Архангел Луцифер и неговото предателство

.
Архангел Луцифер и неговото предателство

В Юдео-Християнската традиция Дяволът или Сатана е обвинителият или свръхестественият пра-враг на човечеството, произходът на цялото зло и инициаторът на цялото страдание и човешка трагедия.

Сатана е силен противник, защото той е грешен ангел, който познава човешките слабости толкова добре, колкото и плановете и стратегията на Бог. Тъй като някога е бил Луцифер, архангел от небесната свита, той има способността дори да имитира Бог и да се преобразява в „ангел на светлината”.

Той работи самостоятелно и задкулисно. Сатана работи най-ефективно като всепроникващ, невидим „дух на времената”. След като веднъж дяволът е помрачил и объркал истинското положение на хората, човешките ценности и моралните стандарти изглеждат само като сенки, а това, което се явява като най-реално са конкретни икономически, политически и материални сили. Отделени от Божията светлина, ние започваме да се страхуваме от другите и да не им се доверяваме от другите и да не им се доверяваме, което води до социален хаос.

Ето защо Сатана има огромна полза и получава голямо предимство пред човешкото невежество и едно от неговите невероятни постижения е да накара хората да повярват, че той не съществува.

Докато идентичността на един престъпник не е разкрита, докато природата и методите на неговото престъпление останат тайни, престъпникът може да твърди, че е невинен и ще е лесно за него да продълви безнаказано да извършва пестъпления. Но ако веднъж неговото престъпление е показано, неговата личност разкрита и доказателствата представени, всички ще са нащрек и той няма да може да продължи измамата си.

Следва да разкрием как този „ангел на светлината” предава Бог и успява да поеме управлението на човечеството, като се превърща в това, което Библията нарича „бога на този свят”.

Търсенето на и борбата срещу злото не са прости задачи. Ето защо не е лесно да разберем защо в този свят на поквара и грях, пророците и хората на Бог винаги страдат от преследване и отхвърляне.

Сан Мьонг Мун преминава през неизказани духовни битки, за да разкрие скритото престъпление на Сатана и после се изправя пред огромни трудности в живота си, за да открие тази тайна пред света.

Луцифер преди грехопадението е бил архангел в позиция на водач в невесната йерархия. Луцифер е бил отговорен за предаването на Божиите наставления и любов на другите ангели, което се е радвал на специална силна връзка с Бог и е монополизирал неговата любов.

Въпреки че хронологично Адам и Ева се появяват в края на творческия процес, Луцифер много скоро е започнал да разбира и осъзнава, че те са най-висшето творение на Бог, неговичт по-завършен образ. Луцифер разбрал, че като Божии деца те ще получат цялата Му любов, след като веднъж достигнат съвършенство и ще станат също наследници и господари на цялото Божие творение, включително и на ангелите.

Ако сравним Бог и крал, а Луцифер с любимия му първи министър, можем да разберем как кралят би развил по-интимна и сърдечна вързка с децата си, отколкото с първия си министър. Неговите деца, родени принцове и принцеси, ще са предопределени да наследят цялото му кралство.

Луцифер продължава да получава същата любов и благословии от Бог и след раждането на Адам и Ева. Но когато се сравнявал с Адам, Луцифер се чувствал пренебрегнат и изместен от централна на второстепенна позиция.

Луцифер особено завиждал поради факта, че Адам и Ева, освен че унаку духовно тяло тало ангелите, претижавали и физическо тяло с капацитет да създават потомство и имат влияние и власт над физическата вселена.

Луцифер, който желаел да запази старото си положение и отдавал повече значение на бившата си заслуга и позиция, отколкото на любовта, коята после щял да получи от човешките същества, се почувствал така, като че ли Бог го обичал по-малко. Стъпка по стъпка той започнал да се отделя от Бог и постепенно почувствал засилваща се завист, ревност и неприязън към новата си позиция.

В книгата Еклисиаст, която е била част от Септуагинтската Библия използвана в ранната църковна традиция и понастоящем приета като канон в Католическата църква, ясно споменава, че Дяволът изкушил човека поради завист. (Екл. 2:23-24).

Коранът също споменава за такова чувство, когато ангелът казва: „Защо трябва да им служа? Те са направени от пръст, докато аз от огън.” (Коран. Сура VII, 11)

Ревността е естествена реакция. Много е подобно на това, което първото дете изпитва, когато ново дете се появи в семейството, монополизирайки цялото внимание на родителите. Все пак ревността може да е печеливша или разрушителна, зависи от отговора и поведението ни.

Отговорността на Луцифер е била да остане верен на Бог и да има пълно доверие в Неговата любов и справедливост. Той е трябвало да се обедини с Божията гледна точка и любов, и грижа за Адам и Ева със същото сърце, което Бог е имал за тях, вместо да ги вижда като съперници.

Луцифер, който е бил създаден първи и е участвал в процеса на сътворението, по това време е имал много повече знания и способности от Адам и Ева, но за да достигне собствената си зрялост, е трябвало да може да преоделее арогантността и гордостта си.

Той е трябвало ясно да предвиди, че ще постигне своето щастие чрез изпълнение на мисията си да служи и се грижи за Бог и децата Му, като признава тяхната позиция, обучава ги и им помага.

По този начин, като добър учител на Адам и Ева, Луцифер щеше да има огромен принос за реализацията на божествения идеал. Помощта му към Адам и Ева, за да достигнат съвършенството си щеше да позволи по-дълбоко и по-интимно разбирание за Божиего сърце, поради което тази ситуация е била необходима и полезна за собственото му усъвършенстване и израстване.

Адам и Ева, веднъж обединили се в любовта си с Божията благословия и станали Истинските родители на човечеството, щяха да установят модела и небесната традиция, които да направляват установяването на идеалния свят на вечното щастие за Бог, човечеството, ангелите и цялото творение.

Aбсолютния сексуален морал

Послание за мир № 10
Божият модел за абсолютност, мир и идеал е семейството и глобалното царство, подкрепящи абсолютния сексуален морал

Преп. д-р Сан Мьон Мун изнесе тази реч на 21 ноември 2006 г. в КИНТЕКС, Р Корея.

Днес е знаменателен ден в историята на Божието провидение. Има четири важни събития, които трябва да бъдат осъществени за да се изпълни Божията цел за сътворението, която бе изгубена поради грехопадението на Адам и Ева, нашите първи предци. Церемонията на Божията коронация бе победоносно проведена през 2001 г., с което се постави и началото за провидението на Чон Ил Гук (Божието царство). Тази победа от 2001 г. бе провъзгласена пред широката общественост по време на Церемонията по влизане в Двореца на мира на върха на хълма до езерото Чон Пьонг, Корея… Днес  бих желал да ви предам Божието слово на тема ”Божият модел за абсолютност, мир и идеал е семейството и глобалното царство, подкрепящи абсолютния сексуален морал”. Тази реч е обобщение на Небесното послание, …  отвори пътя към спасението на човечеството чрез Небесното послание и Благословията.

Появата на Федерацията за вселенски мир

През историята, хората непрестанно са работили за мира единствено въз основа на човешките усилия. Замислете се за противопоставянето между демокрацията и комунизма. Външно погледнато, разликата между тях бе в степента, до която признават и осигуряват правата и свободите на личността. Но от гледна точка на Божието провидение, комунизмът и демокрацията бяха като деца, които са изгубили своите родители. Те се разделиха подобно на Каин и Авел и попаднаха в оковите на братски конфликт. През историята движенията за мир неизбежно са стигали до предела на своите възможности и са приключвали неуспешно, защото са били водени от несъвършени човешки същества. Ето защо Обединените нации, които макар че тръгнаха с прекрасната мечта да осъществят световен мир, днес трябва да признаят своите вродени ограничения и откровено да заявят, че не могат повече да дават надежда на човечеството. Причината за това е, че ООН бяха създадени в епохата преди Бог да може директно да направлява развитието на Своето провидение в историята. Но сега е напълно възможно Федерацията за вселенски мир да изпълни мисията си да обедини Небето и Земята и да създаде Царството на мирния идеален свят, защото тя представлява Божията победа и плодовете от кръвта, потта и сълзите на Истинските Родители. Ето защо Федерацията за вселенски мир е съкровената надежда на света. Тя ще изпълни ролята на Авелов-тип партньор спрямо съществуващите Каинов-тип Обединени нации, за да ги възобнови и да подсигури нужното лидерство за нов суверенитет на вселенски мир, известен на корейски като Чон Ил Гук. Моля ви да помните, че на вас, като лидери на този свят, ви е дадена Небесната мисия да изградите Божията субстанциална родина, която не е нищо друго, а идеалът, замислен от Бог по време на сътворението.
Муун Сан Мьон: Биография

ПЪТЯ НА ПИОНЕРА - пълния текст

Божията цел при сътворението

Каква мислите е Божията крайна цел, с която Той сътворява човешките същества? Казано простичко, целта на Бог е да преживее радост, като се свързва с идеални семейства, изпълнени с истинска любов. Какво е идеалното семейство? Когато Бог сътвори човешките същества, Адам бе създаден да представлява всички мъже, а Ева – всички жени. Намерението на Бог бе те да станат господари на истинската любов. Тогава какъв бе най-бързият начин да развият характер на истинска любов? Казано простичко, начинът бе като установят връзка на родител и дете с Бог, така че да живеят с Него, служейки Му като на свой баща и създавайки семейството-модел, въплъщаващо Божия идеал за мира. Те трябваше да живеят като едно семейство с Бог и да преживяват вечна радост. Бог сътвори Адам и Ева като първи предци на човечеството, за да изградят семейство-модел и да установят идеала за мира. Бог напълно посвети Себе Си да ги отгледа като Свои син и дъщеря, които трябваше да бъдат въплъщение на целия Космос, посредници между духовния и физическия свят и господари на творението. Адам и Ева щяха да бъда свързани с Бог чрез истинска любов, истински живот и истинска потомствена линия. Госпожи и господа, беше необходимо Адам и Ева да създадат модела за мирно идеално семейство. Бог, Абсолютното Същество, сътвори хората като Свои деца, за да заложи в тях абсолютните ценности въз основата на абсолютния стандарт. Хората трябва да следват този стандарт, спазвайки изискванията на Небесния път. Това означава, че трябва да следваме определения ни житейски път, за да можем да служим на Бог – Абсолютното Същество, като на наш Родител. С други думи, за да могат хората да станат съвършени в своето подобие на Бог и да получат статута на хора с характер, които могат да се наричат синове и дъщери на Абсолютното Същество, те трябва да следват пътя на абсолютния стандарт, определен от Небето. Същността на този път е стандартът на абсолютния сексуален морал.

