Първопричината

ТЕОРИЯ НА ИЗНАЧАЛНИЯ ОБРАЗ

Теоретичната област, която се занимава с произхода на Вселената се нарича „Онтология“ и е основата на всяка една мисловна система. Всяка една философия има уникална онтология (обяснение на произхода и Бог) и на тази база разрешава проблемите на хората и обществото. Основният въпрос свързан с произхода на Вселената е, „кой е Бог“.

Този въпрос често е разглеждан в религиозните и философските течения, но все още това не е довело до разрешаване на основните проблеми на човечеството. Това е така, понеже Традиционните гледни точки за Бог и произхода на Вселената не са удовлетворителни или са лишени от цялостно разбиране. Затова днес имаме нужда от ново виждане за Бог и нова гледна точка за произхода на Вселената.

Обединителна мисъл започва с Бог, приемайки, че Той е създал човечеството и Вселената по Свой образ. Следователно Бог може да установи стандарт, чрез който да се намери разрешение на конкретните проблеми на индивида и обществото.

Да вземем за пример часовника – изобретен от човека. Когато той се развали, часовникарят го поправя да работи така, както е бил направен по първоначалната схема. Когато докторът иска да излекува болестта на пациента, той може да му помогне само, ако има представа за здравия човек. Същото се отнася и за спасението на грешното човечество и общество. Човешките проблеми могат да бъдат разрешени само чрез познаване стандарта на Творението, както Бог първоначално ги е създал, и тогава да се търси разрешение в тази посока. След като сме създадени по образ и подобие на Бог-Твореца, за да разрешим проблемите си, първо трябва да знаем кой е Бог? С други думи, трябва да започнем с характеристиките на Бог.

Обединителна мисъл нарича характеристиките на Бог „Изначален образ“, а теорията, която се отнася до тези характеристики, „Теория на Изначалния образ“.

I. Божественият Образ

Изучаването характеристиките на Бог се фокусира първо върху съдържанието, а после върху структурата. Съдържанието се отнася до всяка от характеристиките, докато структурата е свързана с взаимовръзките можду самите характеристики.

Като изхождаме от Бибие 1:27 „Бог създаде човека по Свой образ“, можем да разберем, че Бог, дори да е невидим, притежава форма. Той има двойнствени характеристики Сонг-Санг и Хьонг-Санг (Вътрешен характер и Външна форма), както и двойнствени характеристики Ян и Ин.

Ян и Ин

Според Обединителния принцип, Бог е хармоничен „Субект, състоящ се от двойнствени характеристики Ян и Ин“. Ян и Ин са също двойнствени характеристики на Бог в допълнение на Сонг-Санг и Хьонг-Санг. Тогава какви са взаимодействията помежду им.

Обединителния принцип обяснява, че „Божията същностна позитивност (Ян) и негативност (Ин) са атрибути на Хеговия същностен характер (Първоначален Сонг-Санг) и същностна форма (Първоначален Хьонг-Санг).“ Това означава, че Божиите форма и характер притежават характеристики и на Ян и на Ин. Затова Сонг-Санг и Хьонг-Санг са първични атрибути, докато Ян и Ин са вторични.

В човешкия дух (Сонг-Санг), Ян се проявява като весел, буден, вдъхновен, активен, докато Ин се проявява като мрачен, тих, пасивен. Ян в човешкото тяло (Хьонг-Санг) се проявяват като изпъкнал, а ин като вдлъбнат. В природата, Ян и Ин се проявяват като светлина и тъмнина, високо и ниско, динамично и статично, силно и слабо. Защо тогава Ян и Ин съществуват в допълнение на характеристиките Сонг-Санг и Хьонг-Санг? Ян и Ин съществуват, за да представят промяната, хармонията и красотата в природата. Колкото по-висше е едно същество, толкова по-сложна е формата му с много вдлъбнатини и издадености, а не е просто сферична. В природата се наблюдават най-различни промени, като различието в сезоните, ритъма и промяната между деня и нощта, редуването на планини и низини. Когато тези промени се хармонизират, ние преживяваме красотата в тях. Чрез промяната ние можем да преживеем хармонията в разнообразието. Това нямаше да бъде възможно, ако съществата бяха създадени само със Вътрешен характер и Външна форма (Сонг-Санг и Хьонг-Санг).

Източната философия е на мнение, че всички неща се състоят от Ин и Ян и повечето от аргументите в нея се отнасят до тези два аспекта. Въпреки това Източната философия съдържа и неясноти и двусмислия, свързани с концепцията Ян и Ин. Понякога тя разглежда Ян и Ин като субстанция, а друг път като атрибути. Например слънцето и планината, като мъжко същество или ипределения като светъл, топъл и висок за Ян, а луната и низините като женски същества. Също така прилагателни като тъмен, студен, нисък са описани като Ин елементи. Характеризирането на Ян и Ин като субстании не е в съгласие с Обединителна мисъл, чиято гледна точка е, че Ян и Ин са атрибути. Например, мъжът не принадлежи изцяло на Ян, нито жената – към Ин. Мъжът и жената съдържат в себе си елементи и на невидим Вътрешен характер (Сонг-Санг) и на видима Външна форма (Хьонг-Санг), където мъеът има Ян характеристики, а жената Ин характеристики. С дуги думи, мъжът съдържа Ян Сонг-Санг и Ян Хьонг-Санг, докато жената съдържа Ин Сонг-Санг и Ин Хьонг-Санг.

