.
Архангел Луцифер и неговото предателство
В Юдео-Християнската традиция Дяволът или Сатана е обвинителият или свръхестественият пра-враг на човечеството, произходът на цялото зло и инициаторът на цялото страдание и човешка трагедия.
Сатана е силен противник, защото той е грешен ангел, който познава човешките слабости толкова добре, колкото и плановете и стратегията на Бог. Тъй като някога е бил Луцифер, архангел от небесната свита, той има способността дори да имитира Бог и да се преобразява в „ангел на светлината”.
Той работи самостоятелно и задкулисно. Сатана работи най-ефективно като всепроникващ, невидим „дух на времената”. След като веднъж дяволът е помрачил и объркал истинското положение на хората, човешките ценности и моралните стандарти изглеждат само като сенки, а това, което се явява като най-реално са конкретни икономически, политически и материални сили. Отделени от Божията светлина, ние започваме да се страхуваме от другите и да не им се доверяваме от другите и да не им се доверяваме, което води до социален хаос.
Ето защо Сатана има огромна полза и получава голямо предимство пред човешкото невежество и едно от неговите невероятни постижения е да накара хората да повярват, че той не съществува.
Докато идентичността на един престъпник не е разкрита, докато природата и методите на неговото престъпление останат тайни, престъпникът може да твърди, че е невинен и ще е лесно за него да продълви безнаказано да извършва пестъпления. Но ако веднъж неговото престъпление е показано, неговата личност разкрита и доказателствата представени, всички ще са нащрек и той няма да може да продължи измамата си.
Следва да разкрием как този „ангел на светлината” предава Бог и успява да поеме управлението на човечеството, като се превърща в това, което Библията нарича „бога на този свят”.
Търсенето на и борбата срещу злото не са прости задачи. Ето защо не е лесно да разберем защо в този свят на поквара и грях, пророците и хората на Бог винаги страдат от преследване и отхвърляне.
Сан Мьонг Мун преминава през неизказани духовни битки, за да разкрие скритото престъпление на Сатана и после се изправя пред огромни трудности в живота си, за да открие тази тайна пред света.
Луцифер преди грехопадението е бил архангел в позиция на водач в невесната йерархия. Луцифер е бил отговорен за предаването на Божиите наставления и любов на другите ангели, което се е радвал на специална силна връзка с Бог и е монополизирал неговата любов.
Въпреки че хронологично Адам и Ева се появяват в края на творческия процес, Луцифер много скоро е започнал да разбира и осъзнава, че те са най-висшето творение на Бог, неговичт по-завършен образ. Луцифер разбрал, че като Божии деца те ще получат цялата Му любов, след като веднъж достигнат съвършенство и ще станат също наследници и господари на цялото Божие творение, включително и на ангелите.
Ако сравним Бог и крал, а Луцифер с любимия му първи министър, можем да разберем как кралят би развил по-интимна и сърдечна вързка с децата си, отколкото с първия си министър. Неговите деца, родени принцове и принцеси, ще са предопределени да наследят цялото му кралство.
Луцифер продължава да получава същата любов и благословии от Бог и след раждането на Адам и Ева. Но когато се сравнявал с Адам, Луцифер се чувствал пренебрегнат и изместен от централна на второстепенна позиция.
Луцифер особено завиждал поради факта, че Адам и Ева, освен че унаку духовно тяло тало ангелите, претижавали и физическо тяло с капацитет да създават потомство и имат влияние и власт над физическата вселена.
Луцифер, който желаел да запази старото си положение и отдавал повече значение на бившата си заслуга и позиция, отколкото на любовта, коята после щял да получи от човешките същества, се почувствал така, като че ли Бог го обичал по-малко. Стъпка по стъпка той започнал да се отделя от Бог и постепенно почувствал засилваща се завист, ревност и неприязън към новата си позиция.
В книгата Еклисиаст, която е била част от Септуагинтската Библия използвана в ранната църковна традиция и понастоящем приета като канон в Католическата църква, ясно споменава, че Дяволът изкушил човека поради завист. (Екл. 2:23-24).
Коранът също споменава за такова чувство, когато ангелът казва: „Защо трябва да им служа? Те са направени от пръст, докато аз от огън.” (Коран. Сура VII, 11)
Ревността е естествена реакция. Много е подобно на това, което първото дете изпитва, когато ново дете се появи в семейството, монополизирайки цялото внимание на родителите. Все пак ревността може да е печеливша или разрушителна, зависи от отговора и поведението ни.
Отговорността на Луцифер е била да остане верен на Бог и да има пълно доверие в Неговата любов и справедливост. Той е трябвало да се обедини с Божията гледна точка и любов, и грижа за Адам и Ева със същото сърце, което Бог е имал за тях, вместо да ги вижда като съперници.
Луцифер, който е бил създаден първи и е участвал в процеса на сътворението, по това време е имал много повече знания и способности от Адам и Ева, но за да достигне собствената си зрялост, е трябвало да може да преоделее арогантността и гордостта си.
Той е трябвало ясно да предвиди, че ще постигне своето щастие чрез изпълнение на мисията си да служи и се грижи за Бог и децата Му, като признава тяхната позиция, обучава ги и им помага.
По този начин, като добър учител на Адам и Ева, Луцифер щеше да има огромен принос за реализацията на божествения идеал. Помощта му към Адам и Ева, за да достигнат съвършенството си щеше да позволи по-дълбоко и по-интимно разбирание за Божиего сърце, поради което тази ситуация е била необходима и полезна за собственото му усъвършенстване и израстване.