Абсолютен сексуален морал

Първата степен е да се запази преди брака стандарт на абсолютна сексуална чистота. След като се родим, преминаваме през процес на израстване. През бебешкия и детския период по много сигурен и безопасен начин се развиваме под закрилата и любовта на нашите родители. След това навлизаме в периода на юношеството, което поставя началото на нов и динамичен живот с връзки на напълно ново ниво с другите около нас и с всички неща от творението. Това е моментът, когато се отправяме по пътя, по който ще станем абсолютни човешки същества – вътрешно, като усъвършенстваме своя характер; и външно, като достигнем физическа зрялост.И все пак, в този период има едно абсолютно изискване, което трябва да се спазва от всеки без изключение. Това е, че трябва да поддържаме своята сексуална непоквареност. Сексуалната чистота се основава на абсолютния модел за сексуален морал при човешките същества. Бог постави това изискване пред Своите деца като техен съдбовен дълг и отговорност, които те трябва да изпълнят, за да се осъществи идеалът на сътворението. Като се следва това изискване на Небето, можем съвършено да изпълним абсолютния модел за сексуален морал.

Каква бе едничката заръка, първата и единствена заповед, която Бог даде на Адам и Ева – първите човешки предци – при сътворението им? Това бе заповедта и благословията да съхранят абсолютния стандарт на сексуално въздържание, докато Небето разреши женитбата им. Разбираме това от библейския пасаж, който казва, че Адам и Ева със сигурност ще умрат в деня, когато ядат от плода на дървото за познание на доброто и злото. Ако се бяха въздържали да ядат и бяха спазили Небесната заповед, те щяха да усъвършенстват своя характер и като сътворци щяха да застанат наравно с Бог – Твореца. Нещо повече, те щяха да владеят над творението и да станат господари на Вселената, радвайки се на вечно и идеално щастие.

Това, че Бог им каза да пазят чистотата си, бе Божия благословия, за да може като Негови истински деца да ги благослови в брак, и така да станат истински съпруг и съпруга, да дадат живот на истински деца и да станат Истински Родители. Това задълбочава нашето разбиране за заповедта: тя не беше нещо отделно от абсолютния сексуален морал, който е принцип на Божието творение. Проникновената истина, която през историята стоеше скрита в Божията заповед, е следната: хората трябва да наследят и да живеят според модела за сексуален морал, присъщ на Божия идеал за творението, за да могат да се усъвършенстват като деца на Бог и да се утвърдят като господари на творението.Втората степен е моделът на сексуален морал във връзката между съпруга и съпругата. Верността между съпрузите е по-ценна от самия живот. Това е Небесният закон за абсолютната съпружеска вярност. Съпрузите са вечни партньори, дадени един на друг от Небето. Като имат деца, те стават сътворци на истинската любов, истинския живот и истинската потомствена линия и се превръщат в първоначален източник на всичко онова, което е абсолютно, неповторимо, непроменливо и вечно. Така е, защото според Небесния принцип човек не може сам да ражда деца дори да живее хиляди години. Как хора, които пазят своята чистота преди брака и които Небето свързва като непорочни съпруг и съпруга, биха могли да се отклонят от Небесния път и да се заблудят, следвайки погрешна посока? Хората се различават от животните. Ако те разбират защо Бог ги създава като Свои деца, ще осъзнаят, че грешният път е свързан с невъобразимо предателство и неподчинение спрямо Твореца. Това е път на унищожение, по който хората копаят собствения си гроб. Тъй като е резултат от човешкото грехопадение, този път е извън сферата на идеала за творението.

Госпожи и господа, сексуалният морал е най-голямата благословия, дадена на човечеството от Небето. Ако не се придържаме към стандарта на абсолютен сексуален морал, пътят към съвършенството на характера и духовната зрялост се затваря. Освен това ако чрез съвършени хора не бъде осигурена основа на абсолютен сексуален морал в едно истинско семейство, не е възможно Бог да се изяви като личен Бог, въплъщаващ се в членовете на семейството. За да може Бог, Абсолютното Същество, да има пряко господство върху нашия живот и да живее и споделя радост с нас, ние, които бяхме създадени като Негови обект-партньори и деца, трябва да приемем, подобно на Бог, формата на съвършено семейство, което се основава върху стандарта на абсолютния сексуален морал. Само в рамките на семейство, подкрепящо абсолютния сексуален морал, е възможно да създадем взаимоотношения, основани върху един идеален модел на сексуална нравственост за живота – такъв, какъвто първоначално трябваше да бъде. Този живот включва трите поколения – дядовци и баби, родители и деца. Моля ви ясно да разберете, че вечният живот на Бог и вечният живот на човека са възможни само на тази основа. Ето защо, ако бяха се придържали към абсолютния сексуален морал, Адам и Ева щяха да постигнат съвършенство на своя характер според Божията воля и чрез Неговата Благословия щяха да встъпят в брачна връзка. Така те щяха да постигнат пълно единство с Бог. Той щеше да обитава в техния съюз. Също и техните деца щяха да се свържат с този Небесен ред на любовта и да се радват на директна връзка с Бог като техен родител. С други думи, сватбата на съвършените Адам и Ева, основаваща се на техния абсолютен сексуален морал, щеше да бъде сватба за самия Бог. Бог завинаги си остава Бог, но Адам и Ева имаха възможността да станат Негово въплъщение. Те щяха да станат Божието тяло. Бог щеше да се установи в тяхното съзнание и сърце и въз основа на абсолютния сексуален морал щеше да стане Истински Родител на човечеството и във физическия, и в духовния свят.

Значимостта на потомствената линия

Знаете ли какво е носило най-много болка на Божието сърце, причинявайки му най-голяма мъка през дългата история от грехопадението на Адам и Ева? Бог загуби Своята потомствена линия. А с нея Той загуби основата за братство между хората, та дори и правото Си на господство над творението. Божията потомствена линия е по-ценна от самия живот. Без нея плодовете на истинския живот и истинската любов никога не могат да съзреят. Адам и Ева се превръщат в плодове на сатана без да имат каквато и да било връзка с Бог. От тях водят началото си шестте и половина милиарда хора, които сега населяват земята.

Божията потомствена линия съдържа семето на истинската любов. Божията потомствена линия предоставя контекста и средата за истинския живот. Така че за да станем идеалните хора, замислени от Бог, т.е. хора с идеален характер, и за да създадем идеални семейства, първо трябва да се свържем с Божията потомствена линия. Ако продължим в светлината на тези разсъждения, единствено когато сме свързани с Божията потомствена линия, е възможно да създадем Божията родина, идеалната нация. Царството на мирния идеален свят се установява чрез взаимоотношения, основаващи се на абсолютния сексуален морал.

Моля, запечатайте в сърцата си значението на потомствената линия. Родословната линия е толкова значима, защото връзката родител-дете е най-възвишената и най-важната от всички, а потомствената връзка между родителя и детето е единственият начин, чрез който Божията потомствена линия може да бъде предадена и продължена завинаги. Трябва да сте наясно по този въпрос.

Вместо това грешната любов, грешният живот и грешната потомствена линия плъзват по земята. Божията любов, живот и потомствена линия попадат в ръцете на прелюбодееца сатана, врага на любовта. Небето и Земята бяха задушени и превърнати в ад. Светът стана окаяно място, далеч от Божието присъствие. И въпреки това човечеството до ден днешен живее в невежество по тези въпроси.

Хората се заблуждават и вярват, че потомствената линия на врага е живото-спасителната нишка, от която зависи светът. Това е окаяната истина за човечеството, произлизащо от грехопадението. Ето защо считаме този свят за ад на земята. Бог гледа на трагичното човешко положение със сърце, пълно с болка. Поради грехопадението сатана придобива контрол над потомствената линия. Той също си присвоява правото на по-голям син и правото на господство. Бог е като баща, който работи и се поти през целия си живот, за да натрупа блага за своите деца, а някакъв крадец му отнема всичко само за една нощ. Кой може да разбере тъжното и болезнено Сърце на Бог? Той загуби Своята потомствена линия, загуби децата Си и бе принуден да предаде на сатана господството над нациите и света.

Госпожи и господа, животът на преп. Мун, чиято задача е да завърши мисията на Истинските Родители, е бил изпълнен с тъга и белязан от неизразимо страдание и преследване. Третият Адам – Истинският Родител – трябва да изплати и напълно да възстанови всички провали на първия и втория Адам. Той е призван да завърши не само мисията на Спасителя, Месията и Господа на Второто пришествие, но и мисията на всички онези централни личности, които полагат основите на различните религии. Подобен на процеса, по който Бог сътворява Вселената, животът на преп. Мун представлява величествена работа по пресътворението на човечеството, където дори и най-малката грешка не е допустима. Това бе самотен път, който никой не може да разбере напълно. Това бе път, който го отведе надолу по трънливите пътеки през пустошта; пътеки, които трябваше да следва в пълна самота без дори и Бог да може да извърне поглед към него. Животът на преп. Мун, чиято задача е да завърши мисията на Истинските Родители, е бил живот на тъга, извървян по трънливите пътеки през пустинята, напълно самотен. Много пъти люшкан между живота и смъртта, дори повръщайки кръв, житейският му път бе модел на сексуална чистота; живот на феникс, който се изправя, за да остане верен на обещанието, дадено пред Бог. Въпреки че бе невинен, преп. Мун трябваше да претърпи несправедливо лишаване от свобода шест пъти: за това, че на младини, когато учеше в Япония, работеше в тайното движение за независимост; за това, че разпространяваше Божията воля в Пхенян, който бе под комунистическо управление веднага след постигането на независимостта на Корея; по време на управлението на Сънг-ман Ли, след като Корея се бе възродила като свободна нация; и нещо повече, дори и в Съединените щати, които гордо се изтъкват пред света като модел за демокрация. Кой на тази земя би могъл да разбере живота му – път на съвършен модел за сексуална моралност? Неговият живот бе изпълнен с нещастие, което той понасяше, стиснал зъби, само и само да може да утеши Бог и да донесе спасение на грешните хора по света, които страдат в сферата на смъртта. Преп. Мун споделя, че дори и сега, ако някой надникне в сърцето му и изрече дума на съчувствие, би се разплакал и сълзите му биха се превърнали във водопад. Има само един начин да се възстановят потомствената линия, правото на първороден син и правото на господство. Този начин е да се спечели естественото подчинение на сатана, да бъде накаран да се предаде доброволно. Каква е тайната, за да се постигне това? Възможно е единствено чрез силата на истинската любов, когато обичаме нашите врагове повече, отколкото обичаме собствените си деца.

Истинската любов

Тогава какво е истинската любов? Нейната същност е да дава, да живее за благото на другите и за благото на цялото.

Истинската любов дава, забравя, че е дала, и продължава да дава непрестанно. Истинската любов дава с радост. Откриваме я в радостното и любещо сърце на майката, която люлее бебето в ръцете си и го кърми.