Нека първо да разгледаме Хьонг-Санг (Външната форма). Във външната си форма и мъжът и жената имат Ян елементи и Ин елементи, но мъжът има повече Ян отколкото Ин елементи, а жената има повече Ин отколкото Ян елементи. Тази разлика във външната форма може да бъде наречена количествена разлика. По същия начин във Вътрешния характер (Сонг-Санг аспекта) и мъжът и жената имат Ян и  Ин елементи, но съществува качествена разлика между типовете Ян и Ин елементи, които притежава мъжът и Ян и Ин елементи, които принадлежат на жената. Тази точка ще бъде по-подробно разгледана в главата Онтология.

Западната философия и до наши дни дискутира въпроса, който се отнася до ейдос и хиле (духа и материята), но няма виждане за Ян и Ин. От друга страна, Източната философия се концентрира най-вече над Ян и Ин. Тя също има виждане за дух и тяло, Ли и Чи, но не се концентрира толкова силно върху тях, както западната философия. Може да се каже, че ейдос и хиле в Западната философия съответстват на Сонг-Санг и Хьонг-Санг в Обединителна мисъл, а Ян и Ин в Източната философия съответстват на Ян и Ин в Обединителна мисъл.

Западната и Източната философия имат истоиря над 2000 години, но до сега никога не са успели да се обединят. В Обединителната Онтология те са напълно обединени. Това означава, че щом Обединителна мисъл може да обедини онтологиите, формиращи основата на Източната и Западната философия, то тя може да обедини също Западната и Източната култура. Културата, която може да се установи чрез обединението на Изтока и Запада, може да бъде наречена обединителна култура.

Вътрешен характер и Външна форма (Сонг-Санг и Хьонг-Санг)

Божият Сонг-Санг (Вътрешен характер) е причина за вътрешния, невидим аспект на сътворените битиета, а Божият Хьонг-Санг (Външна форма) е причина за външния, видим аспект на сътворените битиета. В Бог Сонг-Санг и Хьонг-Санг формират хармонично тяло и са в отношение на субект и обект. Означава, че те не са разделени, а съществуват в единство.

Изначален Сонг-Санг

Изначалния Сонг-Санг, или Божият Вътрешен характер (Сонг-Санг), е частта от Бог, отнасяща се до съзнанието и представлява основната причина за невидимия аспект или функционалния аспект на всички създания. Невидимия аспект в сътворените битиета съответства на съзнанието на човешките същества, инстинктите – при животните, живота в растенията и физико-химичния характер – при минералите. Божият Сонг-Санг е изразен в Божието творение в различни измерения, форирайки различните нива на невидимя свят. Например в минералния свят, Божият Сонг-Санг е почти бездеен и се проявява единствено символично. В растенията Божият Сонг-Санг се проявява на по-високо ниво, а при животните на още по-високо. При човека Божият Сонг-Санг се изразява напълно. По-нататъшните анализи за първоначалния Сонг-Санг показват, че той съдържа аспектите на функция и аспектите на форма, които се наричат вътрешен Сонг-Санг и вътрешен Хьонг-Санг. Вътрешният Сонг-Санг има способности – интелект, емоции и воля, а вътрешният Хьонг-Санг съдържа идеи, концепции, първоначални закони, математични принципи и т.н. Вътрешният Сонг-Санг е субективната част в Сонг-Санг, а вътрешният Хьонг Санг е обективната част в Сонг-Санг.

