времето, когато се установява само основата за Божия план за възкресение. Затова този период се нарича провиденческа епоха на фундамента за възкресение.

Върху тази основа Бог осъществява своя план за възкресение на степен формиране. Но отново, поради повтарящите се провали на хората, планът продължава две хиляди години, от Авраам до Иисус. Хората на земята, получили възкресение на степен формиране поради предимствата на епохата, е трябвало да изпълнят своята отговорност, като спазват и живеят според Закона на Стария Завет – Словото за пресътворяване на степен формиране. Тъй като хората е трябвало да бъдат оправдани в сьотвотствие с това доколко практикуват Закона (Словото), тази епоха се нарича епоха на оправдание чрез спазване на Закона. Ако даден човек изпълнява своята отговорност въз основа на физическо си „Аз”, духовното му „Аз” преминава през възкресението на степен оформяне и става формран дух. Когато даден човек, достигне на земята нивото на формиран дух и напусне своето физическо „Аз”, духовното му „Аз” продължава да живее в сферата на формираните духове в духовния свят.

Пълното възкресение е трябвало да настъпи чрез Иисус-Месията. Но тъй като хората не приемат Иисус, периода след неговата смърт е период на възкресение на степен растеж. Поради неверието на израилтяните към Иисус, той е разпънат на кръст и изпълнението на плана за възкресение е отрожен до Второто пришествие. В ретроспекция виждаме, че периодът от времето на Иисус до времето на Второто Прешествие е епохата на възкресение единствено на степен растеж. През тази епоха хората на земята получават в сьответствие с предимствата на епохата възкресение на степен растеж и изпълняват своята отговорност, като вярват и живеят сьобразно Новия Завет – Божието Слово на песътворяване на степен растеж. Ето защо тази епоха се нарича епоха на оравдаване чрез вяра. Хората от тази епоха са можели да преминат през възкресението на степен растеж и да достигнат нивото на жив дух, като вярват и живеят според Словото в Новия Завет. Когато човек постигне нивото на жив дух и напусне своето физическо „Аз”, той отива в Рая, сферата на живите духове в духовния свят.

Провиденческата епоха за възкресение на етап завършеност ще бъде завършена от Месията при Второто пришествие, когато и духът, и тялото*(духобно „Аз” и физическо „Аз”) ще възкръснат. Месията ще донесе Изпълнения Завет, чрез който трябва да се изпълни Стария, рака и Новия завет. Хората на земята могат да получат в сьответствие с предимствата на епохата възкресение на степен завършеност, като изпълнят своята отговорност да вярват в новото слово, да станат негово въплъщение и пряко да следват Месията с цялата искреност на своето сърце. Ето защо тази епоха се нарича епоха на оправдание чрез следване. Ако при Второто пришествие човек вярва в Месията и го следва, духовното „Аз” на човека достига възкресение на ниво съвършенство и става божествен дух. На земята мястото, където живеят хората с божествен дух се нарича Небесното царство на земята. Когато един съвършен човек, живеещ в Небесното царство на земята, напусне своебто физическо „Аз”, той продължава да живее в Небесното царство в духовния свят – сферата на божествените духове.

В. Небе и Рай

По традиция християните смятат, че Небесата и Рая са едно и също. Но както вече бе обяснено, Небесното царство в духовния свят е мястото, където живее духовното „Аз” на хора, достигнали нивото на божествен дух, докато тяхното физическо „Аз” е на земята. Макар че Иисус-Месията идва, за да донесе пълно спасение на човека, целта на Творението, която трябва да бъде изпълнена в Небесното царство в духовния свят и на земята, не бе осъществена – поради неговата смърт на кръста. Нито един човек по време на своя живот на земята не е достигнал до новото на божествен дух. Затова Небесното царство в духовния свят е пусто – там няма нито един човек, тъй като това е сферата на божествените духове в духовния свят. Защо тогава Иисус казва, че който повярва в него, ще влезе в Небесното царство? Той казва това, защото неговата първоначална цел е да изгради Небесното царство, но поради неверието на израилския народ Иисус умира на кръста, без да е изградил Небесното царство.

По време на разпятието заедно с Иисус са разпънати двама крадци, единият отдясно, а другият отляво на него. Когато крадецът отдясно показва, че вярва в Иисус, той му казва, че ще бъдат заедно в Рая (Лук. 23:43). Раят е сферата на живите духове в духовния свят – сферата, до която достигат хората, вярващи в Иисус, достигат след като напуснат своето физическо „Аз”. Онези, които се намират в Рая сигурно се молят за постигане на съвършенство и очакват отварянето на вратите към Небесното царство.

Г. Духовни явления през Последните дни

Човек извършва грехопадението от нивото на съвършенство в степента на растеж. С настъпването на Последните дни човек навлиза в епоха, в която може да се възстанови до нивото на съвършенство на степента на растеж. Като вярва и живее в сьответствие със Словото от епохата на Новия Завет, духовното „Аз” на човека може да достигне нивото насъвършенство на степента растеж – позицията на човека непосредствено преди грехопадението.

Последните дни са времето, когато в световен мащаб се възстановява нивото, непосредствено преди грехопадението – нивото на живите духове. Именно на това ниво Адам развива дълбока връзка с Бог. Ето защо през Последните дни с приближаването към края на степента на растеж много хора, ще развият споспбност да общуват с духовния свят. В тази светлина, можем да разберем Божието обещание да излее от своя Дух „върху всяка плът” през Последните дни (Деян. 2:17).