Истинската любов е жертвоготовна любов както при предания син, чието най-голямо удовлетворение е да помага на своите родители. Когато сме свързани в едно чрез истинската любов, можем да бъдем заедно завинаги, като непрестанно се радваме на взаимната си компания. Истинската любов привлича всички неща във Вселената към нас, дори Бог ще дойде и ще обитава в нас.

Нищо не може да се сравни с ценността на истинската любов. Тя има силата да премахва бариерите, които грешните хора са създали, в това число национални, расови, дори и религиозни.

Основните характеристики на Божията истинска любов са, че тя е абсолютна, уникална, непроменлива и вечна, така че, който практикува истинска любов, ще живее с Бог, ще споделя Неговото щастие и ще се радва на правото да участва като равен в Неговото дело.

Ето защо животът за благото на другите, животът на истинска любов е абсолютната предпоставка да се влезе в Небесното царство.

Духовният свят действително съществува

Всеки човек има съзнание и тяло, и духовно Аз, което е по-възвишено от съзнанието. Бог обитава света, в който живеем с нашите физически тела, а също и света, в който е предопределен да отиде нашият дух. Само когато сме станали напълно едно с Бог в истинска любов, ние сме завършени като личности. Такъв съвършен човек притежава безкрайна стойност.

Животът ни трябва да бъде воден от нашия дух и живян в негова служба с цел да усъвършенстваме стандарта на абсолютния сексуален морал. И тъй, вашата съвест знае и усеща не само всяко действие, което вършите, но и всяка мисъл, която имате. Тя знае за тези неща преди собствените ви учители, родители и дори преди Бог. Ето защо, ако живеете в абсолютно покорство пред заповедите на своята съвест – вашият учител за вечността, вечният живот ви е напълно гарантиран.

Бог ни е сътворил като същества с двойки характеристики. Той сътвори нашите физически тела като умален модел на материалния осезаем свят, а нашите духовни тела като представители и господари на нематериалния свят. И тъй, хората са замислени да живеят за около сто години във физическия свят, а когато физическото тяло спре да функционира, преминават естествено и автоматично в нематериалния духовен свят. Въпреки че не може да бъде усетен с физическите ни тела, духовният свят е автоматично и неизбежно продължение на земния ни живот. За човечеството той е вечната изначална родна земя, сътворена от Бог. Духовният свят действително съществува. Това не е свят, съществуващ във фантазиите или въображението ни. По отношение на духовната реалност нямаме избор. Това не е свят, където можем да отидем, ако искаме, или да откажем да отидем, ако не ни се иска. Тъй както Бог е вечен и непроменлив, духовният свят, който Той е сътворил, е също вечен и непроменлив. Тъй както живеем във физическата реалност с физическите си тела и създаваме всякакви връзки с нея, така и в духовния свят продължаваме да живеем с духовните си тела, създавайки и поддържайки близки взаимоотношения с всички явления от духовната реалност.

Небесното царство и семейството

Госпожи и господа, какво представлява Небето?

Небето е свят, преизпълнен с Божията истинска любов. Истинската любов е неговата ос. Истинската любов е навсякъде – и във външния израз, и във вътрешния замисъл. Животът на всички е изпълнен с истинска любов от начало до край.

Хората на Небето се раждат чрез истинската любов, живеят в обятията на истинската любов и следват пътя на истинската любов до деня, когато преминат в отвъдния свят, т.е. в духовния свят. Небето е един естествен свят, където всички хора живеят един за друг. Следователно, в този свят никъде не могат да бъдат открити антагонизъм и завист.

Това не е свят, управляван от пари, позиция и власт. На Небето успехът на всеки човек представлява успех за цялото; това, което се харесва на индивида, е в синхрон с цялото, а радостта на отделния човек представлява радостта за цялото.

Небето е свят, изпълнен с въздуха на истинската любов, където всички дишат истинска любов. Животът пулсира в ритъма на любовта, навсякъде и през цялото време.

Гражданите на Небето са свързани един с друг чрез общата си принадлежност към Божията потомствена линия. Там целият свят и населяващите го хора са свързани в неразривно единство, както клетките на нашите тела. Истинската любов, любовта, представляваща Божията същност, е единствената управляваща сила на Небето. Така че и Бог съществува заради истинската любов.

Семейство от три поколения, живеещи в хармония

Когато търсите изгубеното изначално семейство, трябва да започнете от позицията на усъвършенствания Адам, от позицията на усъвършенствания Исус и от позицията, представляваща усъвършенстваното Второ пришествие на Господа. Бог ще обитава в такова семейство. Това семейство включва три поколения – дядо и баба, родители и деца, живеещи в хармония. Родителите и децата живеят в служба и на разположение на дядото и бабата, които са историческият корен, представляващ предците. Госпожи и господа, семейството ни дава модела как да живеем заедно в хармония. В идеалното семейство-модел родителите и децата се обичат и уважават, съпругът и съпругата са изпълнени с взаимно доверие и любов, а братята и сестрите се уповават и разчитат един на друг и всички живеят заедно като едно. Това означава, че трябва да създадете истинско семейство, в което се корени, расте и дава плодове дървото на истинската любов. И тъй, трите поколения от дядо и баба, родители и внуци трябва да живеят заедно като едно семейство, служейки на вечно съществуващия Бог. Трябва … да се стремим към този семеен идеал и да създадем семейства, които представляват Нацията на космическия мир и единство (Чон Ил Гук), т.е. Божието царство. Госпожи и господа, трябва да създадете семейства, които липсват на Бог и в които Той копнее да се завърне, след като е бил някъде другаде. Той трябва да се чувства свободен да посещава дома ви като родител, който идва да види своите деца. Това означава да живеем в служба на Бог. В такива семейства Бог е вертикалният субект на съвестта, а вашата съвест е вертикалният субект на тялото ви. И тъй, единството с Бог кара вашия дух и тяло да се обединят. Членовете на семейството, които са установили тази вертикална ос, могат да постигнат съвършенство в четирите сфери на любовта и сърцето – родителската любов, съпружеската любов, детската любов и братско-сестринската любов. Такова семейство свързва всички посоки – горе и долу, отпред и отзад, дясно и ляво. Членовете му се въртят един около друг във вечно сферично движение.

Това е Божието вечно идеално семейство-модел, което се разраства в идеални нации-модел и в Божието царство на мира. Ако целият свят се изпълни с такива истински семейства, светът ще се ръководи и подчинява на Небесните принципи и закони, без да има нужда от адвокати и прокурори, та дори и съдии.

Кой най-добре ще знае какво добро и лошо сте направили? Това са вашите дядо, баба, родители, съпруг, съпруга или деца. Има ли нещо, което не може да се разреши в семейството? Когато в живота на родителите и децата, съпруга и съпругата, по-големите и по-малките братя и сестри се въплъщава моделът на живот за другия, каква ще е тази грешка, която не може да бъде простена? Как би могло да има възможност за престъпление? Светът, ръководен от Небесните принципи и закони, е един естествен свят. Това е свят без стени, свят на истина и разум. Това е свят на обедното слънцестоене , когато няма сянка на поквара, свят на абсолютни ценности.

Брачна Благословия чрез междукултурен обмен

Уважаеми госпожи и господа, нашата обвързаност с потомствената линия на сатана е предизвиквала толкова много страдание през историята. Нека дръзко се отправим напред, за да я прекратим и да бъдем присадени към корена на потомствената линия на Истинските Родители. Защо трябва безсмислено да продължаваме да живеем и умираме като диви маслинени дървета? Дивото маслинено дърво, дори и да живее хиляди години, само ще продължи да произвежда семената на повече диви маслинени дървета. Какъв е начинът да избегнем този порочен кръг? Това става чрез Святата Благословия. Тя предлага благодатта да бъдем присадени към истинското маслинено дърво. Тази церемония на Благословия бе започната от Истинските Родители, които носят на човечеството Божията истинска потомствена линия.

Веднъж променили потомствената си линия, вашите потомци естествено ще принадлежат на Божията потомствена линия.

Тези бракове допринасят за осъществяването на огромната задача да се преодолеят расовите, културните, националните, етническите и религиозните бариери и така да се създаде единно човешко семейство.

В Божиите очи цветът на кожата не е от значение.

Бог не признава националните граници.

Бог не застава зад бариерите на религията и културата.

Това са единствено измами на дявола. Дяволът ги е използвал, за да владее над човечеството като грешен родител в продължение на десетки хиляди години. Вие имате мисията да обясните на членовете на своите семейства и родове, че съвършеното практикуване на живот на абсолютен сексуален морал чрез транскултурната брачна Благословия е в крайна сметка средството, чрез което да се установи мирен идеален свят тук на земята. Като съвършено въплъщават абсолютния сексуален морал, вашите семейства и родове трябва да се присъединят към светите редици на благословените чрез транскултурен брак.

Госпожи и господа, сега широко е отворен пътят да промените своята потомствена линия чрез церемонията на святото вино, която Истинските Родители са установили. Благословията е ваша, било то като младоженци или като вече женени двойки, така че да можете да създадете истински семейства.

Движението за мир на Истинските Родители

Госпожи и господа, бих желал да повторя предложението, което направих за един наистина провиденчески и революционен проект. Заради мира и благоденствието на човечеството, а също за да изградим Божията родина и изначален роден край,

предлагам да построим транспортен проход през Беринговия пролив – остатък от историческите разделения, предизвикани от сатана между Изтока и Запада, Севера и Юга; мястото, където се разделят земите на Сибир и Аляска.

Този път, който наричам „Царския мост-тунел за световен мир”, ще е свързващ елемент от международна магистрална система, която ще позволява на хората да пътуват по суша от нос Добра надежда в Африка до Сантяго, Чили и от Лондон до Ню Йорк през Беринговия проток и така тази магистрална система ще свърже света в една общност.

Бог ни предупреждава, че повече не ще търпи изолация и разделение.

Изпълнението на този проект ще свърже света като едно село. Ще разруши създадените от човека стени между раси, култури, религии и държави, като така ще установи Царството на мирния идеален свят, което е било Божието съкровено желание.

Съединените щати и Русия могат да станат едно. Европейският съюз, Китай, Индия, Япония, Бразилия и всички други нации, а също и световните религии могат да обединят усилията си, за да успеем в този проект. Успехът на този проект ще бъде решаващ за установяването на мирния идеален свят, където хората повече няма да воюват помежду си.

Идва Царството на мирния идеален свят

Обичани благословени семейства, сега живеете в най-благословеното и вълнуващо време на историята. Настъпи Епохата след идването на Небето! Провъзгласявам започването на новото Небе и новата Земя, дългоочаквани и жадувани от милиарди ваши предци в духовния свят. Това е епохата на Царството на мирния идеален свят. Четиримата велики религиозни основатели (Буда, Конфуций, Исус Христос и Мохамед) и милиарди добри предци са слезли на земята, за да ви водят по Небесния път.