Интелектът е способност на познанието. Емоцията е способност на чувствата – способността да се чувства радост, яд, тъга, удовлетворение и т.н. Волята е способността да се желае, да се определя, да се решава и т.н. Още повече, интелектът има способността да възприема, разбира, осъзнава. Възприемането се отнася към способността да се приемат представи или образи, породени от някакъв обект. Разбирането се отнася към способността ни да преценяваме, използвайки нашите концепции. Осъзнаването се отнася към способността ни да правим заключения, като използваме нашите концепции, за да възприемем универсалните истини и същността на нещата. Например случката, чрез която Исак Нютон (1642-1727 г.) открива закона за гравитацията. Чрез възприемането си Нютон осъзнава, че една ябълка е паднала от дървото. Разбирането се включва в действие и преценява, че ябълката е паднала, защото някаква сила я е привлякла.  И накрая осъзнаването му показва, че причината, поради която ябълката е паднал, е съществуването на силата на гравитацията. Казвайки това, нямам предвид, че Бог е ангажирал лигическото си мислене чрез Своето разбиранена базата на осъзнатото от Него и чак тогава е включил разума Си на базата на задълбоченото Си мислене. В способностите на Божия интелект, трите функции – възприемане, разбиране и осъзнаване съществуват в единство. Но изразени в хората, те се диференцират в последователни степени на възприемане, разбиране и осъзнаване.
Следователно, което ще обсъдим, е вътрешният Хьонг-Санг. Обединителният принцип казва, че „въпреки че вътрешният характер (Сонг-Санг) не може да се види, той има определена форма…”. Това ни показва, че в Сонг-Санг вече има елементи на форма, които са вътрешният Хьонг-Санг. Обединителният принцип също така казва, че Хьонг-Санг може да бъде наречен втори Сонг-Санг. Това означава, че формата в съзнанието (Вътрешният Хьонг-Санг) е също така външна форма (Първоначалният Хьонг-Санг). Когато погледнем едно цвете, птица или планина, в съзнанието ни се запечатва образ на това, което сме видели. От тези образи произтичат нашите идеи или концепции. При хората идеите или концепциите за нещо се появяват в съзнанието ни само след като сме го преживели. При Бог обаче идеите и концепциите вече са съществували преди създаването на Вселена. В Битие пише, че когато Бог казва: „Нека бъде светлина” – светлината се появява, когато казва: „Нека сушата се появи” – сушата се появява. След като Бог обявява, че нещо трябва да стане „то става” (Битие 1:3-9). Това означава, че всичко се е случвало точно така, както Бог го е планирал и си е мислил, че ще стане. Затова, когато Бог е създал Вселената, Той вече е имал идеи и концепции и според тях я е сътворил.
Идеите и концепциите са образи или представи в съзнанието. Идеите са конкретни представи на индивида, а концепциите – сума от общи елементи, извлечени от няколко конкретни неща. Платон (427-347г. пр. Хр.) твърди, че нематериализираните идеи са истинската реалност. Може да се каже, че той е схванал идеите и концепциите на Първоначалния образ. Първоначалните закони се отнасят към фундаменталните закони. Законите, открити от хората, имат отклониния и някои техни аспекти с времето се променят. Обаче първоначалните закони са абсолютни. Законите, които съществуват в Бог са първоначалните закони. Когато първоначалните закони се изразят в сътворения свят, те се появяват в два аспекта – Сонг-Санг аспекти и Хьонг-Санг аспекти. Сонг-Санг аспектът се отнася за нормите в човешкото общество, като втика и морал, за разлика от Хьонг-Санг аспектите, които се отнасят до законите в естествения свят.
Бог е математическо същество. В Своя вътрешен Хьонг-Санг Той има математическо съдържане като цифри, математически стойности и формули. Питагор (570-496г. пр. Хр.) смята, че числата са основата на Вселената и така той е успял да улови математическите принципи в Изначлния образ. Учените са открили много формули през истоирята. Всеки един от тях е усетил проявлението на отделна част на математическата природа на Бог. Пол Дирак (1902г.), британски физик, който допринася за формулирането на квантовата механика казва, че Бог е математик на високо ниво и че никой не може да отрече, че Той използва висша математика при формирането на Вселената. Едмунд Хусерл (1859-1938г.), основателят на феноменологическото движение, говори за структурата на чистото съзнание. Според него това е съзнание, където не трябва да има съждения, свързани с външния свят. Според него чистото съзнание има функционална част и обективна част, или с други думи – част, която мисли и част, за която се мисли. Той ги нарича „ноезис” и „ноема”. В Обединителна мисъл те съответстват на вътрешния Сонг-Санг и вътрешния Хьонг-Санг. Хусел се е занимавал главно със съзнанието, но причината за съществуването на двете части – функционална и обективна – на съзнанието е, че Божият Сонг-Санг е структуриран по този начин, а хората са създадени по образ на Бог.

2. Изначален Хьонг-Санг

Изначалният Хьонг-Санг или Божият Хьонг-Санг, е аспект на Бог, който се отнася до тялото или атрибутите на Бог, които са основната причина за видимия свят, материалния аспект на всички сътворени битиета. С други думи, Хьонг-Санг се отнася до всичко, което е „материя”. Материално е основа, което формира всички битиета и има потенциал на формиране на неограничен брой различни форми. Божият Хьонг-Санг е фундаменталната причина за материалния аспект на хората, животните, растенията и минаралите. С други думи човешкото тяло, животинското тяло и материята на растенията и минералите са изява на Божия Хьонг-Санг в различни измерения. Видимият аспект на всички сътворени неща се състои от материя и готмс, чиято изначална причина е фундаменталната материя и потенциалът за безброй много форми в Божия Хьонг-Санг. Както споменахме по-горе, причината за тези форми се намира във вътрешния Хзонг-Санг.
Каква е същността на материята? Древните гръцки философи наричат корена на всички неща или фундаменталната материя арче. Талес (624-546г. пр. Хр.) определя арче като „вода”, Анаксимандър (610-547г. пр. Хр.) я нарича апейрон или „без граница”, а Анаксимен (585-528г. пр. Хр.) я нарича „въздух”. Това, което Анаксимандър нарича апейрон също така може да бъде наречено хаотична, безгранична материя. Хераклит (490-430г. пр. Хр.) определя арче като огън, Емпедокъл смята, че всъщност то представлява и четирите елемента – огън, вода, въздух и земя, а Демокрит (460-370г. пр. Хр.) смята, че тя е фундаментална частица, която повече не може да бъде разделяна – „атом”.
От другата страна китайците от древни времена са смятали Чи за произход на Вселената. Чи е нещо, което може да бъде описано като материя, изпълваща Вселената. Теорията за Ян и Ин, създадена от Цоу Йен (305-240г. пр. Хр.), обяснява, че Великият Изначален (Тай-Чи) поражда Ян и Ин. От своя страна Ян и Ин пораждат „четирите образа”: великият Ян, малкият Ян, великият Ин и малкият Ин. Тези четири образа създават „осем триграми” (па-куа), които създават Вселената чрез взаимодействие и размножаване. По-късно Великият Изначален бе прекъснат като фундаментален единствен Чи, който поражда Ян и Ин. Ето как в теорията за Ян и Ин също се смята, че произходът на Вселената е Чи.
Според модерната физика цялата материя се състои от атоми, атомите се състоят от елементарни частици, а елементарните частици – от енергия. Същността на материята е енергия. От гледна точка на Обединителна мисъл същността на Божия Хьонг-Санг е определен вид енергия. Тази енергия не е същата физическа енергия, която познаваме от физическия свят. Това е енергия в състояние точно преди да бъде феноменализирана като енергия в сътворения свят. Енергията на Божия Хьонг-Санг може да бъде наречена „приенергия” или „приматерия”. В смисъл, че може да стане материя. Тъй като крайната същност на материята се изучава от много науки, ще разчитаме на развитието им за по-нататъшно разясняване.
Когато първоначалният Сонг-Санг и първоначалният Хьонг-Санг (т.е. приенергията) влязат в действие на даване и получаване, се генерира енергия или сила. (Вижте дискусията за действието на даване и получаване точката „Структура на Изначалния образ” в тази глава.) В зависимост от различните цели може да бъде генерирана два вида енергия – действаща енергия (или действаща сила) и формираща енергия (или формираща сила). Действащата енергия е силата на Бог наречена, „първична сила”. Първичната сила действа на всички сътворени същества и се изразява като сила, която предизвиква действие на даване и получаване между субект и обект и се нарича „Универсална първична сила”. А формиращата енергия оформя масата от частици в сътворения свят.
Матеията (хиле) както е спомената от Аристотел, обикновено означава чист материал без никакво определение. Защо в Обединителна мисъл наричаме Хьонг-Санг онова което с китайски йероглифи означава „форма”? Причината е в това, че Хьонг-Санг има потенциала на приема различни форми. Това може да бъде обяснено като направим аналогия с водата. Водата няма собствена форма, а приема формата на съда, в който е. Затова можем да кажем, че водата, макар и безформена, има безброй много форми. По същия начин хиле е безформен, но има потенциала да се изрази в безброй много форми. Ето защо е удачно да го наричаме Хьонг-Санг.
Според модерната наука елементарните частици са формирани от енергия. За да сме точни, например в състояние на вакуум, когато няма маса, елементарните частици се свързват с помощта на енергия. Енергията вибрира и съединява елементарните частици в състояние на вакуум, вибрацията на енергия не е постоянна, но се появява в определени състояния на вибрация на енергията. Също както тоналностите в музиката. Това означава, че енергията има скала на различни типове вибрации и следователно определена форма. Въпреки че е невидима, енергията вече притежава някаква форма и според тази форма елементарните частици вече са се появили. В този смисъл също е удачно да се използва термина „Хьонг-Санг” за материята.