През Последните дни много хора ще получат откровението „Ти си Господа”. Това не ознашава, че те са Господът на Второто пришествие, а показва, че те зъстановяват позицията си на господар на Творението, загубена поради грехопадението на Адам. С други думи, те възстановяват нивото на духовното развитие, на което се е намирал Адам непосредствено преди грехопадението. Също както Йоан Кръстител е трябвало да подготви пътя за Иисус, ще има много хора с различни мисии, които тряба да подготвят пътя за Господа на Второто пришествие. Тъй като тези хора, отговорни за определени мисии, са представители на Господа на Второто пришествие, всеки един от тях получава откровението:”Ти си Господа”, макар че те може да работят във време или област, различна от тези на Господа на Второто пришествие. Ако в такъв момент човек, получил способността за духовно общуване не разбере принципа стоящ зад него, погрешно се смята за Гопспода на Второто пришествие и действа в сьответствие с това, този човек става Антикрист. Това е причина за съществуването на библейското пророчество, че в Поледните дни ще се появят много Антикристи.

Макар хората, способни да общуват духовно, да се свързват с един и същ духовен свят, нивото, с което те общуват и съдържанието на откровенията, които получават са различни, тъй като духовните сфери, обстоятелства и индивидуалният характер са различни при всеки духовно отворен човек (1Кор. 15:41, 12:8-10). Поради това често съществуват несъгласия и конфликти между спиритуалистите. Тъй като те имат единствено вертикална връзка с Бог и са отговорни само за една част от целия Божий план за възстановяване, те често пренебрегват хоризонталните взаимоотношения с другите духовно отворени хора. Тъй като всеки един от тях е най-добрият в своята конкретна сфера на отговорност, Бог дава на всеки откровението: „Ти си най-добрият”, за да ги насърчи да дадат всичко от себе си. Но те често изпадат в конфликт помежду си. Объркването сред хората, способни да общуват с духовния свят, ще бъде премахнато от новия израз на истината, която ще обясни цялостната цел на плана за възстановяване. Въз основа на това пълно разбиране, спиритуалистите ще могат да постигнат взаимна хоризонтална хармония като допълнение към вертикалната им хармония с Бог. Техните способности трябва да са насочени към изпълнение на целта за целостта.

.

IV. Божият план за възкресение на хората от духовния свят

А. Възкресението чрез завърщане на хора от духовния свят

Безброй много хора вече са преминали в духовния свят, но нито един е е постигнал съвършенство по време на своя живот на земята във физическото си „Аз”. Как могат тези хора от духовния свят да възкръснат? Духовното „Аз” на човека не може нито да се развие, нито да възкръсне отделно от физическото „Аз”. Ето защо, за да възкръснат хората от духовния свят, те трябва да се върнат на земята и да изпълнят отговорността, която не са изпълнили по време на своя физиаески живот. Те правят това, като си сътрудничат с хора на земята и работят с физическото „Аз” на другите, като им помагат да изпълнят своята мисия. Затова в Юдово 1:14 се казва, че през Последните дни „…иде Господ с десетки хиляси Свои свети Ангели…” По какъв начин хората от духовния свят си сътрудничат с хора от земята, за да изпълнят Божията воля? Когато човек на земята чрез молитва или духовна дейност създаде основа за духовно общуване и сътрудничество, тогава човек от духовния свят се връща и започва да помага на човека на земята чрез действие на даване и приемане с неговото духовно „Аз”. Човекъ от духовния свят помага на човека от земята да получава откровения или да има дълбоки преживявания с истината. Понякога му помага да изпита други духовни явления като силата да лекува болести, способност да пророкува или да предизвиква огън с духовната си енергия.

Б. Възкресение чрез завръщане на хора от духовния свят, които са вярвали в Бог

Епохата на Иисус преди две хиляди години и времето, когато Христос се връща отново през Последните дни, имат специално значение. Тогава всички вярващи на земята могат духовно да се извисят (в сьответствие с плана за въстановяване). Тъй като това е времето, когато отново се появява Божието Слово на пресътворяване под формата, сьответно, на Евангелието и на Новия израз на Истината, то според принципите на възкресение през това време съществуват най-голени възможности духовното „Аз” на човека да възкръсне много бързо. Ето защо през епохата на Иисус всички формирани духове от Стария Завет, които са спазвали единствено Закона, желаят да се върнат и да помагат на вярващи на земята.

Фактът, че на планината на Преображението (Мат. 17:3) Илия в своето духовно „Аз” се явява пред Иисус и неговите ученици, ясно показва, че Илия е в духовния свят, но Иисус казва, че Иоан Кръстител, който е на земята, е Илия (Мат. 17:12-13; 11:14). В контекста на принципите на възкресение разбираме, че Илия се е върнал, за да довърши мисията си на земята, като сътрудничи на Иоан Кръстител. Според принципите, стоящи зад възкресението чрез завръщане, физическото „Аз” на Иоан Кръстител заменя физическото „Аз” на Илия.

В Матея 27:52 пише, че след развитието на Иисус много светжи се издигат от гробовете си.  Това е явление на възкръсване на хора от духовния свят – възкресение на онези, които са развили формиран дух докато са били на земята. Като си сътрудничат с хора от земята, които вярват и следват Господа на Второто пришествие и като им помагат да станат божествени духове, хората от духовния свят в сферата на живите духове (Рая) могат да получат същите преимуяества и самите те да станат божествени духове.