Отминава епохата, когато грешният и покварен свят опустошава човечеството, като позволява на злите хора да живеят по-добре от другите.

Крайната ни цел е да намерим и установим нация, която ще се стреми към Божията воля и чиито граждани ще служат на Бог като център на всичко. Каква ще бъде тази нация? Тя ще бъде Царството на мирния идеален свят. Това ще бъде нация, която прилича на истинско семейство, където три поколения живеят заедно в хармония, доверяват се един на друг, уважават се, взаимно се подкрепят и са единни в любовта. С две думи, това е нацията, която човечеството е желало през вековете; утопичният свят, в който Бог е владетел. Това означава, че се нуждаем от движение, което гради общество, основаващо се на взаимозависимост, съвместно благоденствие и универсално споделяни ценности. Трябва да превърнем човечеството в едно велико семейство, като разрушим стените в нашите сърца и премахнем дори и границите между нациите.

Това движение започва от едно семейство. Ето защо всеки от нас трябва да помни, че провидението го зове да създаде и установи истинско семейство. Това е начинът, по който можем да развиваме и да установим Царството на космическия мир тук, на земята. Действително, всичко това ще се осъществи.

В Близкия изток, едно от огнищата на напрежение в света, юдеи, християни и мюсюлмани, откриват възможности чрез философията за мир на преп. Мун да започнат диалог в ново измерение. През изминалите десетилетия инициираната от преп. Мун Обединителна мисъл изигра решаваща роля в това да се сложи край на Студената война. Сега без много шум в обществото полагам успешни усилия за обединението на моята родина Корея. Но все още не съм удовлетворен, защото започнах делото на своя живот по заповед на Небето. С Божието помазание дойдох като Истински Родител за човечеството и съм решен да спазя обещанието си към Него. Решен съм да залича всички национални разделения и бариери, които са тровили земята и да установя Царството на мирния идеален свят, където всички навсякъде могат да живеят ръка за ръка.

Нашата мисия

Епохата след идването на Небето, която Бог и Истинските Родители откриха, е време на драматични промени. Федерацията за вселенски мир работи да установи позицията на Авелов-тип Обединени нации. Епохата след идването на Небето изгрява, като възстановим и установим идеалното семейство. Федерацията на монголските народи , представляваща 74 процента от световното население…

Моля ви, вземете всичко това присърце и го запечатайте в съзнанието си. Помнете че, живеете във време, когато възстановявайки истинското идеално семейство, Бог ви дава мисията да предложите пред Небето сферата на братско-сестринската любов и правото на господство, които бяха оставени в ръцете на сатана чрез грехопадението на човешките предци.

Сега вие навлизате в епохата на освобождение и съвършена вътрешна свобода, която е епохата на сърцето на четвъртия Адам. С други думи, това е Епохата след идването на Небето… Това е епоха на истинската любов, която е всеобхващаща, всемогъща и с пълен авторитет. Тя е епоха на сферата на сърцето, в която духовният свят и физическият свят са свързани заедно като едно цяло с център Истинските Родители, Царят и Царицата на мира. С други думи, това е Царство на космическия мир и единство.

Нека изградим вечното Царство на мира като служим на Истинските Родители, които станаха Цар и Царица на космическия мир. Нека съградим света на вечно освобождение и свобода – свят, в който няма нужда от Спасител, Месия или Второ пришествие на Господа; и нека изпълним дълга си като семейства от предани деца, патриоти, светци и божествени синове и дъщери .
Като следваме Божията заповед да пазим абсолютен сексуален морал, нека създадем образцови семейства, които наследяват победата на Истинските Родители, като възстановяват сферата на три поколения, и нека направим света съвършен – такъв, какъвто би бил без грехопадението!

Нека установим идеални семейства-модел, за да постигнем космическия идеал за освобождение и пълна свобода. Това ще бъде царството на доброто, в което можем да се радваме на абсолютен, уникален, непроменлив и вечен мир и благоденствие.

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАTA

„Истинската любов и забранената любов“

Тази книга, на Исус Гонзалес Лосада е вдъхновена от удивителните открития на д-р Сан Мьон Мун. Тя разкрива корена на човешкото зло, както и пътя за неговото преодоляване.

• ЛЮБОВ И ЖИВОТ
• Любовта и целта на живота
• Трагични последници от неправиилното използване на любовта
• Необходимостта от отговори и решения
• Как започват злото, страданието и човешката трагедия
• Библейската история за Грехопадението: Значението на символите
• Първото престъпление или първоначалният грях
• Науката и духовния свят
• Връзка с духовния свят
• Любовта: Физическото Грехопадение
• Истинската любов и егоистичната любов
• Грехопадението: Незрялата любов
• Сърцето на Бог

Въведение в Книгата: Истинска любов и забранена любов

Истинската любов

Любовта е най-великата и най-могъщата сила във вселената и извор на живот и щастие. Актът на любовта е отреден да се осъществи в съответствие с божествените принципи, най-красивото, свято и върховно преживяване.

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАTA

• ЛЮБОВ И ЖИВОТ
• Любовта и целта на живота
• Трагични последници от неправиилното използване на любовта
• Необходимостта от отговори и решения
• Как започват злото, страданието и човешката трагедия
• Библейската история за Грехопадението: Значението на символите
• Първото престъпление или първоначалният грях
• Науката и духовния свят
• Връзка с духовния свят
• Любовта: Физическото Грехопадение
• Истинската любов и егоистичната любов
• Грехопадението: Незрялата любов
• Сърцето на Бог

Силата на любовта
Защо Бог не се е намесил
Последици от Грехопадението
Разделени дух и тяло
Грешната ни природа
Възможна критика
Безбрачието и светостта на брака
Първородния грях засяга родословието ни
Реализацията на свят на истинска любов

Фалшивата любов

Но ако любовта е проявена по един непринципен, егоистичен начин, тя става най-болезненото, най-разрушителното и срамно преживяване. Затова непозволената или забранената любов е също много разрушителна сила, която причинява раздразнение, разочарование и страдание.

МИРНИЯ ИДЕАЛЕН СВЯТ
Моделът за идеални семейства и нации

Aбсолютния сексуален морал
Божието идеално семейство

Основа за щастливо общество

Семейството е основният елемент на обществото. Семейството е училището за любовта и мястото, където любовта на Бог се изразява в човешките взаимоотношения. Ако не съумеем да установим идеала в нашите домове, няма да имаме надежда за създаването на идеално общество, нация и свят. Книгата е публикувана със съдействието на Семейната федерация за световен мир и обединение (СФСМО) и Посолството на мира.

Прокламации за Мир
Проект за Мир
Да изградим свят на щастие и мир
Живеем в революционна епоха
Изграждане на нация модел

Семейна Федерация
ОРГАНИЗАЦИЯ СЪС СПЕЦИАЛЕН СТАТУТ В ООН

семейство
проекти
обединение
морал

Как започват злото, страданието и човешката трагедия

Кога, как и защо започват злото, страданието и човешката трагедия

През цялата записана човешка история забелязваме съществуване на неестествена, зла природа в човека, която причинява конфликти и противоречия, носи много страдание е трагедия в живота ни. Затова е логично да допуснем, че злото се е появило в самото начало на нашето съществуване на тази планета, като се започне най-вероятно от пъвите ни предци.

Тъй като това е проблем, който надхвърля сферата на науката, трябва да се опитаме да го разберем от гледна точка на религията.

Много показателно и важно е да открием факта, че почти всички световни култури и религии проповядват някакъв мит или легенда за това какво се е случило в зората на историята, като приемат, че човечеството е загубило първоначалната си посока и в определен момент е станало зло и покварено.

В египетските предания например, се говори за изгубена златна епоха и смърт, причинени от „женския прародител” и змията.

Индийските легенди ни разкриват как Брама е бил прелъстен от Шива, която го накарала да повярва, че цветът от дървото на знанието ще му донесе безсмъртие.

В гръцката митология кутията на Пандора е известен пример. Пандора е била жена, която щяла да се омъжва за един от боговете, преди злото да е съществувало. Боговете й дали една кутия и я помолили да не я отваря до края на брачната си нощ. Но тя не могла да устои и сдържи любопитството си. Когато я отворила, ужасни нещастия и бедстия сполетели човешката раса. Библията разказва историята за Адам и Ева.

Известния психоаналитик Карл Юнг тълкува тези истории не просто като суеверия и митове, а като важни, истински откровения, далеч от обсега на рационалния ни ум. За Юнг това са символични изрази на колективната памет на човешката раса, съкровищница на тайни, идващи от подсъзнателния колективен разум, който ни разказва за миналото ни на човешки същества.

От всички истории, свързани с това, което религиите традиционно наричат „грехопадението на човека”, Библията съдържа най-поробното опидание, което е имало най-голямо въздействие върху различните световни културни сфери. Следователно тази история заслужава цялото ни внимание.

Книгата Битие, в Библията, ни описва как първия мъж (Адам) и първата жена (Ева) живеели в Едемската градина, щастлив свят, без страх, срам или зло. В центъра на тази градина имало две дървета. Бог дал пълна свобода на Адам и Ева, но заповядал да не ядат от „плода” на „Дървото на познанието на доброто и злото”, със сериозното предупреждение, че ако ядат, ще упрат.

Изкушена от една „змия”, жената яла от забравения плод и после го споделила с мъжа. Впоследствие двамата се почувствали засрамени от голотата си и се скрили от Бог. После Бог проклел змията, изгонил Адам и Ева от градината и поставил ангел на входа, за да пази човека да не достигне „Дървото на живота”, другото дърво, което стояло в центъра на градина.

Това е било грехопадението на нашите прародители според библейския разказ.

Нека детайлно да разгледаме тази история, за да дешифрираме различните и символи, които ни позволяват да разберем значението и посланиет и във връзка с днешната ситуация на човечеството.

В търсенето на първите ни предци

Една от характеристиките, които отличават човешките същества от животните, е притежаването на уникален, вечен и неразрушим дух. Ето защо, когато споменаваме най-първата двойка (според Библията, „Адам и Ева”) имаме пред вид първия човешки вечен и неразрушим дух на мъж (Адам) и на жена (Ева). Двамата представляват и въплъщават мъжките и женските характеристики на Бог и е трябвало да станат видим израз на Неговите невидими характеристики (образ и подобие). Първите сътворени човешки духове произлизат от тези два първи (майка и баща) човешки духа.