3. Разликата между Сонг-Санг и Хьонг-Санг

Тук ще разгледаме въпроса дали Сонг-Санг и Хьонг-Санг в Първоначалния образ са същностно хетерогении. Ако Сонг-Санг и Хьонг-Санг са същностно хетерогенни, тогава Бог може да се разглежда като дуалистично същество. Обединителна мисъл обаче не разглежда Сонг-Санг и Хьонг-Санг като същностно хетерогенни. Аз ще обясня това като използвам аналогия със състоянията на водата.
Водата и парата са твърде различни по своята физична природа, но в същността си са едно и също в смисъл, че и двете са изградени от едни и същи молекули, от въглерод и кислород. Водата и парата единствено се различават в състоянието си заради различното съотношение между кинетичната енергия (сила на отблъскване) и молекулярното привличане (сила на привличане) в молекулата на водата. Затова водата и парата по принцип не са хетерогенни. Сонг-Санг и Хьонг-Санг могат да се разглеждат по същия начин. В основата си Сонг-Санг съдържа духовни елементи. Има същои енергийни елементи, но в Сонг-Санг духовните елементи са повече от енергийните. По същия начин в Хьонг-Санг основно се съдържат енергийни елементи, но също съществуват и духовни елементи. Просто в Хьонг-Санг има повече енергийни отколкото духовни елементи. Така че Сонг-Санг и Хьонг-Санг не са същностно хетерогенни и двете имат както духовни, така и енергийни елементи.
В сътворения свят, Сонг-Санг и Хьонг-Санг са изразени като дух (или създание) и материя (или тяло). Те са хетерогенни, но имат много общи неща. Може да се каже, че и в съзнанието има елементи на енергия. Например, ако елекрическият импулс се приложи на нерв на мускула на крака на жаба, всеизвестно е, че мускулът ще реагира. Но съзнанието също може да движи мускулите точно както физическата енергия (например електрическата енергия). Това е доказателство, че има енергия в съзнанието. Дори, както споменахме по-рано, когато се появи енергия под формата на елементарни частици, ще се появят само тези частици, които имат определена регулярност. Това показва, че има някои Сонг-Санг елементи, наследени в самата енергия.
Има някои Хьонг-Санг елементи в Сонг-Санг и обратното. В Изначалния образ Сонг-Санг и Хьонг-Санг са обединени в едно. Разликите между Сонг-Санг и Хьонг-Санг са породени от едни и същи абсолютни атрибути. Когато тези абсолютни атрибути са изразени в сътворения свят чрез Творението, те се превръщат в два различни елемента. Това е аналогията с карането по права линия в две различни посоки от една и съща точка. Една от линиите се отнася до Сонг-Санг (или духа), а другата се отнася до Хьонг-Санг (или материята). (Фиг. 1-1)
В Библията е написано, че невидимата природа на Бог може да се разбере, като се наблюдават сътворените битиета (Римляни 1:20). Когато наблюдаваме природата, откриваме, че всяко едно съществп судуржа в себе си двойнствени аспекти на дух и тяло (материя), инстинкти и тяло или живот и тяло. От това можем да заключим, че Бог, като първопричина също има двойнствени характеристики. В Бог двойнствените харакреристики са в хармония помежду си. В Бог дуалните харакреристики са в единство. Бог е субект, който съдържа дуалните характерисрики на Сонг-Санг и Хъонг Санг. Това наричаме Теория на единството или Обединителна теория.
Нека сега да разгледаме, гледната точка на Аристотел за субстанциалното и гледната точка на Декарт за дуализма. Според Аристотел субстанциалното се отнася към формата и материята. Формата се отнася до същността, която изгражда субстанцията, а материята се отнася до материяла, с който се изгражда субстанцията. Теорията на Аристотел е основа, на която се изгражда западната философия. Също така тя се доближава до виждането за Сонг-Санг и Хъонг-Санг елементите в Обединителна мисъл. Но между тях също съществуват и основни разлики. Според Аристотел, когато проследим формата и материята до техния произход, ние достигаме до „чистата форма” и „чистата материя”. Чистата форма, или Бог, няма физическа форма тя е само мисъл. Бог се разглежда като чиста мисъл, докато чистата материя съществува независимо от Бог. Това виждане на Аристотел се доближава до дуализма и що се отнася до първичната материя то се различава от виждането на християните за Бог като Творец на всички неща. Като свързва виждането на Аристотел с това на гристияните, Тома Аквински разглежда чистата форма като Бог. Аквински достига до виждането, че Бог е създал света от нищото. По този начин той прокарва идеята „създаване от нищото”. Тази доктрина е неприемлива за съвремената наука, която е на мнение, че Вселената е създадена от енергия.
Рене Декарт твърди, че Бог, дух и тяло са три вида субстанция. Той е на мнение, че Божията субстанция е абсолютно единна, но в света тя се проявява като дух и тяло. За него духът и тялото са напълно независими един от друг, но свяка една зависи от Бог. Декарт прокарва дуализма. Но в резултат на това за него, както и за Западна философия, става трудно да се обясни как духът и тялото си взаимодействат. Коренът на проблема е, че Декарт разглежда духа и тялото напълно хетерогенни един към друг. Тези концепции ейдос (форма) и хило (материя), както и духът и материята, така както са възприети от Западната философия, показват тежки проблеми. Може да се каже, че концепцията на Обединителна мисъл за Сонг-Санг и Хъонг-Санг разрешават тези проблеми.