В Евреи 11:39-41 пише: „И всички тия (светците от епохата на Стария Завет), макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното (достъп до Небесното царство), защото Бог предвидя за нас (хората на земята) нещо по-добро (Небесното царство), та без нас дане постигнат (хората от духовния свят) съвършенство.” Тези думи потвърждават принципи на възкресение чрез завръщане.

В. Въкресение чрез завърщане на всички други хора от духовния свят

Хората от духовния свят, които приживе са вярвали в религии, различни от юдейството и християнството, след своята смърт също трябва да се върнат и да си сътрудничат с хора от земята, представители на същите религии. Именно с тях те могат лесно да установят обща база.

Добрите хора от духовния свят, които са водели съзнателен живот на земята, макар и нерелигиозни, се връщат и си сътрудничат с добри хора от земята, които са на подобно духовно ниво и се намират при подобни обстоятелства.

В Матея 25:41 се споменава за дявола и неговите ангели. В „неговите (на дявола) ангели” се включват и зли хора от духовния свят. Също и злите духове не могат да възкръснат по друг начин, освен посредством възкресение чрез завръщане, което е възможно само в определени епохи. Но злите духове не могат да слизат на земята просто по собствено желание. Дори и да слязат, това не означава, че те непременно ще имат полза от възкресението чрез завърщане. Преди злите хора от духовния свят да могат да получат полза от възкресението чрез завръщане по време на Второто Пришествие, най –напред те трябва да направят условие на изплащане*. Така те ще изпълнят Божията воля да бъдат изкоренени греховете им чрез понасяне на наказание.

Г. Възкресение чрез завръщане и теорията за прераждането

Бог работи за пълното изпълнение на олана за възстановяване като призовава много хора и на всеки дава някаква мисия, подходяща за него. С разгръщането на Божия план и с избирането на нова централна личност за определена мисия, Бог прогресивно разширава мащаба на своята промисъл от индивидуално ниво до семейно, национално и световно ниво. Ако човек умре, без да е завършил мисията си, той трябва да се върне и да си сътрудничи с друг човек на земята, който има същия вид мисия и същите духовни характеристики. От гледна точка на мисията физическото „Аз” на човека на земята, става физическо „Аз” и за завърналия се човек от духовния свят. В този смисъл човекът на земята представлява „второто пришествие” на завъ  може неправилно да бъде възприет като преражданерналие се човек от духовния свят. Ако гледаме с духовните си очи, човекът на земпта може неправилно да бъде възприет като прераждане на човека от духовния свят, който си сътрудничи с него.

Ето защо през Последните дни ще се появят много хора, които ще твърдят, че са Илия, Буда, Конфуций или Маслиновото дърво. Явно е, че теорията за преселването на духа или за прераждането е резултат от тълкуването на преживени видения, без да се познават принципите на възкресение чрез завърщане.

Д. Обединение на религиите с помощта на възкресението чрез завръщане

Въз основа на вече даденото обяснение за възкресение чрез завърщане на хора от духовния свят виждаме, че хората от сферата на живите духове в духовния свят, намиращи се в Рая, неизбежно трябва да се върнат на земята и да си сътрудничат с вярващите по време на Второто пришествие. Кога и каква помощ ще получи човек от земята от друг зависи от неговото отношението, вяра, характер и заслугите на неговите предци. Хората със силна вяра, несъмнено ще бъдат водени към Господа на Второто пришествие и те ще се посветят на Божията воля. Под въздействието на хора от духовния свят около Господа на Второто пришествие ще се съберат всички хора с най-силна вяра. Затова по време на пришествие несъмнено ще се постигне обединение на християнството.

Както ще бъде разгледано в раздела върху централната и периферна история (във „Второто Пришествие”) християнството е религия, предназначена не само за християните. Тя е централната религия и има мисия да осъществи крайната цел на всички религии, стремящи се към добро. Следователно вярващите от различните религии, които са преминали в духовния свят, ще се свържат с представители на своята собствена вяра, живеещи на земята и ще ги водят към Господа на Второто пришествие. Но кога точно всеки човек ще се свърже с централната религия зависи от духовното ниво на човека в духовния свят и от убежденията и силата на вярата у човека от земята. Макар вярващите от различните религии досега да не са били свързани помежду си, предопределено е, че под влиянието на хората от духовния свят всички вярващи от различните религии ще се обединят с център Господ на Второто пришествие.

.

.

Предопределение

Разбирането на традинционните учения за предопределението е непълно е това е причина за объркването сред теолозите и сред много религиозни и добронамерени хора. Предопределението – в широкия смисъл на думата, е учение, според което всички неща и събития са предопределени от Бог, за да бъде изпълнена Неговата вечна цел. В по-тесен смисъл доктрината за предопределението учи, че дали един човек ще бъде спасен или обречен зависи единствено от Бог, независимо от личните постъпки на човека.

Различните теории за предопределението се оснавават главно върху Новия Завет и по-специално върху глави 8,9 и 11 от Посланието на Свети Павел към Римляните. В тези глави Св. Павел силно акцентува върху Божията милост като единствения начин за спасение и издигане до Бог.  Според тълкуването на други пасажи от Библията всички аспекти на човешкия живот са предопределени от Бог: личното човешко щастие или нещастие, сполука или несполука също както твъзгодът и упадъктъ на различни нации.