Основната ни грижа е да изясним техния духовен и божествен произход, както и целта на тяхното сътворение, а не толкова детайлите на биологичния и физическия им произход. Въпросът за физическия произход, който принадлежи на научното поле, се надяваме да намери отговор някъде в бъдещето. Дори да предположим, че множество хуманоиди са въвлечени в биологичния ни произход, това няма да предстаблява проблем за основните твърдения на Божествения Принцип. Въпреки това има много интересни нови открития относно произхода ни, направени наскоро чрез генетичната биология:

Съвременните биолози Ребека Л. Кан, Марк Стоункинг и Алан Уилсън от Калифорнийския университет в Бъркли, са направили изследване, проследявайки генетичния код на митохондрийните ДНК, съдържащи се в нашите клетки, които извлекли от 147 плаценти на жени от всички раси и географски райони на петте континента. Любопитен е фактът, че митохондрийните ДНК се наследяват и се предават изключително от нашите майки. Резултатите от това изследване водят до значимо, показателно заключение: всеки от нас, като част от човешката раса може да проследи родословната линия в миналото до една единствена жена, наречена от тези учени „Митохондриална Ева”.

Резултатите се публикуват на 1 януари 1987 г., под заглавието „Митохондрийните ДНК и човешката еволюция” в сп. „Нейчър”, едно от престижните научни списания. Това изследване стана причина за големи дискусии, а по-късно се правиха много опити да се дискредитират заключенията му. Въпреки че тези опити успешно подкопаха твърденията за раса, време и място на появяване на предполагаемата „първа жена”, фундаменталната презумция, че гените ни произлизат от нея, остава все още неоспорена.

Човешката раса е започнала съществуването си в точно определен момент от историята на нашата планета, също както индивидуалният ни физически живот има точно начало. Следователно, логично е да направим следното сравнение:

Нашите баща и майка са началната точка на живота ни. Те са ни предали характеристиките и гените си, съдържащи се в двете първоначални клетки, обединили се в момента на зачатието, които след продължително мултиплициране дават значително количество от клетки, оформящи органите не тялото ни. Всяка клетка от тялото ни притежава уникален генетичен код, хатактерен за всеки индивид, произлизащ от двете първоначални клетки.

По същия начин, повече от 5,5 милиарда хора, които съставляват населението на света, произлизат от възпроизводството на всяко отделно поколение, съществувало някога, и в крайна сметка, ако се движим назад по родословното си дърво, ще стигнем до първите ни предци. Първият баща и първата майка, първата човешка двойка, началото на биологичния ни вид. Всеки от нас носи този уникален генетичен код и характеристика, дадена му от първите родители.

(Всеки индивид без изключение води началото си от един баща и една майка. Ето защо има математически проблем на статистиката на ръста на населението към спад от приблизително 5,500000000 настоящи жители на населението на света до времето на нула жители и очевидно следващият номер след нула, който ние можем да разгледаме математически, трябва по необходимост да бъде номер 2, тъй като 1 или 1,5 в този случай не могат да създадат потомство.)

Дали биолозите неизбежно ще достигнат до заключението, че Адам и Ева от историята, разказана в Бивлията, първата двойка и предците на човечеството, наистина са съществували?

Днес трябва да сме благодарни, че няколко открития в съвременната наука ни помагат да обидиним и изясним много от тези древни религиозни вярвания. Особено новите и революционни открития в областта на квантовата физика, молекулярна биология и парапсихологията.

За съжаление в отминалите векове, от времето на Галилео Галилей, сериозни и нестихващи полемики се водят между религиозната и научната гледни точки, в основата си провокирани от невежеството и фанатизма, които много често са присъствали и от двете страни. Според Божествения Принцип, противоречия между наука и религия не могат да съществуват. Както преп. Мун хумористично се изразил пред група учени, които искали да знаят защо един религиозен лидер спонсорира огромни научни конференции, той отговорил: „Бог е най-опитният учен, номер едно”. Наука и религия трявва да работят заедно и в хармония, тъй като и двете служат за преодоляване външното и вътрешното ни невежество. Както отбезва Алберт Айнщайн: „Науката без религия е саката, а религията без наука е сляпа.”

ЛЮБОВ И ЖИВОТ

ЛЮБОВТА Е НАЙ-ВИСШАТА ЦЕННОСТ

Какво ценим най-много в живота? Какво ни прави щастливи? Някои ще казват: „Пари и богатство”. Други без колебание ще отговорят: „Мъдрост и знание”. Трети може би ще кажат: „Власт, обществено положение и слава”. Тогава парите, богатството, знанието, властта и славата ли са най-важните неща в нашия живот?

Когато погледнем сериозно на този въпрос, могат да ми дойдат други мисли. Няма съмнение, че всички ние търсим богатство, знание, власт и слава, които несъмнено ценни сами по себе си, не са източникът на нашето щастие. Човек, може да притежава цялото богатство на света, както и знание, но ако е принуден да живее в изолация, няма да бъде щастлив. Стремежи като пари, богатство, знание, власт и слава имат значение само когато са споделени или използвани за другите.

Ние сме щастливи, когато можем да споделим с другите позицията си в обществото, богатството, знанието или всичко ценно, което притежаваме. Ако някой ви предложи милиони долари, както и знание, и власт в замяна на любящия ни партньор, родители или деца, ще ги продадете ли? Ще бъдете ли щастливи след това? Само когато имаме хармонични взаимоотношения на истинска любов с другите, можем да изпитваме най-голямо щастие.

Следователно щастието изисква връзка с някого и това е истина както за Бог, така и за хората. Ето защо трябва да заключим, че най-ценното в живота е любовта. Никакво количество пари, власт или знание не могат да се сравняват с неизмеримата власт на истинската любов.

Няма значение колко дълго живеем: биологичното ни съществуване няма стойност, ако не изпитваме любов.

Когато наблюдаваме вселената, разбираме, че всеки организъм съществува чрез обединение на двойка елементи. Това е истина на всички нива, като започнем още от минералното царство. Атомите и молекулите са формирани от обединението на позитивни и негативни елементи. При цветята съществуването и репродукцията изискват обединението на плодника и тичинките, което представлява мъжкия и женския аспект.

Системата от двойки е още по-очевидна в животинското царство. Рибите, птиците, бозайниците и другите животни съществуват като мъжки и женски. И хората съществуват като мъже и жени.

Защо съществува тази система от двойки? Имало ли е някога в историята мъж, който да е възнамерявал да създаде себе си и наследниците си като мъжки същества, с всички свои органи и характеристики, и женско допълнение, за да създаде дом и потомство? Логично е да твърдим, че това трябва да е първоначалният Създател, първият, който е мислил, планирал и проектирал, който ни е създал като мъже и жени с цел да консумираме съюза си с любов.

Създателят е разделил всички живи същества на мъжки и женски, за да могат да се размножават чрез даване и получаване на любов. Бог е създал всеки със сроден партньор, за да могат всички нива на творението да изпитат радост и любов. Чрез любовното действие видовете се мултиплицират и се разрастват.

Концепцията за любовта първо е била в съзнанието на Бог и чак след това Той е създал мъжа и жената. Мъжът и жената могат да намерят истинска любов само един чрез друг.

Живеем ли ние, мъжете и жените. Само за да се храним по три пъти на ден и да спим по осем часа всяка нощ? Естествено, не.

Ние живеем за осъществяването и екстаза на любовта. Бог ни е създал по този начин.

Бог е първата личност и човешката личност произлиза от Бог. Ето защо мъжете и жените са готови да жертват собствения си живот за тези, които обичат.

Думата „свещен” трябва да е свързана с любовта: само в любовния контекст думата „свещен” има някакво значение. Например, всеки съпруг, който може да се жертва за добруването на своята съпруга, е свещен съпруг и обратното. Човек, който е готов да умре за своите родители, е дете със синовна почит, свещен син или дъщеря. Човек, който отдава живота си в полза и за добруването на човечеството, е светец.

Любовта е най-висшата ценност. Любовта не съществува за мен самия, а за другите. Истинската любов започва, когато жертваме себе си и живеем за да обичаме другите.

Истинската любов е алтруистична или не-егоистична, непрестанно да даваш на другите и да забравиш всичко, което си дал. Ако подробно помните какво сте дали, тогава ще започнете да изчислявате колко е достатъчно да дадете. И ако решите, че сте дали достатъчно, тогава любовта не може да продължи вечно. Истинската любов е акт на даване без условие за получаване.

Ние всички трябва да се предадем пред тази истинска любов. Истинската любов има сила и власт над всичко, само истинската любов надмогва всички бариери. За да се нарече нещо истинско то трябва да съдържа четири характеристики: трябва да е уникално, вечно, непроменливо и абсолютно.
.

Любовта и целта на живота

Любовта и целта на живота

„Сърцето” е най-важно и е в основата на всички съставки, които съществуват… „сърцето” е емоционалния импулс за щастие чрез любов. Точно заради любовта човешките същества са най-висшето творение.

Божият вечен и непроменлив идеал е създаването на свят на любов, мир и щастие за цялото човечество. „Сърцето” е най-важно и е в основата на всички съставки, които съществуват в Божествения характер. Можем да дефинираме „сърцето” като емоционалния импулс за щастие чрез любов. В сърцето на Бог има неограничена емоционална сила и желание за любов. Това е причината религиозните хора да казват, че Бог е любов, защото любовта произтича от Бог. (1 Йоан. 4:7-8)

Любовта може да съществува само, ако обичаме някого или някой ни обича. Бог е имал нужда да създаде човечеството, за да комуникира Своята любов. Точно заради любовта човешките същества са най-висшето творение.

Един идеал трябва да е споделен с някого. Това е абсолютната причина, мотивирала Бог да създаде гората, които Той създал по Свой „образ и подобие”, като видима изява на невидимите Си характеристики, като обекти на Неговата любов, в позиция на Неговия творчески характер.

Бог е създал физическия и духовния свят като среда обект на радост на хората. Ако можехме да станем единни с Бог в истинската любов, можеше да имаме господство над Божието творение, както във физическия, така и в духовния свят.

Истинската любов съдържа трите велики характеристики „наследственост”, „споделяне” и „равенство”. Например, ако една бедна цена, която няма средства за образование, се омъжи за президента и те се обичат, тогава каквото принадлежи на съпруга, принадлежи и на съпругата. Тя има правото да сподели интересите на съпруга си и тъй като те се обичат един друг повече отколкото обичат самите себе си, те имат еднаква стойност.

Когато живеем живота си изцяло за другите, ние постепенно придобиваме Божията същност и характеристики. Вибрациите на Бог стават наши вибрации и чувствата на Бог естествено ни се предават. Живеейки по този начин, ние ставаме резонъори на Божието сърце и любов. Това е перфектното ниво, което Бог иска да достигнем, и с тази цел Той първоначално ни е създал.

За да осъществи тази цел, Бог създаде мъжа и жената – да могат те първо да израснат и достигнат индивидуално зрялост и съвършенство. Накрая, с Неговата благословия те се обединяват опиянени от любов, така установяват вечна двойка и стават Истински родители на своите деца, като им предават физическа и духовна любов. (Този идеал е изразен в Битие 1:28).