Адам и Ева, веднъж обединили се в любовта си с Божията благословия и станали Истинските родители на човечеството, щяха да установят модела и небесната традиция, които да направляват установяването на идеалния свят на вечното щастие за Бог, човечеството, ангелите и цялото творение. Продължава…
.
ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ И ЗАБРАНЕНАТА ЛЮБОВ
Привет!
Може на би авторът, а и хората, които четат статията би им било интересно да се запознаят по-обстойно с темата за Луцифер. По-специално, че това за падналия ангел Луцифер, който в последствие се превръща в Сатаната е пълна глупост! Ето тук има статия по въпроса:
http://fortunov.blogspot.com/2010/02/blog-post.htmlhttp://fortunov.blogspot.com/2010/02/blog-post.html
Нещо линка се е прецакал в горния коментар, ето го както трябва:
http://fortunov.blogspot.com/2010/02/blog-post.html
Благодаря за интересната информация
Ако се разгледа по внимателно Новия Завет, ще се види че дявола или сатаната не е “паднал ангел” а умрялата ангелска същност на душата на Адам. Демоните и бесовете също не са други ангели, а са грешните души на осъдените грешници.
Много правилно. Архангелът довел до Грехопадението се нарича Луцифер. Сатана, от своя страна означава, “Противник на Бог”.
Луцифер се превръща в Сатана след като съгрешава. Преди това той е добър ангел – водител на ангели и любимец на Бог.
Сатана, обаче, не е само Луцифер. Сатана са и грешните хора и злите духовни хора които влияят човечеството в зла насока. В Божествения Принцип, Сатана се използва като общо нарицание на всички тези зли духовни сили.
САТАНА и грешния ЧОВЕК
Какви са последствията за Творението от духовното и физическо грехопадение на Адам, Ева и Архангела (Луцифер)? Какво щеше да стане ако Адам и Ева не бяха съгрешили, а бяха осъществили Трите Благословии.
Ако Адам и Ева не бяха съгрешили, а вместо това бяха усъвършенствали своя характер, въплъщавайки Божията вертикална любов, те щяха да станат съпруг и съпруга, които споделят хоризонталната любов на Бог. Тогава щяха да имат деца с добра природа. В този случай, като съвършенно семейство те щеше да могат да изпитат прякото господство на Божията любов.
Но тъй като Адам и Ева съгрешават и се превръщат във въплащение на греха в резултат на непринципната любов, чието начало поставя Архангелът, Бог е отстранен. Така се установява псевдо-единство с център сатана и неговат фалшива (егоистична) любов, а той самия играе ролята на лъже-господар. Поради това в Библията се казва, че грешните хора са деца на сатана (Йоан. 8:44) и че той е „богът на този свят” (2 Кор. 4:4) и „князът на този свят” (Йоан. 12:31).
Първоначално човекът е трябвало да господства над ангелите и над останалата част от Творението. Но сатана обръща това и става господар и на човека, и на Вселената. Ето защо, както пише в Римляни 8:19: „…съзиданието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове…”. Вследствие на грехопадението на човека, всички неща молят да бъдат освободени от господството на сатана и искат да изпитата господството на истинските хора.
ДЕЙСТВИЯТА НА САТАНА в грешния свят
Как сатана упражнява контрол над грешния свят? Дори той, „князът на този свят”, може да осъществява своите сатанински действия, единствено когато има обект и обща база с него.
Обект на сатана са злите духове на хората в духовния свят. От друга страна, техен обект е духовното „Аз” на хорат, живеещи на земята, а съответно обектът, откликващ на духовното „Аз” на хората на земята е тяхното собствено физическо „Аз”.
Следователно, властта на сатана се проявява чрез хора на земята под влиянието на зли духове от духовния свят. Освен това, сатана е духовно същество, което не зависи от времето и пространството, стига да има обща база. Когато в Лука 22:3 се казва, че сатана се вселява в Иуда Искариотски, това означава, че той става инструмент на сатана, като установява обща база и действие на даване и приемане с него.
Възстановяването на Небесното царство на земята означава изграждането на свят, в който сатана изобщо не може да действа. За да бъде постигнато това, всеки човек напълно трябва да разруши връзката си със сатана и да възстанови връзката си с Бог, като осъществи даване и приемане единствено с Него.
Архангел Луцифер и неговото предателство… В Юдео-Християнската традиция Дяволът или Сатана е обвинителят на човечеството, противникът на Бог
Адам и Ева е трябвало да израснат и достигнат както физическа, така и духовна зрялост като синове и дъщери на Бог, с други думи да станат единни с Бог в сърцето си, любовта и идеалите си. Така Адам и Ева са били предопределени да бъдат въплъщение или видима проява на невидимия Бог. Храмът, където Божия Дух постоянно ще обитава.
Оказва се че коренът на залото, или ГРЕХОПАДЕНИЕТО е всъщност преждевременния секс на първите ни предци. Забранения плод не символизира нищо друго освен незрялата им сексуална любов. Но психологическите последствия върху цялото човечество са огромни.
Това което се е случило в първото семейство е довело до толкова много зло, войни, насилие и корупция през историята. Как се връзват и обясняват тези неща? Пълните изследвания за Корена на злото, от психологическа, социална, теологическа и историческа гледна точка са описани в книгата “Истинска любов и забранена любов”