От друга страна има много пасажи, които противоречат на този възглед. Например, когато Бог дава заповедта на първия мъж и на първата жена да не ядат от плода на дървото за познаване на добро и зло (Бит. 2:17), очевидно е, че грехопадението на човека не е било предопределено от Бог, а по-скоро е резултат от неподчинение на човека. Иисус казва: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой , който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” (Йоан. 3:16). Като използва израза „всякой”, Иисус показва, че спасението е за всички. Ето защо никой не е предопределен да бъде прокълнат. В Матея 7:7 Иисус казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава; и който търси, намира; и на тогоз, който хлопа, ще се отвори” (курсивът е добавен). Това ясно показва, че човешките усилия играят решаваща роля при определяне на събитията и че житейският път не се определя единствено от Божието предопределение.

Ако ние безусловно приемем традиционните учения за абсолютното предопределение, тогава молитвата, евангелизацията, благотворителността и всички други човешки усилия ще бъдат безполезни за Божия план за възстановяване. Ако всичко е абсолютно предопределено от Бог, тогава човешките усилия не могат да променят предначертания курс на живота. А сега нека да отговорим на тези въпроси за предопределението от гледна точка на Принципа.

.

I. Предопределение на Божията воля

Волята на Бог е да бъде изпълнен Неговия идеал за Творението. Поради грехопадението на човека Божията Воля остава неизпълнена. Затова Бог трябва да работи по друг начин – чрез плана за възстановяване. Тъй като Бог е добър, Неговата първоначална цел за Творението също е добра. Бог не може да предопредели нещо, което ще противоречи на Неговата Воля. В този смисъл виждаме, че Бог не предопределя грехопадението на човека, греха, осъждането и наказанието.

Ако Бог беше предопределил грехопадението на човека, защо тогава като вижда грешния човек, Той казва, че съжалява, че го е създал (Бит. 6:5,6)? Ако всички действия на човека са предопределени от Бог, това означава, че е Божие предопределение човек да върши грехове или да не се подчинява на Бог…

Ако Бог предопределя всички грехове и неподчинението, защо тогава Той е недоволен при неподчинението на цар Саул и защо съжалява, че го е направил цар (1 Царств. 15:11)?

Нито грехопадението на човека, нито безверието на цар Саул са предопределени от Бог. Те са резултат от неизпълненеито на човешката отговорност. Освен това първоначално Бог не е предопредил да има съд и наказание за грешния човек. Бог не иска човек да страда, както свидетелстват следните библейски стихове: „Речи им: заклевам се в живота си, казва Господ Йеова, не благоволя в свъртта на нечестивия, но да се върне нечестивия от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища; защо да умрете, доме Израилев? (Иез. 33:11). Така, след като хората от Нивевия се „върщат” от своя лош път и се разкайват за греховетеси, Бог не изпълнява Своето пророчество и не разрушава града им (Йоан 3:10), защото както казва Бог в Иезекил 33:14,15: „И когато кажа на беззаконника, бездруго ще умреш; и той се отвърне от греховете си и върши съд и право; ако тоя беззаконник върне залога, заплати за ограбеното, ходи по закона на живота, и не върши нищо лошо, той ще живее; нява да умре.”

До каква степен Бог предопределя Своята Воля, т.е. до каква степен е предоределена Неговата цел за Творението и целта на плана за възстановяване? Бог е абсолютен, вечен, непроменящсе. Целта на Бог също трябва да бъде абсолютна, вечна и непроменяща се. Следователно Неговата воля – да изпълни целта на Творението и целта на плана за възстановяване – също трябва да бъде абсолютна, вечна и неизменна (Ис. 46:11). Тъй като Божията Воля е абсолютна и неизменна, ако един човек, избран от Бог, не изпълни своята отговорност, Бог избира друг човек на неговото място, за да осъществи Своята Воля.”

.

II . Божието предопределение за изпълнението на Божията воля

Както бе обяснено в „Принципи на Творението”, целта на Творението е изпълнена само тогава, когато човек изпълни своята отговорност – да живее според заповедите на Бог. Божията воля за плана за възстановяване – да бъде изпълнена целта на Творението, е абсолютна и не зависи от това дали човек ще изпълни своята отговорност. Тогава до каква степен Бог предопределя изпълнението на Своята Воля? Волята на Бог е абсолютна, но нейното осъществяване зависи от изпълнението на човешката отговорност. Бог предопределя, че Неговата Воля трябва да бъде изпълнена. Но това може да стане само чрез изпълнение на отговорността както от страна на Бог, така и на централната личност. Можем да кажем, че отговорността на човека е „5” %, а на Бог – „95” %. Това показва, че отговорността на човека в изпълнението на Божията воля е много малка в сравнение с тази на Бог. Но за да изпълни своите „5” % човек трябва да положи 100 % усилия.

Така Бог предопределя, че Неговата Воля ще бъде изпълнена тогава, когато Адам и Ева изпълнят своята отговорност да не ядат от плода на дървото за познание на доброто и злото (Бит. 2:17). В плана за спасение чрез Иисус, Бог предопределя, че грешният човек ще изпълни своята отговорност, като повярва в Месията Иисус и го последва (Йоан. 3:16, Мат. 19:21). Но хората рядко изпълняват своята малка част от отговорността и затова отново и отново се отлага осъществяването на Божия план за възстановяване.