Целта на нашето съществуване е първо да реализираме този идеал на истинска любов и вечно щастие в семейството, след което той естествено ще се разгърне в обществото, нацията или идеалния свят. От всички съществуващи институции и други, които биха могли да бъдат създадени, семейството е първата и най-важната, имайки Бог като свой създател. Семейството е фундаментална единица на обществото. Ако ние не можем да основем този идеал в нашите домове, нямаме надежда да изградим едно идеално същество, нация или идеален свят. (Виж Диаграма 1).

Семейството е училището за любов и идеалното място, където любовта на Бог се изразява в човешки взаимоотношения.

Безбройни гледни точки за живота, Вселената и Бог са представлявали неразрешими проблеми в хода на историята. Разрешението на тези проблеми ще бъде намерено, когато истински мъж и истинска жена се обединят с Бог в истинска любов, създавайки абсолютно цяло, благодарение на факта, че това е първоначалната цел на Бог и източникът на абсолютна ценност.

Ако наблюдаваме юношите ще видим, че те физически и духовно се подготвят да изживеят любовта. Обикновено те са много романтични, идеалистични, чувствителни и страстни. Това са знаците, че те се отварят за цялостното изживяване на любовта с тялото, ума и духа си. Те са като цвят, преди да се разтвори. Сладостта се съхранява вътре. Затова преди да са благословени в брачен съюз, те трябва да са като пъпка – много затворени, запазвайки по този начин уханието и сладостта в сърцевината на съществото си. Непорочността и чистотата са най-скъпите ценности на живота. Те са надежда и гаранцията за успешното изпълнение на истинската, непроменлива и вечна любов. Такъв е божественият принцип.

Бог е създал мъжа заради жената и жената заради мъжа. Така че можем да кажем, че от момента, в който човек се ражда, той или тя се ражда за своя партньор. Мъжът и жената са субстанциалният израз на мъжките и женските характеристики, които идват от Бог. Те са като енергийни акумулатори, заредени с енергия, произтичаща от Бог, но с обратна полярност. Тя е като вид електричество, генерирано между мъжа и жената, като между положителния и отрицателния полюс на електрическа верига, която веднъж свързана, прави електричеството да тече; Бог генерира все по-голям волтаж между тях, създавайки огромна искра и експлозия като кълбовидна мълния на любовта. Тази искра означава съюз и творчество.

Когато се създава любов, между мъжа и жената се генерира вид магнитно поле, идващо от Бог. Ето защо цялото творение е като машина за любов. Бог е създал човешките същества да бъдат вътрешната страна на машината, а вселената – външната. И двете страни вибрират, обединени от еднаква дължина на любовната вълна.

Как накрая мъжете и жените се свързват, за да консумират любовта си? Чрез сексуалните си органи. Мъжките органи на любовта, както и женските, са разположени в центъра на тялото, където са концентрирани всички нервни системи. Бог ги е поставил на защитено място, като скрита конструкция.

Тези органи, ако човекът не беше се провалил в началото, щяха да са свързани с центъра на енергията си, който е Бог. Сексуалните органи първоначално е трябвало да са място на Божията любов. Те са били създадени като най-важните и най-свещените места, чрез които се консумира любовта, сътворява се живота и се предава родословната линия.

Само съпругът и съпругата имат ключа, за да отворят тези свещени места за консумация на небесната любов. Любовният акт е бил предопределен като най-свещеното притежание на съпруга и съпругата, и никога не трябва да се осквернява, като се допусне някой трети да проникне и да го разруши. Това е единственият правилен начин да се разглежда връзката между съпруга и съпругата. Когато веднъж мъжът и жената намерят истинската си любов, тя е нещо постоянно и вечно, и алтернативна любов не може да съществува.

Единственият стимул и реализация на мъжа и жената е истинската любов; нищо по-добро не съществува. Тя е като котва на живота. Когато мъжът и жената консумират любовта си на това свято ниво, Бог живее с тях във всеки момент. Веднъж закотвени в сърцето на Бог, съпругът и съпругата могат да се чувстват напълно задоволени и изпълнени завинаги.

Любовта на нашите родители е източникът на нашия физически и духовен живот и продължава родовата линия. Любовта, животът и родословието са свързани със сексуалните органи. Връзката между любовта, живота и родословната линия е това, което осигурява непрекъснатостта на историята.

Ето защо любовният акт трябва да е най-ценният, най-красивият и свят акт в живота ни. И въпреки това, шокиращо е да открием, че непрекъснато, през цялата човешка история сексуалните органи и любовният акт са били смятани за нещо мръсно и срамно. Симптоматично също е, че повечето езици често използват най-обидните и вулгарни думи за описание на сексуалните органи и любовния акт.

Въпреки че прелюбодействието е най-голямото предателство, което можем да си представим срещу истинската любов, ние за съжаление виждаме този проблем да се повтаря в най-различни типажи от окръжаващата среда и културите през епохите, както и факта, че проституцията деградира секса до една обикновена стока.

Има ясни основания, които доказват, че нещо ужасно, анормално и грешно съществува в човешкото поведение, що се отнася до любовта и сексуалния й израз. Това също ни открива, както по-късно ще видим, че хората са се отклонили от произхода си и са дегенерирали, поемайки в грешна посока по отношение на любовта.

Сексуалният импулс е най-могъщата вътрешна сила. Ако не можем да я контролираме, подчиним и използваме в правилната посока, тогава същата тази сексуална енергия ще бъде силата, която ще ни подчини, доминира и накрая унищожи.

Това е причината, поради която е толкова трудно хората да преодолеят желанието си за непозволена любов. Всички най-велики религии в историята са работили, за да разрешат този специален проблем и ето защо всички те признават прелюбодейството и изневярата за най-големия грях. В много случаи безбрачният живот е бил насърчаван и поощряван като средство за пречистване и достигане най-високото измерение на Божията любов. По този начин се прави ясно разграничение между божествената, небесната и първоначалната любов и това, към което се стремят, и деградиралото и порочно ниво на световната любов, което виждаме около нас.

Любовта е най-великата и най-могъщата сила във Вселената и изворът на живот и щастие. Любовният акт е предопределен да бъде, според божествения принцип, най-красивото, свято и възвишено изживяване. Но ако този акт е извършен по непозволен начин, се превръща в най-мръсното, най-унизителното и срамно изживяване. Ето защо непозволената или забранената любов е също и голяма разрушителна сила, която причинява огромни обърквания, разочарования и страдание.

Може да бъде направена аналогия между атомната енергия на физично ниво и силата на любовта на духовно ниво. Ако атомната енергия правилно се използва, тя е невъобразим източник на просперитет и прогрес, но ако е неправилно използвана се превръща в най-разрушителната сила. По същия начин, когато любовта се изживява в правилната посока, тя ни дава най-великото щастие, мир и хармония, които можем да си представим, но ако се изживява в неправилна посока, тя завършва с най-трагични последствия, които причиняват огромна болка и страдание. (Виж. Диаграма 2).

Трагични последици от неправиилното използване на любовта

Трагични последици от неправиилното използване на любовта

Сексуалното развращение е станало причина за паданието на много важни и известни личности, нации и империи в човешката история.

Предното твърдение съдържа много древна и неумолима мъдрост. От най-ранни времена мъдреци, пророви и хора споделят вярата, че рано или късно неконтолируемото сексуално поведение ще бъде сериозна обида срещу боговете и ще донесе нещастие под формата на упадък и себеразруха. В Библията е писано, че градовете Содом и Гомор са били разрушени заради хората там, които водели много неморален живот.

Съвременните изследвания потвърждават тази вяра. Арнолд Тойнби, един ит най-изтъкнатите съвременни историци, пише: „От двадесет и една най-значими цивилизации в историята, деветнадесет са загинали, не защото са били завладяни, а заради вътрешна поквара.”

Друг историк, Д-р Дж. Д. Ънуин от университета в Кембридж, който е направил изследване върху осемдесет цивилизации, съществували в период от 4000 години, е стигнал до извода, че онези цивилизации, които предпочитат сексуалната безразборност, дегенерират, а тези, които упражняват сексуална дисциплина, създават просперитет. Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, казва: „Мога да го повтарям отново и отново – тъй като никога не можах да докажа противното – сексуалността е ключът към разбулването на психоневрозата и неврозата изобщо.” („Три есета върху теория на сексуалността”).

Римската империя успя да стане невероятно силна и властна за своето време, но накрая рухна не заради някоя страховита армия, нападаща отвън, а заради вътрешен упадък, който я направи слаба и уязвима. От императорите до обикновените хора, много са се отдали на хедонистичен и развратен живот. Когато археолозите открили руините на град Помпей в Италия, който изненадващо е бил погребан от изригналия Везувий, са могли да възстановят сцени от живота в момента на изригването, които разкриват, че животът на жителите му е бил развратен, безнравствен и неморален.

В светлината на казаното до тук, представата, че сексът не е нищо повече от биолобическа необходимост, апетит, който трябва да се задоволи като да изпиеш „чаша вода”, когато си жаден, е абсолютно неправилно. Поддържа се грешното разбиране на много хора, че човекът е само продукт на еволюцията, рационално животно, което е опит напълно да отрече духовното и божественото измерение на човека.

За индивидуалното си оцеляване ние имаме нужда да се храним, да пием, да се обличаме и да имаме подслон. Сексуалната активност е необходима от биологична гледна точка за продължаване на вида, а не за да поддържаме индивидуалното си физическо съществуване. Сексуалният акт не е просто физическа функция, сексът е междуличностен и директно засяга другия. Както вече видяхме истинската му цел е да бъде неделим израз на истинска любов.

Ако имаме някакви съмнения относно това, трябва да видим какво се е случило в Русия през първите години след революцията. В началото има целенасочени атаки срещу брака и семейстшото. Развод е можело да се получи по всякаква причина и по всяко време. Абортът е бил легален и благоприятстван. Предбрачните връзки са благодетелствани. Сексуалните връзки извън семейството са били нещо нормално. Какво се е случило? Според проф. Сорокин от Харвардския университет, след няколко години орди от диви момчета и момичета без дом са станали истинска заплаха за страната. Милиони животи, специално на момичета, са били разрушени, а разводите и абортите достигнали нечувани размери. Омразата и конфликтите вследствие полигамията и полиандрията бързо се уверличили, както и психоневрозата. Работата в национализираните фабрики била занемарена.

Милиони животи, специално на момичета, са били разрушени, а разводите и абортите достигнали нечувани размери. Омразата и конфликтите вследствие полигамията и полиандрията бързо се уверличили, както и психоневрозата. Работата в национализираните фабрики била занемарена.

Резултатите били толкова тревожни, че правителството било принудено да промени политиката си. Пропагандата, известна като „чаша вода”, е била обявена за противореволюционна и на нейно място официално провъзгласена непорочността, а неприкосновеността на брака била въведена.

С други думи, руснаците открили реалността, че сексът, разглеждан като „апетит”, прошалил не само индивида, но много бързо и самата държава.