В. Индивидуален Образ

Атрибутите на Бог, които са причина за индивидуалните свойства на всяко едно битие, специфичните черти, наследени от свяко едно от тях – се наричат „индивидуялен образ”. Всяко битие има свои специфични особености, хората например имат ясно изразени черти на лицето, физическа структура и характер. От биологична гледна точка хората имат различни гени, или ДНК, които се съдържат в хромозомите им. Защо всеки човек има различно ДНК? ДНК на всеки човек е различна поради индивидуалния образ, който съществува в Бог и също се съдържа в хромозомите под формата на ДНК. Създавайки хората и всички неща в природата, Бог създава форма и характер, които са специфични за всяко едно битие. Споцифичната форма и характер се съдържат като идея във вътрешния Хъонг-Санг на Бог. Тази идея е точно това, което представлява Индивидуалният образ. Индивидуалният образ се съдържа във вътрешния Хъонг-Санг на Изначалния Сонг-Санг. Това че всяко нещо в природата е уникално означава, че всяко битие притежава индивидуален  Сонг-Санг и Хъонг-Санг и индивидуален Ян и Ин. Индивидуалният образ не съществува независимо от универсалния образ. Всъщност индивидуалният образ не е нищо друго освен индивидуализиран универсален образ. Каква е целта на многообразието на характерите и формите при хората? Тази разлика съществува, за да донесе най-пълна радост на Бог. Божието желание е да преживее уникален вид радост чрез всеки един човек. Разбира се, всички неща в природата имат свой уникален характер, но не така ясно изразен, както при човека. Причината за това е, че хората са създадени като пряк образ на Бог, докато всички останали битиета са създадени като символичен образ на Бог. Божият Индивидуален образ е изразен в човешката индивидуалност. Човешката индивидуалност е ценна и трябва да бъде абсолютно уважавана. Също и нещата от природата имат своята индивидуалност, която произхожда от Бог и те също трябва да бъдат уважавани. Но стойността на тяхната индивидуалност не може да се сравнява със стойността на човешката индивидуалност. Поради тази причина човек е създаден да господства над всички неща в света. Тук може да възникне въпроса: Не е ли истина, че индивидуалността на всеки човек идва по-скоро от неговите родители, отколкото от Бог? В определена степен родителите предават на своите деца част от своя характер, но не всички характеристики от родителите се унаследяват от децата. Хората се раждат с нови уникални характеристики, които родителите не притежават. От това може да заключим, че Бог създава хората като използва уникалните характеристики и форми на техните родители, но също влага индивидуални характеристики, които се съдържат като уникална идея в Божия вътрешен Хъонг-Санг.

Според Тома Аквински, хиле е „принципът на индивидуалността”. Всички неща съдържат в себе си ейдос и хиле, но ейдос е универсален, а не индивидуален.. Всички неща са индивидуални в хиле. Това е равносилно на твърдението, че индивидуалността се появява случайно. Теорията на Аквински не ени дава философска основа за гарантиране на абсолютността на човешката индивидуалност. В противоречие на това твърдение, хуманистите прокарват идеята, че човешката индивидуалност трябва да бъде иважаване, но те не влагат философската основа, която гарантира абсолютността на човешката индивидуалност. Комунизмът от друга страна твърди, че човек е животно, което е еволюирало и в същото време е продукт на социалната среда. Така теория също е на мнение, че с промяна на средата се промени и човек. Затова за комунистите човешката индивидуалност не е от значение. Това, което има значение, е социалната среда и социалните институции. Проявата на геноцид по време на комунистическите революции и масовото изгребване на хора в следреволюционните борби на силите доказва, че при комунизма липсва теоритическа основа за уважение на човешката индивидуалност.