Както показват следващите пасажи от Библията, дори в нашия всекидневен живот ние получаваме Божията спасителна милост само тогава, когато изпълним нашата част от отговорността. „И молитвата, произлизаща от вярата, цери болния…” (Иак. 5:15) „…твоята вяра те спаси…” (Марк. 5:34); „…защото всякой, който иска, получава; и който търси намира; и на тогоз, който хлопа ще се отвори…” (Мат. 7:8). Става ясно, че Бог предопределя Неговата  милост да бъде получена само тогава, когато човека изпълни своята отговорност.

III. Божието преодопределение за централната личност

За да бъде осъществена Божията воля, Бог трябва да избере някой, който да изпълни  човешката отговорност (както ще бъде обяснено в „Общ преглед на принципите в плана за възстановяване”). Но дали човек ще изпълни своята отговорност или не, пряко зависи от човека, който Бог е избрал. Ето защо не Бог предопределя това дали един човек ще изпълни ролята (мисията), която Бог му е дал. Предопределя ли Бог съдбата на човека и ако то е така, до каква степен?

Да, Бог предопределя съдбата на човека. Когато Бог предопределя някого за дадена мисия, Той прави това „95” %. С други думи, Той предопределя човека до такава степен, че ако човекът изпълни своите „5”% от отговорността, той напълно може да осъществи мисията, за която е избран. Ако човек не изпълни своята отговорност, той не може да оправдае очакванията на Бог и Божията воля да постигне нещо определено чрез този човек, остава неизпълнена.

Например, въз основа на своята „95 % подготовка” Бог предопределя Адам и Ева да станат истинските предци при условие, че напълно изпълнят своята отговорност. Но тъй като те не успяват да направят това, волята на Бог не е осъществена. В резултат на този неуспех възниква необходимостта Бог да изпрати Месията като Истински Баща на човечеството. Бог също предопределя Иуда Искариотски да бъде ученик на Иисус при условие, че узпълни своята отговорност – да бъде верен на Иисус. Но, когато Иуда предава Иисус, волята на Бог остава неизпълнена и Бог поставя Матея на мястото на Иуда (Деян. 1:15-26).

Нека разгледаме факторите, които определят дали един човек е квалифициран да бъде избран от Бог като централна личност в плана за възстановяване.

Първо, този човек трявва да бъде роден в централната нация, избрана да изпълни плана за възстановяване. Това е така, защото избраният народ е най-близко до сърцето на Бог.

Второ, този човек трябва да е потомък на хора, коит са водели праведен живот. За да изпълни плана за възстановяване естествено е Бог да избере онези, които имат дълга потомствена линия от именити предци, натрупали достойнства благодарение на своята саможертва и служене за благото на другите.

Трето, този човек трябва да бъде надарен с характер, подходящ за сьответната мисия. Четвърто, този човек трябва да е получил подходящо образование, подготвка и опит, необходими за изпълнението на мисията.

Пето, този човек трябва да е роден в подходящо време и на подходящо място, за да изпълни волята на Бог.

Въпреки, че човек  може да притежава всички тези квалификации и да е определен от Бог за дадена мисия, дали той ще я изпълни или не, не се определя от Бог. Сьответната мисия и нейното осъществяване зависи от това дали човек ще изпълни своята отговорност.

.

IV. Разяснение на библейските пасажи, които привидно подкрепят доктрината за абсолютното предопределение

Как да разбираме онези Библейски пасажи, които привидно показват, че призоваването и спасението на човека са строго предопредекени? Например как трябва да разбираме Римляни б8:29,30: „Защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил… а които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал, а които е оправдал, тях и прославил.” Тъй като Бог е всезнаещ, Той знае кой е подготвен за централна личност вплана за възстановяване. За да бъде изпълнен плана за възстановяване, Бог предопределя и призова един човек, но призованият не е предопределен веднага да бъде оправдан и прославен. За да бъде опревдан, той трябва да изпълни своята отговорност. Само след като е оправдан, той може да бъде прославен от Бог. Този цитат от Римляни привидно подкрепя възгледа за абсолютното предопределение, тъй като в този случай Библията не споменава ясно значението на човешката отговорност.

В Римляни 9:15,16 се казва: „Който е за помилуване,ще го помилувам, и който е за съжеляване, ще го съжаля. И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува”. Този цитат сякаш показва, че човешките желания, надежди, молитви и усилия са безполезни и че човек трябва изцяло да разчита на Божията милост. Нека разгледаме това по-подробно.

В зависимост от познанията на човека, сам Бог избира най-подходящия човек за изпълнение на плана за възстановяване. Човешката воля или усилия не могат да повлияят на това Божие решение. Например, никой не може да реши да се роди в определена нация или да избере своите предци; никой не може да реши къде и кога ще се роди; нито пък някой може да реши други подобни въпроси. Веднъж избран, желанията, надеждите, молитвите и усилията на този човек определят дали Бог наистина може да работи чрез него. Целта на тези библейски пасажи е да подчертаят силата на Бог и Неговата милост, да изтъкнат, че критерият на Бог при избора и Неговото решение за житейския път на дадена личност не зависят от човека. Тези цитати нямат за цел да отрекат знашението на човешката отговорност.

В Римляни 9:21 се казва: „Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почтена употреба, а друг – за долна?” Човекът като творение на Бог, при никакви обстоятелства не трябва да се противопоставя на Волята на своя Създател. Следователно грешният човек, който е загубил истинската си стойност, няма никакво право да се оплаква от отношението на Бог, истинският източник за неговото спасение.