Хармонията и социалната стабилност естествено започват с хармонията и стабилността в дома. Много просто наблюдение е, че семейството е моралната основа на обществото, ето защо етическият и моралният стандард на една нация е отражение на моралния стандарт на нейните семейства.

Ние се нуждаем от любов и привързаност за вътрешното си израстване, така както тялото ни се нуждае от физическо хранене. Ако един юноша не се храни пълноценно докато расте, тялото му ще страда от рахит, недохранване и други проблеми, които ще се отразят на формирането му.

Същото се случва, когато не получаваме любов, внимание, необходимата грижа и топлина от родителите си в къщи: резултатът е ограничения, усложнения и други проблеми, които накрая засягат характера и поведението ни като зрели хора.

Многобройни статистически и социологически изследвания показват, че много нарушители и престъпници произхождат от разрушени семейства и че повечето от проблемите, като алкохолизъм, наркомания и насилие са свързани с липса или деформиране на домашната любов. В момента много проблеми могат постепенно да бъдат разрешени с развитие на науката, технологията и използването на нови и по-съвременни политически, социални и икономически системи. Но независимо от значимостта на тези завоевания, изглежда, че повече се развива една страна, толкова повече намалява способността й да разпознава и контролира сексуалната неморалност, изневярата и всички сексуални престъпления.

Обикновено подобни действия се извършват насаме и тайно. Проблемът е, че нито законите, таблетките, технологиите,нито съвременните методи на сексулано обучение могат да ги разрешат.

За съжаление, много от съвременните програми за сексуално обучение на младите са превърнати в чисто доставяне на полова информация, която се съсредоточава само върху биологичните, медициндките и хигиенните аспекти на секса, с множенство подробности за всякакви методи и способи за предпазване от бременност и болести, които се предават по сексуален път.

Резултатът от този тип образование, лишен от етически и морални ценности, без задълбочаване в истинската и свещена роля на любовта и сексуалния й израз е, че по-скоро усложява проблема, отколкото спомага за разрешаването му.

Тези методи, вместо да подчертават ценнотста на въздържанието и да служат като сериозна подготовка за истинска любов и женитба, в много случаи са като отворена покана за ранни сексуални преживявания и последниците създават проблем, само ако не са взети подходящи мерки.

Необходимостта от отговори и решения

Необходимостта от отговори и решения

Както току-що дискутирахме, любовта трябва да се съсредоточи, според божествения план или принцип, в една правилна и истинска посока, за да дава добри резултати и без съмнение да е източник на щастие и осъществяване на идеалите ни.

Но за съжаление, както вече обяснихме, през цялата история хората не са знаели как да намерят истинската посока, що се отнся до любовта и да достигнат идеалите, които толкова много желаят.

Откъде и как е произлязла тази склонност да избираме грешната и забранена любов? Каква е причината за това отклонение? Ако Бог е нашият създател, а Неговият вечен и постоянен идеал е реализирането на един обединен свят на любов, мир и щастие, защо този свят е място на стадание и трагедия, толкова различен от божествения идеал?

Досега никой не е могъл да изясни задоволително, в дълбочина и подробности всички тези страдание и трагедия.

От всички проведени изследвания, това, което ще представя след малко, е най-важното. От всички тайни разбулвани някога, тази е най-трансцеденталната.

Изключителните открития, направени от преп. Д-р Сан Мьонг Мън в тази сфера, имат неизмерима стойност и представляват основен принос, изяснявайки този провлем, който никога преди това не е бил задоволително разрешен.

Сан Мьонг Мън започва дълъг и тежък път в търсене на тези скрити тайни и мистерии в едно великденско утро на 17 април 1935 г. на планински връх в северозападната част на Корейския полуостров, негово родно място.

На петнадесетгодишна възраст, в състояние на дълбока молитва и изключително потресен от страданието, което вижда около себе си и което за съжаление е продължение на човешките изпитания през историята, Иисус Христос се появява като видение и му показва хода на събитията в живота си.

Поради невежеството и нетърпимостта на сувременниците му, животът на Иисус е бил изпълнен със страдание и болка. Въпреки цялата подготовка на израилтяните, направена от Бог, включително изпратените пророци и дадените знаци преди придтигането на Месията, Иисус е поспрещнат с отхвърляне и противопоставяне в своето време, защото хората не са могли нито да го познаят, нито да го приемат в ролята и позицията на Месия. Неуспехът на избраните хора да се обединят с очаквания Месия ги довежда дотам, да го мислят за измамник и накрая го разпъват само след три години от публичната му служба. Въпреки това Ииауа завинаги запазва сърце на безусловна любов и побено донася духовно спасение на човечеството чрез примера си и жертвата си на кръста.

Така че невероятната надежда и очакванията на Бог и Иисус да изкоренят грега от лицето на земята по онова време и физически да установят Небесното царство, не са осъществени. Тази надежда все още остава неизпълнена.

Иисус обяснил на младия Мун необходимостта някой сериозно да поеме задачата да завърши тази мисия и го помолил да поеме тази отговорност.

Независимо от възрастта си, Сан Мьонг Мун вече бил почувствалтрагедията и страданието на човечеството и бил решен да посвети животга си, за да го излекува. Той получил огкровението изненадващо и бил много учуден. Бил помолен да вземе изключително трудно и важно решение.

Првоначално той отхвърлил мисията, но накрая приел. Както години по-късно обяснявал на последователите си, направил го е по две причини: ако той не приемел, Иисус можели да не намери никой друг. Второ, ако започнел подобна задача по свое убеждение, винаги е щяла да съществува възможността да я остави за в бъдеще, но ако е направено тържествено обещание, в случая пред Иисус Христос, тогава той е трябвало да го спазва до края.

След това дълбоко и завладяващо преживяване, всичко в неговия живот напълно се променило и през следващите девет години той започнал усилено да търси истината.

Въпреки че външно той продължил образованието си и завършил електроинженество, цялото си свободно време посвещавал на молитви, изучаване на Библията и други свещени книги. Бил напрегнат, сериозен и загрижен, подготвяйки се за мисията си. Скитал се по планините и покрай реките, като медитирал, постел, молел се и изследвал.

Отговорите никога не идвали лесно. Трябвало е да води напрегнати и жестоки духовни битки със зли сатански сили, които искали да блокират търсенето на истината, която можела да освободи човечествето от грях и страдание.

През безбройните нощи, прекарани в молитва, той имал дълбоко духовно общуване с Иисус Христос, Мойсей, Буда и други светци, както и пряко общувал с Бог.

Отчаяно се борел за да разреши огромната духовна енигма на въпроси като:

Кой е Бог? Каква е Неговата природа? Какви са Неговите намерения и цели? Защо е създал човека? Какви взаимоотношения трябва да съществуват между хората и техния Създател? Това е един от отговорите, които сам Бог пряко разкрил пред него:

„Основната и най-важната истина за тази вселена е че Боб е нашият Баща и ние сме негови деца. Всички хора са създанени като Божии деца.”

Следователно, той попитал Небесния Баща: Защо като Баща и син не се наслаждаваме на тази интимна връзка сега с теб? По какъв начин, процес, причина, кога е от кого е разрушена тази връзка? От Сатана? Кой е Сатана? Кой е създал Сатана? Защо Сатана е станал Сатана? Ако ти си добър и единственият Създатек, как се е появило злото? Ако никой не е създал Сатана, как Сатана е просъществъвал?

Ако Бог е любов и ни е учил да прощаваме на врага си 70 пъти по 7, защо този същият Бог не прости на Сатана, че дори и за Бог е невъзможно да прости? Какъв грях е извършен в началото, който е довел този свят до такава голяма трагедия? Какво точно е така нареченият първоначален грях? Защо ни е засегнал и продължава дълбоко да ни засяга?

Ако Бог е всемогъщ, как е могъл да допусне съществуването на злото? Защо Бог изглежда неспособен, безсилен? Защо?…Кой е отговорен за разрешението на проблема със злото? Бог? Човек? Месията?

Бог и Иисус са очаквали някой накрая да разкрие пред света самоличността на Сатана и неговото скрито престъпление, за да може той да бъде обвинен и съден пред Бог.

Да си в състояние да изясниш и разкриеш природата на пръвоначалния грях, е най-сложната и трудна задача.

Сан Мьонг Мун открил непоносимото предателство, извършено срещу Бог и Неговия идеал на любовта в началото на човешката история. Знанието на тази тайна станало най-доброто оръжие за защита и контраатака срещу силите на злото и ключът, позволяващ му да бъде възсгтановено в първоначално планираното състояние на доброта и съвършенство. Той открива не само онази част от пътя, която сме изминали в миналото, но и тази, която все още трябва да изминем в бъдеще.

По това време, Сан Мьонг Мун започнал силно да разбира мъката в сърцето на Небесния ни Баща, който непрекъснато е страдал и продължава да страда заради изпитанията и греховете на всичките свои деца. Въпреки че много хора са изоставяли Бог, Той никога не е изоставил никой от нас. Въпреки самотата и скърба, Той непрестанно работел за спасението на човечеството.

Осъзнавайки и усещайки тази трагедия, Сан Мьонг Мун неспирно плачел като си давал сметка за незвидното положение на Небесния ни Баща. Понякога дрехите му били напълно пропити от неговите сълзи, а лицето му толкова подпухвало, че дори съседите му не можели да го познаят.

Той продължавал да пита: По какви принципи Ти работиш през цялата човешка история, за да възстановиш човечеството? Защо Небесното царство, провъзгласено от Иисус Христос докато е бил тук на земята, не е установено? Какви са били обстоятелствата и причините, поради които Иисус е бил отхвърлен и разпънат преди 2000 години?

Кога ще дойде краят на света, както е провъзгласено във Библията? Защо трябва да идва краят на света? Как ще свърши светът? Ще бъде ли това някаква Вселенска катастрофа или не? Ако не, какво е значението на необникновения феномен, предсказан в Библията? Как и кога злото и грехът ще бъдат премахнати от човешката история?

След много невероятни изпитвания, накрая Сан Мьонг Мун победил и получил отговори на тези и на много други въпроси, които по-късно били систематично написани от последователите му в книга, която е известна днес като „Божественият Принцип”.

През 1972 г., в Лондон, преподобният Мун коментира:

„Аз разбулвам най-голямото противоречие в съвременния теологически свят. Неговата същина не е просто в изучаването или изследването на Библията. Това е откровение, което идва след напрегнато търсене и проучване на най-отдалечените места от духовния свят, където получих отговорите. Ето защо, моята най-сериозна молба е да не бързате да правите предварителни заключения. Моля, запазите изводите си, докато направите собсвени изследвания, специално в духовния свят.