Обединителна мисъл твърди, че човешката индивидуалност идва от Божия Индивидуалнен образ и затова не се определя от средата. Без съмнение съществуват отделни аспекти в индивидуалността, които се повлияват от средата, но въпреки това аспектите, кото произхождат от Божия индивидуален образ са първостепенни, а тези, които се влияят от средата, са второстепенни. Ето защо Обединителна мисъл твърди, че човешката индивидуалност е абсолютна.

II. Божествен Характер

Аспектът, който изразява формата на Бог, се нарича Божествен образ, докато аспектът, който изразява способностите и функциите на Бог, се нарича Божествен характер. В традиционната теология Бог се разглежда като Всемогъщ, Вездесъщ, Вечен, Непроменлив, Върховно добро, Върховна красота, Върховна любов и т.н. В Обединителна мисъл, Сърцето, логоса и творчеството се разглеждат като най-съществени характеристики на Бог.  Любовта е също една от важните Божествени природи, но тя извира от Сърцето. Затова по-долу ще бъдат разгледани характеристиките на Сърцето, логоса и творчеството.

А. Сърце

Сърцето е в основата или същината от атрибутите на Бог. Сърцето е емоционален импулс за преживяване на радост, а истинската радост се преживява чрез любовта. Затова емоционалният импулс за преживяване на радост е „емоционалнен импулс за търсене на любов.”

Божието сърце е неспиращ импулс. То е неспираща емонионална сила и желание, което извира от Бог. Затова Бог се е нуждаел от обект на тази любов. Това е основната причина, поради която Бог е създал човека и всички неща. Бог е създал човека като обект на Своята любов и за да направи човека щастлив, Той е създал всички неща. Човек също изпитва радост, когато има обект на своята любов. Ако обектът отразява субекта, тогава субектът изпитва още по-голяма радост. Поради тази причина Бо е създал човека по Свой образ и подобие и за да го направи щастлив, Бог е създал всички неща да приличат по нещо на човека и да бъдат негов обект.

Нито една религия или философия до сега не е успяла да даде ясен отговор на въпроса защо Бог е създал Вселената. Религията и философията са се занимавали единствено с вече създалата се реалност. Например китайската философия обяснява, че от първопричината са се появили Ян и Ин и те са създали „четирите образа” – великият Ян, малкият Ян, великият Ин и малкият Ин. Тези четири образа са създали „осем триграми”, от които са възникнали всички неща. Въпреки това китайската философия не дава обяснение защо Първопричината е създала Ян и Ин и защо те са се развили в четири образа и осем триграми и по този начин са се създали всички неща.

Същото може да се каже и за Християнската теология, където Бог се разглежда като Всемогъщ. Това не означава, че Той трябва да създаде нещо. Бог може да не направи нищо и въпреки това да е Всемогъщ. Това не е мотивация Той да създаде Вселената. Също според Християнството в основата на Бог е любовта. Най-висшата форма на любов това е саможертвената любов, която се изразява в разпятието на Исус. Целта на тази любов е да спаси грешното човечеството. Поради това в основатас си, тази любов също не може да бъде причината, поради която Бог е създал Вселената. Докато не се изясни причината, поради която Бог е създал човечеството и Вселената, не може да бъде напълно изяснен въпросът за съществуването на Бог. Това дава повод атеизмът да се разраства. Всъщност се появява виждането, че Бог е създал човека, а човекът е създал Бог.

Фойербак заключава, че съвършеният разум, съвършената воля и съвършената любов не са нищо друго освен характеристики на човека. След което твърди, че Бог не е нищо друго освен представа на човека. Художникът рисува картинката като превъплъщава концепцията, която е в неговото съзнание. С други думи той достига до твърдението, че не Бог създава човека, а че човек създава Бог. Когато са атакувани по този начин, християните ясно знавха причината, поради която Бог е създал човечеството и Вселената, те щяха да отвърнат на нападките на Фойербах. Но християните нямат това познание, затова теорията на Фойербах се превърна ва почва на атеизма. А марксизмът го доразви. Чрез Обединителна мисъл, този въпрос може да бъде изяснен.

Поради това че Бог е същество със Сърце, Той е създал човечеството като свой обект, а Вселената като обект на човечеството. Поради това, че човек е създаден по подобие на Бог, човек също престижава емоционален импулс за получаване на радост чрез любов. Това е импулсът на Сърцето, което съдържа два вида импулса, един за радост и един за любов. Всеки човек може да бъде щастлив. Този, който иска да е богат или да има власт, или се стреми към познание, прави всичко това, за да изпита радост. Поради импулса да търсят радост, децата искат да си играят с играчки, поради импулса за търсене на духовна радост, мъчениците са готови да жертват материалните блага.

Поради това че всеки притежава импулс за стремеж към щастие става ясно, че хора, които се стремят единствено към натрупване на богатство, власт и познание, получават радост, която трае кратко. Тогава как може човек да достигне до истинската радост? Единствениеят начин да се изпита истинска радост е чрез любовта. Още по-ценно е когато човек се ангажира в икономифческа, политическа или академична дейност, като в същото време обича другите и получава любов от другите. Тогава той може да изпита радост от цялото си сърце.