В Римляни 9:10-13 четем, че Бог обича Иаков и мрази Исав, дори когато все още са в утробата на майка им; че Исав, по-големият брат трябва да служи на Иаков – по-малкият. Както ще бъде обяснено по-подробно в „Семейството на Авраам в Божия план за възстановяване”, Бог е имал специален план за тези двама братя. Фактът, че Иаков е „обичан” от Бог не означава, че той безусловно може да получи Божията милост. Всъщност, за да получи Божията любов, той трябва да изпълни своята отговорност. Въпреки че Исав е „мразен” от Бог (поради определена провиденческа причина, която ще бъде обяснена по-късно), ако изпълни своята отговорност, той също би могъл да получи Благословията и любовта на Бог.

Вярата в абсолютното предопределение е резултат от неправилното разбиране на връзката между човешката и Божията отговорност при изпълнение на Божията Воля в плана за възстановяване. Това погрешно разбирачне от една страна води до убеждението, че Божията Воля ще бъде изпълнена единствено чрез усилията на Бог, а от друга страна е причина за подценяване на огромното значение на човешката отговорност.

.

Христология

Какъв човек Иисус? Каква е връзката между Иисус и Бог? Каква е връзката между Иисус и Светия Дух? Каква е връзката между Иисус и грешния човек? Какво означава триединство и новорождение?

Христологията разглежда тези въпроси. За да отговорим на тях, първо трябва да разберем каква е стойността на първоначалния, истинския човек. Това е необходимо, защото ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство и бяха станали истински хора, истински съпруг и съпруга и истински родители, които да създават потомци, въплъщение на доброто, тогава нямаше да има нужда от Месия (следователно нямаше да има и дискусия по проблемите на христологията).

.

I. Стойността на човека, който изпълнява целта на творението

Като имаме предвид следните въпроси, нека да разгледаме стойността на човека, изпълнил Целта на Творението, т.е. придобил стойността на съвършения Адам.

Първо, каква е стойността на този съвършен човек спрямо Бог?

Според „Принципи на Творението”, човекът е създаден като дете на Бог, като обект, който е истински образ и подобие на невидимия Бог. Когато човек изпълни Целта на Творението, той се превръща в тяло на Бог, където живее Божият дух (1 Кор. 3:16), има божествена природа и с върцето си е единен с Бог. Той е истински човек и е съвършен, така както неговия Небесен Баща е съвършен, според думите на Иисус (Мат. 5:48). Истинският човек е видимо въплъщение на Бог, Негов истински син или дъщеря, има божествена природа и изпълнява Целта на Творението.

Второ, каква е стойността на съвършения човек спрямо другите хора? Според „Принципи на Творението”, целта, с която Бог създава човека е да изпита щастие чрез него. Следователно всеки човек е обект, който в действителност притежава характериситиките на Бог – субекта. Тъй като универсалните аспекти на Бог са заложени във всеки човек, всички хора имат обща природа. Освен това, всеки човек изразява определени уникални характеристики на Бог. Затова няма дори двама души, които напълно да си приличат. Ако някъде в цялото Творение Бог беше създал два или повече индивида, чиито характеристики да са абсолютно еднакви, тогава Творението на Бог би било безсмислено. Тъй като човек е създаден да живее вечно, желанието на Бог да изпита стимулираща радост чрез даден човек може да бъде напълно удовлетворено единствено от този човек. Следователно, всеки, който изпълни Целта на Творението, е неповторим и уникален в цялата вселена. С други думи, истинският човек, човекът, изпълнил целта на Творението, е уникален и никог във вечността не може да има друг като него. Затова, той притежава уникална стойност, която не може да му бъде отнета.

Трето, каква е стойността на свъвършения човек спрямо останалата част от Творението? Според „Принципи на Творението”, човекът е създаден, за да владее над невидимия духовен свят чрез своето физическо „Аз”. Тогава той изпълнява ролята на посредник, чрез който тези два свята си взаимодействат. Човекът, изпълнил целта на Творението, може да управлява целия космос (Бит. 1:28).

Духовното „Аз” на човека трябва да бъде микрокосмос на целия духовен свят, а неговото физическо „Аз” – микрокосмос на целия физически свят. Истинският човек, изпълнил целта на Творението, е микрокосмос на целия космос, човекът е микрокосмос (на Творението) и притежава стойността на космоса. Фактът, че първоначално човек има такава космическа стойност, стои в основата на това, което Иисус казва: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си” (Мат. 16:26).

.

II. Иисус и човекът, изпълнил целта на творението

А. Иисус и съвършеният човек

Както беше обяснено в „Грехопадението”, ако Адам бе станал първия човек, изпълнил Идеала за Творението, той щеше да се превърне в Дървото на Живота, споменато в Битие 2:9, и така всички негови потомжи щяха да станат дървета на живота. Но тъй като Адам съгрешава, той не изпълнява идеала и не стана Дърво на Живота (Бит. 3:24). Оттогава насам грешните хора се надяват да се възстановят и да станат дървета на живота (Прит. 13:12, Откр. 22:14). Въпреки, че грешният човек „носи име, че е жив”, в действителност той е неистинско Дърво на живота и е мъртъв (Откр. 3:1). Тъй като грешните хора не могат единствено със собствени сили да се възстановят и да станат дървета на живота, трябва да дойде истинското Дърво на Живота – човекът, изпълнил Идеала на Творението, и да присади към себе си грешните хора. Човекът, който идва като истинско Дърво на Живота е Христос (Откр. 22:14). Затова съвършеният Адам, символично представен в градината Едем като Дърво на Живота и Иисус, който е сравнен с Дървото на Живота от Откровение 22:14, носят една и съща идея, свързана с изпълнение на идеала за Творението.