Добре знам, че законът на Бог е много суров. Ако аз заявя нещо, което не е истина, знам, че ще бъда съден от историята. Подложен съм на преследване през целия си живот, само защото говоря истина и само по тази причина. Има два начина това да се провери. Можем да повярваме тук на Земята или можем да потвърдим тази истина в духовния свят. Казвам ви го, защото се надявам, че дълбоко ще мислите върху това и ще се отнесете сериозно.”

Следва да изложим някои концепции, които ще ни помогнат да разберем много по-добре откровенията за историческия произход на злото и неговата роля в това, което е традиционно познато като „грехопадението на човека”.

Библейската история за Грехопадението: Значението на символите

Значението на символите

Едемска градина: Еврейска дума „еден” означава „щастие” и „наслада”, което ни показва, че хората е трябвало да живеят в радост и щастие. Ето защо „Едемската градина” представлява Идеалния свят или Земния рай, постигнат чрез изпълнението на това, което Божестения Принцип нарича „трите големи благословии”.

Първа благословия: достигане на индивидуално съвършенство.

Втора благословия: установяван е на истинско семейство на вечна любов.

Трета благословия: хармония и обединение между човешко семейство и цялото творение (като пазители и защитници на околната среда).

Тези дарове или божествени благословии трябва да са основните цели, които всеки човек е нужно да достигне, а ние ги намираме изразени в Бит. 1:28: „…Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я …” (Виж Диаграма 3).

Адам и Ева е трябвало да израснат и достигнат както физическа, така и духовна зрялост като синове и дъщери на Бог, с други думи да станат единни с Бог в сърцето си, любовта и идеалите си. Така Адам и Ева са били предопределени да бъдат въплъщение или видима проява на невидимия Бог. Храмът, където Божия Дух постоянно ще обитава.

Тогава, с Божието позволение и благословия, е трябвало да се обединят, опиянени от небесна любов, да създадат една вечна двойка и да станат Истинските Родители на човечеството, които могат да предават физически и духовен живот на децата си. Били са предопределени да установят традицията на истинска любов и вечно щастие, която да се следва от техните наследници и накрая от цялото човечество.

Сферата на истинска любов и вечно щастие е трябвало да продължи да се разраства в духовното измерение или в в Духовния свят след смъртта на физическо тяло. Посредством човешкото семейство Бог е щал да властва чрез любов над цялото творение – и във физичеслата вселена, и в духовния свят.

Всичко това днес можеше да бъде реалност, ако хората не бяха деградирали поради греха си в самото начало. По тази причина постоянно желание на човек е да възобнови и възстанови изгубената Едемска градина или Земния рай, и по този начин накрая да достигне Божия вечен и непроменлив идеал. В религиозната фразеология тази надежда се нарича „Небесно царство” или „Ново небе и Нова земя”, както са споменати в Библията.

Двете дървета в едемската градина: Дървото на живота и Дървото на познанието на доброто и злото, споменати в Библията, не са „дървета” в буквалния смисъл – с листа и клони, каквито можем да намерим в ботаническите градини. Тези две дървета, разположени в средата на Едемската градина, символизират Адам и Ева, които са били в центура на божественото творение. В Библията можем да намерим няколко пасажа, които сравняват човека с дърво. (Пс. 11:30 и Пс. 1:3, Ис. 5:7, Дан. 4:17 – 19, Йоан. 15:5, Рим. 11:17)

„Дървото на живота” е било искреното желание на Адам, но той не е могъл да го достигне, защото е изгонен от градината, след като е съгрешил. То представя идеалния Адам или човек на живота. Ето защо изразът „Дръвото на живота” е споменат в Библията в различни случаи, като надежда и вечното желание не само на Адам, но и на всички човешки същества, които се стремят към съвършенство. Например в Стария завет – Притчи 13:12, „…постигнатото желание е дърво на живота” – също в Новия завет – Откровение на Йоана 22:14, „Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота…”
„Дървото на познание на доброто и злото”, символизиращо Ева на степента й на растеж и нейният „плод” би могъл да даде знание както за „добро”, така и за „зло”, което ще видим по-нататък.

Заповедта: Фактът, че възможността за действие в грешна посока е съществувала, ни показва, че Адам и Ева все още са били незрели, т.е. в период на изратване към съвършенство. Заповедта представлява „Божието слово, Истина или Принцип”, които е трябвало да ги водят през периода им на растеж. Било е отговорност на човека да се довери на това слово като на предизвикателство, което ще му позволи със собствени усилия да достигне съвършенство и изпълни целта на живота си. Тази история и трагична реалност, в която живеем днес, ни показват, че Адам и Ева не са изпълнили отговорността си.

Забраненият плод: Какво точно са направили те? Отговорът е в плода. Какво е значението на този плод, който ги е подтикнал към злото? Очевидно трябвада е символ на нещо изключително желано, за което те са били склонни да рискуват живота си.

Не е възможно този плод да е бил просто тест, даден им от Бог, за да демонстрират подчинението си, както някои хора вярват. Никой родител и още по-малко един Бог на любовта, при това всемогъщ, няма да изпитва децата си и да налага смъртно наказание, ако те се провалят на теста. Ето защо заповедта на Бог не е била тест, а предупреждение, за да предпази децата си от някои сериозни опасности. Още повече, че предците ни е можело да рискуват да умрат само за нещо, което е било по-примамливо и стимулиращо от самия живот. Какво е можело да бъде това? Кое е по-важно от самия жовот и ни кара, дори днес да го рискуваме? Както вече обяснихме, само силата на любовта може да е по-голяма от желанието за живот. Мъжете и жените сега и в миналото са жертвали живота си за Божията любов, родината си, идеите си и т.н. Много дуели и смърт е имало в спорове за женската или мъжката любов.

Плодът на едно дърво е знак за неговата зрялост и капацитет за продуктивност. Едно дърво се размножава чрез плодовете си, които съдържат семената. По същия начин човешките същества се размножават чрез сексуалните си органи, които носят семената им. Затова нашият „плод” символизира сексуалната любов, чрез която ние също се размножаваме. Ето защо преди да изядат плода, Адам и Ева не са се срамували от голите си тела. Но след като са го изяли, са изпирали срам и са скрили сексуалните си органи. Това че Адам и Ева са изяли плода, означава, че са имали полово сношение.

Фактът, че те са се скрили и да почувствали срам ни показва, че са загубили невинността си и че тази специфична връзка е била осъществена в неподчинение на заповедта и наставленията на Бог, преди да достигнат физическата и духовната си зрялост. Ние имаме естествена наклонност да крием грозотата си и да се чувстваме засрамени от неуместното си поведение.

Означава ли това, че сексът сам по себе си е нещо грешно? Естествено, не. Напротив, както вече обясних, веднъж след като сме достигнали физическа и духовна зрялост, сексуалната любов с център Бог трябва да е най-красивото и свещено преживяване между мъжа и жената. Секдуалните органи трябва да са свързващата точка за обединението и консумацията на истинска и вечна любов между Бог, Адам и Ева. Тези органи са най-ценните: мястото на любовта, живота и родословното дърво, чрез които децата на Бог ще се множат.

Заповедта на Бог „не яжте” е била нужна на Адам и Ева само през пеирода на израстването им към съвършенство. Стриктно им подчинение е било много важно, защото реализацията на Идеала за Любов и целта на Божественото творение са зависели от това. Веднъж достигнали зрялост, сам Бог е щял да се обедини с тях в радостта им от женитбата и сексуалната любов.

Змията: Често срещаме и в най-широко разпространената литература известния сюжет за любовния триъгълник, където два персонажа се борят за любовта на трети. Откриваме го също и в някои от историите за грехопадението. В библейската история този трети прерсонаж е характеризиран като „змията”.

Коя е тази „змия”, придумвала Адам и Ева, които са били чисти и невинни, да имат преждевременна сексуална връзка в неподчинение на заповедта на Бог? Очевидно е, тази „змия” не е истинска змия с говорни способности.

Библията, в книгата Откровението на Йоана (12:9), нарича тази „старовременна” змия „дявол и сатана” и я идентифицира с падналия ангел, който „мами цялата вселена” и бил изгонен от небето заедно с другите ангели. В християнската традиция водачът на ангелите, първоначално добър, но после предал Бог и предизвикал грехопадението на Адам и Ева, е познат като архангел Луцифер. Какво е направил Луцифер, за да предаде божествения план? Библията ни разкрива в стихове 6 и 7 от Съборно послание на Юда в Новия завет, че тези паднали ангели са загубили позицията си защото са извършили сексуални грехове. Това ни показва, че архангел Луцифер,като предводител на тези ангели, също е съгрешил и се е опозорил поради сексуалнен грях.

Като се има пред вид, че това е бил грехът, извършен също от Адам и Ева под влияние на архангела, стигаме до заключението, че не става въпрос за два отделни случая без връзка, а по-скоро за едно и също престъпление.

Първото престъпление или първоначалният грях

Първото престъпление или първоначалният грях

Когато всички символи на тази история на грехнопадението са изследвани и декодирани, можем да си направим извода, че първото престъпление или първоначален грях е бил извънбрачната връзка на сексуална любов между Ева и архангел Луцифер. Впоследствие тази покварена любов е предадена на Адам, когото Ева убедила да имат междувременна сексуална връзка.

Тази забранена сексуална любов представлява най-голямото предателство срещу Бог и Неговия идеал за истинска и вечна любов, която Адам и Ева е трябвало да достигат след тяхната физическа и духобна зрялост.

Ако любовта е най-бажното и ценно очакване от живота, тогава унищожението на любовта представлява най-голямата трагедия в история.

Както после ще видим, този инцидент е осквернил нашите първи предци, които е трябвало да поставят истинския стандард за това, което е щяло да бъде вечна любов между съпруг и спъпруга. Трябвало е също да станат Истински родители на човечеството и видими представители на Бог за всичките си наследници, установявайки свят на радост и просперитет.

Но вместо това човешката история е започнала с изневяра и прелюбодействие, установявайки грешен модел и изцяло различен пример от това, което е трябвало да бъде идеалът, поставяйки човешките същества на много ниско ниво, примитивен в духовно и физическо отношение начин на живот, което ни докарва до пещерно съществуване и води човешката история до трагични последствия.

Винаги са ни учили, че първоначалният грях е коренът или изворът на всички последвали прегрешения и причината за духовната смърт и нищета на цялото човечество. Много теолози и вярващи са били заинтригувани и учудени как един единствен инцидент, колкото и тежък да е, може да опропасти цялата човешка раса за толкова дълго време.

Можем да го сравним с просто избождане на око, което причинява постоянна слепота или една перфорация на сърцето, която слага край на живота в цялото тяло. Психоаналитиците често са проследявали случаи на тежки умствени отклонения, започнали от една-единствена психическа травма или шок.

Ще го сравним със замърсяване на воден източник, което неизвежно засяга целия град или с болест, която прониква в корена на дърво и постепенно поразява всеки клон и листо. В родословното дърво на човешката раса Адам и Ева бяха коренът.