Любовта е емоционална сила, която субектът дава на обекта. Затова за субекта импулсът е да обича, а за обекта импулсът е да бъде обичан. Например при децата желанието да търсят любов от своите родители е непрекъснато. Ако това желание не бъде задоволено, детето може дори да се разболее. Желанието на родителите да обичат своите деца също е непрекъснато. Има много примери, за това как родителите са готови да дадат дори живота си, за да защитат своите децата. Причината е, че само чрез любовта може да бъде преживявана истинската радост. По този начин желанието да изпиташ радост е свързано с желанието да обичаш. Любовта тук не се не се свързва с егоистични желания. Радостта, която се преживява чрез истинска любов е вечна и непроменлива. Истинската любов иска първо да даде преди да получи. Истинската любов дава без да подтиска. Истинска любов иска първо да удовлетвори обекта. Бог е създал хората, като е вложил безгранична  любов в тях. Бог е щастлив когато вижда Своите деца също щастливи. Сърцето е сърцевината на Бог. За да обясним това фигуративно, ние можем да поставим Сърцето в окръжност, около която са Сонг-Санг и Хъонг-Санг.

Каква е връзката между емоции и сърце? Емоциите и сърцето имат една и съща емоционална функция, но Сърцето е причина и емоционален резултат. Ние се чувстваме щастливи когато импулсът на Сърцето е удовлетворен, а когато не е, сме депресирани. Тази радост и депресия са емоционален резултат. Сърцето е вътрещна причинна емоция, докато емоциите на вътрешния Сонг-Санг т.е. интелекта, емоциите и волята са вънщни, резултатни емоции.

А какво да кажем за връзката между Сърцето и любовта? Двете заедно, Сърцето и любовта, са коренът на интелекта, емоциите и волята, но Сърцето е емоционален импулс, който търси радост, докато любовта е емоциална сила, която свързва субекта и обекта. С импулса на Сърцето като моливация, емоциалната сила се предава от субекта към обекта или от обекта към субекта. Тази емоционална сила е любовта. Затова Сърцето е извор на любов или начална точка на любовта.

В интелекта, емоциите и волята на човек, функцията на интелекта е да се стреми към знания, функцията на емоциите е стремеж към изкуствтото, а функцията на волята е да се стреми към етика и морал. Но поради това, че Сърцето е коренът на Сонг-Санг, функциите на интелекта, емоциите и волята трябва да са с център Сърцето. Целта на Сърцето е да осъществи целта на Творението, която е да се изгради Небесното царство на земята. С други думи, дейността на всеки един трябва да е на базата на Сърцето с цел изграждане на Небесното царство на земята.

Божието творчество започва с мотивация на Сърцето. Затова в Изначалния образ действието на даване и получаване между Изначалния образ Хъонг-Санг е изградено с център Сърцето. В това действие на даване и получаване когато импулсивната сила на Сърцето в Изначалния Сонг-Санг се обедини с енергийните елементи на Изначалния Хъонг-Санг, това единство се проявява в Първична сила. Първична сила действа върху всички неща и се проявява под формата на сила, която образува действието на даване и получаване, наречена Универсална първична сила. В хората тя се проявява като сила, която формира взаимовръзки между тях или като сила на любовта. Поради това че религията и науката още не са обяснили факта, че Бог е същество на Сърцето, те не са успели да дадат ясен отговор на въпроса защо Бог е създал Вселената. Обединителна мисъл предлага „Теория с мотивация на сърцето”, която обяснява причината, скрита зад Божието творчество.

Торията с мотивация на Сърцето е силно потвърждение на теорията на сътворението и ни дава увереност в съществуването на Бога като Творец.

Тази теория слага край на конфронтацията между теорията на сътворението и теорията за произхода. Теорията за сътворението твърди, че Бог е сътворил света, но не изяснява мотивацията, с която е започнал да твори и зад това стои проблема, че материята е създадена от нищото. От друга страна Обединителна мисъл е на мнение, че причината за съществуващия свят е в Бог, но светът не извира от Бог. Бог е създал света, като е бил мотивиран от Сърцето, затова е вложил своя Сонг-Санг и Хъонг-Санг във всяко едно създадено творение.

Каква е разликата между Божията любов и християнската любов от гледна точка на Обединителна мисъл? Това, което Обединителна мисъл има предвид под Божия любов, е любовта на Бог по време на сътворяването, която е била изпълнена с надежда и е била извор на живот. Това е любов, която се съдържа в идеала за Творението, която със сигурност щеше да се осъществи, ако Адам и Ева не бяха сгрешили и бяха осъществили семейство с център Бог.

Противополжно на това, християнската любов символизира саможертвената и окуражаваща любов, която се стреми към спасение на човечеството. Изначалната задача на Исус е била да осъществи изначалния идеал на Бог на земята. Но той бива разпънат поради безверието на хората. Поради това Исус не може да осъществи този идеал. Вместо това Той показва Божията любов като саможертвена любов, така че да може да води човечеството обратно към Бог.

Б. Логос

В Евангекието на Йоан първа глава е написано: „В начало бе Словото, и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бог, всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.” (Йоан 1:1-3). Значението на тези библейски слова е, че всички неща са създадени чрез Божието слово. Обединителната философия е съгласна с това положение допускайки, че Бог е създал Вселената чрез Своето Слово. Словото тук е същото като логоса. Но ако словото се идентифицира с Бог, възниква проблем. Хегел разглежда логоса или идеята, като Бог. Той описва създаването на Вселената като саморазвиваща се идея или логос. В резултат на това се изключва индивидуалният аспект на Бог.