Тогава Иисус човек ли е ? Да, Той е пример за човек, който е изпълнил идеала за Творението. Той е истински човек, такъв, какъвто първоначално човек е бил създаден и затова неговата стойност не може да се сравнява със стойността на грешния човек.

Както вече бе споменато, Истински човек е този човек, който е изпълнил целта на Творението, станал е въпълщение на Бог, съвършел е като Него и притежава божествена стойност. Освен това, съвършеният човек е уникална, неповторима личност, той е господар на космоса и притежава космическа стойност. Иисус е истински човек и следователно такава е неговата стойност.

Принципът не отрича категорично общоприетото вярване на много християни, че Иисус е Бог, защото съвършения истински човек е единен с Бог. Освен това, когато Принципът твърди, че Иисус е истински човек, това по никакъв начин не намалява неговата стойност. Ако разгледаме стойността на истинския човек, ще открием, че тя е развностойна на тази на Иисус. Всъщност, ако пъривият мъж и първата жена не бяха извършили грехопаденеи и бяха станали хора с такава стойност, идването на Иисус нямаше да е необходимо. Бихме направили голява грешка ако смятаме, че стойността на грешния човек може да се сравни с тази на Иисус, единствено защото и Иисус е човек. Той е Истинския човек. Нека да разгледаме библейските доказателства за това (курсивът е добавен):

„Защото само един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци-човекът Христос Иисус.” (1 Тим. 2:5)

„Защото, както чрез непослушанието на един човек, мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.” (Рим. 5:19)

„Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресенеито на мъртви дойде чрез човека.” (1 Кор. 15:21)

„Защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.” (Деян. 17:31)

Тези цитати показват, че Иисус е човек. На много места в Библията Иисус говори за себе си като за човешкия Син, напр. (Лука 17:26, 18:8).

Б. Иисус Бог ли е?

Все още много християни вярват, че Иисус е Бог, Създателят, като се опират главно на следните пасажи в Библията.

Когато Филип кара Иисус да му покаже Бог, Иисус отговаря: „Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: Покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене?” (Йоан 14:9-10). Но това не означава, че Иисус е Бог. Както вече бе изяснено, Иисус е видим израз на невидимия Бог и в сърцето си е единен с Бог; но това не означава, че той е Бог. Филип кара Иисус да му покаже Бог. Но единствено човек, който е съвършен може напълно да преживее Бог. Филип все  не е още не е бил съвършен и затова Иисус не е могъл да направи нищо друго, освен да посочи самия себе си.

В Библията също се казва: „ В света беше; и света чрез Него стана; но светът Го не позна” (Йоан 1:10). Въз основа на този цитат християните вярват, че Иисус е Създател.

Човекът е центъра на Божия идеал за Творението. Космосът е замислен и създаден по такъв начин,че всеки идеален човек да може да го управлява. Затова човекът, изпълнил целта на Творението, е най-висшия идеал, който Бог създава. Бог сътворява от най-нисшите до най-висшите същества и най-накрая – Адам като техен Господар. Ето защо Иисус, като човек, изпълнил целта на Творението, е Идеалният човек, който Бог е замислил преди да създаде Творението. В този смисъл Иисус същесвува от самото начало.

Някои се опитват да идентифицират Иисус с Бог въз основа на цитата в Йоана 8:58, в който Иисус казва: „…преди Авраам да е бил, Аз съм.” Но Иисус не е имал потомък предвид, че той е Бог. Макар според родословното дърво Иисус да е потомък на Авраам, той е прародител на Авраам, тъй като идва, за да даде ново рождение на цялото човечество от позицията на съвършен Адам, т.е. от позицията на Истинкси Родител, истински прародител на цялото човечество.

Ако Иисус беше Бог, тогава след неговото възкресение, в духовния свят той и Бог щяха да бъдат едно цяло и Иисус нямаше да стои „близо” до Бог. Но в Библията пише, че в духовния свят Иисус е от дясната страна на Бог и се застъпва за нас (Рим. 8:34). Иисус е роден на земята като човешки Син и външно изглежда както всеки друг човек. Той живее в духовния свят както всички негови как ученици. Единствената разлика е в това, че неговото духовно „Аз” е без първоначален грях и излъчва ярка светлина. Ако Иисус беше Бог, щеше да се застъпва за хората пред самия себе си? В молитвите си той ясно показва, че не е Бог, като се обръща към Него с думата „Отче” (Йоан 17:1). Ако Иисус беше Бог, тогава как е възможно да бъде изкушаван (Мат. 4:1), измъчван и разпънат на кръст от сатана? Когато Иисус извиква на кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?”(Мат. 27:46), става повече от ясно, че той не е Бог.

В. Иисус и грешният човек

Грешният човек не може да бъде сравняван с Иисус. Грешният човек не изпълнява целта на Творението и е много далеч от Сърцето на Бог. Поради първоначалния си грях, той се намира в такова жалко и низко състояние, че дори завижда на ангелите, които са създадени да бъдат слуги на човека и не може сам да се от обвинениенията на сатана. Затова грешият човек е много по-различен от Иисус, който е съвършен, истински човек. Като получава ново духовно рождение чрез Иисус, който идва като Истински Баща, грешният човек, макар и недостоен, ще бъде възстановен като духовно дете и ще прилича на Иисус. Така Иисус става глава на (Йоан 15:5). За да станем истински маслинови дървета, ние, като диви маслинови стръкове трябва да бъдем присадени къмуИисус – Истинското маслиново дърво (Рим. 11:17). Затова Иисус ни нарича свои приятели, а Йоан казва, че когато Иисус дойде ние ще станем като него (1 Йоан 3:2). В Библията също се казва,че Христос е „първия плод”, а ние сме следващите плодове (1 Кор. 15:23).

.

III. Новорождение и триединство

А. Значение на Новорождението

Иисус казва на Никодим, един от водачите на евреите, че ако човек не се роди отново, той не може да види Божието царство (Йоан 3:3). Тогава защо всеки човек да получи новорождение?

Ако Адам и Ева бяха изпълники идеала за Творението и бяха станали истински хора, истгински съпрузи и Истински Родители, и бяха създали истински деца (без грях), щеше да бъде изградено Небесното царство на земята. Но поради грехопадението, те стават грешни родители, техните потомци имат първоначален грях и установяват Ад на земята. Ето защо грешните хора не мога да видят Божието царство ако не бъдат родени отново като небесни деца без първороден грях.

Без родители не можем да бъдем родени. Безспорно, грешните хора се нуждаят от родители на доброто, чрез които да се родят отново като деца без първоначален грях и така всеки да може   влезе в Божието Царство. Иисус е Истинският баща, който идва, за да ни донесе новорождение като деца на доброто. Затова в 1 Петрово 1:3 се казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, който по голяма Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда…”. това показва, че Иисус е източникът на нов живот. Освен това той е наречен „последен Адам” (1 Кор. 15:45) и „отец на вечността” (Ис. 9:6), защото е трябвало да бъде Истински Баща, какъвто Адам не успя да стане.

За да може грешните хора да получат новорождение като деца на доброто, те трябва да имат не само Истински баща, но и Истинска майка. Светият Дух действа като истинска майка заедно с възкръснали Иисус. Затова Иисус казва на Никодим, че трябва отново да бъде роден от Светия Дух (Йоан 3:3-5). Тъй като Светият Дух идва като Истинска майка или втора Ева, много хора получават откровения, които сочат, че Светият Дух е женски дух. Светият Дух утешава сърцата на хората и им носи радост (1 Кор. 12:3-10). Иисус работи в духовния свят, докато Светия Дух работи на земята, за да пречиства греховете на хората. Ако вярваме в Иисус, ние преживяваме любовта, създадена от взаимната връзка между възкръсналия Иисус и Светия Дух, които сьответно са духовен Истински баща и духовна Истинска майка. Да бъдем родени отново чрез вярата си в Иисус и приемането на Светия Дух означава, че нашия дух бива обновен, че получаваме истински живот чрез любовта на духовните Истински родители. Това представлява духовното новорождение. Но тъй като човек извършва духовното грехопадение, всеки трябва да бъде роден отново както духовно, така и физически. Затовае необходимо Второ пришествие.

Б. Значение на триединството

И до днес, в сьответствие с християнската теология, християните смятат, че Бог, Който работи за спасението на човека, е Бог в три лица и вярват, че той се разкрива като се появява в едно от трите лица: Отец, Син и Светия Дух. Когато се проявява като Създател, Спасител – Той е в лицето на Син, а когато се разкрива като миротворен – Той е лицето на Светия Дух.

Теорията за триединството е причина за много спорове в хода на историята. Нека да разгледаме това в контекста на Принципа. Ако не беше станало грехопадението, нямаше да е нужно Иисус и Светия Дух да работят за спасението на човека. Ако Адам и Ева се бяха усъвършенствали като Божии син и дъщеря и бяха станали въплъщение на божествената природа на Бог, тогава те щяха да бъдат „…съвършени, както  е съвършен и Небесния Отец” (Мат. 5:48) и да постигнат идеално единство с Бог (Йоан 14:20). Тогава Адам щеше да стане свят син на Бог, а Ева – негова свята дъщеря. Те щяха да станат Истински съпруг и съпруга с център Бог. Ако Адам и Ева се бяха обединили в едно като Истински Родители с център Бог, заедно с Бог те щяха да образуват първоначалното триединство – триединство с център Божието сърце и идеал.

Това е главното условие, необходимо за изпълнението на Трите Благословии и за изграждането на четирипозиционната основа, чрез които се осъществява Божията цел за Творението. Поради грехопадението Адам и Ева станаха неистински родители на човечеството, не изпълниха целта на Творението и създадоха триединство с център сатана. Следователно, за да изпълни целта на Творението, Бог трябва да постави Иисус и Светия Дух в позициите на Адам и Ева сьответно като  втори Адам и втора Ева и като Истински Родители. Но с установяването на духовното триединство с център Бог, Иисус и Светия Дух изпълняват само мисията на духовни Истински родители. Ето защо Господарят на Второто пришествие едва като Истински Баща, който трябва да изгради както духовно, така и физическо триединство. Продължи…

БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

1 ГЛАВА: ИДЕАЛА НА БОГ
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
7    ГЛАВА: КУРСА НА НОЙ, АВРАМ И МОЙСЕЙ
10 ГЛАВА: ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s