От гледна точка на Обединителната философия, логосът е мисълта на Бог, както и Неговото слово. Логосът като слово, което извира от Бог, е като модел в основата на всяки създадено битие по времето на сътворението. Затова логосът е мултиплицирана същност, която извира от съзнанието на Бог. Когато вътрешният Сонг-Санг и вътрешният Хъонг-Санг влезат във взаимодействие по между си с център целта на Творението, възниква концепция или модел, която се нарича логос. Например нека да предложим, че Бог с център Сърцето, установява целта за сътворение на птица заради хората. За да осъщество тази цел, Бог използва своя интелект. Може би Той се пита в каква форма да създаде тази птица? Какъв цвят? В каква форма и структура да създаде крилата, скелета и тялото? Мислейки по този начин, Той стига до някаква визуална представа и образ, като използва различни идеи, които се съдържат в неговия Хъонг-Санг. Този процес води до създаване на предварителна концепция за птица.

В. Творчество

Творчество е способността да се създава. Хората винаги са се опитвали да обогатят живота си, като са развивали нови идеи и нови неща. Това е израз на дейността на творчеството. Божието творчество, чрез което Той създава света, е предадено на човека. Логосът се формира от Изначалния Сонг-Санг, чрез вътрешни Сонг-Санг и вътрешния Хъонг-Санг, които влизат в действие на даване и получаване с център целта. Създадените неща се формират чрез логоса и изначалния Хъонг-Санг, които влизат в действие на даване и получаване. Тук способността на формирането на размножено тяло, като се инициира действието на даване и получаване, не е нищо друго освен творчесто. Действието на даване и получаване, а действието между вътрешния Хъонг-Санг и в ътрешния Сонг-Санг в първоначалния Сонг-Санг се нарича вътрешно действие на даване и получаване, а действиети между Логоса и Хъонг-Санг се нарича външно действие на даване и получаване. „Вътрешно” и „външно” в този случай са концепции с център Първоначалния Сонг-Санг. Творчеството може да се опише като способност да се образуват вътрешна и външна четирипозиционна основа, като се инициира вътрешно и външно действие на даване и получаване. (По-пълно обяснение за действието на даване и получаване и четирипозиционната основа ще бъде изложено в следващата глава. „Структура на Изначалния Образ”). По време на сътворяването действиетло на даване и получаване е било зад целта и целта е била инициирана от Сърцето. Затова Божието творчество се основава на Сърцето.

Когато Бог сътворява мъца и жената, Той ги дарява с творчество. Правейки това, Той възнамерява да обучи хората да упражняват господство над всички неща, използвайки творчестяото си. Божието творчество се базира на Сърцето. Затова единствено когато хората достигнат съвършенство и наследят Божието Сърце, те ще бъдат способни да наследят творчество и наследят творчеството напълно от Бог. С други думи, човек е квалифициран да господства над всички неща само когато съзрее, усъвършенства се като личност, създаде семейство чрез брак с център Божията любов и усъвършенства това семейство. Но хората съгрешават и не успяват да наследят Божието Сърце и затова творческите способности, които наследяват от Бог, са непълноценни и с център егоизма. Ето защо през цялата човечка история човешките творчески способности нямат нищо общо с Божията любов. Творчеството в своето първоначално значение се базира на любовта. Това означава, че за да контролира естествения свят, науката трябва да се осланя на ценностите. За съжаление с развитието на науката ценностите упадат. В резултат на това човешкият живот става много комфортен, постиженията на науката започват да се използват за подтискане, войни и унищожаване на природата, което води до невероятни разрушения и на хората, и на природата.

В Библията се казва в Рим. 8:19-22: „Защото създанието е усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.” Това означава, че поради човешкото грехопадение хората не могат да изявят истинските си творчески способности с център любовта, а вместо това стават жестоки и разрушителни. Ето защо всички неща страдат. Когато хората отново получат Божията любов и започнат да изразяват истинските си творчески заложби, вече няма да има жестокост и унищожение към природата и самото Творение повече няма да страда. В такъв свят плодовете на науката ще допринасят само за осъществяването на щастие. Природозащитините движения днес са много популярни и се концентрират върху създаването на хармония между науките и ценностите. Такова развитие може да се разглежда като проявление на човешките усилия за възстановяване на техните загубени творчески способности.

III. Структура на Изначалния образ

Структура на Изначалния образ се отнася до различните взаимодействия на множеството атрибути на Бог. По-точно идеята за структурата може да се отнесе само до съществувящия свят и не може да се приеме за описание на Бог, Който е извън времето и пространството. За да разберем Бог чрез нашите концепции, ние трябва да използваме само аналитичен метод. С други думи ние можем да разберем Бог, разглеждайки индиректно Неговите атрибути. В този смисъл, Бог ще бъде обяснен с концепцията за структурата на Изначалния образ.

Има и други случаи, където можем да разберем нещо невидимо чрез идеята за структурата. Когато говорим за съзнанието на един човек, често го определяме като ограничено или отворено. Може също да кажем, че съзнанието на определен човек се различава и по своята структура. Тези примери ни пиказват, че е възможно да разберем невидимото съзнание, говорейки за него като за структурно понятие. По-същия начин е възможно да имаме определено разбиране за Бог, който е отвъд времето и пространството, като Го опишем сякаш Той е съществото във времето и пространството с определена структура.

А. Действие на даване и получаване и Четирипозиционна основа

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s